РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Ямбол, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично засеД.е на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330103786 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. К. П. от гр. Ямбол чрез адв.Б. Й.
от АК С. срещу „Кредирект“ ЕООД - гр. С..
С исковата молба се твърди, че на 27.02.2024 г. ищецът е сключил договор за
потребителски кредит № *** с ответното дружество, при следните параметри: размер на
кредита - 1500 лв., размер на погасителна вноска: 3 броя с размер на 62.50 лв. и 9 бр. по
203.27 лв. при ГПР – 62.74%, общ брой вноски – 12, фиксиран лихвен процент – 50%, дата
на първо плащане - 19.02.2024 г., с обезпечение – поръчител или банкова гаранция, дата на
последно плащане - 28.02.2025 г., обща сума за плащане - 2016,93 лв.
Твърди се още, че са налице основания за недействителност на целият договор за
потребителски кредит, като в тази насока се поддържа, че ГПР се разминава с т.н.
„уговорено“ в чл.18 ал.3 от процесния договор, съгласно която разпоредба, неустойката в
размер на 1855.07 лв. представлява отделно от главницата и лихвата вземане и същата не е
включила при изчисляване на ГПР.
Сочи, че клаузата на чл.6, ал.1 от Договора е възвела на потребителя неосъществими за
него, предвид обстоятелството, че същият търси паричен кредит с размер на 1500 лв.
Сочи се, че кредиторът цели да се обогати, като капитализира допълнително вземане,
което е обозначил „неустойка“, като същевременно кредиторът не е включил т.н.
„неустойка“ към ГПР, т.к. по този начин се е заобиколила разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
1
На следващо място се сочи, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, тъй
като в ГПР не била включена част от разходите по кредита, а именно т.н. „неустойка“ за
непредставяне на обезпечение по чл.6, ал.1 от Договора за кредит.
Поддържа се, че неустойката представлява разход свързан с договора и е следвало да
бъде включен в ГПР на кредита.
По този начин ГПР надвишавал значително максимално допустимият размер от 5
пъти размера на законната лихва – чл.19, ал.4 от ЗПК, в случай, че би се включила в ГПР и
т.н. неустойка.
На следващо място се поддържа, че вписаните в договора параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно в ГПР по кредита и общата
сума дължима от потребителя, което е порок и изключва валидността на договарянето –
чл.22 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че в договора кредиторът е посочил единствено
абсолютната стойност на фиксиран лихвен процент - 50 % и ГПР в размер на 62.74%, като
липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита.
Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР водило до
неяснота относно включените в него компоненти, което било нарушение на чл.10, ал.1 от
ЗПК.
Сочи се, че за договорите за потребителски кредит на общо основание се прилагат и
правилата на чл.143 и чл.148 от ЗЗП, като в случая в потребителският договор клаузата на
контракта не било индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касаело се
за еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителя не е
можел да влияе.
Поддържа се, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея
се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - не дадено
обезпечение, от което пряко не произтичат вреди.
Сочи се, че ако кредиторът е държал за получи обезпечение е могъл да отложи
даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени
кредити.
На тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на целият договор за потребителски кредит № ***/27.02.2024 г.,
сключен от ответника и ищеца поради противоречието му със закона и се явява
недействителен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по първоначалният иск
„Кредирект“ ЕООД - гр. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
На подробно изложените в отговора съображения се поддържа, че не е налице
недействителност на договора по смисъла на ЗПК, като се сочи, че съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност
2
на целия договор, доколкото същият може да се приложи и без него, като настоящият случай
бил именно такъв.
Твърди се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за
заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя, от където и твърдението за нищожност на целия договор, поради
това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.
Оспорват се твърденията, че клаузите в договора противоречат на принципа за
добросъвестност и справедливост, респ. на добрите нрави видно от представеният от
ответника лог файл, от който било видно, че преди подписване на договора за заем,
кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал
параметрите и условията му. В този смисъл се поддържа, че клаузите по процесният
договор се явяват индивидуално уговорени със съответният потребител.
Сочи се, че както договора за потребителски кредит, така и в издаденият Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно бил
посочен какъв е размера на ГПР и по какъв начин е формиран същия.
Твърди се, че не е налице нарушение разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а уговорената
неустойка не е била и не е следвало да бъде включена в ГПР.
Поддържа се, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните,
като в настоящият случай била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не
осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.
Сочи се още, че в случая неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете
страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение
за задължението, което обезпечава.
В настоящият случай неустойката била индивидуално уговорена между страните и
била напълно наясно и разбираемо.
Неустойката не представлявала възнаграждение и била изцяло в полза на ищеца, в
случай на неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, тъй като
разпределяла задълженията му във времето с падежните дати същите както и за главница и
лихва и в този смисъл същата не нарушавала чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Оспорената неустойка се поддържа като цяло, че е действителна, не е налице и
неравнопоставеност по договора между страните по смисъла на ЗЗП, като в случаят не била
налице нито една от хипотезите на чл.143 от ЗПК.
Клаузите на договора били съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.147
от ЗПП.
Процесните клаузи отговаряли на изискванията на ЗЗП, както и на Директива 93/13
ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на многобройната
практика на СЕС.
На следващо място се твърди, че на самостоятелно основание всички изложени
3
твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в
периода 2023г. – 2024г. ищецът бил сключил общо 5 договора, които са с договорка за
плащане на неустойката при непредоставяне на обезпечение по кредита, което
опровергавало твърдението на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би
бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора, и, че клаузите
накърняват добрите нрави.
Ищецът бил ползвал многократно един вид кредитен продукт, респ. многократно се е
запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит получавал преддоговорна
информация и сам е избрал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорно негово
знание за икономическите последици на тези уговорки.
На тия основания се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по първоначалният иск „Кредирект“ ЕООД – гр.
С. е предявил и насрещна ИМ срещу ищеца по първоначалният иск Д. К. П., с която се
иска да бъде осъден Д. К. П. на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в
случай, че целият договор бъде обявен за недействителен, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.23 от ЗПК да бъде осъден Д. К. П., да заплати на „Кредирект“ЕООД – гр. С. сумата
от 1500 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен
заем № *** от 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещният иск до окончателното плащане.
Ищецът по насрещният иск сочи, че представя уведомление за предсрочна
изискуемост на цялото задължение на ответника по насрещният иск Д. К. П..
Поддържа се, че между страните е налице договор за потребителски кредит № ***,
който бил сключен по реда на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, и
по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника П. кредит в размер на
1500 лв.
Сочи се, че съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне главницата
при фиксиран лихвен процент – 50%, на 12 месечни вноски, с дата на първо плащане –
28.03.2024 г. и последна вноска 28.02.2025 г.
Сочи се, че предоставянето, респ. усвояването на заемната сума се доказва и от
признанията направено в първоначалната ИМ от страна на кредитополучателя.
Твърди се, че Д. К. П. е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената
му заемна сума при условията и срока по договора.
На следващо място се сочи, че кредитополучателят не е изпълнил и задължението да
предостави обезпечение съобразно чл.6, поради което да се е била активирала и
предвидената в чл.18 договорна неустойка.
Твърди се, че кредитополучателя не е направил никакви плащания по договора.
Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и изискуемостта
4
на предоставената главница, за кредитора - ищец по насрещният иск бил и налице спорен
правен интерес от предявяване на насрещната ИМ.
В обобщение се иска от съда да постанови решение, с което на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
да осъди Д. К. П., да заплати на „Кредирект“ ЕООД – гр. С. сумата от 1500 лв.,
представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем №
***/27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящият иск до
окончателното му изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че целият процесен договор бъде прогласен
за недействителен, се иска от съда на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗПК, да осъди
Д. К. П., да заплати на „Кредирект“ ЕООД – гр. С. сумата от 1500 лв., представляваща
неизплатената чиста стойност на кредита по договор за паричен заем № ***/27.02.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещният иск до окончателното му
изплащане.
Претендират се разноски.
В случай, че бъде уважен първоначалният иск и насрещният иск, се иска от съда да
допусне прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните за съдебно-
деловодни разноски, до размера на по-малкото.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от ответната страна.
Препис от насрещният иск и приложенията към него са били изпратени на ответника
по насрещния иск Д. К. П., като в предоставеният му срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника по насрещният иск.
Преди съдебно засеД.е е постъпила молба от ищеца по първоначалният иск и ответник
по насрещният иск Д. К. П., с която и на подробно изложените в нея съображения се
поддържа исковата претенция и се иска от съда да признае целия договор за потребителски
кредит за недействителен.
Претендират се разноски.
Представят се списък на същите по чл.80 от ГПК.
