Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 25.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ГО, III-Б
въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
А. МАРКОВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия КОСТАДИНОВ ч.гр.д. № 8228 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 462, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 30.03.2017
г. на длъжника А.Б.М. и Й.М.М. като трето на
изпълнението лице срещу разпределение от 23.03.2017 г. на ЧСИ А.С.П.с рег.№ 849
и район на действие СГС по изпълнително дело 20158490400711. В жалбата са инвокирани бланкетни твърдения за
незаконосъобразност на извършените от ЧСИ принудителни действия. Конкретно относимите към настоящото производство възражения са следните
– сочи се от жалбоподателите, че действията на ЧСИ по извършената публична
продан на недвижимите имоти – гараж № 7 и гараж № 5 и последващото
разпределение на получените от продажбите суми са незаконосъобразни и не
почиват на закона. Излагат се
съображения, че жалбоподателите не са били уведомени за извършените действия от
ЧСИ. В жалбата се сочи, че с писмена молба до ЧСИ жалбоподателите поискали от
органа по изпълнението да отмени извършеното разпределение, но същия
неоснователно отказал. Излагат се твърдения за злоупотреба с процесуални права
от ЧСИ. Счита се, че наложената възбрана върху гараж № 7, собственост на Й.М.,
съгласно гр.д.№ 3641/ 2007 г. по описа на СГС се явявала в нарушение на чл.396,
ал.2 от ГПК. Й.М. се явявал собственик на въпросният гараж, но същият
незаконосъобразно не е бил посочен в обявлението на ЧСИ като такъв. Не следвало
имота да се изнася на публична продажба, тъй като гаражът е бил прехвърлен през
2014 г. с акт за дарение. ЧСИ съобщило на страната, че имота е бил възбранен от 2007 г. в полза на И.Ж.. Решението на съда по
гр.д.№ 3641/ 2007 г. по описа на СГС, с което се допускала възбрана върху гараж
№ 7, обаче, е било обезсилено като незаконосъобразен и недопустим акт, тъй като
изначално е липсвала „жалба от ищцата“. Излага
се, че за въпросната жалба, жалбоподателят М. не е била изрично уведомена за
наложената възбрана, а според определението на съда по допуснатото обезпечение
са били налице срокове за обжалване. Сочи се, че ЧСИ не е наложил възбрани
върху имотите при образуване на изпълнителното дело, а основава своите действия
на незаконно издадени актове, което е пълен произвол според страните. Излага
се, че ЧСИ неправомерно извършил публична продажба на гараж № 7, без да уведоми
изрично собственика на имота и при липса на влязло в сила решение по чл.135 от ЗЗД. По отношение на публичната продажба на гараж № 5, който бил съсобственост
на жалбоподателите липсвал изричен акт за съдебна делба. Излага се, че ЧСИ
основавал своите действия на незаконни съдебни актове от 17.10.2007 г. и
04.11.2008 г. В тази насока се инвокират на
изчерпателни съображения относно незаконосъобразността на тези актове и
извършените от съдилищата процесуални действия. Конкретно по отношение на
самото разпределение, извършено от ЧСИ, се сочи, че същото е незаконосъобразно,
като постановено при множество нарушения на закона. Излагат се съображения и
конкретни възражения относно материално-правния спор, включително и в частта на
присъдените разноски и дължимите държавни такси, обусловил издаването на ИЛ, по
който ЧСИ е образувал на настоящото изпълнително дело. Сочи се, че ИЛ е бил
обезсилен със съдебен акт от 14.08.2007 г. на СГС. В този смисъл, издаденият от
САС от 22.12.2014г. ИЛ бил недопустим и незаконосъобразен. Инвокират
се твърдения за факти, че по други съдебни производства между страните, лицето И.Ж.
не заплатила гаранция в указан размер при обезпечение на иск от 37 000.00
лева. Сочат се нарушения относно повторно допуснати между страните обезпечения.
По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение за сумата от 2400.00 лева, същото според жалбата се явявало
прекомерно по размер и че е недопустимо. Жалбоподателите считат, че лицето И.Ж.
не можело да черпи права от недобросъвестното си поведение. Касателно
другите по разпределението суми, жалбоподателите считат същите за разпределени
при неясни периоди на изчисляване и множество неточности. Твърди се, че допуснатите от ЧСИ закононарушения
следвало да се санкционират с дисциплинарни и имуществени санкции. В жалбата се
излагат съображения, че ЧСИ спестявал средства на „псевдокупувачката“
да заплати на съответните данъци, което от своя страна това нанасяло вреди на
държавата. Освен за гараж № 7, данък се е дължал и за целият недвижим имот,
описан в нотариалният акт. В последният не фигурирал гараж № 7, а ЧСИ е
пропуснал да посочи на дължимият данък и за този имот в извършеното
разпределение. Същите нарушения се
повтаряли и при гараж № 5, като ЧСИ не включил общо дължимият данък за
апартамента и гаража. Не били посочени в тази насока на партидите на имота,
нито за кой период били начислени сумите за тях по разпределението.
Жалбоподателите считат, че дължимите данъци, вписани в разпределението, не
отговаряли по размер на дължимите такива.
Извършва се позоваване на Акт за установяване на задължения по
декларация, издаден от 18.08.2014 г на Дирекция „Приходи и администриране на
местни данъци и такси към Община Слатина, то дължимата сума за неплатени данъци
е в размер на 2 152.65 лева за Апартамент 6 и Гараж № 7 и Гараж № 8. Съгласно същият Акт дължимите данъци за Гараж
№ 5 и апартамента към него са в размер на 3 219.31 лева. Това
обстоятелство се доказвало и от удостоверение за данъчна оценка от 01.09.2014
г. Т.е. описаните в разпределението суми не кореспондирали на дължимите суми,
според съществуващите по делото документи от Общината. Счита се, че „псевдокупувача“ по този начин избягвал заплащане на
дължимите към общината задължения за данъци и такси, като същите са в по-голям
размер от посочените в разпределението.
На следващо място по съществото на спора, се твърди, че по делото не се
установява протокол за обявяване на купувач от публичната продан за гараж № 5. Ако
има такъв протокол, той е само за гараж № 7. По отношение на протокола за
предявяване на разпределението, „псевдокупувача“ не
изпратил представител и не е присъствал лично. Сочи се, че не се установява с
протокол, купувача да е внесъл в срок цената да се изготви постановление за
възлагане. Твърди се, че ЧСИ не бил извършил общо разпределение на постъпилите
парични суми, каквито не били постъпили, а прави разпределение за евентуално постъпили
такива от отделен изпълнителен способ, което противоречало на ТР № 2/2015 г. на
ВКС ОСГТК. Според последното постъпленията за някои от взискателите
могат да са привилегировани, а по отношение на други – хирографарни,
както и не всички разноски, попадат в хипотезата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Сочи се, че ЧСИ пропуснал да впише в призовката, че по делото е предстояло
извършването на разпределение и че същото подлежи на обжалване в 3 дневен срок.
Разпределението е било изпратено само до длъжника А.М., но не и до третото на
изпълнението лице – М.М.. Предявяват се искания за
отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение от 23.03.2017 г. като
незаконосъобразно; за налагането на санкция глоба на ЧСИ в определен размер, но
не по-малко от 1000.00 лева. Предявяват се доказателствени
искания за назначаване на ССчЕ и за насрочване на
открит съдебен процес, за който да се призоват всички страни. Представят се
писмени доказателства. Не се претендират разноски.
По делото е постъпило писмено възражение
от взискателя по изпълнителното дело И.Г.Ж.. Същата,
счита, че жалбата от името на третото на изпълнението лице е недопустима, тъй
като разпоредбата на чл.462 от ГПК не предвижда като процесуално легитимиран
субект жалба срещу разпределението да се подава от такова лице. Страната счита
за недопустима жалбата на А.М. в частта на изложените възражения извън
обжалваното разпределение, тъй като тези възражения касаят други съдебни
производства и като неотносими към настоящия спор не
следва да се разглеждат. В останалата част срещу разпределението, жалбата е
допустима, но не основателна. Излагат се по същество твърдения, че длъжника М.
е била осъдена с ИЛ за сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва
от 24.09.2007 г. и с ИЛ за сумата от 240.00 лева за разноски по производство за
отмяна. Сочи се, че в полза на взискателя били
издадени два броя обезпечителни заповеди за налагане на възбрани върху по
½ идеални части от ап.6 и гараж №
7, и върху ½ идеални части от ап.21 и гараж № 5 гр.С.. Публичната продан е извършена в периода от
06.01.2017 г. до 06.02.2017 г. Наддавателни
предложения са постъпвали само от взискателя по
делото и последната е обявена за купувача на ½ идеални части от гараж №
5 и гараж № 7. Сочи се, че в жалбата не се съдържали на доводи, попадащи в
обхвата на настоящия съдебен контрол. По същество съображенията на взискателя са обратни по съдържание на доводите от
подадената жалба. Предявява се искане за оставяне без уважение като недопустима
на подадената ЧЖ. Не се претендират разноски.
В писмени мотиви от ЧСИ А.П.счита,
подадената ЧЖ за недопустима, поради което следвало да се остави без
разглеждане. Оплакванията на длъжника не
попадали в предметеният
обхват на настоящото производство по чл.462 от ГПК. Следвало да бъдат
разгледани само доводите относно извършеното разпределение. Същите, обаче,
според ЧСИ са неоснователни, поради което жалбата в тази част следвало да се
остави без уважение. Сочи се, че всички разходи по изпълнителното производство
свързани с обезпечаването на извършените изпълнителни способи следвало да се
възложат в тежест на длъжника. По отношение на претенцията за адвокатски
хонорар не било релевирано в срок на възражение за
прекомерност на същото. Счита се, че ЧСИ се е съобразил с размера на
действителните задължения към СО р-н „Слатина“, обективирани
в писмо № 1964/22.03.2017 г. ЧСИ инвокира довод, че
приложеното към ЧЖ акт за установяване на задължения по декларация не е
актуално. По отношение на твърдените липси на процесуални документи, следва да
бъде отчетено, че взискателят е бил обявен за купувач
на продадените на същия чрез публична продан идеални части от конкретните
недвижими имоти. Относно протокола за предявяване на разпределението, ЧСИ
счита, че длъжникът е бил надлежно информиран за настоящата процедура. По
изложените съображения ЧСИ счита, че ЧЖ следвало да се остави като недопустима
в едната й част, и като неоснователна в останалата й такава.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателите и страните, както и с оглед на
представените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
По
повод на постъпилата жалба от името на длъжника А.Б.М. и Й.М.М. като трето на изпълнението лице срещу разпределение от
23.03.2017 г. на ЧСИ А.С.П.с рег.№ 849 и район на действие СГС по изпълнително
дело 20158490400711, съдът намира, че жалбата по отношение на третото за
неизпълнението лице Й.М.М. е недопустима. Третото на
изпълнението лице не е сред изрично предвидените субекти според чл.462, ал.1 от ГПК, които могат да обжалват извършеното от ЧСИ А.П.разпределение, нито от
материалите по делото се установява да е осребрено недвижимо имущество, което
да представлява СИО. Според Удостоверение за семейно положение длъжника А.М. е
била разведена към 30.06.2015 г., което обстоятелство прехожда извършените след
този момент принудителни действия по настоящото изпълнително дело, т.е. режим
на СИО по отношение на недвижимите имоти на длъжника и третото по изпълнението
лице не е имало. Длъжника А.М. е разведена на 22.02.2011 г. По отношение на жалбата, подадена от името на
длъжника А.Б.М., съдът намира същата за допустима, като подадена в законоустановения тридневен срок, от процесуално
легитимирано лице, с обоснован правен интерес, срещу действия на ЧСИ подлежащи
на съдебен контрол и материализирани в извършено разпределение на парични суми.
Разгледана по същество подадената Жалба на страната е неоснователна, поради
следните съображения:
По
молба на кредитора И.Г.Ж. от 26.06.2015 г. и представен изпълнителен лист, пред
ЧСИ А.П.с рег. № 849 и район на действие СГС е образувано изпълнително дело №
20158490400711. С молбата за
образуването на делото защитникът на взискателя
поискал извършването на принудителни действия, изразяващи се в извършването на
опис, оценка и продажба на имотите на длъжника, запори на движими вещи, опис на
движими вещи, запори на трудови възнаграждения и запори на дружествени дялове.
Според
ИЛ – два броя от 11.06.2014 г. и 22.12.2014 г., длъжникът А.Б.М. е била осъдена
да заплати на И.Г.Ж.сумите от 130 100.00 евро на основание чл.538 от ТЗ,
ведно със законната лихва от 24.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата
и сумата от 240.00 лева разноски по производство за отмяна.
От
обезпечителна заповед от 24.10.2007 г. е видно, че по отношение на апартамент №
6 и гараж № 7, съгласно НА №
5, том LLLXLVIII, дело № 38749/97 г. е била наложена върху ½ идеална
част от имотите на възбрана, придобити в условията на СИО.
От
обезпечителна заповед от 04.02.2009 г. е видно, че по отношение на апартамент №
21 и гараж № 5, съгласно НА №
36, том IV в,
дело № 713/2000г. е била наложена върху ½ идеална част от имотите на
възбрана, придобити в условията на СИО.
С
молба от 09.07.2015 г. взискателят по делото предявил
искане пред ЧСИ за извършване на опис, оценка и продажба на недвижимите имоти
на длъжника по отношение на ½ ид.части от гараж № 7, съгласно НА № 5, том LLLXLVIII, дело № 38749/97 г. и ½ ид.части от апартамент
№ 21 и гараж № 5,
съгласно НА № 36, том IV в, дело № 713/2000г.
На
23.07.2015 г. на длъжника М. срещу подпис е връчена покана за доброволно
изпълнение за сумите от 254 453.48 лева и 240.00 лева главници, за сумите
от 2 519.00 лева разноски по изпълнението и за сумата от 15 523.79
лева дължими такси по чл.26 ТТРЗЧСИ. С ПДИ длъжникът се информирал, че се
насрочвали описи на възбранените имущества.
С
писмено съобщение до третото на изпълнението лице М.Й.М., същият се информирал
за датата на предстоящи за извършване опис и оценка на възбранените
имоти. Според съобщението също не е могло да бъде връчено на посоченото лице,
тъй като на посетения адрес не е имало никой и никой не отговарял. Било
залепено уведомление, с което се указвало на лицето да се яви в кантората на
ЧСИ за връчване на книжа по делото в двуседмичен срок от залепване на
уведомлението.
С
разпореждане на ЧСИ били отменени насрочените от него описи и оценка на
посочените по-горе имоти, за които е било поискано принудително изпълнение,
поради нередовно призоваване на третото за изпълнението лице.
Чрез
писмо на ЧСИ до СРС било оправено искане на 25.09.2015 г. за назначаване на
особен представител, поради невъзможността за откриване на лицето и неговото
призоваване.
С
определение от 11.03.2016 г. на СРС, 28 състав е била допусната правна помощ
чрез процесуално представителство по образуваното пред ЧСИ Петров изп.дело.
С
ново писмо съобщение, третото на изпълнението лице чрез особения му
представител се информирал за предстоящите действия по извършване на опис и
оценка на гараж № 7, съгласно
НА № 5, том LLLXLVIII, дело № 38749/97 г. и апартамент
№ 21 и гараж № 5, съгласно
НА № 36, том IV в,
дело № 713/2000г. за 10.05.2016 г. от 12:00 часа. Съобщението е редовно връчено
на особения представител на 04.05.2016 г.
По
същият начин ЧСИ процедирал чрез изпращането на съобщение и на длъжника А.М.,
но същото не е било връчено, поради това, че на извършените посещения на 05.05.2016 г. и 09.05.2016 г. никой не отварял вратата, като
етажната площадка била заключена.
На
09.05.2016 г. ЧСИ извършил опис на посочените имущества, като при извършването
на принудителните действия, ЧСИ не открил длъжника и достъп до имотите не е бил
осигурен. Било залепено уведомление по чл.47 от ГПК, а книжа са били пуснати в
пощенската кутия.
Последвало
ново съобщение от 09.05.2016 г. до длъжника М., с което същата се информирала
за нова дата на опис и оценка на гараж № 7, съгласно НА № 5, том LLLXLVIII, дело № 38749/97 г. и апартамент № 21 и гараж № 5, съгласно НА № 36, том
IV в, дело №
713/2000г. за 30.05.2016 г. от 11:30 часа. Връчителят
при ЧСИ удостоверил, че на посетения адрес установил длъжника М., но същата
отказал да получи съобщението и то е било оформено в условията на отказ. За новонасрочените опис и оценка на имотите третото на
изпълнението лице също се информирало чрез особения си представител за новата
дата на предстоящите изпълнителни действия за за
30.05.2016 г. от 11:30 часа. За тези действия взискателят
също е бил уведомен на 26.05.2016 г.
Според
протокол на ЧСИ от 30.05.2016 г. за опис на гараж № 7 съгласно НА № 5, том LLLXLVIII, дело № 38749/97 г. достъп до имота
е бил осигурен от длъжника М., като взискателят не се
явил на описа, включително и на третото на изпълнението лице, а само особения
представител на последния. Длъжникът М. била определена за пазач на описаното
имущество. По същият начин ЧСИ процедирал и по отношение на апартамент № 21 и гараж № 5, съгласно НА № 36, том
IV в, дело №
713/2000г. Достъп до имотите е бил осигурен от длъжника М., като взискателят не се явил на описа, включително и на третото
на изпълнението лице, а само особения представител на последния. Длъжникът М.
била определена за пазач на описаното имущество.
С
последващо допълнение към протокола за опис от
30.05.2016 г. се установява, че на 03.08.2016 г. извършването на опис на гараж
№ 5 и ап.21 е бил преустановен по указания на полицейския служител. Длъжникът
не бил осигурил достъп на ЧСИ и ВЛ за оценка на имота. За тези допълнителни
действия длъжникът М. е била редовно уведомена от ЧСИ, като същата отказала да
получи уведомителното писмо на ЧСИ на 02.08.2016 г. В деня на описа от
03.08.2016 г. длъжникът М. пристигнала с полицаи и извършваните от ЧСИ действия
били преустановени. Последната отказала да подпише протокола.
Длъжникът
М. въобще отказвала да получава книжа по изпълнителното дело, отказвала
всякакво съдействие на ЧСИ и указвала на сина на третото на изпълнението лице
като пълномощник на същото да не получава никакви книжа по производството.
На
16.09.2016 г. бил насрочен опис на гараж
№ 5, като оценката на имота по отношение на ½ от него е
определена за сумата от 12 500.00 лева. Описът е извършен в присъствието
на полицейски служители.
С
писмени съобщения до длъжника М. и третото на изпълнението лице, получени от
тях лично, същите се уведомявали, че по отношение на ½ идеални части от гараж № 7, съгласно НА № 5, том LLLXLVIII, дело № 38749/97 г. и апартамент № 21 и гараж № 5, съгласно НА № 36, том
IV в, дело №
713/2000г. се насрочвала публична продан за периода от 06.01.2017 г. до
06.02.2017 г. Взискателят също бил информиран за тази
процедура с писмено съобщение връчено лично на страната.
За
½ идеална част от гараж № 5, находящ се гр.С.,
ул. „****“ № 14 била определена с обявление начална цена, от която започвала
проданта в размер на 75 % от оценката на имота или за сумата от 9 375.00
лева.
За
½ идеална част от гараж № 7, находящ се гр.С.,
ул. „****“ № 10 била определена с обявление начална цена, от която започвала
проданта в размер на 75 % от оценката на имота или за сумата от 7500.00 лева.
С
протокол за обявяване на купувач от публучна продан
на 07.02.2017 г. е било постъпило наддавателно
предложение от взискателя по делото по отношение на
гараж № 5, находящ се гр.С., ул. „****“ № 14 за
сумата от 9 376.00 лева. Предложението е валидно и допустимо според ЧСИ, и
за купувач на имота е обявен взискателя по делото.
С протокол за обявяване на купувач от публучна продан на 07.02.2017 г. е било постъпило наддавателно предложение от взискателя
по делото по отношение на гараж № 7, находящ се гр.С.,
ул. „****“ № 10 за сумата от 7501.00 лева. Предложението е валидно и допустимо
според ЧСИ, и за купувач на имота е обявен взискателя
по делото.
С
писмено съобщение до длъжника М. същата била уведомена от 23.03.2013 г., че по
изпълнително дело е изготвено разпределение и че същото ще бъде предявено на
28.03.2017 г. от 15:00 часа.
С
протокол от 28.03.2017 г. ЧСИ предявил изготвеното от него разпределение на
длъжника М., но същата отказала да го получи, а отказа е удостоверен от ЧСИ
надлежно. Протокола за предявено разпределение бил връчен и на упълномощения
защитник за третото на неизпълнението лице. Взискателят
на предявяването не се явил, нито лично, нито чрез процесуалният си
представител.
Според
изготвеното разпределение от 23.03.2017 г. ЧСИ разпределял в полза на взискателя на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД предварително внесени такси в размер на 403.07 лева, съгласно т.1, т.5, т.20 за
гараж № 7 и т.20 за гараж № 5 от ТТРЗЧСИ. В полза на НАП ТД – гр.С. суми не
били разпределени, тъй като съгласно Удостоверение по чл.191 от ДОПК с изх.№
2202И0108137 от 10.02.2017 г. разноски по изпълнителното производство за
публични вземания от взискателя (Държавата) не били
извършени. Според тази част на разпределението се разпределяли дължими, но незаплатени
авансови такси по изпълнението в общ размер на 709.79 лева на основание т.3, т.4, т.5, т.31, т.23 от ТТРЗЧСИ за
двата имота– гаражи № 7 и № 5, както и на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 2400.00 лева, ведно със сумата от 254.40 лева като дължима такса за
събиране на разноските, извършени от взискателя за
адвокатско възнаграждение на основание т.26 от ТТРЗЧСИ.
По
следващият ред на привилегиите ЧСИ по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД разпределил на основание актуална справка от Столична
Община с писмо с вх.№ 1964 от 22.03.2017 г., дължими данъци за ½ идеална
част от гараж № 7, находящ
се гр.С., ул. „****“ № 10 в размер на 38.71
лева и за ½ идеална част от
гараж № 5, находящ се гр.С., ул. „****“ №
14 в размер на 196.39 лева. За тези разпределени суми, ЧСИ определил за всяка по
отделно на пропорционални такси на основание т.26 от ТТРЗЧСИ съответно за
сумата от 12.00 лева и 23.57 лева с ДДС. По същият начин ЧСИ процедирал и по
отношение на дължимите такси за БО за двата имота, като по отношение на
½ идеална част от гараж № 7, находящ се гр.С., ул. „****“ № 10 е разпределена сума в
размер на 33.08 лева дължима такса
за битови отпадъци и по отношение на ½ идеална част от гараж № 5, находящ
се гр.С., ул. „****“ № 14 е разпределена
сума в размер на 167.93 лева дължима
такса за битови отпадъци. И за тези разпределени суми, ЧСИ определил за всяка
по отделно на пропорционални такси на основание т.26 от ТТРЗЧСИ съответно за
сумата от 12.00 лева и 20.15 лева с ДДС.
По
следващият ред на привилегиите, ЧСИ разпределил сумата от 30.00 лева в полза на
държавата чрез ТД НАП гр.С. за дължима глоба, ведно със сумата от 12.00 лева с
ДДС за дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно
разпределението, на основание чл.495 от ГПК взискателят
по изпълнителното производство е бил обявен за купувач на ½ идеална част
от гараж № 7, находящ
се гр.С., ул. „****“ № 10 с продажна цена 7 501.00 лева и на за ½
идеална част от гараж № 5, находящ се гр.С., ул. „****“ № 14 с продажна цена от 9 376.00 лева, които
суми възлизат в общ размер на 16 877.00 лева. Според разпределението, след
влизането му в сила, задължението по изпълнителните листове следвало да се
намали с 14 963.91 лева, от
които 240.00 лева разноски, 14 269.89 лева – разноски за погасяване на
законна лихва и сумата от 454.02 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. След влизане в сила на
разпределението, се определяло взискателят да внесе
по сметка на ЧСИ сумата от 1 964.00 лева.
Настоящият
съдебен състав счита, че разпределението на ЧСИ А.П.е извършено правилно и
законосъобразно, като се установява да е спазен реда на привилегиите по чл.136,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД за разпределените суми за разноските за принудителното
изпълнение, дължими на ЧСИ и сторените такива от взискателя,
както и за вземанията на държавата, респ. общината за данъци за определен имот,
включително и тези дължими на Столична Община за местни данъци и такси за БО по
отношение на двата гаража. Същите съображения са относими
и към разпределената сума в полза на Държавата в лицето на ТД – НАП гр.С. за
глоба в размер на 30.00 лева, което също е вид задължение към държавата. Таксите,
дължими в полза на ЧСИ, включително и пропорционалните такива по т.26 са
правилно събрани и изчислени върху материалния интерес на разпределените суми,
според ТТРЗЧСИ и съдът не установява различия или неточности при тяхното изчисляване
и възлагане. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение
се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, а съгласно задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 2/2013г. привилегията по т. 1 се отнася до разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, в това число- разноски за образуване на
изпълнително дело, за налагане на запор или възбрана и за други действия по
изпълнението. В тази връзка съдът намира, че привилегията по чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД обхваща разноските във връзка с принудителното изпълнение, независимо от
това дали същите се авансират от взискателя или се
начисляват от съдебния изпълнител върху събраната сума съгласно т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
На следващо
място, други привилегировани вземания по реда на привилегиите от т.1 до т.6 от
чл.136, ал.1 от ЗЗД, ЧСИ не е установил, а и от материалите по делото такива в
действителност не се извеждат. Липсват и други присъединени взискатели
с някоя от привилегията по чл.136, ал.1 от ЗЗД, освен взискателя
И.Ж. и взискателя ТД НАП гр.С..
По отношение на възраженията в жалбата
относно размера на разпределената сума за адвокатско възнаграждение в размер
2400.00 лева, която сума също се включва
към разноските по принудителното изпълнение по реда на привилегиите на чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД настоящата инстанция съобрази, че същото е съобразено с
минимално определените възнаграждения по чл. 10, т.1 и 2 вр.
с чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата на ВАС № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Следва да бъде сравнително завишената
фактическа и правна сложност на делото и материалите на същото, което обхваща
три тома или повече от 1000 страници. Материалите по делото ще продължат да се
увеличават, тъй като събирането на дължимите суми по изпълнението не е
приключило все още. Освен това, по делото защитникът на взискателя
е извършвал процесуално представителство – получавал е книжа по изпълнителното
дело, подавал е писмени молби и искания пред ЧСИ за извършване на принудителни
действия, и въобще извършвал е процесуално представителство пред ЧСИ.
Материалният интерес по делото е сравнително висок – над 250 000.00 лева,
като според чл. 10, т.1 и 2 вр. с чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата на ВАС № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
възнаграждение е в по-висок размер за сумата от 3 530.00 лева плюс 2 % за
горницата над 100 000.00 лева. Т.е. претенцията за адвокатското
възнаграждение в размер на 2400.00 лева не е завишен, дори същото е определено
под минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е приложен
договор за правна помощ от
26.06.2015 г., според който договореното възнаграждение, което взискателя заплатил на адвокат Ирена Панова се равнявал в
размер на 2400.00 лева. В договора за правна помощ е отразено, че
възнаграждението е заплатено към момента на сключването на същия и в тази си
част същият има качеството на разписка. Срещу размера на претендираното, а в последствие
разпределено адвокатско възнаграждение, не е било предявявано пред ЧСИ
възражение за прекомерност от страна на длъжника.
На следващо
място ЧСИ правилно е изчислил с каква сума следва да се намали задължението
спрямо длъжника, а именно за сумата от 14 963.91 лева, от които 240.00 лева разноски,
14 269.89 лева – разноски за погасяване на законна лихва и сумата от
454.02 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. За
съда не съществува основание да извърши корекция на тези суми, тъй като същите
са действително установени по размер и са коректно изчислени.
По възраженията от Жалбата:
Като недопустими и неотносими към предмета на настоящото производство следва
да се оставят
следните възражения и доводи
– относно твърденията за злоупотреба с
процесуални права от ЧСИ; относно това, че
не следвало имота да се изнася на публична продажба, тъй като гаражът е
бил прехвърлен през 2014 г. с акт за дарение; относно твърденията, че ЧСИ
съобщил на страната, че имота е бил възбранен през 2007
г. в полза на И.Ж.; относно релевираните съображения
за съдебно решение по гр.д.№ 3641/ 2007 г. по описа на СГС, с което се
допускала възбрана върху гараж № 7 и че същото това решение е било обезсилено
като незаконосъобразен и недопустим акт; относно изначалната липса на
„жалба от ищцата“; относно липсата на
уведомяване на жалбоподателя М. за въпросната жалба и за възбраната, с оглед на сроковете за
обжалване на допуснатото обезпечение от съда; относно това, че ЧСИ не е наложил възбрани
върху имотите при образуване на изпълнителното дело и че е основавал своите
действия на незаконно издадени актове; относно това, че ЧСИ неправомерно е извършил
публична продажба на гараж № 7, без да уведоми изрично собственика на имота и
при липса на влязло в сила решение по чл.135 от ЗЗД; относно това, че третото
на изпълнението лице - Й.М. се явявал собственик на въпросният гараж, но същият
незаконосъобразно не е бил посочен в обявлението на ЧСИ като такъв – всъщност
тук принудителните действия и публичната продан на въпросните имоти са били
насочени не срещу цялото право на собственост, а само срещу ½ идеални
части от гаражите, на които длъжникът М. е била собственик; относно това, че по
отношение на публичната продажба на гараж № 5, който бил съсобственост на
жалбоподателите липсвал изричен акт за съдебна делба и че ЧСИ основавал своите
действия на незаконни съдебни актове от 17.10.2007 г. и 04.11.2008 г.; относно релевираните съображения във връзка с незаконосъобразността
на тези актове и извършените от съдилищата процесуални действия; относно инвокираните възражения във връзка с материално-правния
спор, обусловил издаването на изпълнителни титули в полза на взискателя; относно
твърденията, че съдът обезсилил изпълнителният лист със съдебен акт от
14.08.2007 г.; относно инвокираните твърдения за
факти, че по други съдебни производства между страните, лицето И.Ж. не е била заплатила
гаранция в указан размер при обезпечение на иск от 37 000.00 лева и че са
били налице, нарушения относно повторно допуснати между страните обезпечения,
както и относно наложената възбрана върху гараж № 7, собственост на Й.М.,
съгласно гр.д.№ 3641/ 2007 г. по описа на СГС, че същата се явявала в нарушение
на чл.396, ал.2 от ГПК.
Така
изложените възражения не се обхващат от предмета на настоящия съдебен контрол,
който касае единствено и само проверката на материалната и процесуалната
законосъобразност на извършеното от ЧСИ
разпределение. Множеството възражения от жалбата в този смисъл са били релевирани в други съдебни производства при обжалване действията
на ЧСИ във връзка с извършването на принудителното изпълнение, намерило израз в
действия, различни от настоящото, което се обжалва. Също така в значителната си
част възраженията от жалбата касаят материално правни спорове по други
производства, които не могат да бъдат преразглеждани от съда в настоящото дело,
тъй като са изцяло неотносими към него.
По отношение на останалите
възражения, които са относими към предмета на делото:
Съдът
изследва доказателствата по делото и приема, че извършеното от ЧСИ разпределение
почива на процесуалния закон и е съобразено изцяло с него. В този смисъл са
неоснователни възраженията от жалбата инвокирани със
същото съдържание за противното. Жалбоподателката М.
е била уведомена със съобщение на ЧСИ, че на 28.03.2017 г. от 15:00 часа
изготвеното разпределение от 23.03.2017 г. е щяло да бъде предявено на същата.
Протоколът за предявяването му удостоверява отказа на длъжника М. да получи
разпределението. Следва да се отбележи, че принудителното изпълнение на ЧСИ
касае само имуществото на длъжника М. и е било насочено само към притежаваните
от лицето идеални части от въпросните два гаража, но не касае имуществото, на
което собственик е третото на
изпълнението лице. Освен това, фактическото неуведомяване на жалбоподателите за
част от извършените действия се е дължало на невъзможността същите да бъдат
открити на известните по делото адреси. Друга част от съобщенията са били получавани
от жалбоподателите, тъй като приложените по делото съобщения удостоверяват
това, че са им били връчени такива и че
същите са знаели за предстоящите за извършване принудителни действия. Също
така, са налице съобщения, които са били оформени при отказ за получаване от
длъжника М.. Същата, включително и трето на изпълнението лице, на който дори му
е бил назначен особен представител, са се поставили в невъзможност за част от
принудителните действия да получат информация, поради укриването си. От
недобросъвестното си поведение страните не следва да черпят благоприятни
последици. На следващо място, съдът не приема за основателни възраженията на М.,
че ЧСИ е разпределял суми при неясни периоди и неясни неточности. Съдът счита,
че по реда на привилегиите ЧСИ правилно е установил и разпределил на
конкретните размери на дължимите разноски по изпълнението, дължими на ЧСИ и взискателя, както и дължимите суми към държавата/ общините
– визират се задълженията за местни данъци и такси за БО и пропоционалните
такси за тяхното разпределение, дължими на основание чл.26 от ТТРЗЧСИ. ЧСИ е
основал разпределението си две писмени справки, актуални към датата на
извършеното разпределение. Удостоверението от НАП ТД – гр.С. от 10.02.2017 г.
удостоверява, че задължения за данъци от жалбоподателя М. не е имало към този
момент, освен задължението за глоба в размер на 30.00 лева. ЧСИ се е позовал на
писмо от Столична Община, което посочва размерите на данъците и таксите за БО
по отношение на двата гаража, като размерите на тези общински задължения
съответства на размера на притежаваните в един минал момент от длъжника и
продадени с публична продан на взискателя ½ идеални
части от процесните гаражи. В този смисъл, съдът
счита за неоснователни възраженията в жалбата, че задълженията за данъци към
държавата и общината са други. Жалбоподателят неоснователно се позовава на
неактуални справки от Столична Община и НАП. Тези справки не посочват
действителният размер на дължимите данъци, тъй като те обхващат стари периоди,
за които е възможно да е изтекла на предвидената в закона давност за тяхното
събиране, а това обстоятелство да е било съобразено в новите справки от
публичните органи. Приложените по делото последни справки от НАП и Столична
Община са актуалните такива, поради което ЧСИ основателно ги е кредитирал и въз
основа на тях е определил правилно на дължимите суми по извършеното от него
разпределение. В този смисъл са неоснователни твърденията в жалбата, че ЧСИ е
допуснал закононарушения, че същите следвало да се санкционират с дисциплинарни
и имуществени санкции и че по тези съображения, ЧСИ спестявал средства на „псевдокупувачката“ да заплати на съответните данъци, което
от своя страна това нанасяло вреди на държавата и/или общината. Не следва да се
приема довода от жалбата, че в разпределението следвало да се посочват на
партидите на имота. Непосочването на периода на разпределените данъци и такси
към Столична Община не е процесуално нарушение, тъй като извършеното от ЧСИ
разпределение се основава на актуални справки от НАП и Столична Община, които
са посочили на действителните размери на данъците и таксите за БО за двата
гаража към този момент. Не следва да се приема за основателно възражението, че
неизпращането на представител и неприсъствието на взискателя
е процесуално нарушение при разпределението. Взискателят
по делото и присъединеният такъв в лицето на НАП-ТД гр.С. са били надлежно
уведомени за предстоящото предявяване на разпределението – л.169 и л.170 от т. III. Изискването за призоваването на
тези страни е спазено от ЧСИ, поради което не се установяват твърдените в този
смисъл процесуални нарушения. На следващо място, неоснователно е твърдението в
жалбата, че купувача е следвало да внесе в срок цената за
закупените имоти, като предпоставка да се изготви постановление за възлагане.
Следва да бъде отчетено, че взискателят по делото е
участвал в публичната продан на гаражите, извършил е надвателно
предложение и същото, съобразено от ЧСИ като валидно и допустимо, е обусловило последващото определяне на взискателя
като купувач на имота. Цената, за която са били закупени имотите се приспада от
общото задължение към взискателя при отчитане по реда
на привилегиите на дължимите разноски по изпълнението и сумите към привилегированите
кредитори. Едва след влизане в сила на разпределението, ще бъде приложима на
разпоредбата на чл.495 от ГПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че по
делото не се установявало наличие на протокол за обявяване на купувач от
публичната продан за гараж № 5. Ако има такъв протокол, той бил е само за гараж
№ 7. Приложените по делото л.138 и сл. от том III от делото протоколи за обявяване на
купувач на имот, касаят именно гараж № 5. Съдът счита за неотносими
на възраженията от жалбата относно това, че ЧСИ не бил извършил общо
разпределение на постъпилите парични суми, каквито не били постъпили, а че правел
разпределение за евентуално постъпили такива от отделен изпълнителен способ,
което противоречало на ТР № 2/2015 г. на ВКС ОСГТК. Според последното
постъпленията за някои от взискателите можели да са
привилегировани, а по отношение на други – хирографарни,
както и че не всички разноски, попадали в хипотезата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тези постановки са принципно верени, но същите са неприложими към
настоящия случай. Нито има постъпления от други взискатели,
нито има хирографарни такива, нито се установява
разноските по изпълнението да не влизат в хипотезата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. По отношение на присъединения кредитор – ТД НАП гр.С. суми за данъци не са
били разпределени, поради липсата им, поради което разноските по изпълнението
по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД не се изместват по реда на привилегиите от другите присъединени взискатели. Жалбоподателят не отчита на спецификата на
настоящото разпределение, тъй като за купувач на конкретните недвижими имоти,
които са станали предмет на извършените принудителни действия, е обявен взискателят по делото. Последният има право да наддава за
имотите и да участва в извършаната публична продан. Ограничения в ГПК в този
смисъл не съществуват. На следващ ред, неоснователно е възражението, че ЧСИ
пропуснал да впише в призовката, че по делото е предстояло извършването на
разпределение и че същото подлежало на обжалване в 3 дневен срок. В приложеното
съобщение на л.166 от том III е видно, че същото е било получено лично от длъжника М. и с
това съобщение страната в изпълнителното производство се уведомявала, че на
28.03.2017 г. от 15:00 часа е предстояло предявяване на разпределението от
23.03.2017 г. Протоколът на извършеното предявяване от 28.03.2017 г. удостоверява
присъствието на М., като в изрично в протокола е посочено, че обжалването на
разпределението е в тридневен срок, считано от 28.03.2017г. В заключение са
неоснователни твърденията, че разпределението е било изпратено само до длъжника
А. Маркова, но не и до третото на изпълнението лице – М.М..
На извършеното предявяване на разпределението от 28.03.2017 г. е присъствал
упълномощения защитник на това трето лице и същият този защитник е удостоверил
с подписа си, че е получил препис от протокола за предявеното разпределение. В
заключение въззивният съд намира, че не са налице
законови основания за налагане на глоба на ЧСИ, тъй като по делото не се
установява неправомерно, недобросъвестно или незаконосъобразно поведение, респ.
действия.
По доказателствените
искания от жалбата:
Писмените
доказателства, приложени към жалбата са относими към
настоящия правен спор, но съдът установява, че тези доказателства са вече
прилагани от страните многократно в изпълнителното дело, налице са вече по
същото и не е необходимо отново да се прилагат от настоящата инстанция. По
отношение на искането за ССчЕ, съдът приема, че този
способ на доказване не би спомогнал за изясняване на твърдените обстоятелства,
за които се изискват специални знания, тъй като относно размера на дължимите
данъци към държавата и общината съгласно приложените по делото актуални справки
от 10.02.2017 г. и 22.03.2017 г. не съществуват
противоречия, неясноти или неточности. Предвид на неоснователността на
визираните доказателствени искания, неоснователно е и
искането на жалбоподателите да се насрочи по делото открито съдебно заседание,
тъй като е безпредметно
Разноски
от страните не са претендирани и такива не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователни искането за провеждане
на открито съдебно заседание с призоваване на страните и доказателствените
искания на длъжника А.Б.М. и Й.М.М. като трето на изпълнението лице
за назначаване на ССчЕ и за прилагане по делото на
изчерпателно описаните писмени доказателства от жалбата от 30.03.2017 г. на страните
във връзка с обжалваното разпределение от 23.03.2017 г. на ЧСИ А.С.П.с рег.№
849 и район на действие СГС по изпълнително дело 20158490400711.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата от 30.03.2017 г., подадена от името на Й.М.М. като трето на изпълнението лице, в частта, с която се
обжалва разпределението от 23.03.2017 г. на ЧСИ А.С.П.с рег.№ 849 и район на
действие СГС по изпълнително дело 20158490400711, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна
жалбата от 30.03.2017 г. на длъжника
А.Б.М., в частта, с която се обжалва разпределението от 23.03.2017 г. на ЧСИ А.С.П.с
рег.№ 849 и район на действие СГС по изпълнително дело 20158490400711.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.