№ 455
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110212673 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е електронен фиш серия К, № 7193582, издаден от СДВР, с който на С. Н.
К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В законоустановения 14-дневен срок е подадена жалба срещу електронния фиш от
легитимирано лице – адресата на акта С. Н. К. с ЕГН ********** и поС.ен адрес в ХХХХХ
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен поради нарушение на формата, тъй като
липсват предвидени в закона реквизити. Оспорва се наличието на поставен знак за
ограничение на скоростта. Навеждат се и други твърдения за незаконосъобразност. Моли
електронният фиш да бъде отменен. Въззиваемата страна – СДВР, депозира писмени
бележки, в които излага становище по същество и моли електронният фиш да бъде
потвърден изцяло. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание страните не се явиха и не изпратиха процесуални
представители.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
На 07.03.2023 г. в 22:31 ч. в гр. София на бул. „Сливница“ до № 211 в посока от бул.
„Княгиня Мария Луиза“ към бул. „Христо Ботев“ е управляван лек автомобил МЕРЦЕДЕС
ЦЛС 320 ЦДИ, вид лек автомобил, с рег. № ХХХХХ. Същият е засечен да се движи със
скорост от 99 км/ч след приспаднат толеранс от 3 % при максимално допустима скорост от
1
50 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство вид
CORDON M2 № MD1196. За така установеното нарушение на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
1200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена съобразно
всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал (в т.ч. на
процесното превозно средство и на АТСС, с което същото е заснето), справка за собственост
на МПС, заповед на МВР, протокол от метрологична проверка, преглед на вписан тип
средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за
използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет,
сертификат за обучение, справка за нарушител/водач и разписка за ЕФ серия К, № 5878436.
Съдът кредитира представените доказателства, доколкото не констатира противоречия и
несъответствия между същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган – СДВР,
макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на акта. Съгласно §. 1, ал. 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на данни, получени от
автоматизирано техническо средство, следователно не се нуждае от име и подпис на
физическо лице като негов издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът
да съдържа означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която е
извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на административния
орган. В тази връзка аргументът на жалбоподателя, че е нарушена формата на фиша поради
липса на индивидуализиращи белези на административния орган, е неоснователен.
Електронният фиш съдържа всички останали изискуеми реквизити, предвидени в чл.
189, ал. 4 ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното заплащане. Относно мястото на нарушението съдът
не се съгласява с релевираното от жалбоподателя възражение, че същото не е описано
достатъчно конкретно. Посочени са булевардът, посоката на движение и конкретното място,
където е бил засечен автомобилът (до № 211 на бул. „Сливница“).
Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано. Установено е, че същият е
нарушил правило за движение, съдържащо се в ЗДвП, управлявайки автомобила си със
скорост над максимално допустимата. Извършеното нарушение е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
каквато правна квалификация е дадена и в оспорвания фиш. В чл. 21, ал. 1 се съдържат
максимално позволените скорости на движение, които се разграничават съобразно вида на
пътното превозно средство и съответния път. Видно от таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени
места максимално допустимата скорост на движение за превозно средство от категория В е
2
50 км/ч. Съгласно ал. 2, ако е предвидена скорост, различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. От това се прави извод, че такъв не е необходим, когато скоростта
е съобразена с посочената в закона. В този смисъл несъстоятелно е твърдението на
жалбоподателя, че не е ясно дали в участъка е действал пътен знак за регулация на
скоростта. Действително пътен знак в процесния участък не е поставен, което е видно и от
протокола за използване на АТСС, но такъв не е необходим. Отделно, посочването в ЕФ на
вида превозно средство като „лек автомобил“, както и снимката, направена от АТСС,
създава достатъчна яснота относно категорията превозно средство и относимата към него
максимална допустима скорост.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията във връзка с
изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а именно същото притежава
удостоверение за одобрен тип уред за измерване, преминало е през метрологична проверка и
е вписано в Българския институт по метрология. В протокола за използване на АТСС е
предоставена и информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и
снимка на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение правилното
функциониране на АТСС.
Към делото е приложена справка за собственост, от която се установява, че
жалбоподателят е собственик на процесното превозно средство. Доколкото същият не е
подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за друго лице, което счита за извършител,
съдът приема, че жалбоподателят е извършител на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
Административният орган правилно е определил размера на наказанието по чл. 182,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, тъй като процесното нарушение се явява повторно за
жалбоподателя. Съгласно т. 33 от ДР на ЗДвП повторност е налице, когато нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП), с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложената справка за жалбоподателя
(лист 31 и 32 от делото), същият има издаден електронен фиш серия К, № 5878436 от
16.05.2022 г. за извършено на 29.04.2022 г. нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, който е влязъл в
сила на 06.06.2022 г. Заверено копие на същия е и приложено по делото. Съдът намира, че
наказанието е правилно определено съобразно установеното превишаване на позволената
скорост с 49 км/ч и изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, в която е фиксиран
размерът на глобата, а заради повторното извършване глобата същата е в двоен размер. Тук
следва да се отбележи, че засечената скорост, с която се е движил автомобилът, е била 103
км/ч и след приспадането на толеранс от 3 % скоростта е следвало да бъде установена на 100
км/ч, а не на 99 км/ч. Доколкото обаче това не променя правната квалификация на
нарушението, съдът не счита, че е съществено нарушение.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден при
спазване на законовите изисквания и следва да бъде изцяло потвърден.
Относно разноските – такива са поискани от въззиваемата страна, като съобразно
3
изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 27е НЗПП и
с оглед правната и фактическата сложност на делото, съдът определя в полза на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К, № 7193582, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП на С. Н. К., ЕГН **********, с
поС.ен адрес в ХХХХХ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв.
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес в ХХХХХ да заплати на СДВР
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1 АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4