Решение по дело №4007/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                  08.06.2021 г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 4007 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

                                        

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 271796 от 12.11.2019 г. по гр.д. № 35411/2019 г. Софийски районен съд, 153 състав: Отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на В.И.В., ЕГН **********, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № К-783/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по Г.; Възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищеца на заеманата до уволнението длъжност „директор на Регионална дирекция по Г. – Пазарджик“, и осъдил ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г., ЕИК *******, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищеца сумата 11 492 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 10.05.2019 г. – 29.10.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска (20.06.2019 г.) до окончателното плащане, като отхвърлил този иск за разликата над 11 492 лв. до пълния предявен размер 12 138 лв. и за периода 30.10.2019 г. - 10.11.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 325.50 лв. - разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС - сумата 619.68 лв. за държавна такса.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г., който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на СРС, че липсват данни за по-ранен момент преди връчването на уведомлението по чл. 345, ал. 1 КТ на 30.04.2019 г., от който ищецът несъмнено да е узнал за влизането в сила на решението, с което бил възстановен на работа. Такъв момент бил депозирането на две молби - от 01.02.2019 г. за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, и от 11.03.2019 г. – за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски. Най-ранната дата, от която ищецът могъл да се ползва в пълна степен от изпълнителната сила на решението за възстановяване била 11.03.2019 г., когато подал молба за издаване на изпълнителен лист за разноските, доколкото в тази част въззивното решение не подлежало на предварително изпълнение и когато узнал по несъмнен начин за влизане в сила на решението. Дори в самата молба В. изрично посочил, че е във връзка с влязло в сила решение, т.е. той безспорно бил узнал към тази дата, че решението е влязло в сила. За изпращането по пощата на 07.03.2019 г. на молбата за издаване на изпълнителен лист за разноските ищецът безспорно знаел, а следователно знаел и за влизането в сила на решението (според въззивника на 09.03.2019 г.). Изявлението в молбата, че решението е влязло в сила, обвързвало ищеца, и дължал поведение съобразно изискванията на чл. 8 КТ, като бил длъжен да упражни правото си да бъде възстановен работа в законоустановения срок. От това си право той не се възползвал, а впоследствие желаел да черпи права от недобросъвестното си поведение. Поради това уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ било законосъобразно. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение, като в представен „списък“ по чл. 80 ГПК не посочва конкретните разноски, които претендира. Съображения излага в писмена защита от 12.04.2021 г.

Ищецът В.И.В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните от ответника части като правилно. От ищеца е подадена насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 12 138 лв. и за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г. Предвид приключването на съдебното дирене в първата инстанция на 29.10.2019 г., преди изтичането на 6-месечния период, за който се претендирало обезщетението, районният съд уважил този иск за период до 29.10.2019 г. Към тази дата за ищеца съществувала обективна невъзможност да докаже основателността на иска за целия претендиран период, а в периода след даване ход на устните състезания в първата инстанция и до 10.11.2019 г. ищецът продължавал да е без работа. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него отхвърлителна част и вместо това постанови друго, с което да уважи осъдителния иск в пълния му предявен размер от 12 138 лв., като осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г. в размер на 646 лв. Съображения излага в писмена защита, представена в откритото съдебно заседание на 07.04.2021 г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА за предоставената безплатна правна помощ във връзка с въззивната и насрещната въззивна жалба съгласно списък по чл. 80 ГПК.

С отговор по реда на чл. 263, ал. 3 ГПК ответникът ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г. оспорва насрещната въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение в атакуваната от ищеца част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде преценена правилността му.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че въз основа на трудов договор от 28.02.2012 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „директор на Регионална дирекция по Г. - Пазарджик”. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № К-98/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по Г.. Това уволнение е било отменено от съда с решение от 09.07.2018 г. по гр.д. № 16696/2018 г. на СРС, 66 състав, частично отменено с решение от 30.01.2019 г. по в.гр.д .№ 13967/2018 г. на СГС (приложени към настоящото дело). Съгласно отбелязването върху въззивното решение, същото е влязло в сила на 07.03.2019 г.

Преди влизане на решението в сила, с молба от 01.02.2019 г., подадена лично от ищеца до СГС, същият е поискал да му се издаде изпълнителен лист за присъденото с двете решения обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. На 28.02.2019 г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист. Съгласно извършените отбелязвания върху въззивното решение, изпълнителният лист е издаден на 05.03.2019 г. и е получен на 18.03.2019 г. от адвокат М.М., представлявал ищеца В. в производствата по гр.д. № 16696/2018 г. на СРС, 66 състав и по в.гр.д .№ 13967/2018 г. на СГС.

С молба от 06.03.2019 г., изпратена от адвокат М. по пощата на 07.03.2019 г. (видно от пощенското клеймо върху приложения пощенски плик), същият поискал от името на В.В. издаване на изпълнителен лист за разноските, тъй като решението е влязло в сила. Молбата е изпратена от гр. Пазарджик до СРС, а тъй като делото се е намирало все още в СГС, на 13.03.2019 г. районният съдия разпоредил молбата да се изпрати на СГС. След постъпване на молбата в СГС на 15.03.2019 г., с разпореждане от 26.03.2019 г. съдията-докладчик разпоредил делото да се изпрати на СРС предвид влизане на решението в сила. На 08.04.2019 г. районният съдия разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските пред двете съдебни инстанции. Видно от отбелязването върху решението на СРС, изпълнителният лист за разноските е издаден на 15.04.2019 г. и е получен лично от ищеца В.В. на 30.04.2019 г.

На същата дата – 30.04.2019 г., на ищеца е връчено и уведомление по чл. 345, ал. 1 КТ, че в 2-седмичен срок считано от 30.04.2019 г. може да се яви и да заеме предишната работа поради възстановяването му с влязло в сила съдебно решение. На 09.05.2019 г. ищецът се снабдил със заверен препис от решението.

Не е било спорно и се установява, че на 10.05.2019 г. ищецът се е явил в Регионална дирекция по Г. – Пазарджик и е встъпил в длъжността, на която е бил възстановен. На същата дата му е връчена атакуваната заповед № К-783/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по Г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение с ищеца се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като същият не се е явил да заеме длъжността, на която е бил възстановен в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, който започнал да тече не от датата, на която е получил уведомлението от съда – 30.04.2019 г., а от значително по-ранна дата - от 11.03.2019 г., когато е подал молба за издаване на изпълнителен лист.

От правна страна: Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ – поради неявяване на работника/служителя да заеме работата, на която е възстановен от съда, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Според чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Следователно, за да е законно уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, следва работникът/служителят да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, и да не се е явил в предприятието, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дали ищецът е спазил 2-седмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, респ. в кой момент ищецът е узнал по несъмнен начин, че решението за възстановяването му на работа е влязло в сила.

Както е посочил и районният съд, по въпроса относно началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 345, ал. 1 ГПК – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок, е налице противоречива съдебна практика, за уеднаквяването на която е образувано тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГК, по което и към момента на постановяване на настоящото въззивно решение няма постановено тълкувателно решение.

Според едното становище (решение № 218/15.10.2015г. по гр.д. № 946/2015 г. на ВКС, III ГО) съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл. 345, ал. 1 КТ и след получаването му от него започва да тече срокът по чл. 345, ал.1 КТ. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ въвежда яснота и безспорност в отношенията между страните. Целта на разпоредбата е този толкова важен срок за упражняване на правата и интересите на работника и работодателя да може да бъде определен по категоричен начин - какъвто е връчване на нарочно изпратено от първоинстанционния съд съобщение съобразно чл. 345 КТ, и да не се налага изследване на всеки предполагаем момент, в който страната би могла да узнае за решението. Според това решение, снабдяването с изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и упълномощаването на адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране не означава узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент не тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ за явяване на работа.

С решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г., ІV ГО се приема, че съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ и след получаването му от последния тече срокът по посочената правна норма. Няма друг оторизиран от закона орган, който да извърши това действие освен съда. При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ не тече срок за явяване на работа, респ. срокът тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на робата при положителен резултат от провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Според другото становище (решение № 228 от 29.09.2016 г. по гр. дело № 1559/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 1 от 25.01.2018 г. по гр. дело № 1892/2017 г. на ВКС, IV ГО, решение № 228 от 29.09.2016 г. по гр. дело № 1559/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 361/21.12.2012 г. по гр.д. № 105/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 179/26.05.2014 г. по гр.д. № 7263/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 440/10.06.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV ГО), срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването.

Във всички цитирани решения е прието, че узнаването за решението за възстановяване на работа следва да е установено по несъмнен начин, напр. с получаване на заверен препис от решението и/или на изпълнителен лист за разноските лично от ищеца, с упълномощаване на адвокат да го представлява в изпълнително производство за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист и пр. Съгласно решение № 440/10.06.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV ГО, получаването на препис от влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от пълномощника на ищеца не доказва дали и в кой момент това решение е достигнало до ищеца. Правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник по делото са относими само към съдопроизводствените действия по време на висящия исков процес, а след влизане на решението в сила пълномощията на адвоката по делото са прекратени, поради което чрез него не могат да бъдат връчвани съобщения до страната, нито да се презумира, че узнаването на определен факт от адвоката, действието на чието пълномощно е прекратено, е достигнало до страната. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на заеманата преди уволнението длъжност работник, нито узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката поставя начало на двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ.

В случая въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че ищецът е узнал за влизане в сила на решението за възстановяването му на работа преди 30.04.2019 г., когато му е връчено лично и съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ.

Такъв извод не следва от подадената лично от ищеца молба от 01.02.2019 г. за издаване на изпълнителен лист за присъденото му обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като към този момент решението за възстановяването му на работа не е било влязло в сила, а изпълнителният лист е издаден на основание чл. 404, ал. 1, пр. 2 ГПК, въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение.

Несъмнен извод, че ищецът е узнал за влизане в сила на решението за възстановяването му на работа не може да бъде направен и от подадената по пощата на 07.03.2019 г. молба от адвокат М.. По делото няма данни дали и кога ищецът е бил уведомен от адвоката за изпращането на тази молба, нито да е бил уведомен от адвоката за влизане на решението в сила, нито ищецът да е узнал за издадения на 15.04.2019 г. от СРС изпълнителен лист за разноските преди датата на получаването му лично от ищеца на 30.04.2019 г., когато му е връчено и уведомлението по чл. 345, ал. 1 КТ от районния съд.

След като не е установено по несъмнен начин ищецът да е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа преди 30.04.2019 г. следва да се приеме, че явяването му на 10.05.2019 г. да заеме длъжността, на която е възстановен, е в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, а уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е незаконно.

По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, съответно основателен е и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

С оглед установеното по делото, вкл. чрез извършената констатация по трудовата книжка на ищеца, че след уволнението последният е останал без работа, доказан по основание е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд правилно е уважил този иск за периода от датата на уволнението – 10.05.2019 г., до датата на заседанието, в което е даден ход на устните състезания в първата инстанция – 29.10.2019 г. и до размер от 11 492 лв. При извършената във въззивното производство констатация по представения оригинал на трудовата книжка на ищеца се установи, че за оставащия период, за който работодателят му дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - от 30.10.2019 г. до 10.11.2019 г., ищецът е продължил да бъде без работа. От приетите в първата инстанция фишове за месеците август, септември и октомври 2017 г. се установява, че за последния пълен отработен месец преди уволнението размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 2 040 лв., или размерът на общо дължимото обезщетение за 6-месечния период от 10.05.2019 г. до 10.11.2019 г. възлиза на 12 240 лв. Ищецът е претендирал обезщетение в по-нисък размер – 12 138 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса дължимата от работодателя разлика за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г. възлиза на 646 лв.

 Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 11 492 лв. до претендираните 12 138 лв. и за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г. и вместо това въззивният съд постанови друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 646 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 30.10.2019 г. – 10.11.2019 г., като се присъди и поисканата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда на 20.06.2019 г. до окончателното плащане. В останалите части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на още 75 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СГС сумата от още 25.84 лв. – държавна такса върху уважената част от оценяемия иск, и 25.00 лв. – държавна такса по насрещната въззивна жалба.

Разноски за настоящата инстанция се следват на въззивника-ищец, който е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. По реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение в размер на 1 545.50 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 271796 от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 35411/2019 г. на Софийски районен съд, 153 състав в частта, с която предявеният от В.И.В., ЕГН **********, срещу ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г., БУЛСТАТ *******, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 11 492 лв. до пълния му предявен размер 12 138 лв. и за периода 30.10.2019 г. - 10.11.2019 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г., БУЛСТАТ *******, гр. София, бул. *******, да заплати на В.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 646.00 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 30.10.2019 г. - 10.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда на 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 271796 от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 35411/2019 г. на Софийски районен съд, 153 състав в останалите части.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г., БУЛСТАТ *******, гр. София, бул. *******, да заплати на адвокат М. З. М. от АК – Пазарджик, със служебен адрес: гр. Пазарджик, ул. *****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата 1 545.50 лв. (хиляда петстотин четиридесет и пет лева и 50 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО Г., БУЛСТАТ *******, гр. София, бул. *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 25.84 лв. (двадесет и пет лева и 84 стотинки) – държавна такса върху уважената част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса по насрещната въззивна жалба.

          Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                           

 

 

 

 

                                                                                 2.