Преди съдебно засеД.е е постъпила молба от ответника по първоначалният иск и ищец
по насрещният иск „Кредирект“ ЕООД – гр. С.. Сочи се, че не представят Общите
условия, тъй като в настоящият случай правоотношенията между страните се уреждало от
индивидуално сключен договор, който съдържал всички условия и към него не са
приложими Общи условия и такива не съществуват в правния мир.
Иска се от съда да отхвърли предявеният от ищеца по първоначалната молба иск.
Иска се присъждане на разноски.
Представя се списък на разноски по чл.80 от ГПК.
По делото страните ангажират като писмени доказателства: зав. копие на АПС на
5
„Кредирект“ ЕООД, издадено от ТРРЮЛЦН, ДОГОВОР за паричен заем № *** от
27.02.2024 г.; лог файл по договор за паричен заем № ***, стандартен Европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане за сключване на кредит;
лог файл по договор за паричен заем № ***, извлечение за извършените и предстоящи
плащания по договор за паричен заем № *** от 27.02.2024 г., уведомление за предсрочна
изискуемост от 17.02.2025 г., договор за потребителски кредит № *** от 27.02.2024 г.;
Справка данни кредити за Д. К. П..
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: По договор за кредит № ***/27.02.2024 год. няма
извършени плащания. Законната лихва към датата на подписване на договор за кредит №
***/27.02.2024 год. е в размер на 13,79%. Петкратния размер на законната лихва към
27.02.2024 год. е 68,95%. Размерът на ГПР посочен в чл.3, ал.2, т.4 от договора за кредит е
определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК съгласно формулата по
приложение № към ЗПК в размер на 62,47 лева и включва единствено уговорената между
страните възнаградителна /договорна/ лихва. При включване на неустойката по чл.18 в
размер на 1 856.07 лева в ГПР, същият би увеличил над 100% и би надхвърлил петкратния
размер на законната лихва.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски
кредит № ***/27.02.2024 год., поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Съдът намира така предявения иск за процесуално допустим като предявени от и
срещу процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца против
ответното дружество.
Между страните по делото не е спорно, а това се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че чрез средства за комуникация от разстояние Д. К. П. е сключил с
ответника „Кредирект“ ЕООД Договор за кредит № ***/27.02.2024 год. по силата на който е
уговорен размер на кредита – 1500 лева; със задължение за връщане на 12 месечни
погасителни вноски при фиксиран ГЛП 50% и посочен в договора ГПР 62.74%. В чл.3, ал.4
от Договора е разяснено, че при изчисляването на ГПР са взети предвид посочените в ал.2
параметри, в това число общите разходи по кредита, а именно – възнаградителната лихва.
Установява от договора, че съгласно чл. 6, ал. 1, ищецът се е задължил да предостави
едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия.
6
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение в двудневен
срок от сключването на договора ищецът се задължава да плати на ответника неустойка в
размер на 1856.07 лв.
Видно от погасителния план към договора за кредит, че плащането на неустойката е
предвидено още при сключването на договора. Уговорено е същата да бъде платима като
част от всяка месечна погасителна вноска. С включването на неустойката към задълженията
по договора, видно от погасителния план, дължимата сума за връщане по него от
кредитополучателя възлиза на 3 912.00 лева, а след направена отстъпка от 39.00 лева – 3
873.00 лева.
Анализа на данните по делото води до извод, че обсъжданата договорна неустоечна
клауза от договора за потребителски кредит обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по
кредита, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Съществено при
преценка на валидността на същата е, че се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.
Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер
притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните
вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи
на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.
Нормата на чл.19, ал.1 ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на
разходите, а разпоредбата на § 1, т.1, ПР ЗПК, разписва определение какво представлява
"общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.
19, ал.4 ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от
чл.19 ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
7
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 62,74 %, но от съдържанието му
не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. С посочването,
че ГПР включва единствено възнаградителната лихва, която е в размер на 50 %,
потребителят е в неяснота относно обстоятелството какви разходи са включени в разликата
над 50% до 62,74 %. Същевременно с включването на неустойката за непредставяне на
обезпечение, уговорена като част от всяка погасителна вноска съобразно погасителния план
още при сключването на договора, в общия размер на подлежащата на плащане от
потребителя сума ГПР съществено би надхвърлил предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в този случай
ГПР би се увеличил над 100 % и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.
В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК, т.е. липсва яснота
какъв е действителният ГПР по договора за кредит.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3,
б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че неточно посоченият ГПР се приравнява
по последица на липсващ посочен ГПР в договора за кредит, в противоречие с
императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По изложените съображения, съдът достигна до извод, че процесният договор за
кредит е нищожен поради противоречие със закона, поради което и предявения иск като
основателен и доказан следва да се уважи.
