Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 2909/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Постъпила
е частна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Н.П.С. срещу протоколно определение
от 22.06.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 17038/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав, с което на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство,
образувано от частния тъжител Н.П.С. срещу Р.Л.П. за престъпления по чл. 147,
ал. 1 от НК.
Жалбоподателят
прави искане атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по наказателното
производство. Излагат се съображения, че подс. Р.П. посредством публикация в Интернет,
социална мрежа „Фейсбук“, е извършила клевета, като разгласила неистински
позорни обстоятелства за тъжителя, а именно: „Котето днес е освободено,
веригата е била голяма и много тежка! София, ул. ********!!! Столица уж на
европейска държава и цялата фрашкана с миризливи, мръсни и неугледни дворове, а
вътре роби на вериги до живот, до скоро само кучета, а вече и КОТКИ!!!! ВСИЧКО
ОБЩО С ЦИВИЛИЗАЦИЯ, РАЗУМ И ХУМАННОСТ ПОДМИНАВАТ ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ С 200 !!!“ – тъжителят
твърди, че в посочения текст подсъдимата е изложила неистинни и позорящи го
твърдения, че е завързвал на голяма и много тежка верига коте (котарак) като
роб до живот в своя двор, находящ се на посочения в текста адрес, където
тъжителят живее. В жалбата са изложени подробни доводи в насока, че с последно
посоченото твърдение подсъдимата му приписва следните правонарушения:
извършване на жестокост над животно по смисъла на чл. 151, т. 6 и т. 7 от ЗВМД,
като е нарушил забраната за връзване на животни по начин, който им причинява
болка, страдание или нараняване и за постоянно, както и че е нарушил изискванията
на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЖ, като е проявил нехуманно
отношение и жестокост към животното.
В
законоустановения срок е постъпил и писмен отговор срещу жалбата от подс. Р.П.
чрез защитника й – адв. Д.М., като се иска да се отхвърли жалбата и да се
потвърди атакуваното определение, с което е прекратено наказателното
производство в посочените части. Излага се, че в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд на тъжителя е било указано точно и ясно да посочи кои
думи съставляват клеветнически твърдения, като последният е заявил, че ставало
дума за публикация в социална мрежа „Фейсбук“, в която било написано, че
веригата, с която котето било оковано, била тежка и че дворът, в който се
намирало котето бил миризлив. Посочва се, че с жалбата тъжителят се отклонява
от обвинението, като го е допълнил. Също така се излагат съображения, че
липсват доказателства за автора на посочената публикация, както и по отношение
на самата верига. На следващо място, защитата възразява, че не е възможно
наричайки една верига тежка, да бъде оклеветен човек, като липсва каквато и да
било индиция тази верига да има връзка с тъжителя. Същото се посочва и по
отношение на клеветата „миризлив двор“. Защитата смята, че изложенията в
жалбата, които не са свързани с обжалване на протоколното определение, с което
се прекратява производството относно клеветите „тежка верига“ и „миризлив двор“
не следва да се обсъждат.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането
на допълнителни доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС частният тъжител Н.С. посочва, че
първоинстанционният съд е посочил друга правна квалификация на инкриминираните
деяния, а не тази, посочена от него в тъжбата. Излагат се подробни съображения,
че СРС не е разгледал деянията и оплакванията, посочени в тъжбата, като по този
начин е лишил от правосъдие тъжителя.
Защитникът
на подсъдимата – адв. М., посочва, че пред първата инстанция е било проведено
дълго заседание, в което тъжителят е трябвало да уточни каква точно е
клеветата, като се е стигнало до извод, че същата е „голяма верига“ и „миризлив
двор“, като по-нататък не е изследвал кой, защо и как го е казал, а това, че
тези два израза са несъставомерни. Възразява срещу това, че тъжителят се опитва
да разшири своето виждане какво е клевета, в което се изразяват и твърденията на
последния, че СРС не си е свършил работата.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззвината жалба и възражението срещу нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
Пред
Софийски районен съд е образувано н.ч.х.д. № 17038/2019 г. по подадена на 29.06.2020
г. тъжба от Н.П.С. срещу Р.Л.П., с която се иска да се образува наказателно
производство срещу последната за извършено на 14.05.2019 г. от нея престъпление
по чл. 148, ал. 2 от НК и за извършено на 02.10.2019 г. от нея престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 от НПК. С разпореждане от 05.12.2019 г. на СРС, НО, 134-ти
състав е даден ход на тъжбата и делото е насрочено в открито съдебно заседание.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2020 г. пред СРС, НО, 134-ти
състав, частният тъжител Н.С. е уточнил, че твърди подс. Р. Попов да е
извършила три престъпления:
- на
14.05.2019 г. е публикувала следния текст в Интернет, социална мрежа „Фейсбук“:
„Котето днес е освободено, веригата е била голяма и много тежка! София, ул. ********!!!
Столица уж на европейска държава и цялата фрашкана с миризливи, мръсни и
неугледни дворове, а вътре роби на вериги до живот, до скоро само кучета, а
вече и КОТКИ!!!! ВСИЧКО ОБЩО С ЦИВИЛИЗАЦИЯ, РАЗУМ И ХУМАННОСТ ПОДМИНАВАТ ТАЗИ
ТЕРИТОРИЯ С 200 !!!“, като разгласила неистински позорни обстоятелства за
тъжителя, а именно: „веригата е била голяма и много тежка“;
- на
14.05.2019 г. е публикувала следния текст в Интернет, социална мрежа „Фейсбук“:
„Котето днес е освободено, веригата е била голяма и много тежка! София, ул. ********!!!
Столица уж на европейска държава и цялата фрашкана с миризливи, мръсни и
неугледни дворове, а вътре роби на вериги до живот, до скоро само кучета, а
вече и КОТКИ!!!! ВСИЧКО ОБЩО С ЦИВИЛИЗАЦИЯ, РАЗУМ И ХУМАННОСТ ПОДМИНАВАТ ТАЗИ
ТЕРИТОРИЯ С 200 !!!“, като разгласила неистински позорни обстоятелства за
тъжителя, а именно: „миризлив двор“;
- на
02.10.2019 г. в телефонен разговор е казала нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя – „идиот“.
С протоколно
определение от същото съдебно заседание, предмет на въззивния съдебен контрол,
съдия-докладчик при СРС, НО, 134-ти състав е прекратил наказателното производство
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че
тъжбата в частта относно извършено престъпление на 14.05.2019 г. касателно
израза „веригата е била голяма и много тежка“, както и в частта относно
извършено престъпление на 14.05.2019 г. касателно израза „миризлив двор“, не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и посочените от частния
тъжител факти не могат да бъдат субсумирани под разпоредбата на който и да било
състав на престъпление, преследвано по частноправен ред. В мотивите на определението
е посочено, че така инкриминираните изрази не разкриват характеристиките на
конкретен престъпен състав от НК. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил,
че цитираните изрази не може да бъдат определени като позорящи и недостойни
съобразно общоприетите морални разбирания или да приписват извършване на
престъпление, както и че същите не са насочени към личността на частния тъжител,
а касаят неодушевени предмети. В заключение съдът е приел, че изложените данни
в тъжбата в посочените части не са годни да възбудят обвинение от частен
характер, поради което е прекратил наказателното производство. Въз основа на
изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото въззивният
съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата е
негодна да възбуди наказателно преследване, е правилен.
В
правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е
сезиран, е описано престъпление и в случай, че това не е така – да прекрати
наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията
на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по извършване на
престъпление. Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 от НПК
– в срок е подадена писмена тъжба, която съдържа данни за подателя и негов
подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението и към нея е приложен документ за внесена държавна такса
(преценка на съдията-докладчик при осъществяване на правомощието му по чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК), но в нея е описано несъставомерно
поведение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
За
да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, с която се
повдига обвинение за клевета по чл. 147, ал. 1 от НК, следва да съдържа
обстоятелства за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото и
времето на извършване на деянието, конкретизация на клеветническите изрази,
конкретното съдържание на вербалните изявления, с които тъжителят е приел, че
са накърнили едновременно личната му самооценка и оценката на обществото за
него, както и достойнството му. В тъжбата се твърди, че изпълнителното деяние е
осъществено чрез казване на конкретни думи, които според частния тъжител имат
унизителен характер спрямо него, а именно: „веригата е била много тежка и
голяма“ и „миризлив двор“. За да е осъществен съставът на престъплението клевета,
съдът намира, че е необходимо деецът съзнателно да съобщи на други лица
неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. В
практиката на съда, а и в правната теория, се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат единствено изложени твърдения с конкретно
съдържание, които възпроизвеждат информация за точно определени обстоятелства,
времеви период, място и лице. Изискването за конкретизирано съдържание на
твърдението за позорното обстоятелство, е предпоставено от необходимостта за
установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния
процес, с оглед на което пострадал може да бъде само конкретно физическо лице.
Още повече, че клеветническите твърдения следва да бъдат позорни от гледна
точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на
обществото, да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, интерпретации или по друг субективен начин. Във връзка с което е
необходимо да се разгласят определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на
засегнатия, а не да се вменят определени неконкретизирани отрицателни качества,
оценки или съждения и то на неодушевени предмети. В този смисъл изводите, които
конкретно лице си прави от прочетеното или чутото, създаването на предположения
и аналогии не могат да бъдат квалифицирани като клевета.
След
цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 от НПК и на правилността
на определението за прекратяване на наказателното производство в посочените части,
образувано по нея, въззивният съд прие изводите на СРС за наличието на
предпоставките за прекратяване на наказателното производство за правилни, в
резултат на което постановеното определение следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.06.2020
г., постановено по н.ч.х.д. № 17038/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 134-ти състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото в посочените части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.