№ 3438
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110163462 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищцата М. В. М. твърди, че заповед № 620/25.10.2023г., издадена
от старши директор направление „Човешки ресурси” на А, с която е прекратено трудовото
й правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ поради съкращение на щата за
длъжносттта ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и
регулаторна политика”, е незаконосъобразна поради следните причини: подписването й от
лице с недоказана представителна власт по отношение на дружеството-работодател ,
доколкото в уволнителната заповед „не е посочено по силата на какъв докумет лицето,
положило подпис за работодател, е овластено да прекратява трудови договори , както и да
отправя предизвестия”; неосъществяване на посоченото от работодателя уволнително
основание, защото към момента на уволнението не са били извършени промени в щатното
разписание по предвидения в законите и във вътрешните актове на дружеството ред ,
липсват данни в съдържанието на уволнителната заповед за утвърдено ново щатно
разписание въз основа на взето решение на управителните органи на дружеството , като
осъществяваната от ищцата дейност продължавата да същесвува , както и съответните
щатни бройки , и неизвършване на законосъобразен подбор по чл.329 КТ .
Окончателното искане на ищцата към съда е да отмени заповедта за уволнението й,
да я възстанови на заеманата преди това длъжност ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна
политика”, направление „Правна и регулаторна политика” и да осъди ответното дружество
1
да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението
в размер на 20 385,60 лв за периода от 26.10.2023г до 26.04.2024г., както и законната лихва
по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Увеличението на размера на осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ е допуснато по реда на
чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено по искане на ищцовата страна в
откритото заседание на 27.09.2024г.
В хода на съдебното производство ищцата и пълномощникът й поддържат
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 31.01.2025г. адвокатът на
ищцата е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са обосновани и
в представените на 10.02.2025г. писмени бележки от пълномощника на ищцата.
Ответникът А оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според
изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 29.12.2023г. отговор на
исковата молба. Твърди се, че процесната уволнителна заповед съдържа всички
законовоизискуеми реквизити, включително и точно посочване на уволнителното основание
с думи („съкращение на щата”) и като правна квалификация (чл.328, ал.1, т.2 КТ). Отбелязва
се , че „няма законово изискване заповедта да има мотиви или друго допълнително
съдържание”. Уточнява се, че уволнителната заповед е подписана от М.И.У.Ц. , която
изпълнява длъжността „старши директор” „Човешки ресурси” в ответното дружество и е
била оправомощена да осъществява работодателските му права в пълен обем със заповед №
61/05.09.2022г. на представителите му А.Д. и М.М.П. се , че преди датата на прекратяването
на трудовото правоотношение с ищцата (25.10.2023г. ) е било осъществено съкращение на
щата чрез намаляване с една бройка на щатните бройки за длъжността „юрисконсулт” в
направление „Правна и регулаторна политика”,отдел „Регулации” , което е станало с
решение на Управителния съвет на А от 12.10.2023г. и утвърждаването на ново щатно
разписание от изпълняващия длъжността „старши директор” „Човешки ресурси” в
ответното дружество, считано от 23.10.2023г. Изтъква се, че преди уволнението на ищцата е
бил извършен подбор по чл.329 КТ между изпълняващите сходни длъжности , като
„оценката от подбора е обективирана в Приложение № 1 към протокола за подбор от
24.10.2023г.” , от който се установява , че „ищцата е класирана на най-ниско място с най-
малък общ брой точки и съответно тя е избрана за съкращение”.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 31.01.2025г.
юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за
неоснователността им са обосновани и в представените на 10.02.2025г. писмени бележки
от пълномощника на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
2
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки, че исковете по
чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не
следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В
конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да
бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата
молба, вх. № 331430/ 20.11.2023г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един
от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане)
не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков
ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.
Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата
молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на
съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се
разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната
практика законната лихва се присъжда, само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.).
Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна
лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се
изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По
настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
и сл. ГПК.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ :
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
Страните не спорят , а и от представените с исковата молба трудов договор №
628/18.12.2019г. и допълнителни трудови споразумения № 5936/18.12.2019г. и №
4545/23.09.2022г. се установява , че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение , по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността ”юрисконсулт” в
отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика” в
ответното дружество. Ищцата е представила по делото екземпляри от трудовия договор и
допълнителните споразумения , които са подписани само от представител на ответника , не
и от ищцата като служител , но страните не спорят относно съществуването на оригиналите
на тези документи, които са подписани от двете страни.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № 620/ 25.10.2023г., издадена
от старши директор направление „Човешки ресурси” на А, , с която е прекратено трудовото
3
правоотношение с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ поради съкращение на щата ,
считано от 26.10.2023г. Видно от удостовереното с подписа на ищцата върху тази заповед,
тя й е връчена на 25.10.2023г.
Уволнителната заповед № 620/ 25.10.2023г. е мотивирана , доколкото от текста й се
установяват причините за прекратяването на трудовото правоотношение едностранно
от работодателя, защото са посочени ясно: основанието за уволнението на ищцата –
съкращаване на щата по чл.328 ,ал.1,т.2 КТ ; длъжността , от която е уволнена, и датата
на уволнението. В законите няма императивни правни норми, установяващи задължителни
реквизити на съдържанието на уволнителния акт , с който работодателят прекратява
трудовото правоотношение. Следователно за да е мотивирана уволнителната заповед,
достатъчно е от съдържанието й работникът да може да установи точно причините за
уволнението, което в конкретния случай е изпълнено със заповед № 620/ 25.10.2023г.
Заповедта № 620/25.10.2023г. е подписана от старши директор направление
„Човешки ресурси” на А – М.У.Ц. чиято представителна власт за осъществяване на
работодателските права на дружеството в пълен обем произтича от заповед №
61/05.09.2022г. на законовите представители на дружеството А.Д. и Младен Марковски,
приета като писмено доказателство по настоящото дело. Следователно първото посочено
от ищцовата страна основание за отмяна на оспорваната уволнителна заповед не е налице.
По делото е доказано извършеното реално съкращение на заеманата от ищцата
длъжност ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и
регулаторна политика”, извършено преди датата на уволнението й- 26.10.2023г. Ответната
страна е представила по делото Протокол от заседание на 12.10.2023г. на Управителния
съвет на А и щатните разписания, които са били в сила съответно от 01.10.2023г. и от
23.10.2023г., утвърдени от старши директор направление „Човешки ресурси” на А –
Миглена Узунова- Цекова.
В Протокола от заседанието на 12.10.2023г. на Управителния съвет на А е
удостоверено решение за съкращаване на една щатна бройка за длъжността
”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна
политика”, отдел „Регулации” и е утвърдено ново щатно разписание, считано от
23.10.2023г. Този протокол е подписан от членовете на управителния съвет А.Д. , М.М. и
С.Д. Според приетото в заседанието на 27.09.2024г. заключение по съдебно–почерковата
експертиза , неоспорено от страните , подписът в този протокол е положен от А.В.Д. , т.е.
оспорването от ищцовата страна на подписа му е неоснователно.
По щатното разписание на А от 01.10.2023г. е имало две щатни бройки за
длъжността ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и
регулаторна политика”. По щатното разписание на А от 23.10.2023г. за същата длъжност
е предвидена една щатна бройка, т.е. с една щатни бройка по-малко. Реалността на
извършеното съкращение на заеманата от ищцата длъжност не се променя от
обстоятелството, че изпълняваната от нея дейност е продължила да се осъществява. Това е
логично, тъй като не са премахнати всички щатни бройки от длъжността ”юрисконсулт” в
4
отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна политика”, а само част
от тях, поради което не е доказателство за фиктивност на извършеното съкращение на щата.
Без правно значение за извършеното реално съкращение на щата към 26.10.2023г. (датата на
уволнението на ищцата – б.с.) е и фактът, че през последвалия период е сключен трудов
договор № 836/27.10.2023г. с друго лице – М.Р.Й. за длъжността „юрисконсулт” , екип
„Събиране на просрочени вземания” , отдел „Приходи и вземания” , направление „Финанси”
. Това е така тъй като според категоричното становище на съдебната практика и на трудово-
правната доктрина законосъобразността на уволнението , включително и осъществяването
на уволнителното основание се преценява към датата на прекратяването на трудовото
правоотношение , но не и въз основа на последващи факти. Причините за съкращението на
щата не подлежат на съдебен контрол , защото са въпрос , предоставен на преценката на
работодателя. На съдебна праверка подлежат реда и процедурата по извършването на
съкращаването на щата, които в конкретния случай са спазени , доколкото премахването
на щатните бройки за заеманата от ищцата длъжност е извършено от компетентния орган
преди уволнението й.
Независимо от гореизложеното следва да се добави , че длъжността , за която е
сключен трудовия договор от 27.10.2023г. с М.Р.Й., не е еднаква с изпълняваната от ищцата
длъжност , доколкото е в друг отдел – направление „Финанси”, за което ищцовата страна
изрично твърди в писменото становище от 17.04.2024г. по делото , че е със съвсем различни
трудови функции от отдела , в който е работела ищцата.
Поради посочените причини не е налице и второто посочено от ищцовата страна
основание за отмяна на уволнителната заповед.
Тъй като в конкретния случай са били съкратени част от еднакви длъжности (една
щатна бройка от общо две щатни бройки), за ответника е възникнало задължението за
подбор по чл.329 КТ, чието изпълнение подлежи на съдебен правораздавателен контрол
/Вж съдебната практика на ВКС : р. 672-1988- ІІІг.о.;р.759-1991-ІІІ г.о.; р.810-1992-ІІІ г.о. и
др./. Това не се оспорва от ответната страна.
По настоящото дело е установено, че ответникът като работодател е извършил
подбор по чл.329 КТ. Страните не спорят относно този факт , а и той се доказва с приетите
като писмени доказателства по делото Протокол от заседанието на 12.10.2023г. на
Управителния съвет на А и Протокол за подбор от 24.10.2023г. на комисията по чл.329 КТ.
Протоколът от заседанието на 12.10.2023г. на Управителния съвет на А удостоверява
решение за извършване на подбор по чл.329 КТ , за назначаване на комисия , която да
извърши подбора , и за определяне на критериите , по които да бъде осъществен подбора.
Протоколът за подбор от 24.10.2023г. на комисията по чл.329 КТ удостоверява
извършването на подбора и решението на комисята , според което ищцата е била оценена с
най-малък брой точки по критериите и е предложено прекратяването на трудовото
правоотношение с нея.
Ответната страна (чиято е доказателствената тежест в спора по чл.344,ал.1,т.1 КТ) обаче
5
не е установила по безспорен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво
съмнение) законосъобразното изпълнение на задължението за подбор по чл.329 КТ , което
при оспорване от уволнения работник или служител (както е в разглеждания случай)
подлежи на правораздавателен контрол.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл.329 ,ал.1 КТ – кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ , при
упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.
По настоящото дело ответникът не е доказал , че подборът е осъществен реално (а не
формално) и точно според критериите, установени в чл.329 КТ.
От представения по делото Протокол от 24.10.2023г. на специално назначената с
решението от 12.10.2023г. на УС комисия за осъшествяване на подбора и от Приложение №
1 към него се установяват само крайните аритметични оценки , определени от членовете на
комисията, на служителите, изпълняващи длъжности , изискващи юридическо образование в
ответното дружество, но не и конкретните причини за тези оценки. Няма надлежно и
изчерпателно мотивиране на тези аритиметични оценки т.е. няма точно и ясно
словесно обяснение защо на съответния служител е поставена съответната оценка.
По този начин не може да бъде извършена съдебна проверка на законосъобразността на
осъществения подбор, който подлежи на правораздавателен контрол.
В Протокола за подбор от 24.10.2023г. , който е подписан от членовете на комисията
за подбор, всъщност няма посочване на имената и длъжностите на служителите,
участвали в подбора , нито тяхното конкретно оценяване , като вместо това се препраща
към Приложение № 1. Това Приложение № 1 представлява две таблици, всяка на отделна
страница , като относно вписванията в таблицата на втората страница не е отбелязано , че
са част от това приложение , нито може да се установи с точност , че са продължение на
вписванията от таблицата на първата страница. И двете „таблици” (на всяка от двете
страници) не са подписани , не са подпечатани , не са датирани и не са номерирани , поради
което не е доказано , че това са именно оценките, поставени при извършването на
подобора по протокола от 24.10.2023г.
Съществено е , че в таблицата на втората страница („гърба” на лист № 97 по
настоящото дело – б.с.) изобщо не са посочени имена на служители и техните длъжности ,
поради което не може да се установи за кои лица е оценяването, както и дали сред тях е
ищцата, съответно дали е оценена с най-малко точки, както се твърди в протокола от
24.10.2023г.
В таблицата на първата страница („гърба” на лист № 98 по настоящото дело – б.с.)
срещу имената на изброени служители, сред които и ищцата , са вписани техните
6
длъжности, какти и дословни изрази като : „Без забележки” , „”Висока експертиза” ,
„Няма”, „Почти никакъв” , „Отлична” и цифри в девет колони : "Образование,
професионален опит и относима допълнителна професионална квалификация, вкл.
необходими езикови умения” , „ Опит в процесуалното представителство” , „Опит в
процедури по ЗОП” , „Опит в процесуални проверки /преписки на регулаторни органи” и
други. Не е отбелязано обаче какво конкретно означават цифрите, вписани във всяка от
колоните срещу имената на служителите. Не е посочено въз основа на какви конкретни
обстоятелства са определени тези оценки от членовете на комисията по подбора, липсва и
мотивиране (словесно чрез точни аргументи) на тези оценки и пр.
От гореизложеното се налага изводът , че освен формалното посочване на критерии
за подбор в протокола от 24.10.2024г. и в приложението към него на комисията по подбора
, не се съдържат конкретни оценки на квалификацията и нивото на изпълнение на
рабатата на служителите според тези показатели, което води до немотивираност на
предложението за уволнението на ищцата и препятствува съдебната проверка за неговата
законосъобразност. За да бъде изпълнено законосъобразно задължението по чл.329 КТ
трябва да бъде извършен реален, а не формален подбор. Необходимо е не просто посочване
на аритметични оценки на участващите в подбора служители , а мотивирано предложение
за това , изготвено след подробно обсъждане и съпоставка на критериите за всеки отделен
работник или служител. Изброяването на критериите за подбор без конкретна подробна
оценка на съответните служители, както е в разглеждания случай, опорочава
упражняването на правото на подбор по чл.329,ал.1 КТ. Обстоятелството , че подборът
следва да бъде извършван между по-голям брой лица не дерогира посоченото изискване. Да
се приеме противното означава да се нарушат трудовите права на съответните служители,
които са еднакви независимо от числеността на лицата , изпълняващи една и съща или
сходни длъжности. Наложилата се в този смисъл практика в предприятията- работодатели
е незаконосъобразна.
Освен това по настоящото дело не са представени никакви доказателства за
образованието, квалификацията и ефективността на изпълнението на работата на останалите
служители , участвували в подбора , за да се съпоставят с тези на ищцата, и , за да се
провери правилността на преценките на лицата , извършили подбора. Не е достатъчно
доказването само на факта на извършването на подбор по чл.329 КТ (т.е. обсъждането от
оправомощените за това лица). Необходимо е да се докажат , и то със съответните
официални документи (диплома, трудова книжка и др.) и обстоятелствата , въз основа на
които е направен избора на предложения за уволнение работник или служител- образование
, професионална кволификация, трудов стаж , материално , семейно и задравословно
състояние, безработен съпруг и пр. Такива писмени доказателство по настоящото дело
ответникът не е представил (дори и за ищцата в цялост), което препятствува
осъществяването на съдебната проверка за правилността на извършения подбор съобразно с
критериите, установени в чл.329 КТ .
В съдебното производство по конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ
7
доказателствената тежест е за ответника , а не за ищеца - това е безспорно прието както в
трудовоправната доктрина , така и в съдебната практика. Не ищецът трябва да доказва , че
незаконосъобразно е уволнен , а ответникът следва да докаже, че законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение. При съответно възражение на ищеца относно
осъществяването на подбора по чл.329 КТ, работодателят следва да докаже не само
фактът на извършването му , но и правилността на избора, което в конкретния случай
не е направено. Това принципно разпределение на доказателствената тежест е указано на
страните с доклада, вписан в определението по чл.140 ГПК., с което те е следвало да се
съобразят при посочването и представянето на съответните доказателствени средства.
Съдът няма правомощия да отправя към страните по-подробни указания, тъй като това би
предрешило правния спор. В конкретиня случай при наличие на съответно възражение на
ищцата относно липсата на законосъобразно извършен подбор по чл.329 КТ,
работодателят (т.е. ответникът) следва да докаже, че е бил извършен подбор по чл.329 КТ
съобразно законовите критерии. Както бе посочено , по настоящото дело това не е
направено.
Прилагайки правните последици , в които се състои доказателствената тежест ,
установена в чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК във връзка с чл.344,ал.1,т.1 КТ, настоящата
съдебна инстанция приема , че ответникът по делото не е доказал по неоспорим начин (чрез
т.нар. пълно доказване) , че в разглеждания случай е изпълнил надлежно задължението си
по чл.329 КТ. Незаконосъобразното извършване на задължителния подбор по чл.329 КТ
има същите правни последици като неосъществяването на този подбор – опорочаване
на уволнението и обуславяне на неговата отмяна.
Предвид изложеното процесното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ следва да бъде уважен.
Относно конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ:
И този иск е ОСНОВАТЕЛЕН , тъй като е пряко обусловен от иска по чл.344,ал.1,т.1
КТ - щом уволнението е отменено като незаконосъобразно и е предявено изрично искане
ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност -
”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”, направление „Правна и регулаторна
политика” , която е изпълнявала въз основа на безсрочно трудово правоотношение.
Обстоятелството дали посочената длъжност съществува е правно-ирелевантно за
уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ. Това е трайно възприето от съдебната практика
(решение 127-91-ІІІ) и от трудово-правната доктрина ("Коментар на КТ",изд.1992г.,стр.454),
според които несъществуването на съответната длъжност не е пречка за уважаването на иска
по чл.344,ал.1,т.2 КТ, тъй като в този случай за съответния служител ще се породят права по
чл.333 КТ , по чл.222, ал.1 КТ, по чл.220,ал.1 КТ , във връзка с чл.329 КТ или др.
благоприятни последици.
Относно осъдителния иск по чл.225,ал.1 КТ:
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
8
По делото е безспорно , а и от вписванията в трудовата книжка на ищцата, по чийто
оригинал съдът е извършил констатации в заседанията на 17.04.2024г. и на 27.09.2024г. , се
установява , че след процесното уволнение тя не е постъпвала на работа по трудово
правоотношение през процесния период от 26.10.2023г до 26.04.2024г. , т.е. останала е без
работа и за нея се е породило правото на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.
От представената по делото Служебна бележка № 699/04.07.2024г., издадена от
старши мениджър „Оперативн управление на персонала” на А , се установява , че размерът
на последното получено брутно трудово възнаграждение на ищцата е 3 397,60 лв.
Следователно размерът на полагащото се на ищцата обезщетение по чл.225,ал. КТ за
процесния 6-месечен период от 26.10.2023г до 26.04.2024г. е 20 385,60 лв. Тази сума
следва да бъде присъдена на ищцата. Искът по чл.225 ,ал.1 КТ следва да бъде уважен
изцяло.
Според настоящия съдебен състав обезщетението по чл.225,ал.1 КТ не се включва в
легалното понятие "обезщетение за работа", въведено от законодателя с изменената
редакция на чл.242,ал.1,in fine ГПК. Това е така, тъй като обезщетението по чл.225, ал.1
КТ се дължи не за престиран труд , а точно обратното - за оставане без работа (и
съответно без трудово възнаграждение). Това обезщетение не произтича от действуващо
трудово правоотношение, а от незаконността на прекратяването на такова правоотношение.
Поради това съдът не постановява предварително изпълнение по реда на чл.242,ал.1 ГПК на
настоящото съдебно решение в частта му, с която на ищцата се присъжда обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ
Относно разноските по делото:
На ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по настоящото
дело , изразяващи се в платеното възнаграждение за един адвокат (3 010 лв) видно от
посоченото в представения договор за правна защита и ъдействие от 06.03.2024г.
Ищцата е била освободена от внасянето на държавна такса при предявяването на
исковете съгласно чл.359 КТ. Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса за уважените искове.
На ответника не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 620/25.10.2023г., издадена от
старши директорнаправление „Човешки ресурси” на А, с която на основание чл.328,ал.1,т.2
КТ поради съкращение на щата е прекратено трудовото правоотношение с М. В. М..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ М. В. М., ЕГН: **********, град
София, бул. *** със съдебен адрес : град София, *** чрез адв. С. Н., на заеманата от нея
9
преди уволнението й длъжност ”юрисконсулт” в отдел „Регулаторна политика”,
направление „Правна и регулаторна политика” в А.
ОСЪЖДА А , ЕИК: ***, гр.София, район „****, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М., ЕГН:
**********, град София, бул. *** със съдебен адрес : град София, *** чрез адв. С. Н.,
сумата от 20 385,60 лв (двадесет хиляди триста осемдесет и пет лева и шестдесет
стотинки), представляващи брутно обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във връзка с
чл.225,ал.1 КТ за оставането й без работа поради незаконното й уволнение през периода
от 26.10.2023г до 26.04.2024г., заедно със законовата лихва върху посочената сума, считано
от датата на предявяването на исковата молба - 20.11.2023г. до окончателното й изплащане, а
на основания чл.78 , ал.1 ГПК сумата от 3010 лв (три хиляди и десет лева),
представляваща направените от ищцата разноски по настоящото дело – платеното
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА А , ЕИК: ***, гр.София, район „****, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 915,42 лв (деветстотин и
петнадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща дължимата държавна
такса за исковете, от внасянето на която ищцата е била освободена по чл.359 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10