Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 468
гр. Русе,07.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието на секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдията ВЪРБАНОВА
адм. дело № 757 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от „МАКС-ПАРТС“ ЕООД, със
седалище: гр.Русе, депозирана чрез процесуален представител адв. Е. Н. ***,
срещу Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са произлезли
от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление (НП) № 13 от 28.04.2021
г. на Директора на РИОСВ - Русе, отменено по съдебен ред с влязло в сила Решение
№ 361 от 23.05.2023 г., постановено по АНД № 164/2022 г. по описа на Районен
съд – Русе, оставено в сила с Решение № 251 от 26.10.2023 г., постановено по
КАНД № 227/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.
Според исковата молба, имуществените вреди се
съизмерват с наложената с отмененото наказателно постановление имуществена
санкция в размер на 10 000,00 лева, както и с таксите и разноските в общ размер
на 1 144, 00 лева по изпълнението в образуваното и приключено на
03.06.2022 г. изпълнително дело при частен съдебен изпълнител по събиране на
публичното вземане – имуществена санкция в размер на 10 000, 00 лева, наложена
с цитираното по-горе наказателно постановление.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 11 144, 00
лева, който е общият размер наложена с отмененото НП имуществена санкция, такси
и разноски в изпълнително производство.
Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – РИОСВ - Русе, чрез надлежно упълномощения
си процесуален представител – юрисконсулт М. К. (л. 44 от делото), в депозиран
по делото отговор на исковата молба вх. № 589 от 26.01.2024 г. по описа на съда
и в съдебно заседание в хода по същество на делото, излага съображения за
неоснователността и недоказаността на исковата претенция. Претендира присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, участващ
в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ, счита иска за доказан по основание и
размер.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно
и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, както и становищата на
страните, приема за установено следното:
По
допустимостта на предявения иск
От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения
петитум, както и с оглед постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на ВАС, съдът приема, че с исковата молба се претендира заплащане на
обезщетение за вреди с правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с
чл. 203 от АПК.
Ищецът е изложил твърдения, че в
резултат от издадено незаконосъобразно наказателно постановление (отменено по
съдебен ред), е претърпял имуществени вреди, поради което същият има качеството
на надлежен ищец по смисъла на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно на чл. 205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая искът е предявен срещу правосубектен и надлежен ответник – РИОСВ - Русе, тъй като Регионалната
инспекция по околната среда и водите - Русе, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Правилник за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, е юридическото
лице, представлявано от органа-издател на отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление - директора на РИОСВ – Русе (по арг. от разпоредбата
на чл. 6, ал. 1, т. 3 от същия правилник).
По
основателността на предявения иск за имуществени вреди
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на
заявените основания, в процеса следва да се установят елементите от фактическия
състав на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно:
1/. отменен като незаконосъобразен акт, незаконни
действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които
представляват административна дейност;
2/. претърпяна от ищеца вреда и
3/. причинна връзка между тях.
Посочените елементи следва да са кумулативно
налични.
С т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на ВАС е даден отговор на въпросите на кой съд и на какво
основание са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания.
Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ,
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Според т. 1 от горецитираното тълкувателно
постановление исковете за вреди от отменени незаконосъобразни наказателни
постановления, действия или бездействия по административно наказване,
включително и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са с
правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
квалифициране на иска на това основание определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативновъзложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Следователно отмяната на НП като
властнически акт на административен орган представлява материалноправно
основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на
причинените от него щети. В разглеждания случай то е налице.
„МАКС-ПАРТС“ ЕООД
има за предмет на дейност съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба
моторни превозни средства, притежава разрешение за третиране на отпадъци, като
дейността се осъществява на площадка в гр. Русе, на ул. „ТЕЦ-ИЗТОК“, в имот
63427.8.501.
На 17.12.2021 г.
дружеството получило призовка да се яви в офиса
на Частен съдебен изпълнител В.Н., с peг. № 914, находящ се в ***по
повод образувано
изпълнително дело № 20219140401057/2021 г.
