№ 86
гр. ***, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20254230200263 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят С. М. С. от гр. *** е обжалвал Наказателно постановление №
25-0892-000038 от 06.02.2025 година на Началник Група в ОДМВР Габрово, С-р Пътна
полиция - Габрово, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се
прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на административно наказващия орган. В
писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на *** година. Жалбата е подадена на *** година, т.е. в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На *** година в гр. ***, в *** часа, жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № *** и бил спрян за проверка от полицейските служители
в РУ на МВР - Габрово Т. К. и А. А.. По време на проверката на документите на
жалбоподателя била извършена проверка в информационните масиви на КАТ и било
установено, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на *** година
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на сключена задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност“, след което бил съставен АУАН с бланков №
1210264 година, който бил връчен на С. на същата дата. При връчването на акта,
жалбоподателят записал в графата за възражения, че няма такива. Съставения АУАН
бил изпратен в Районна прокуратура – Габрово, ТО – ***, където била образувана
преписка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, която приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В последното
прокурорът е постановил препис от постановлението да се изпрати на РУ на МВР –
*** с оглед реализиране на административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по ЗДвП.
Съобразявайки разпореденото от прокурора, на 06.02.2025 година началникът
на Група в ОДМВР Габрово, С-р Пътна полиция - Габрово съставил против
жалбоподателя обжалваното наказателно постановление, в което, след като описал
посочените по – горе обстоятелства, приел, че жалбоподателят е осъществил състава
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от
ЗДвП му е наложил глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели – служители в РУ на МВР –
Габрово, потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра
на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на С. М. С. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
По делото безспорно се установи, че на *** година жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** и че регистрацията на
автомобила е била прекратена на *** година на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
2
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането, и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след предоставяне на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Видно е, че нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
прави препратка към Кодекса на застраховането, съгласно които разпоредби преди да
се премине към предприемане на мерки за спиране от движение на моторните
превозни средства и/или за налагане на съответните административни наказания,
когато не е била сключена задължителна застраховка, следва да се премине през
процедурата, предвидена в чл. 574, ал. 10 от КЗ, според която информационният
център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава
срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за
наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Преценката на гореизложеното води до извода, че информационният център
към Гаранционния фонд следва да уведоми собственика на съответното ППС, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и да му даде 14 дневен срок от
датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на
застрахователен договор. Едва след изтичането на този срок, когато не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
На плоскостта на конкретния случай няма данни за изпълнението на тази
процедура. Не са представени доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен, че за
собствения му автомобил няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Не
е представено уведомление, от което да се установи, както самият факт на
уведомяването, така и датата, на която е изтекъл предвидения 14 дневен срок, в който
законът му дава възможността да представи договор за сключена застраховка.
На следващо място следва да се отбележи, че от страна на АНО не е спазено
императивното изискване на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване собственика за
3
настъпилата в следствие липса на валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ служебна дерегистрация на дадено превозно средство, за
което е получено уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Именно поради тази причина
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил служебно дерегистриран след
получаване на уведомление от ГФ на *** година, без обаче да са налице доказателства
собственикът му да е бил уведомен за това. По делото са налице данни, че съобщение
до жалбоподателя е било изпратено чрез Български пощи /л. 15 и л. 27/, но липсват
данни дали същото му е било връчено изобщо. Липсата на получено съобщение за
служебната дерегистрация на автомобила се доказва и от показанията на свидетеля
*** – баща на жалбоподателя, който заяви, че живеят заедно на адреса в гр. *** и че
там не е получавано писмо до жалбоподателя за уведомяване относно прекратената
регистрация на автомобила. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е
имал субективната представа, че притежаваният от него автомобил е бил
дерегистриран, което обстоятелство е настъпило по силата на закона, отбелязано е
служебно и не е било сведено до неговото знание. При това положение следва да се
приеме, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е извършено от
субективна страна. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. Ето
защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и
да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел
или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така
изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи относно липсата
на субективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата
несъставомерност, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да се отмени като незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото
разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие
възлизат на сумата от 600,00 лева. Наказващият орган не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и предвид изхода на
делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600,00лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 25-0892-000038 от 06.02.2025
годинагодина на Началник Група в ОДМВР Габрово, С-р Пътна полиция – Габрово, с
което на С. М. С., ЕГН: **********, от гр. ***, ул. „***“ № 14, ап. 2, на основание чл.
175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ГАБРОВО да заплати на С. М. С., ЕГН: **********, от гр.
***, ул. „***“ № 14, ап. 2, сумата от 600,00лв. /шестстотин/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5