Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...01.2017г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1236 по описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД от „СИМАТ” АД– гр. Габрово, ЕИК *********
срещу „ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна, ЕИК ********* за заплащане на сумата 25500 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода 01.06.2015г. – 31.08.2016г.,
в резултат на ползването без правно основание на достъп до трафопост НТП – за
електроенергийно производство, ид. № 14218.502.628.1, с площ от 136 кв.м.,
разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с ид. № 14218.502.628, с адрес *****,
собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска. Твърди се, че ответникът е
получил достъп до трафопоста, собственост на ищеца, от който се захранват и
други потребители, но отказва да сключи договор за ползването и съответно да
заплаща цена за достъпа, съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Сочи, че между същите
страни, на същото основание, за предходни периоди са водени т.д. № 1390/2012г.
и т.д. №350/2014г. на ВОС, ТО, по които ответникът е осъден да заплати сумите
съответно 11750.00 лв. и 34539 лв. като обезщетение за ползването на трафопоста
без основание през съответните периоди. Сочи, че правото му на собственост
върху трафопоста произтича от Заповед № 547/13.12.2006 г. на Областен Управител
– гр. Габрово и АДС № 7308/15.09.1993, въз основа на които е съставен нот. акт
за собственост № 117, т. І, д. № 107/2011г.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си, че е собственик на
процесния трафопост, както и че от него се захранват и други потребители, които
потребяват и заплащат консумираната електроенергия на ответното дружество, но
неоснователно им е отказано сключване на договор.
Ответникът „Енерго-Про
Мрежи” АД оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като
твърди, че последния не е могъл да придобие правото на собственост върху
процесния трафопост, построен през 1968г., който е станал държавна собственост.
Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД,
тъй като обедняване на ищеца не е настъпило, доколкото същият не е извършвал
разходи по поддръжката на съоръженията. Твърди, че към трафопоста няма присъединени
други потребители, които да са клиенти на ответника и няма преобразуване на
енергия до тях, което прави посочената от ищеца Методика неприложима. Твърди
се, че единственият клиент на ответното дружество, който е присъединен към
процесния трафопост, е ищцовото дружество.
С допълнителния отговор
се поддържат изложените в отговора възражения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД изисква обогатяване
на едно лице за сметка на друго без основание и наличието на връзка между
обедняването и обогатяването, което се изразява в придобиването на имуществена
облага или спестяване на разходи. В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД обедняването е
налице, когато имуществото на лицето е могло ефективно да се увеличи - чрез
основателно придобиване на нова имуществена облага, но това не е станало, тъй
като тази облага е постъпила в патримониума на друго лице.
По предявения
иск в тежест на ищеца е да установи правото си на
собственост върху процесния трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, обстоятелството,
че от този трафопост се захранват с електроенергия и други потребители,
намаляване имуществото на ищеца и реализиране на облага от ответното дружество,
произтичащи от общ факт.
С влязло сила решение по т.д №
1390/2012г. на Варненски окръжен съд „Енерго-Про Мрежи” АД е осъдено да заплати
на ищеца сумата 11750 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, за
сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползване без правно основание, за
периода 01.08.2008 г. - 01.05.2010г., на
достъп до енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със
застроена площ от 136.00 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на
УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Габрово, с административен адрес *****, собственост на ищеца,
от който трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба
- 17.05.2012 г., до окончателно погасяване на задължението.
С влязло сила решение по т.д №
350/2014г. на Варненски окръжен съд "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД е осъдено
да заплати на „СИМАТ” АД, ЕИК ********* сумата 34539 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването
на ищеца за периода 01.05.2010г. – 31.12.2013г., в резултат на ползването без
правно основание на достъп до трафопост НТП – за електроенергийно производство,
ид. № 14218.502.628.1, с площ 136.00 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в
северната част на УПИ с ид. №
14218.502.628, с адрес *****, собственост на ищеца, от който се захранват и
други потребители, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
19.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
В рамките на приключилите между
страните съдебни спорове съдът се е произнесъл с влезли в сила съдебни актове
по въпроса относно собствеността на терена, в който се намира процесния
трафопост и е приел, че сградата на процесния трафопост е собственост на
ищцовото дружество, придобита чрез приватизация. Силата на присъдено нещо на влезлите
в сила съдебни решения по предходните производства, водени между същите страни,
обвързва настоящия състав по отношение на правопораждащите факти. Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в Р № 115/10.01.2012 г. по т. д. №
883/2010 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, при последващ
процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила
съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В настоящия случай
правопораждащите факти, установени със сила на присъдено нещо, са правото на
собственост на ищеца върху процесния трафопост и фактическото ползване за
целите на присъединяване на други потребители без сключен договор за достъп през
периода, подлежащ на разглеждане през предходните производства. На основание
чл.297 от ГПК съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо относно тези
факти и да не приема нищо различно от установеното по приключилите
производства.
Въз основа на горното съдът
приема за доказано правото на собственост на ищеца върху процесния енергиен
обект като елемент от правопораждащия твърдяното право фактически състав на
предявения иск за неоснователно обогатяване. В хода на приключилите производства
е разгледан и разрешен също и въпроса относно качеството на процесното
съоръжение като трафопост по смисъла на Наредба № 3 /09.06.2004г. за
устройството на електрическите уреди и електрическите линии, поради което
настоящият състав следва да зачете установеното между страните. В настоящото
производство не се твърди и съответно не са установени нови факти и
обстоятелства, които да водят до различен извод относно правопораждащите факти
и по този начин да променят установеното между страните.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че от процесния трафопост се
захранват като потребители на ел. енергия следните предприятия: Предприятие за
обработка на детайли „И и И”, считано от
септември 2006 г., „Автосервиз М“ АД и „ЕПП“ АД, които нямат
партидни номера към „Енерго-Про Продажби“ АД но са потребители на
електроенергия НН – пренесена и трансформирана в ТП 20/0.4 кВ. Установява се,
че БКТП „БИПА“ на Леярна БИПА захранен с
20кВ от извод на процесния трафопост. От заключението се установява, че
единственият клиент със сключен договор и открита партида към „Енерго-Про
Продажби“ АД, захранен от процесния трафопост, е ищеца „Симат” АД, с кл. №
********** и аб. № 1326067, другите потребители Предприятие за обработка на
детайли „И и И”, „Автосервиз М“ АД и
„ЕПП“ АД, захранени от процесния трафопост, нямат сключен договор и партидни
номера, като консумираната електроенергия се заплаща изцяло от Предприятие за
обработка на детайли „И и И”. Според заключението
в процесния трафопост се осъществява пренос по кабел СрН 20 кВ и преобразуване
на енергията от средно в ниско напрежение.
По делото са представени и
неоспорени платежни нареждания, от които е видно, че „Иванов и Иванов” ООД в
периода 06.2015г. - 08.2016г. е заплащало на „Енерго-Про Продажби” АД суми за
потребяваната ел. енергия. Като основание за плащане в е посочено „Симат” АД и
клиентския номер на ищеца – **********.
Въз основа на представените
доказателства и заключението на вещото лице съдът намира за установено, че и
през процесния период от трафопоста са се захранвали с електроенергия и други
потребители по смисъла на пар. 41б от ДР на ЗЕ, освен ищцовото дружество.
Дружеството „Иванов и Иванов” през процесния период е потребявало
електроенергия и е заплащало за нея на същата цена по клиентския номер на ищеца,
поради което въпреки липсата на сключен договор и партиден номер отговаря на
законовото определение за потребител на енергийни услуги. Според заключението
на вещото лице още през 2006г. този абонат е бил присъединен към трафопоста на
„Симат” АД и не се установява по-късно да е настъпила промяна в това
обстоятелство, „Автосервиз М“ АД и „ЕПП“ АД също са потребители на
елетроенергия през същия трафопост, но плащането се извършва от „Иванов и
Иванов” ООД.
Възраженията, изложени от
ответното дружество в отговора на исковата молба, че чрез трафопоста не се
осъществява преобразуване на ел. енергия, се опровергават от заключението на вещото лице по СТЕ, от което се установява, че
през трафопоста се осъществява пренос по кабел СрН 20 кВ и преобразуване на
енергията от средно в ниско напрежение.
Относно възраженията, че в случая
не е налице обедняване на ищеца, представляващо елемент от фактическия състав
на предявения иск: Съобразно действащите през процесния период разпоредби на
чл.117, ал.7 и 8 от ЗЕ собствениците на електрически уредби и
съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят
ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора
на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други клиенти, като ползването се предоставя след
сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. Предвидено
е при непостигане на съгласие ползването да се осъществи по разпореждане на
комисията на цена, определена от комисията по методиката. Не е спорно между страните в настоящото производство, че подобен договор
между тях не е сключван.
Съгласно задължителната практика
на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение
№179/18.05.2011г. по т.д.№13/10г. по описа на ВКС, ІІ т.о., при отсъствието на
сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до
притежаваните от тях ел.съоръжения, спорът за заплащането на ползването им се
разглежда по правилата за неоснователно обогатяване. Ползването на такъв достъп
без сключен между страните договор се явява без правно основание, поради което
се дължи съответно обезщетение от ползвателя. Размерът на обезщетението се определя от цената, която
енергийното предприятие би заплащало при наличието на договор по чл.117 от ЗЕ и
с която се е обогатило поради незаплащането й. В същия размер е и обедняването
на собственика на енергийното съоръжение, тъй като в неговия патримониум не е
постъпила цената за достъп, която би получил, ако страните бяха сключили
посочения в цитираната норма договор.
Размерът на дължимото обезщетение
следва да се определи съобразно утвърдената от ДКЕВР методика, независимо от
липсата на договорно правоотношение. Приложението на тази методика се предвижда
в разпоредбата на чл. 117, ал. 7 ЗЕ, в редакцията до 17.07.2012 г., съответно след
тази дата разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ (редакцията след 17.07.2012 г.) Размера
на дължимата цена за достъп е изчислен от вещото лице в заключението по СТЕ в двата
варианта, предвидени в утвърдената от ДКЕВР Методика за определяне на цените за
предоставен достъп – по балансова стойност на ДМА и по пазарна стойност,
определена от лицензиран оценител.
В случая следва да се възприеме
изчислената по първия метод стойност при наличието на данни за балансовата
стойност на актива и поради липсата на предвидените в чл.3.3 изключения,
обуславящи приложимостта на допълнителния метод. Съобразно това заключение
дължимата цена за достъп за процесния период от 01.06.2015г. до 31.08.2016г. възлиза
на 30205,35 лв. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът следва
да се уважи в рамките на предявения размер 25500 лв. Предвид извода за
основателност на главния иск следва да се уважи като основателна и претенцията
за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
С оглед изхода от спора следва да
бъде уважена молбата с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК, като в полза на
ищеца се присъди сумата 2820 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и писмени доказателства за внесена държавна такса, депозит за вещо лице по
назначената СТЕ и адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „СИМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от О.И.Е. и С.С.Ш. сумата 25 500 лв. (двадесет и пет хиляди и петстотин
лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищеца през периода 01.06.2014г. – 31.08.2015г., в
резултат на ползването без правно основание на достъп до трафопост НТП /за
електроенергийно производство/, ид. № 14218.502.628.1, с площ 136.00 кв.м.,
разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с ид. № 14218.502.628, с адрес *****,
собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 25.08.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от П.В. и М.М. ДА ЗАПЛАТИ на „СИМАТ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от С.Е.Е. и С.С.Ш., сумата
2820 лв. (две хиляди осемстотин и двадесет лева), представляваща сторените по
делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: