№ 3772
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110167459 по описа за 2024 година
намери следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ.
Подадена е искова молба от искова молба от Ю.Л. срещу И.Т. с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4991,28 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за погинали стоки – три
броя мобилни телефони, собственост на трето по делото лице, а именно М.Т.,
ведно със законната лихва, считано от 18.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 465,47 лева – мораторна лихва за периода
от 12.03.2024 г. до 11.11.2024 г. Ищецът твърди, че третото лице сключило с
него договор за застраховка на товари по време на превоз, а с ответника –
договор за превоз на товари – четиридесет и седем броя мобилни телефони.
Пратката била изпратена на 22.01.2024 г. и достигнала на 24.01.2024 г. При
пристигането, получателят установил, че външната опаковка на пратката е
скъсана, а три от мобилните телефони липсвали. Третото лице предявило
застрахователна претенция в размер на 4991,28 лева, заплатена изцяло от
ищеца на 12.02.2024 г. Ищецът счита, че ответникът е отговорен за загубата на
пратката, поради което отправил регресната си претенция спрямо него с
регресна покана, получена на 11.03.2024 г. Моли съда да осъди ответника да
му заплати претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
договор за превоз, сключен между него и третото лице, стойността на стоките,
изгубването им, изплащането на застрахователното обезщетение. Счита, че
между него и ищеца не е имало облигационно отношение, твърди, че третото
лице не било декларирало пред него стойността на стоките. Излага подробни
юридически съображения за недължимост на процесното вземане. Моли съда
да отхвърли иска, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
1
призовани, не се явяват, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: безспорни между страните са фактите, че между ищеца и третото лице
е сключен договор за застраховка, между ответника и третото лице е сключен
договор за превоз, стойността на стоките е 4991,28 лева, стоките са изгубени и
ищецът е заплатил тази сума като застрахователно обезщетение. Съгласно чл.
410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя
на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение. В случая доказани се явяват всички релевантни за
предмета на делото факти. Между ищеца и трето по делото лице – М.Т. – е
възникнало валидно сключено договорно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да обезщети евентуалните вреди, причинени на третото
лице, вследствие на изгубване или повреда на предоставените за превоз стоки.
Валидно сключен е и договор за превоз между ответника и същото трето лице,
по силата на който ответникът се е задължил да транспортира стоките от
България до Италия. Предметът на застраховката – четиридесет и седем броя
мобилни телефони – се установява от самия застрахователен договор (л. 14 от
делото), където като предмет на застраховката са посочени „мобилни
телефони и аксесоари“ и не се оспорва между страните. Стойността на същите
за сумата от 4991,28 лева също не се спори между страните, а изплащането на
обезщетението се установява от приложеното по делото платежно нареждане
– л. 25 от делото. Не беше оспорено и обстоятелството, че стоките са
предадени на ответника и са изгубени по време на превоза, от който факт се
извежда и виновното неизпълнение от страна на ответника на договора за
превоз. Като не е положил дължимата грижа и е допуснал изгубването на
поверените му стоки, ответникът е нарушил задължението си съгласно чл.
368, ал. 1 ТЗ и носи отговорността, предвидена в чл. 373, ал. 1 ТЗ, от който
факт се установява противоправността на неговото поведение. Вината на
ответника се предполага, според чл. 45, ал. 2 ЗЗД и доколкото липсата не
беше доказана в процеса, се счита за възникнала от настоящия състав.
Възражението на ответника, че процесния случай попада в изключенията,
предвидени в застрахователния договор, не се споделя от съда. Съгласно
общите условия по застрахователния договор на ищеца, извън предмета му са
товари, превозвани при условията на международни пощенски конвенции.
Настоящия случай не е такъв, тъй като по делото нито са налице твърдения,
нито са налице доказателства, че превозът е бил осъществен при условията на
международна пощенска конвенция. Релевираната в исковата молба и
отговора Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз не е приложима в случая, доколкото по делото не се доказа
превозът да е бил извършен по въздух. Второто наведено от ответника
възражение, че М.Т. не било декларирало вида и стойността на превозваните
стоки, не изключва нито намалява неговата отговорност. Такова
освобождаване от отговорност не е предвидено в договора за превоз, нито в
общите условия на ответника, а най-вече се изключва от разпоредбата на чл.
410, ал. 1 КЗ, която разширява отговорността на причинителя на вредата до
размера на заплатеното застрахователно обезщетение. Всички относими
факти са доказани, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
2
уважен в цялост.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представеното по делото известие за доставяне (л. 27 от делото) се установява,
че ищцовата претенция е приета от ответника на 11.03.2024 г. Тъй като
ответникът не е изплатил размера на претенцията, към 12.03.2024 г. същият е
бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за периода от 12.03.2024 г.
до 11.11.2024 г. върху размера от 4991,28 лева. Съдът изчисли служебно
размера на мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 465,47
лева. Този иск също следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
249,66 лева – държавна такса и 850 лева – адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите и разноските, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, държавната такса е равна на 4% от цената на
иска, което в случая възлиза на 218,27 лева. Единствено тази сума следва да
бъде възложена в тежест на ответника. Разликата от 31,39 лева, следва да бъде
възстановена на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка след
влизане на решението в сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: ***, с адрес на управление гр. *** да заплати на Е.,
ЕИК *** с адрес гр. ***, на основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД
сумата от 4991,28 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
погинали стоки – три броя мобилни телефони, собственост на трето по делото
лице, а именно М.Т., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: *** да заплати на Е., ЕИК *** на основание чл. 86,
ал. 2 ЗЗД сумата от 465,47 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 12.03.2024 г. до 11.11.2024 г.
ОСЪЖДА И.Т., ЕИК: ***, да заплати на Е., ЕИК *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 218,27 лева – държавна такса и 850 лева – адвокатско
възнаграждение.
СУМАТА 31,39 лева – неоснователно заплатена от ищеца държавна такса
– да се възстанови на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка
след влизане на решението в сила
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3