№ 23197
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110127004 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от В.И.
Димитрова – Хичкова срещу Национален осигурителен институт.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 31.01.2020 г. се намира в трудово
правоотношение с ответника Национален Осигурителен Институт гр. София (НОИ), в
рамките на което, аема длъжността „главен специалист“ в отдел „Изплащане на пенсии по
договори“ дирекция Европейски регламенти и международни договори“, Централно
управление на НОИ.
Претенциите и са:
- да бъде установено по отношение на ответника НОИ, в качеството му на
работодател, че трудовото правоотношение между него и ищцата е валидно и съществуващо
към датата на исковата молба;
- да бъде осъден ответникът НОИ, в качеството му на държавна институция, която
изплаща обезщетения по КСО, да заплати на ищцата парично обезщетение за отглеждане на
дете до навършване на 2-годишната му възраст, определено със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване, за месеците декември 2021 г., януари, февруари,
март,април и май 2022 г. в общ размер на 4,020 (четири хиляди и двадесет) лева;
- да бъде задължен ответникът НОИ, в качеството му на Работодател, да подаде на
ищцата, по служебен път Декларация образец 1 и Декларация образец 6. което е задължение
на работодателя, съгласно чл. 2, ал.1 и чл. 2, ал.2 от НАРЕДБА № II-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица
- да бъде осъден ответникът НОИ в качестото му на работодател, да бъдат
възстановени парите за здравни осигуровки внесени от ищцата, за цялата календарна 2021 г.
в размер на 302.13 лева и за месеците Ol- ОЗ .2022г. включително, в общ размер на 140 лева
или общ размер - 442.13 лева, като се твърди, че се касае за осъдителен иск по чл.79 ЗЗД.
- да бъде осъден ответникът НОИ в качеството му на държавна институция, да
изплати на ищцата детските надбавки за две деца за цялата 2021г. и за 2022г. до месец май
включително, в общ размер на 1,300 лева.
Проведена е процедура по чл.131 ГПК, като по делото е постъпил отговор от
ответника – Национален осигурителен институт. В отговора са изложени подробни
1
аргументи за недопустимост на претенциите на ищцата.
Съдът като взе предвид становищата на страните намира следното:
Съдът извършва проверка за допустимост на предявените искове при постъпване на
исковата молба, но може да стори същото във всеки един момент от развитието на
производството.
Първата от заявените претенции на ищацата е свързана с предявяване на
положителен установителен иск, с който съдът да признае, че между страните е налице
валидно съществуващо трудово правоотношение към датата на депозиране на исковата
молба. При условията на алтернативност ищцата заявява, че ако ответникът твърди, че е
прекратил трудовото правоотношение на 14.01.2021г. то са налице основанията на
чл.344,ал.3 КТ, което прави уволнението незаконно.
Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ трудови са споровете между работника и
служителя от една страна и работодателя от друга относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно цитираният
законов текст изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно
съществуването на трудово правоотношение. Наличието на изрична законова разпоредба за
правото на установяване на съществуването на трудови правоотношения, легитимира
интереса на ищците от търсената съдебна защита.
В конкретния случай обаче с предявяването на установителен иск с така формулиран
петитум ищцата цели да докаже, че трудовото й правоотношение с ответника не е
прекратено, а все още е валидно и съществуващо. Изрично предвиден в Кодекса на труда е
редът за оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение, като е регламентирани
изричен двумесечен срок, в който същото може да бъде сторено. В този смисъл,
допускането на установителен иск за съществуване на трудово правоотношение, след като е
налице известно и на двете страни по него прекратяване, е заобикаляне на реда за оспорване
на уволнението. От изисканото гр. д. 14665/2021г. се установява, че в същото са приложени
всички документи касаещи прекратяването на трудовото правоотношение, за които
ищцовата страна е узнала най-късно с връчване на определението за прекратяването на
производството. Отделно от това се установява от приложените по делото документи, че от
страна на работодателя са направени усилия за връчване на препис от процесната заповед,
като именно ищцата с поведението си е осуетявала получаването на заповедта. При тази
констатация съдът намира, че ищцата се опитва да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Според съда от момента, в който й е върчено определението за
прекратяване на гр.д. 14665/2021г. за нея е започнал да тече срока за оспорване на
уволнението, който към момента е изтекъл. След като е налице друг ред за защита срещу
прекратяването на трудовото правоотношение, допускане на иск за установяване
съществуването на трудовоправна връзка е недопустим. Наведеното в исковата молба
възражение за незаконосъобразност на уволнението съдът не следва да разглежда,
доколкото същото не е заявено в предвидения от закона срок.
По иска за изплащане на обезщетение по КСО за месеците декември 2021 г. и от
януари до май 2022 г. в размер на 4020 лв. е недопустимо.
Ищцата претендира посочената сума от ответника, в качеството му на държавна
институця. В КСО и в Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) са уредени както правото, така и редът за заявяване,
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане и отглеждане
на дете до 2-годишна възраст. Налице са изрично предвидени изключителни правомощия на
административни органи в системата на НОИ, като е недопустимо съдът да изземва
правомощията им. Налице е изричен ред за обжалване на отказите за изплащане на парични
обезщетения, какъвто не е настоящият случай. При горната констатация наведеното искане
2
е извън компетентността на съда, поради което искът се явява недопустим.
По искането НОИ да бъде задължен да подаде декларации обр. № 1 и обр. № 6
В КСО и в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, законодателят е предвидил задължение
на осигурителя за подаването на данни за осигуряването на лицето за периода на
уволнението като една от последиците на признаване на уволнението за незаконно. В
конкретния случай, доколкото не сме изправени пред цитираната хипотеза и /за признаване
на уволнението за незаконно/ и с оглед недопустимостта на главния иск, искането е
недопустимо.
По иска за възстановяване на суми, платени от ищцата за здравни осигуровки за
2021 г. и зам. 01-м. 05.2022 г.
Размерът и редът за внасяне на здравноосигурителни вноски за лица в отпуск поради
временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна
възраст са установени в чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване. Внасянето на
здравноосигурителни вноски за лице, ползвало посочените отпуски през периода на
незаконното уволнение би възникнало като задължение на работодателя при отмяна на
уволнението като незаконно, а лицето би могло да поиска възстановяване на внесените за
своя сметка вноски от НАП като недължимо внесени по реда на чл. 40, ал. 5 от 330. Не е
налице договорно или извъндоговорно основание за претендиране на сумите от ответника,
поради което искането е недопустимо.
По искането да бъде осъден ответникът НОИ в качеството му на държавна
институция, да изплати на ищцата семейни помощи за деца по Закона за семейните помощи
за деца и правилника за неговото прилагане в общ размер от 1300лв.
Семейните помощи за деца са за сметка на републиканския бюджет и се изплащат от
Агенцията за социално подпомагане и редът за заявяването им, предпоставките за
възникване на правото, както и процедурата по отпускането и изплащането им са от
нейната изключителна компетентност, поради което искането е недопустимо.
С оглед гореиложеното и предвид недопустимостта на предявените искове,
производството следва да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА изцяло искова молба с вх. № 103463/23.05.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 27004/2022г. по описа на СРС, 179 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава
ХХI ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3