По предявените като насрещни искове, главен осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.240 ЗЗД и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.23 ЗПК,
съдът намери следното:
Предвид недействителността на процесния договор за потребителски кредит
неоснователен се явява предявения като главен насрещен осъдителен иск, с който на
договорно основание се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по него да заплати на ищцовото дружество сумата от 1500 лева, представляваща
неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № ***/27.02.2024 год.,
8
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната
исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, поради което и като
такъв следва да се отхвърли.
При това положение съдът дължи произнасяне по предявения при условията на
евентуалност насрещен осъдителен иск по чл.23 ЗПК.
Иска се заплащане на сумата от 1500.00 лева - главница, представляваща неизплатената
чиста стойност на кредита договор за паричен заем № ***/27.02.2024 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната исковата
претенция до окончателното и плащане.
Не е спорно между страните, че заемната сума от 1 500 лева е усвоена от ответника по
насрещния иск Д. К. П.. Видно от погасителния план падежът на последната погасителна
вноска е 28.02.2025 год. Тоест макар и към датата на предявяване на насрещния иск –
18.02.2025 год., задължението за главница да не е било изцяло дължимо, то към момента на
приключване съдебното дирене по делото, е изтекъл срока на договора, поради което
вземането по него е дължимо изцяло, поради настъпване на падежа на цялото задължение,
обстоятелство което съдът следва да вземе предвид при постановяване на съдебното си
решение с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, от една страна, а от друга с насрещния
иск е представено и уведомление за обявяване целия кредит за предсрочно изискуем, което е
достигнало до длъжника с връчване на съдебните книжа по делото, като и към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство не са представени
доказателства кредитополучателят да е погасил изцяло и частично заемната сума.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, какъвто е
настоящия случай, съгласно чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, респ. не погасената част от нея, но не дължи лихва или други разходи по кредита
/главници по нищожни каузи, разходи по извънсъдебно събиране на просрочени по
недействителен договор парични вземания, лихви и за забава и прочие/.
Ето защо искът се явява основателен в претендирания от ищеца размер – 1500 лева и
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото по предявения първоначален иск на ищеца по него Д. К. П.
има право на разноски в размер на 936.48 лева, от които 480.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, 156.48 лева заплатена държавна такса и 300.00 лева заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Предвид изхода на делото по предявения като насрещен иск по чл.23 ЗПК ищеца по
него „Кредирект“ ЕООД има право на разноски в размер на 583.00 лева, от които 103 лева –
заплатени такси в производството и 480.00 за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че заплатеното възнаграждение за един адвокат от ищеца по
първоначалния иск не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и в
случая същият е съизмерим със заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
9
С оглед направеното искане от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния
иск за присъждане на разноски след направено от съда прихващане на насрещните на
страните вземания за съдебно-деловодни разноски, до размера на по-малкото от тях, съдът
намери също за допустимо, поради което и след направено прихващане следва „Кредирект“
ЕООД да бъде осъден да заплати на Д. К. П. разноски в размер на 353.48 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на целия договор за потребителски кредит № ***
от 27.02.2024 год., сключен между кредитора „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: Столична община, район „Младост“ гр.С., бул.“Цариградско шосе“ №
115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. и кредитополучателя Д. К. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ул.“***, поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
По предявените от „Кредирект“ ЕООД срещу Д. К. П., насрещни искове:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., п.к.1784, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, чрез
Адвокатско дружество „***“ код по БУЛСТАТ ***, чрез адв.Х. М. – ***АК, с личен
адвокатски № **********, със съдебен адрес: гр.С., ул.“*** против Д. К. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“***, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на
Д. К. П. с ЕГН ********** да заплати на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 1 500
лева, представляваща незаплатено задължение за главница по договор за потребителски
кредит № *** от 27.02.2024 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК, Д. К. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***
ДА ЗАПЛАТИ на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
Столична община, район „Младост“ гр.С., бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5,
представлявано от Н.П.П. по банкова сметка с титуляр КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК ***, ***,
сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща неизплатената чиста стойност
на кредита по договор за потребителски кредит № *** от 27.02.2024 год., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 18.02.2025 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
Столична община, район „Младост“ гр.С., бул.“Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5,
представлявано от Н.П.П., след направено прихващане с насрещно вземане за разноски, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** сумата от 353.48 лева –
съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11