Ищецът упълномощил
адвокат, който да го представлява. ЧСИ В.Н. връчил на упълномощения адвокат покана
за доброволно изпълнение (л. 28 от делото) и препис от Наказателно
постановление № 13 от 28.04.2021 г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000, 00 лева (л. л. 29 и 30 от делото).
В поканата за
доброволно изпълнение се сочи, че с НП № 13 от 28.04.2021 г. на Директора на РИОСВ – Русе,
на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 10 000, 00 лева. По
молба на взискателя РИОСВ – Русе било образувано изпълнително дело №
20219140401057/2021 г. В поканата е посочено, че задължението на ищеца възлиза
на 10 000, 00 лева неолихвяема сума; 150, 00 лева допълнителни разноски и
128, 50 лева разноски по и.д., както и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 994, 80 лева в полза на ЧСИ В.Н.
или общото му задължение към 14.12.2021 г. било 11 273, 30 лева. Даден му
е двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си, респ. да посочи начин за
изпълнение.
На гърба на НП имало
поставена резолюция от директора на РИОСВ - Русе със следното съдържание: „НП е
изпратено на 04.06.202 г. на адреса на дружеството и се е върнало като
непотърсено на 29.06.2021 г., когато е направено настоящото отбелязване и от
когато НП се счита за връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.“
Ищецът е обжалвал
наказателното постановление в законоустановения срок, приемайки, че датата за
уведомяването му е 17.12.2021 г. - петък.
По повод на
подадената пред РС – Русе жалба било образувано АНД № 164/2022 г. по описа на Районен
съд - Русе.
С протоколно
Определение № 617 от 28.02.2022 г. съдът е прекратил производството по делото,
като е приел, че жалбата се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена
срещу наказателно постановление, влязло в сила (л. л. 6 и 7 от делото).
Дружеството е обжалвало
това определение пред Административен съд - Русе и по частно касационно
административнонаказателно дело № 171/2022 г. така постановеното от РС - Русе
определение за прекратяване за производството е оставено в сила (л. л. 8 – 10
от делото).
„МАКС-ПАРТС“ ЕООД е сезирало
Административен съд - Русе в преклузивния б-месечен срок по чл. 71, ал. 1, т. 3
от ЗАНН, с искане за възобновяване на административнонаказателното производство,
по повод на което било образувано АНД № 282/2022 г. по описа на съда.
Административен съд -
Русе приема, че в конкретния случай са нарушени разпоредбите на чл. 180, ал. 5
и чл. 178, ал. 11 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, които процесуални
нарушения не са били констатирани при инстанционния съдебен контрол. Съдът е приел,
че е налице основанието по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателното производство. Така с решение, постановено по реда
на раздел VIII от глава трета от ЗАНН, по АНД № 282/2022 г., Административен
съд - Русе отменя Определение № 6 от 09.05.2022 г., постановено по ЧКАНД № 171/2022
г. по описа на Административен съд - Русе и Определение № 617/28.02.2022 г. по
АНД № 164/2022 г. по описа на РС - Русе и възобновява административнонаказателното
производство по АНД № 164 по описа за 2022 г. на Районен съд - Русе, прекратено
с Определение № 617 от 28.02.2022 г., постановено по същото дело, оставено в
сила с Определение № 6 от 09.05.2022г., постановено по ЧКАНД № 171/2022 г. по
описа на Административен съд – Русе. Със същото решение АдмС - Русе връща
делото за ново разглеждане от Районен съд - Русе от стадия на разглеждане на
жалбата на „МАКС-ПАРТС“ ЕООД против Наказателно постановление № 13 от
28.04.2021г., издадено от Директора на РИОСВ - Русе, в открито съдебно
заседание, с призоваване на страните. (л. л. 11 – 18 от делото)
С Решение № 361 от 23.05.2023
г., постановено по АНД № 164/2022 г. по описа на Районен съд – Русе (л. л. 19 –
22 от делото), Наказателно постановление № 13 от 28.04.2021 г. на Директора на
РИОСВ - Русе, с което на дружеството на основание чл. 156, ал. 1, във вр. с чл.
113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция
в размер на 10 000, 00 лева, е отменено.
Последвало
касационно обжалване на така постановеното решение от страна на РИОСВ - Русе. С
Решение № 251 от 26.10.2023 г., постановено по КАНД № 227/2023 г. по описа на
АдмС – Русе решението на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 164/2022 г., е
оставено в сила (л. л. 23 – 27 от делото).
Междувременно, по
изпълнително дело № 20219140401057/2021 г., на 03.06.2022 г., от банкова сметка
***а 11 144, 00 лева /наложена имуществена санкция в размер на 10 000,
00 лева, както и такси и разноски по изпълнителното дело/, която сума е
наредена по сметка на РИОСВ - Русе. Налице са данни, че изпълнителното дело е
приключено на същата дата, поради пълно плащане на задължението. (л. л. 31 и 32
от делото).
Според ищеца, така
събраната сума безспорно е недължима и представлява пряка имуществена вреда за
дружеството. Твърди, че за него е налице правен интерес да претендира
възстановяване от РИОСВ - Русе на така събраната сума на отпаднало основание.
Административният акт, с който е наложена имуществената санкция е отменен по
съдебен ред. Позовава се и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, постановено в този смисъл.
Отмяната на НП по съдебен ред обосновава извод за незаконосъобразност, както на действията по административно наказване, така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт. С оглед на това и съгласно т. 1 от горецитираното Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, е налице първата от предпоставките по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за претърпени имуществени вреди е обоснован с
това, че ищецът е направил разноски, които се съизмерват с наложената с
отмененото с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление имуществена
санкция в размер на 10 000, 00 лева, както и такси и разноски в размер на
1 144, 00 лева по изпълнението в образуваното и приключено на 03.06.2022
г. изпълнително дело при частен съдебен изпълнител по събиране на публичното
вземане – имуществена санкция, наложена с наказателно постановление.
Видно от представените писмени доказателства, от ЧСИ В.Н.
е била събрана сума в размер на 10 000, 00 лева – наложена с отмененото с
влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление имуществена санкция, както
и направени в хода на образувано изпълнително дело такси и разноски в размер на
1 144, 00 лева, след което на основание чл. 433, ал. 2 от АПК поради пълно
плащане на задължението изпълнителното дело е приключено на 03.06.2022 г. (л.
л. 31 и 32 от делото).
В този смисъл по делото безспорно се установява извършено
от ищеца плащане, което представлява причинена му вреда, доколкото плащането
намалява фактически неговото имущество, т.е. налице е и втората изискуема
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В
тежест на ищеца е да докаже и наличието на третата предпоставка - пряка
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията.
Съдът намира, че по делото е доказана и последната
изискуема предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ. Несъмнено е налице пряка
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и отмененото с влязъл в
сила съдебен акт наказателно постановление.
Искът, предявен от „МАКС-ПАРТС“ ЕООД за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено с влязъл в сила съдебен
акт наказателно постановление, се явява доказан по основание и размер.
По
разноските
Предвид изхода на спора, своевременно заявената
претенция с представен списък на разноските и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и направените и доказани в настоящото съдебно
производство разноски в общ размер от 1 025, 00 лева, от които платена
държавна такса за завеждане на делото – 25, 00 лева (л. л. 37 и 38 от делото) и
1 000,00 лева – заплатен в брой хонорар за изготвяне на искова молба и
осъществено процесуално представителство пред АдмС – Русе по адм. дело №
757/2023 г. по описа на съда, видно от представен по делото договор за правна
защита и съдействие № 0028047 от 04.12.2023 г. (л. 33 от делото). Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е под
минимума, предвиден в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите - Русе да заплати на „МАКС-ПАРТС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Плиска” № 94, блок Домостроител,
вх. А, ет. 3, представлявано от А.Т.М. – управител, сумата от 11 114, 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от
отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13
от 28.04.2021 г. на Директора на РИОСВ - Русе.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите - Русе да заплати на „МАКС-ПАРТС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Плиска” № 94, блок Домостроител,
вх. А, ет. 3, представлявано от А.Т.М. – управител, сумата от 1 025, 00 лева –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: