№ 133
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. М. Ш., ЕГН
**********, чрез пълномощниците й по делото адв. П.Ю. и адв. М.М.,
против Решение №260506 от 18.02.2021г., постановено по гр.д.
№3186/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от нея против АП. Д. Ш., ЕГН **********, и Д. АП.
Ш., ЕГН **********, иск за допускане на съдебна делба на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 56784.506.290 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, бул.
***, целият с площ от 292 кв.м., ведно с построената в имота жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 56784.506.290.2, със застроена площ
от 57 кв.м., брой етажи- 2. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението в частта му, с която е бил отхвърлен искът за съдебна делба
на сградата, като се иска отмяната му в посочената част и допускане на
сградата до делба при квоти от по ½ идеална част за Н. М. Ш. и АП. Д.
Ш.. В частта му, с която е бил отхвърлен искът за съдебна делба на
поземления имот, решението се обжалва като недопустимо, тъй като
1
такъв иск не е бил предявен, и се иска обезсилването му.
Ответните страни по въззивната жалба- АП. Д. Ш., ЕГН
**********, и Д. АП. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. Н.Р., в подаден писмен отговор и в съдебно
заседание оспорват същата и искат оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за съдебна делба на
недвижим имот- сграда с идентификатор 56784.506.290.2, построена в
поземлен имот с идентификатор 56784.506.290 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, бул. ***,
целият с площ от 292 кв.м., предявен от Н. М. Ш. против АП. Д. Ш. и Д.
АП. Ш.. Ищцата е изложила твърдения, че посочената сграда е била
построена през 2004г. от нея и ответника АП. Д. Ш. по време на брака
им, прекратен с влязло в сила на 06.10.2017г. съдебно решение, в
поземлен имот, собственост на ответника, след събаряне на
съществуваща в имота друга сграда, собственост на ответника. Ищцата
счита, че построената по време на брака им сграда е придобита от тях
при равни права в режим на съпружеска имуществена общност. На
08.03.2013г. ответникът АП. Д. Ш. дарил на родената им от брака
дъщеря- ответницата Д. АП. Ш. еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 56784.506.290.2, която според ищцата вече не съществувала
поради събарянето на старата сграда, поради което ищцата счита, че
новопостроената сграда е останала в патримониума на ответника. При
условията на евентуалност излага твърдения, че посочената сделка е
нищожна, тъй като е с невъзможен предмет, както и поради липса на
съгласие за прехвърляне на съществуващата в имота сграда. По така
2
изложените съображения ищцата иска допускане на построената по време
на брака сграда до съдебна делба при квоти от по ½ идеална част за нея
и ответника АП. Д. Ш..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по
време на брака между ищцата Н.Ш. и ответника А.Ш. не е било
извършено строителство на нова сграда, а основен ремонт, преустройство
и надстрояване на съществуваща в имота сграда, индивидуална
собственост на ответника, поради което и между тях липсва
съсобственост. Счел е за неоснователни възраженията за нищожност на
договора за дарение, сключен между ответника А.Ш. и ответницата
Д.Ш., поради което е направил извод, че последната е собственик на ½
идеална част от поземления имот и на процесната сграда, поради което
е отхвърлил иска за делба на същите.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно. В частта му, с която искът за делба е бил отхвърлен
по отношение на ½ идеална част от поземления имот, решението е
процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като иск за
делба по отношение на поземления имот не е бил предявен. Съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението в частта му за отхвърляне на иска за делба
на сградата по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна
проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че ищцата Н. М. Ш. и ответника
АП. Д. Ш. са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на
04.09.1993г., прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила на
06.10.2017г. съдебно решение по гр.д.№16500/2016г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ІV бр.с. Не се спори и че по силата на сключени
между ответника А.Ш., от една страна, и неговите родители и сестра, от
друга, договори за дарение той е придобил правото на собственост на ½
идеална част от дворно място, съставляващо поземлен имот с
3
идентификатор 56784.506.290 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, ведно с източната част на едноетажната със
сутерен сграда, построена в дъното на имота, съставляваща самостоятелно
еднофамилно жилище със застроена площ от 54 кв.м. С договор за
дарение, сключен на 08.03.2013г., ответникът АП. Д. Ш. е дарил на
родената от брака му с ищцата дъщеря- ответницата Д. АП. Ш., ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.506.290 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, и цялата
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.506.290.2, със
застроена площ от 57 кв.м., брой етажи- 2, построена в описания имот.
От фактическа страна по делото няма спор, а и от приложените
писмени доказателства е видно, че с разрешение за строеж, издадено на
17.10.2003г. от Община Пловдив, Район „Северен“, на ответника АП.
Д. Ш. и другите двама съсобственици на поземления имот е било
разрешено извършването на основен ремонт, преустройство и
надстрояване с 1,5 м. на съществуващата жилищна сграда с временен
застроителен режим. Не се спори, а и се установява от приложеното по
делото конструктивно становище /л.79 от първоинстанционното дело/,
изготвено на 17.06.2004г. от инж. К.В.- проектант, че след започване на
строителните работи по посоченото разрешение за строеж при
укрепването на фундаментите на съществуващата сграда тя се е срутила.
Няма спор, а и е видно от показанията на разпитаните свидетели М.Г.,
С.Т. и Д. Ш., че след срутването сградата е била изградена наново във
вида, в който се намира в момента. От заключението на приетата по
делото съдебно- техническа експертиза се установява, че същата към
настоящия момент е разделена на две самостоятелни жилища, като
източното такова, което е предмет на настоящото дело, се състои от
три надземни нива с площи съответно от 56,82 кв.м., 63,29 кв.м. и
63,29 кв.м. и едно подземно ниво, чийто очертания излизат извън
очертанията на надземните нива. При така установената фактическа
обстановка следва да се приеме, че старата едноетажна със сутерен
сграда в имота, източната част от която е била лична собственост на
ответника АП. Д. Ш., е погинала, като след срутването й през 2004г. е
била построена сега съществуващата сграда, която съставлява нова вещ,
4
възникнала с построяването й. Без значение за така направения извод е
обстоятелството, че издаденото разрешение за строеж и одобрените
проекти са били за основен ремонт и преустройство на съществуващата
сграда, тъй като по делото се установява, че в действителност не е
бил извършен ремонт, а строителство на нова сграда. Доколкото
посоченото строителство е било извършено от ответника по време на
брака му с ищцата и съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 от Семейния
кодекс от 1985г., действал към периода на строителството, съвместният
им принос се предполага до доказване на противното, то така построената
сграда е била придобита от тях в режим на съпружеска имуществена
общност, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.4
от Постановление №5/1972г. на Пленума на Върховния съд. Към
настоящия момент обаче същата не се намира в патримониума им, тъй
като с договор за дарение, сключен на 08.03.2013г., ответникът АП. Д.
Ш. е дарил така построената сграда на ответницата Д. АП. Ш.. Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.4 от СК разпореждането с вещно право върху
обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо, като
другият съпруг може да го оспори по исков ред в шестмесечен срок от
узнаването, но не по- късно от три години от разпореждането. Така
установените в разпоредбата срокове са преклузивни и не подлежат на
спиране и прекъсване, като след изтичането им сделката поражда
действие и за неразпоредилия се съпруг, който не я е оспорил /в този
смисъл- Определение №285 от 04.07.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№296/2012г.,
ІІ г.о.; Определение №120 от 17.03.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№804/2016г.,
ІІІ г.о./. Предвид горното и доколкото по делото не се твърди и не се
ангажират доказателства преди предявяването на 25.02.2019г. на иска за
делба ищцата Н. Ш. да е оспорвала по исков ред сключения на
08.03.2013г. от ответника А.Ш. договор за дарение, то следва да се
приеме, че с изтичането на три години от сключването му същият се е
стабилизирал и е породил действие и за нея, поради което и сградата-
предмет на договора е станала собственост на ответницата Д. АП. Ш.. Не
могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че договорът за дарение
нямал за предмет новопостроената сграда, а се отнасял за старата сграда
в имота. Действително в договора е посочено, че се прехвърля
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.506.290.2, със
5
застроена площ от 57 кв.м., брой етажи- 2, което описание не
съответства напълно на реалното фактическо положение, тъй като е
налице сграда на три надземни и едно подземно ниво със застроена
площ от 63,29 кв.м. Доколкото обаче в нотариалния акт ясно е
посочено, че се прехвърля „цялата сграда“ с идентификатор
56784.506.290.2, както и че по делото се установява от заключението на
приетата СТЕ, че посочената сграда представлява едно самостоятелно
еднофамилно жилище, то се налага изводът, че действителната обща воля
на страните е била да се прехвърли правото на собственост върху
съществуващата към датата на сключване на договора сграда в имота
във вида, в който се намира, като същата е била описана съобразно
данните от кадастралната карта. Ето защо и при така извършеното
съгласно чл.20 от ЗЗД тълкуване на договора като неоснователни следва
да се преценят възраженията на ищцата за нищожност на същия поради
невъзможен предмет предвид несъществуването на сграда с описаните в
него характеристики, както и за нищожност поради липса на съгласие за
прехвърляне на съществуващата сграда. По така изложените съображения
искът за делба на процесната сграда с идентификатор 56784.506.290.2 е
неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като същата е собственост
на ответницата Д.Ш.. Предвид горното в частта му за отхвърляне на
иска за делба на сградата обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна АП. Д. Ш.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 1200 лв. Възражението за
прекомерност на посоченото възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е под минималния размер, определен съобразно Наредба №1 на
Висшия адвокатско съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед материалния интерес по делото.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на адв. Н.Р., оказал
безплатна правна помощ на ответницата Д. АП. Ш., адвокатско
възнаграждение в размер на 1958,59 лв. с ДДС, определено съобразно
6
чл.7, ал.2, т.4 във връзка с ал.4 от Наредба №1 на Висшия адвокатско
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260506 от 18.02.2021г., постановено по гр.д.
№3186/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в частта му, с
която е бил отхвърлен предявения от Н. М. Ш., ЕГН **********, против
АП. Д. Ш., ЕГН **********, и Д. АП. Ш., ЕГН **********, иск за
допускане на съдебна делба на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.506.290 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, бул. ***, целият с площ от
292 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260506 от 18.02.2021г., постановено по
гр.д. №3186/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., в частта
му, с която е бил отхвърлен предявения от Н. М. Ш., ЕГН **********,
против АП. Д. Ш., ЕГН **********, и Д. АП. Ш., ЕГН **********, иск
за допускане на съдебна делба на сграда с идентификатор
56784.506.290.2, построена в поземлен имот с идентификатор
56784.506.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, с адрес- гр. Пловдив, бул. ***, целият с площ от 292 кв.м.
ОСЪЖДА Н. М. Ш., ЕГН **********, да заплати на АП. Д. Ш.,
ЕГН **********, сумата от 1200 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. М. Ш., ЕГН **********, да заплати на адв. Н.П. Р. на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 1958,59 лв. с ДДС- адвокатско
възнаграждение за оказаната пред въззивната инстанция безплатна правна
помощ на Д. АП. Ш., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8