Решение по дело №5767/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 919

гр. П., 23.05.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-П., десети граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5767 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П. е подало заявление, въз основа на което  срещу ответника Н.А.М. е издадена заповед за изпълнение на парично за  следните суми: 2 479,88 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., 320,50 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от               10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от                   56,01 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н.А.М. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в указания му едномесечен срок ищецът е предявил процесният установителен иск за вземанията по същата.

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,  за топлофициран имот,  находящ се в гр. П. на адрес кв. „***, за която ответникът не е заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че притежава качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“, като в тази връзка поддържа, че по делото не се установява ответникът да е собственик или ползвател на жилището, за което са начислени процесните вземания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             От приложеното към настоящето гр.дело №П.г. по описа на РС-П. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания за цената на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в плащанията, ведно със законната лихва и разноските.

        От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъдинена към топлопреносната мрежа; коректността на начина на извършване на дялово разпределение и на дела за процесния недвижим имот за сградна инсталация, отопление и битово горещо водонсабдяване; потребената за процесния имот топлоенергия в посоченото от ищеца количество и стойност за исковия период.

  Ето защо съдът приема за установени от представената от ищцовото дружество справка размерът на дъжимите се суми за доставена топлинна енергия за процесния имот и за обезщетение за забава в плащанията.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.01.1991г. със същия правото на собственост върху топлоснабдения имот е прехвърлено на А.А. М..

От представеното удостоверение с изх. № 19/ГРС-3140 от 10.05.2019г. се установява, че Н.А.М. и А.А. М. са имената на едно и също лице.

Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда като неотносими.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

По допустимостта на исковете

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

По изложените съображения съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

            По основателността на исковете, съдът намира следното:

Съдът приема, че от съвкупния анализ на представените по делото договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Н.А.М. има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота с адрес гр. П. на адрес кв. „***.

 Безпорно е, че ищецът е доставял топлоенергия до жилището с посочения в исковата молба адрес през исковия период.

В този смисъл по отношение на ответника е налице пасивна материална легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна  собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “Продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "Купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между страните  съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.  Съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответника за липсата на такова правоотношение.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, купувачът  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БГВ .      

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. Безспорно е между страните и от представените по делото писмени доказателства за задълженията на абоната– извлечение от сметка, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове. 

С предявения иск ищецът твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание. 

           Както бе посочено по-горе, задължението за плащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.

При горните съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

           В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора и  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства. В представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира присъждането на сумите от 106,01 лв. за разноски в заповедното производство (56,01 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и 413,19 лв. за исковото производство (93,19лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 20 лв. за съдебни удостоверения и 200 лв. за възнаграждение на особения представител) , които му се следват от ответника.

              С оглед на изхода на спора ответникът няма право на разноски.

              Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение Н.А.М., с ЕГН: ********** съществуването на вземанията към "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” за сумата от 2 479,88 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и 88 ст./, представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за топлофициран имот,  находящ се в гр. П., на адрес кв. „*** и за сумата от 320,50 лв. /триста и двадесет лева и 50 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2556/21.05.2018г. по ч.гр.д. №*** на РС-П..

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.А.М., с ЕГН: ********** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 106,01 лв.  за разноски в заповедното производство и сумата от 413,19 лв. за разноските в настоящото производство. 

        След влизане на решението в сила гр.д №*** по описа на РС-П. да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.  

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                        

                                                       

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: