О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 15.04.2020
г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав
на…шестнадесети…април…….две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина
Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова
възз.ч.гр.д. № 201 по описа на 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София против разпореждането в частта, в която
е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
част от вземанията по ч.гр.д.№ 145/2020 г. по описа на ЕРС и се желае отмяната
му, както и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение относно
всички заявени вземания, претендирани със заявлението.
Частният жалбоподател сочи, че заповедният съд не
разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права, както в една част от
мотивите си районният съд е преценил, че клаузите от потребителския договор относно
„пакет допълнителни услуги“ и „разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането“ са противоречащи на закона и/или добрите нрави. Относно
възнаграждението за „пакет допълнителни услуги“ се счита, че същото е дължимо,
тъй като за него страните съвсем доброволно са сключили споразумение и следва
да се отчете свободата на договаряне; допълнителните услуги са изброени изрично
и същите не представляват обичайна дейност по кредитирането, за да не бъдат
заплатени и не на последно място длъжникът се е възползвал от такава услуга,
тъй като искането му за кредит е било приоритетно разгледано. Счита се, че
съдът неправилно е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение
относно „разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането“, тъй като кредиторът
е направил такива, същите са тарифирани, а длъжникът
е запознат при сключване на договора с тарифата за таксите на кредитора.
Таксите не са дължими за усвояване и управление на кредита, а са възникнали от
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поради което са направени
допълнителни действия по събиране на кредита – обаждания, изпращане смс-и и писма, поради което са дължими.
ЯОС след като се запозна с частната жалба, изложените
в нея оплаквания и искането до съда, както и с приложеното ч.гр.д. № 145/2020
г. по описа на ЕРС, намира, че същата е допустима – депозирана е в срок от
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество
частната жалба се преценя за неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Ч.гр.д. № 145/2020 г. по описа на ЕРС е образувано по
заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София, с което се претендира издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Т.С.Х. и Г.К.М., двамата с настоящ
адрес *** за парично вземане - сумата от общо 4 266.50 лв., от които главница в размер на 2 000 лв.; договорно възнаграждение в размер на 617.88 лв. за периода
от 26.10.2018 г. до 27.08.2019 г.; възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1 437.50 лв., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 20 лв., дължими за периода от 10.11.2018 г. до 27.08.2019 г. /дата на
предсрочна изискуемост/, лихва за
забава в размер на 191.12 лв. за периода от 27.10.2018 г. /дата на изпадане на длъжника в
забава/ до 27.08.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до изплащане на вземането, които
суми са дължими по представен
Договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2018 г. Представени са освен договора за потребителски кредит
и приложението към него – декларации, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ, погасителен план, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
ЕРС е уважил искането на заявителя по чл.410 от ГПК като
с атакуваното разпореждане № 420/4.03.2020 г. е разпоредил да се издаде заповед
за изпълнение за главница в размер
на 2 000 лв.; договорно
възнаграждение в размер на 617.88 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 27.08.2019 г. и лихва за забава в размер на 191.12 лв. за периода
от 27.10.2018 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 27.08.2019 г. /дата
на предсрочна изискуемост/. Със същото разпореждане съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжниците в частта за възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги в размер на 1 437.50 лв. и такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 20 лв., дължими за периода от 10.11.2018 г. до
27.08.2019 г. /дата на предсрочна изискуемост/. Заповедният съд е приел, че по
отношение на тези клаузи от договора е налице противоречие на закона и/или
добрите нрави, както и че исканията почиват на неравноправни клаузи в договора,
т.е. налице е разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК и в тази част
заявлението подлежи на отхвърляне.
ЯОС след като се запозна с доказателствата към заявлението
по чл.410 от ГПК, счита, че мотивите на заповедния съд за частично отхвърляне
на заявлението следва да бъдат споделени изцяло, което води до неоснователност
на частната жалба. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за
това, че на този етап от производството заповедният съд няма правомощия да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права, както и е
извършил неправилна преценка относно неравноправност на клаузите в договора.
Именно с изменението на ГПК относно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК, обнародвани в ДВ
бр.100/20.12.2019 г. законодателят задължава заповедния съд да преценя
заявлението преди издаване на разпореждане за издаване или не на заповед за
изпълнение относно неравноправност на клауза в договор, сключен с потребител
или дали е налице обоснована вероятност за това. Задължението на заповедния съд
да преценя наличие на противоречие със закона и/или добрите нрави е имало и
преди соченото изменение на ГПК – чл.411 ал.2 т.2, която не е променена, поради
което въззивният съд счита, че ЕРС е бил компетентен на този етап от
производството да се произнесе по тези въпроси.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на частния
жалбоподател относно наличие на задължение за длъжниците да заплатят
възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. От една страна
заявителят твърди, че споразумението подписано между страните за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, а от
друга страна основава своите претенции за дължимост
на това възнаграждение именно въз основа на сключения договор за кредит. Настоящият
съдебен състав също счита, че това възнаграждение независимо от твърденията на
частния жалбоподател по своя характер е уговорено за дейност по усвояване и
управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Обстоятелството,
че в настоящия случай предоставените услуги, за които се претендира заплащане
на възнаграждение са изчерпателно изброени, не променя извода на съда за
неравноправност на тази клауза, както и не променя характера на предоставената
услуга. Възползването на длъжника, както твърди кредитора от услугата
„приоритетно разглеждане на искането му за кредит“, съдът не счита, че
представлява предоставяне на допълнителна услуга, извън конкретния характер на
дейност на кредитора, предоставящ кредита. Противоречие има в добрите нрави,
тъй като размерът на това възнаграждение от 1 437.50 лв. е почти колкото
отпуснатия кредит в размер 2 000 лв., т.е. разликата е с 500 лв. Именно
поради тази причина въззивния съд преценя, че ЕРС е
направил правилна преценка за противоречие на клаузата за пакет допълнителни
услуги и определеното за това възнаграждение с добрите нрави.
Относно претенцията за заплащане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер 20 лв., въззивният съд счита, че
заявлението правилно е отхвърлено. Видно от договора за потребителски кредит,
длъжниците са заявили, че са запознати и са съгласни с тарифата за събираните
такси от кредитодателя. Въпреки това е налице
противоречие с разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК, според при която при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, но не и да начислява такси за извънсъдебно
събиране на дълг, тъй като изплащането му е забавено. При така уговорената
такса за извънсъдебно събиране на сумата се стига до заобикаляне на чл.33 ал.1
от ЗПК и се предвижда заплащане на допълнително плащане изцяло свързано със
забавата на длъжника. Посочените от кредитора дейности, за които претендира
заплащане на таксата от 20 лв. – обаждания, изпращане на СМС и писма, макар и
да са конкретизирани по своето естество, не касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а са разходи, които са свързани с
извънсъдебното събиране на задължението и не попадат в услугите посочени в
чл.10а ал.1 от ЗПК, за които може да бъдат предоставяни.
С оглед изложеното частната жалба се преценя за
неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно следва да бъде
потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 420/4.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 145/2020
г. по описа на ЕРС в частта, в която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за част от вземанията.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.