№ 9927
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110162030 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ..........., с която срещу ...........
са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че межди него и ответника е възникнало правоотношение с
предмет – предоставяне на услуга с механизация, а именно: извозване на земна маса
със самосвал и работа с багер. Твърди, че е издал на ответника 2 бр. фактури – от
11.09.2020 г. за сумата от 6 852 лв. и от 12.10.2020 г. за сумата от 6 798 лв. Твърди, че
услугите по механизация са извършени в овощна градина, стопанисвана от ответника в
землището на с. ............. Твърди, че за извършената работа по сключения между
страните договор ответникът не е изпълнил задължението си да му плати дължимото
възнаграждение. Твърди, че с оглед забавата на ответника, последният му дължи
мораторна лихва в размер на сумата от 1 450 лв., от която: сумата 757, 53 лв. – за
забава за плащането на задължението по фактурата от 11.09.2020 г. за периода
26.09.2020 г. – 28.10.2021 г. и сумата 693, 02 лв. – за забава в плащането на
задължението по фактурата от 12.10.2020 г. за периода 27.10.2020 г. – 28.10.2021 г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6 852 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, за която сума е
издадена фактура № **********/11.09.2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021
г. до окончателното изплащане, сумата от 757, 53 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 26.09.2020 г. – 28.10.2021 г., сумата 6 798 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за която сума е издадена фактура №
**********/12.10.2020 г., ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 693, 02 лв., представляваща мораторна лихва за периода
27.10.2020 г. – 28.10.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва исковете. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение между него и ищеца със соченото в исковата молба съдържание.
1
Оспорва извършването на твърдените услуги. Оспорва в полза на ищеца да е
възникнало вземане в размер на исковата сума за главница. Предвид становището си за
неоснователност на главния иск, оспорва претенцията за мораторна лихва по
съображения за акцесорния й характер.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представена фактура № **********/11.09.2020 г. , издадена от
........... с получател ........... за сумата от общо 6 852 лв. с основание: извозване на земна
маса със самосвал и работа с багер, подписана за издателя.
Представена е и фактура № **********/12.10.2020 г. , издадена от ........... с
получател ........... за сумата от общо 6 798 лв. с основание: извозване на земна маса със
самосвал и работа с багер, подписана за издателя.
Фактурите са придружени с 2 бр. сертификати и 2 бр. описи на извършена
работа, които носят подпис за изпълнител.
От заключението на ССЕ по делото се установява, че фактурите не са
осчетоводени при ответника, както и че не са включени в дневниците за покупки и
справките-декларации за ДДС от ответника, който не е ползвал ДДС кредит.
От страна на ответника са представени фактура № **********/23.09.2020 г.,
издадена от ........... с получател ............. за сумата от общо 6 852 лв. с основание:
извозване на земна маса със самосвал и работа с багер, и фактура №
**********/11.09.2020 г., издадена от ........... с получател ............. за сумата от общо 6
798 лв. с основание: извозване на земна маса със самосвал и работа с багер, т.е.
установява се, че идентични дейности първоначално са били фактурирани на друго
дружество, управител на което е ..........., който се явява управител и на ответното
такова, което обстоятелство се потвърждава от справка в публичния Търговски
регистър.
Издадените на ............. фактури са били анулирани според заключението на
ССЕ.
Пред СРС е разпитан свидетелят ............ който заявява, че е работил на обект в
овощна ябълкова градина в с. ........... като отговорник на обекта – за садене, почистване
и работещата на място техника; че прекият му началник е бил ..........., на когото е
предавал всичко след завършване на дейността, за което ........ му е заплащал седмично
възнаграждение; че си спомня във фактурите, които е вадил на фирми, да са
фигурирали ........., ..........., „.............; че през м.09.2020 г. за около месец и половина на
обекта са бил извършвани изкопни дейности от .......... – имало е багерист, който е
копаел, камион, който е извозвал; че на обекта свидетелят се е срещал лично с
началника им Емил, който, доколкото знае, е управител на ..........; че по време на
работата се е наложила поправка на фактури, издадени от .......... на „............., тъй като е
имало разминавания в часовете, които свидетелят е записвал.
Пред СРС е разпитан свидетелят ........., който заявява, че работи за фирма ..........
като багерист на постоянен договор, като в периода 10-11.08.2020 г. е извършвал
услуга на овощна градина в с. ........... – извършвал е дейности по изкопаване на воден
басейн, който да служи за напояване на градината, като не може да каже чия е била
градината; че на място е имало лице, ръководещо обекта – ......., което първо му е
показало снимков материал как следва да изглежда изкопът и какви параметри да има;
2
че със свидетеля е имало още един колега от .......... – шофьор на камион.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение,
представляващо възнаграждение за извършена работа по договор за изработка, заедно
с обезщетение за забавата.
За да бъде проведен успешно искът на изпълнителя за заплащане
възнаграждение за възложената работа, той следва да установи чрез провеждане на
пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен валиден договор за
изработка, неговия предмет (видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на
възложената работа съобразно уговореното и приемането й от възложителя без
възражения, както и размера на претендираното възнаграждение.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение №
46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008
г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., фактурата може да се приеме
като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката – вид на предоставената услуга, стойност, начин на
плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на
сключване на договора. Според други решения на ВКС, а именно – решение №
211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т.д. №
465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г., II ТО, решение №
30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. №
491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на II ТО,
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по
смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010 г. по т.д.
№ 539/2009 г. на II ТО, решение № 92/2011 г. по т.д. № 478/2010 г. на II ТО и решение
№ 47/2013 г. по т.д. № 137/2012 г. на II ТО, дори да се счете, че издадената фактура е
неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за „получател“ от купувача по
договора за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя
може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 211/2012
г. на ВКС по т.д. № 1120/2010 г. на II ТО е посочено още, че само по себе си
отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е
основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради
неформалния характер на продажбата, преценката за сключването на договора не
следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е
необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези
относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат
да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по
нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното
правоотношение, по повод на което тя е била съставена. Същите тези действия по
отразяване на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
3
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата,
съответно превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по
сметка на продавача, представляват недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване.
Съгласно приетото в решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/14 г. на ВКС, II
ТО първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност
и във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице
без представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните
регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и
справките - декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея - тогава тази
фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска
продажба, нито получаването на стоката.
В случая в подкрепа на твърденията си за възникване на правоотношение по
договор за изработка между страните ищецът представя 2 бр. фактури – от 11.09.2020
г. на стойност 6 852 лв. и от 12.10.2020 г. на стойност 6 798 лв., издадени от ........... с
получател ..........., които не са подписани от ответника в качеството на възложител, не
са осчетоводени от него, не са включени в дневниците на ДДС покупките и за тях не е
ползван данъчен кредит, в какъвто смисъл е заключението на ССЕ по делото.
При това положение не може да се приеме за доказано възникването на
твърдяното правоотношение между страните.
Съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК свидетелски показания са недопустими за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв. В случая всяка от двете
процесни фактури е на стойност над 5 000 лв., с оглед на което не е допустимо съдът да
основава изводите си по въпроса възникнало ли е правоотношение по договор за
изработка между страните на свидетелските показания по делото. Свидетелите са
допуснати за установяване твърденията на ищеца, че е изправна страна по договора и е
извършил възложената му работа, който въпрос подлежи на изследване едва при
доказване възникването на твърдяното договорно правоотношение между страните,
каквото доказване в случая не е проведено.
С оглед изложеното искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната
претенция за мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 2 028, 64 лв. разноски, от които: 1 179, 62 лв. разноски за исковото производство и
849, 01 лв. разноски за обезпечителното производство по гр.д. № 1827/2021 г. на РС-
Ловеч.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото уговореното такова за исковото
производство е в размер на минимално предвиденото по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС, а
уговореното такова за производството по обезпечение на бъдещия иск – в размер на
минимално предвиденото по чл.7, ал.7, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС.
4
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., ЕИК ............ срещу ..........., ЕИК .........
искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, както следва:
за сумата от 6 852 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор
за изработка, за която сума е издадена фактура № **********/11.09.2020 г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 757, 53 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 26.09.2020 г. – 28.10.2021 г.;
за сумата 6 798 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за
изработка, за която сума е издадена фактура № **********/12.10.2020 г., ведно със
законната лихва от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 693, 02 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 27.10.2020 г. – 28.10.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ............ да заплати на ..........., ЕИК ........., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 179, 62 лв. разноски по делото и сумата 849, 01 лв.
разноски за обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5