Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 31.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Б.Ш., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14549 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.И.С.,
с която е предявен срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ за сумата от 60600 лв., представляваща неплатена част от обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 30.08.2014 г. по вина на
лице, управлявало лек автомобил, за който няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претендира законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди, че като водач на мотоциклет е пострадал
при произшествие, осъществило се на 30.08.2014 г. по вина на лице без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в
резултат на което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания от получените телесни увреждания, както и в негативни
последици за психиката му.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита,
че законна лихва се дължи не от датата на деликта, а от изтичане срока за
произнасяне по преписката.
Третото лице-помагач – В.М.И., оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1 КЗ, т.2, б.„а“ /отм./:
С влязло в
сила решение № 738 от 07.04.2015 г. на Районен съд - П. по АНД № 1418/2015 г. В.М.И. е призната за виновна
в това, че на 30.08.2014 г. в гр. П., при управление на лек автомобил
„Фолксваген“, рег. № ******, е нарушила правилата за движение: чл.5, ал.1, т.1,
чл.5, ал.2, т.1, чл.6, т.1, чл.20, ал.2 , чл.47 и чл.50, ал.1 ЗДвП – като е
навлязла в кръговото кръстовище на ул.Освобождение и ул.Д.Р., без да намали
скоростта си на движение и да пропусне движещия се с предимство мотоциклет „БМВ“,
с рег. № ******, управляван от С.И.С., ударила е с предната част на автомобила
дясната страна на мотоциклета в зоната на степенката, където се е намирал
десният крак на водача му, който е паднал на платното за движение, с което по
непредпазливост му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на тялото на дясна бедрена кост; фрактура в областта на шийката на
дясна петна кост (талуса) на дясното ходило; деколман на дясна подбедрица;
деколман на дясна лумбална (поясна)
област и травматичен деколман на дясно бедро, довели до трайно затруднение на
движението на долен десен крайник.
По силата на
чл. 300 ГПК (и с оглед приетото в т.15 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС)
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от
влязлото в сила решение.
От приетото
от наказателния съд, изслушаната в настоящото производство медицинска
експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се
установява, че процесното увреждане е в причинна връзка с произшествието. Видно
от медицинската експертиза, от произшествието ищецът С.И.С. е получил
травматични увреждания: надлъжна фисура - непълно счупване на външния кортекс
на дясна бедрена кост; напречна фрактура на шийката на дясна скочна кост – без разместване
на фрагментите, получени от директния удар, както и травматичен деколман (отлепване на кожата от
подлежащите тъкани) на поясната област, дясното бедро и дясната подбедрица;
контузия на лява лакътна става, получени от потриващите удари на дясната част
на тялото в пътната настилка, в причинна връзка с произшествието. Ищецът е
получил спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.П.. Болнично лечение е
провеждано в периодите 30.08.2014 г. – 08.09.2014 г. и 22.10.2014 г. –
25.10.2014 г., като е претърпял две операции – на счупената скочна кост и
деколманите. Счупването на дясна бедрена кост е довело до трайно ограничение на
движението на десния крак за срок от 3 месеца; счупването на дясна скочна кост
– до трайно ограничение на движението на десния крак за срок от 5 месеца, а
мекотъканните увреждания – до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Общо лечебният и възстановителният период са приключили за срок от 5
месеца. В първите 30 дни след злополуката (операцията) и около 30 дни в
началото на проведената рехабилитация ищецът е търпял интензивни болки, а извън
посочените периоди – периодично явяващи се болки при преумора на десния крак и
рязка промяна на времето – при студено и влажно време, и е бил принуден да
ползва седативни и обезболяващи средства. В продължение на 3 месеца не е можел
да натоварва десния си крак и се е придвижвал с помощта на патерици. Констатира
се, че ищецът е посещавал психиатър и е
било установено посттравматично стресово разстройство, за което е приемал
медикаменти. Към момента ищецът се придвижва самостоятелно, счупената бедрена
кост е зараснала и понася пълна тежест, движенията
на дясна глезенна става при шпиц (флексия) е в трайно намален обем с 10
градуса, което не оказва влияние върху походката, а от мекотъканните увреждания
са останали трайни белези по вътрешната повърхност на десния глезен; остатъчен
белег има и на левия лакът. Намален е с 10 градуса обемът при сгъване на дясна
колянна става, ищецът трудно кляка и изкачва стълби, налице е локална
остеопороза в областта на счупената скочна кост. Извън така описаните
устожнения и трайни последици, не се очакват други.
Показанията
на свидетелката К.Н.Ш. установяват, че състоянието на ищеца е било изключително
тежко, дълго време е ползвал чужда помощ през възстановителния период,
претърпял е няколко операции, бил е затруднен в придвижването си до болницата
по време на лечението, ползвал е помощта на близки и колеги, изпитвал е сериозни
притеснения за продължаване на трудовата си дейност и професионално развитие
като полицай.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на В.М.И., водач на лек автомобил „Фолксваген“, рег.
№ ******, което е противоправно – водачът е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.5,
ал.2, т.1, чл.6, т.1, чл.20, ал.2 , чл.47 и чл.50, ал.1 ЗДвП, като не е
пропуснал навлизащия в кръстовището и движещ се по път с предимство мотоциклет,
управляван от ищеца. От влязлото в сила решение, постановено по чл.78а НК, се
установява още причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това
съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача В.М.И. при управление на лек
автомобил „Фолксваген“, рег. № ******.
Не е спорно
между страните, че към момента на произшествието за лек автомобил „Фолксваген“,
рег. № ****** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1,
т.2, б.„а“ КЗ /отм./ - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претенцията,
предявена по съдебен ред, е допустима – изпълнена е процедурата по ал.11 на
чл.288 КЗ /отм./.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида и характера на уврежданията;
интензитет и продължителност на болките – интензивни в първите 30 дни след
злополуката (операцията) и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация,
а извън посочените периоди – периодично явяващи се при преумора на десния крак
и рязка промяна на времето; продължителния период на възстановяване – 5 месеца,
претърпените няколко операции, наличието на последици с траен характер за
здравето на пострадалия, в т.ч. остатъчни белези, затруднение при определени
движения, локална остеопороза и как уврежданията са му се отразили с оглед
неговата възраст, начин на живот и среда; необходимостта от помощни средства за
придвижване за период от 3 месеца, както и от чужда помощ; негативното
отражение на произшествието върху психиката му. Поради което съдът, при
преценка на събраните доказателства и отнасяйки ги към възрастта и начина на
живот на пострадалия, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000 лв.
Като се вземе предвид изплатеното от ответника преди
завеждане на иска обезщетение от 39 400 лв., искът следва да се уважи за
сумата от 20600 и да се отхвърли до пълния предявен размер.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ /отм./ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.
Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията, а в случая – от 23.07.2015 г. Следователно ответникът
дължи лихва за забава, считано от 23.10.2015 г.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
съобразно уважената част от иска 1699,67 лв. разноски, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС съобразно уважената част от иска 824 лв. държавна такса
и 200 лв. за съдебно-медицинска експертиза.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК:********* адрес: гр.С., ул.*********
да заплати на С.И.С., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.288, ал.1 КЗ, т.2,
б.„а“ КЗ /отм./ сумата от 20600 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 30.08.2014 г., по вина на лице, управлявало лек
автомобил, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1699,67 лв., представляваща съдебни
разноски.
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 60600 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК:*********
адрес: гр.С., ул.********* да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 824
лв., представляваща държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - В.М.И.,
ЕГН**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: