Р
Е Ш Е Н И Е №
877
05.07.2019 г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 19.06.20019г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело № 1044 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Д.,
ЕГН **********,***, адв. С.М., против
Решение № 782 от 27.02.2019 г. постановено гр. дело № 7216 по описа за 2018
година на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., с което
се признава за установено по отношение на Д.С.Д., ЕГН **********, че дължи на “Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Лозенец”, бул. “Черни връх” №
43, представлявано от Изпълнителния директор Ю.А. С., сумата 19 879,
76 лева – главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 02.06.2016 г.; сумата 1 309, 63 лева – договорна - възнаградителна лихва за периода от
01.06.2017 г до 31.10.2017 г.; сумата 173, 80 лева – договорни такси по кредита
за периода от 01.06.2017 г. до 31.10.2017 г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на Заявлението -24.01.2018 г. до
окончателното погасяване, които суми е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 1012/30.01.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 1236/2018 г.
по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, както и Д.С.Д. е осъден да заплати “Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД, направените
разноски за производството по делото и по частно гр. дело 1236/2018 г. по описа
на ПРС – ІІІ бр. състав в размер на 1 027, 24 лева.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение
на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Излага се довода, че процесните
вземания не са изискуеми, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е
надлежно обявена. Прави се възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит на осн.чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК; за нищожност на клаузата на
т.9, ал.1 от договора, определяща годишен лихвен процент 15, 70 % като
неравноправна клауза на осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП, както и че на осн.чл.146,
ал.1 от ЗЗП вр. с чл.143, т.5 от ЗЗП като
неравноправни клаузи и на осн.чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД са нищожни клаузи от „ценова листа“ във вр. с т.13 от договора, определящи като дължими следните
такси: такса за „теглене на пари в брой чрез терминално устройство АТМ в
България, приложима спрямо Транскарт MasterCard Gold, посочена в размер на 2 % и 1 лев, такса
за теглене на пари в брой чрез терминално устройство ПОС в България, приложима
спрямо Транскарт MasterCard Gold, посочена в размер на 2 % и 1 лев, годишна такса за
използване на платежна карта - Транскарт MasterCard Gold в размер на 100 лв., изпращане на
уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по
кредитите в размер на 15 лв. Искането към въззивния
съд е да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения установителен
иск. Претендира разноските в производството. Не прави доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна “Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Лозенец”, бул. “Черни връх” №
43, представлявано от Изпълнителния директор Ю.А. С., чрез
пълномощника адв.Ц. Г.,
с който се оспорват доводите във въззивната жалба като неправилни, незаконосъобразни и
необосновани. Позовава се на чл.28, ал.4 от рамковия договор и навежда подробни
твърдения за надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че процесният договор е
действителен и съдържанието му е в съответствие с чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, за
което се позовава на общите условия, които са подписани от въззивника
и от тях се удостоверяват условията за усвояване и издължаване на кредита при
сключване на договора. Оспорват се доводите на въззивника
за нищижност на клаузата на т.9, ал.1 от рамковия
договор и на тези в „ценова листа“ , за което се излагат подробни съображения.
Претендира разноските в производството. Няма доказателствени
искания.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове, предявени от "Транскарт Файненшъл Сървисис"
ЕАД гр. София против Д.С.Д. за
установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 19
879, 76 лева, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 02.06.2016 г.; сумата 1 309, 63 лева – договорна -
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 г до 31.10.2017 г.; сумата 173,
80 лева – договорни такси по кредита за периода от 01.06.2017 г. до 31.10.2017
г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението -24.01.2018 г. до окончателното
погасяване, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Исковите претенции се основават на
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 02.06.2016 г., по силата на който на ответника е отпуснат
потребителски кредит в размер на 20 000 лева. Ищецът е поддържал, че поради
невнасяне от ответника на минималните погасителни вноски в четири
последователни месеца, всички вземания на дружеството по договора са станали
предсрочно изискуеми на основание чл. 37, ал. 5 от ОУ към рамковия договор,
като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, дължимата от
ответника и непогасена главница възлиза в размер на 19 879, 76 лв., а на
основание чл.9, ал.1 от Рамковия договор, са начислени договорни - възнаградителни лихви в размер на 1 309, 63 лв., както
и на основание чл. 14, ал.1, т.3 от рамковия договор във връзка с с чл.37, ал.2, ал.3, ал.5 и ал.6 от ОУ към рамковия договор
са начислени договорни такси по кредита в размер на 173, 80 лв. като прилага
справка за формиране на дълга.
От приложеното ч. гр. д. № 1236/2018 г. по описа на
ПРС се установява, че по същото в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
ответникът да му заплати процесните вземания за главница, възнаградителна
лихва и такси. Ответникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК. В
тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за
изпълнение, с което се обосновава предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.
По реда на чл.131 от ГПК ответникът Д.С.Д. е депозирал
отговор, с който е оспорил исковете, като е направил възражения, съответстващи
на изложените във въззивната жалба, че не е уведомен
от кредитора за обявената предсрочна изискуемост на кредита, за
недействителност на договора за потребителски кредит на осн.чл.22
от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, за
нищожност на клаузата на т.9, ал.1 от договора за възнаградителна
лихва и на тези в „ценовата листа“ с възражението, че същите представляват
неравноправни клаузи, както и че не е спазена разпоредбата на чл.8 от ЗПК.
От фактическа страна по делото е установено, че на
02.06.2016 г. между страните е сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити, неразделна част от който са Общите
условия и ценовата листа към него, които са подписани от ответника. Предмет на
договора, съгласно чл. 1 от него, са издаването, предоставянето и ползването на
платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна сметка;
извършването на платежни и други операции; усвояването, ползването и
погасяването на потребителски кредити от клиента във връзка с изпълнението на
платежни операции чрез платежни карти. По силата на чл. 2 от договора, ищецът
се е задължил да издаде в полза на ответника платежна карта Transcard
MasterCard Gold за извършване
на платежни операции при условията на договора, ОУ и ценовата листа, а по
силата на чл. 4 от договора - да открие платежна сметка на името на ответника,
която да служи за изпълнение на платежните операции, която платежна сметка да е
обозначена с уникален идентификационен номер. Във връзка с изпълнението на
платежните операции чрез платежната карта, в чл. 6 от договора страните са
постигнали съгласие ищецът да отпусне на ответника кредити, като уговореният им
максимален размер е 20 000 лева. В чл. 9 от договора страните са уговорили
лихвеният процент по кредитите да възлиза на 15. 7% на годишна основа и да се
прилага само към сумите на усвоените кредити, с възможност ищецът да предоставя
безлихвен период по кредите, при условията и по начина, уредени в ОУ, както и
възможност да променя общия разход по кредитите, включително лихвения процент,
таксите и комисионните, при условията и по начина уредени в ОУ. Страните са
уговорили годишният процент на разходите по кредита да е в размер на 17. 98 %,
а общата дължима от ответника сума да е в размер на 21 841, 36 лева.
Съгласно чл. 8 от договора, срокът за погасяване на кредита е 12 месеца, като
според чл. 11, ал. 1 от договора, до 15 число на всеки месец ответникът се е
задължил да погасява сума, равна или по-голяма от минималните погасителни
вноски по всички кредити, като според дефиницията по чл. 34 от Общите условия,
"минималната погасителна вноска по кредит" представлява сбор от
непогасеното превишение над договорения максимален
размер (лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички
начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисионни към края на
календарния месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния месец и
сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по
кредита. Съгласно чл. 12 от договора, ищецът се е задължил да предоставя на
ответника на хартиен или друг носител подробно месечно извлечение относно
извършените платежни операции и задълженията по усвоените кредити, като е
прието, че неполучаването на месечното извлечение не освобождавана ответника от
задължението му да погасява в срок дължимите от него суми по договора.
Видно е от представения по делото приемо-предавателен
протокол от 10.06.2016 г., че на ответника е бил предаден запечатан плик,
съдържащ платежна карта с посочен номер, издадена от "ТФС" ЕАД, както
и плик с ПИН и е-ПИН кодове.
От заключението на ССчЕ от
12.11.2018 г. и допълнителното такова от 18.01.2019 г., и двете на вещото лице
по ССчЕ М.М. се установява,
че по процесния рамков договор ищецът е усвоил общо
25 870,00 лв. през периода 15.06.2016 г. – 29.06.2017 г., конкретизирани по
дати и размер в таблица в заключението на ССчЕ, от
които е платил общо 5 990, 24 лв. и
дължи връщането на 19 879, 76 лева. За периода 01.06.2017 г. –
31.10.2017 г. е начислена и неразплатена договорната – възнаградителна
сума в размер общо на 1 309, 63 лева при договорен лихвен процент на
кредита 15, 70 % на годишна база и през периода 02.06.2016г. – 31.10.2017 г. не
е имало увеличение на лихвения процент. Съгласно вещото лице, дължимите
договорни такси по кредита са в размер общо на 173, 80 лева за процесния период. Вземането на ищеца към ответника е
счетоводно отразено в последния ГФО. В допълнителната експертиза вещото лице е
съпоставило за процесния период поотдено
за всеки месец средният процент лихва съставляваща възнаградителна
лихва по кредити за потребление на домакинства, предоставяни от банкови
финансови институции като лихвеният процент по статистически данни за 06.2016
г. е в размер на 9, 30 % и към 10.2017 г. е намалял до 8, 13 %.
Ищецът е изпратил уведомление от 07.11.2017 г. до
ответникът, че поради неизпълнение на задълженията му за погасяване на
минималните погасителни вноски по кредита, свързан с използване на кредитна
карта Transcard MasterCard Gold в продължение на четири последователни месеца, на
31.10.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Видно от представените
разписки ответникът е търсен на посочения в договора адрес за кореспонденция ***, но на 08.11.2017 г., 05.12.2017 г. и 06.12.2017 г.
не е намерен на адреса. Уведомлението за предсрочна изискуемост е изпратено и
на постоянният адрес на ответника в гр.Пловдив, ***, бл.**, ет.6, ап.23 и
съгласно писмо от Еконт
Експрес ООД са проведени разговори с ответника, който е променил начина на
получаване на пратката в офиса на куриерската фирма, но същата не е получена от
него. Установява се и че ответникът е уведомен от ищеца и на неговия имейл
адрес, посочен в заявлението за издаване на кредитна карта.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ПРС
изцяло е уважил предявените искове като е приел, че ответникът e надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост
на кредита, оспорените клаузи не са неравнопоставени
или незаконосъобразни, както и че ответникът не е ангажирал доказателства за
заплащане на сумите по заповедта по чл.410 ГПК, които съвпадат с установените
като неплатени в заключението на ССЕ.
При
извършената служебна
проверка на обжалваното решение съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както
и при служебна
проверка от въззивната инстанция
за допуснати при
постановяването му нарушения
на императивни материалноправни
норми, като въззивният съд се
произнесе по съществото
на правния спор между
страните.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 от ЗПК
и чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, на
02.06.2016 г. между страните е бил сключен договор за предоставяне на платежни
услуги и за предоставяне на потребителски кредит, като въззивният
съд не споделя възражението на въззивника за
недействителност на договора за потребителски кредит.
Въззивният съд при преценка съдържанието на рамковия договор и в
изпълнение на задължението си да следи за недействителност на поставените пред
него договорки, намира, че процесният договор не е
недействителен. Рамковият договор между страните, който е за потребителски
кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора, включително Общите условия и ценовата листа, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия
максимален размер на кредита - в размер на 20 000 лв. и условията за усвояването
му - чрез откриване на платежна сметка и снабдяване с платежна карта; посочен е
годишния лихвен процент - 15. 7%; посочен е годишния процент на разходите по
кредита - 17. 98 % и общата дължима сума от ответника в размер на 21 841,
36 лева; посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване -
до 15-то число на всеки месец на сума, равна или по-голяма от минималната
погасителна вноска, чиито компоненти са ясно дефинирани в т. 34 от Общите
условия. Тъй като предоставеният потребителски кредит е под формата на кредитен
лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния
на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на
погасителен план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, а
страните са уговорили плащане на минимална погасителна вноска, до 15-то число
на всеки месец. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити. Поради това, настоящият съдебен състав на ПОС намира за
неоснователни възраженията на въззивника за
недействителност на договора, не се установява твърдяното несъответствие с
разпоредбите на ЗПК, същият е действителен и като такъв е породил облигационните си последици. В
допълнение следва да се отбележи и че в чл. 29 от договора ответникът е заявил,
че своевременно е получил преддоговорната информация
в съответствие със ЗПК. Действително, липсват данни тази информация да е
предоставена под формата на стандартния европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК, но отсъствието на този формуляр не е основание по чл. 22 ЗПК
договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен.
Не е налице релевираното
възражение да неравноправност на клаузата на т.9, ал.1 от договора, определяща
годишен лихвен процент 15, 70 % и на клаузите от „ценова листа“ във вр. с т.13 от договора, определящи като дължими следните
такси: такса за „теглене на пари в брой чрез терминално устройство АТМ в
България, приложима спрямо Транскарт MasterCard Gold, посочена в размер на 2 % и 1 лев, такса за теглене
на пари в брой чрез терминално устройство ПОС в България, приложима спрямо Транскарт MasterCard Gold,
посочена в размер на 2 % и 1 лев, годишна такса за използване на платежна карта
- Транскарт MasterCard Gold в размер на 100 лв., изпращане на уведомително съобщение за закъснение
в погасяването на задълженията по кредитите в размер на 15 лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В конкретния случай съдът приема, че не се установяват неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
които да са довели до нарушаване изискванията за добросъвестност и до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните във връзка с конкретно
посочените от ответника хипотези предвид установеното по делото, че през
периода 02.06.2016г. – 31.10.2017 г. при договорен лихвен процент на кредита
15, 70 % на годишна база не е имало увеличение на лихвения процент. С посочения
в договора лихвен процент от 15, 70 % ответникът не е бил лишен от възможността
да се запознае. Ответникът е подписал договора след като се е запознал с него,
а така и се е съгласил да ползва кредита при условия и цена за всяка една от
услугите, подробно посочени в ценовата листа към договора.
Неоснователно е възражението, че размерът на
договорната лихва на неотговаря на изискванията за добросъвестност предвид при
посоченото от въззивникът съпоставяне с лихвения
процент на кредитите в банковия сектор, както и възражението за нищожност на
клаузите в ценовата листа като противоречащи на добрите нрави. Ноторно известно е, че кредитите, предоставяни от
небанкови финансови институции на лица с ниска кредитоспособност и без имотни
обезпечения /какъвто е ищеца предвид заявлението му за издаване на кредитна
карта и предвид молбата му по делото на осн.чл.83,
ал.2 ГПК/ се предоставят при поемането на висок финансов риск от кредитора,
което формира и висока цена на кредитния ресурс. Това е така и при други
финансови услуги /например застраховки/. Свободата на договаряне, предвидена в
чл.9 от ЗЗД, позволява страните да договарят помежду си цената на предоставения
кредитен ресурс, съобразно конкретните условия на сключването на сделката между
тях, съобразно пазарните условия в момента на сделката, и индивидуалната
преценка на всяка от страните на ценността на насрещната престация,
която очаква да получи. С оглед
горното, така определения процент на договорната лихва и такси по кредита не
противоречат на добрите нрави, доколкото същите представляват именно цената на
получаването и ползването на предоставения кредитен ресурс.Нещо повече, при
условията на чл.33 от ОУ ищецът е могъл да ползва и безлихвен гратисен период при условие, че до 15- то число е погасявал задълженията си по всички
кредити.
По тези доводи, въззивният
съд намира, че е налице действителен договор за предоставяне
на платежни услуги и потребителски кредити, който ведно с приложените към него
Общите условия и ценовата листа към него, обвързва страните по делото. По
делото е безспорно установено от заключението на вещото лице - счетоводител,
което заключение въззивният съд изцяло кредитира, и
от писмените доказателства, че ищецът е изпълнил договорните си задължения,
като е открил платежна сметка на ответника, снабдил го е с платежна карта и му
е предоставил максимално уговорения размер на заема/кредита. Установи се, че
ответникът е усвоил по кредита сума в размер на 25 870 лв,
от които е върнал само 5 990, 24 лв. Ответникът не е установил да е внасял
минималната погасителна вноска до 15-то число на месеца в периода м. 07. 2017
г. - м. 10. 2017 г., при което в съответствие с правата му по чл. 37, ал. 5 от
ОУ към Рамковия договор ищецът е обявил към 31.10.2017 г. договора за
предсрочно изискуем, поради непогасяване на минималните погасителни вноски в
четири последователни месеца.
Относно уведомяването на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита: Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 18, постигнатата в договора за банков
кредит уговорка, че при неплащането на определен брой вноски кредитът става
предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Макар ищецът да
не е банка и предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, тъй като
"ТФС" ЕАД предоставя платежни услуги и потребителски кредити, по
аналогия изискването за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост се
отнася и до ищцовото дружество. В случая ищецът е
изпълнил това свое задължение. В Рамковия договор от 02.06.2016 г. ответникът е
посочил за свой адрес за кореспонденция - *** страните са приели кореспонденцията по договора да се
води на посочения в договора адрес за кореспонденция на клиента, който с ал. 4
се е задължил в 7 дневен срок да информира ищеца за настъпили промени в
първоначалните данни, в противен случай всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от ищеца на посочения известен адрес на клиента се считат
връчени. Или налице е договорка за фингирано връчване
на съобщенията - че изпращането на кореспонденцията до ответника на посочения
от него адрес за кореспонденция се счита за редовно връчена, дори да не е
получена фактически от адресата, когато той не е изпълнил задължението да
посочи нов адрес за кореспонденция. В случая уведомяването на ответника за
изявлението на ищеца, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, не е получено
фактически от ответника, тъй като същият не е намерен на посочения в договора
адрес за кореспонденция в един продължителен период от време от 08.11.2017 г.
до и 06.12.2017 г., като липсват данни
ответникът да е уведомил ищеца за нов адрес за кореспонденция, а същевременно
се установява, че сам е препятствал получаването на уведомлението като е
променил начина на получаване от куриерската фирма. Ищецът е изпълнил
добросъвестно задължението си за уведомяване за обявената предсрочна
изискуемост на кредита.
Нещо повече, дори и да не е надлежно обявена
предсрочната изискуемост на кредита, всички вноски по кредита са с настъпил
падеж към датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство. Въззивният съд намира, че съобразявайки
по аналогия т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че е допустимо предявеният иск по чл. 422 ГПК
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била предявена преди
подаване на заявлението за издаване на ЗИ, съответно за вноските към датата на
формиране на сила на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била съобщена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ. В случая както се установи
по-горе не е налице изготвен от кредитора погасителен план, въз основа на който
се следва съобразяване с конкретни падежирали вноски
по договора. Независимо от това с депозираното по делото заключение по ССчЕ е установен остатъкът от размера на падежиралото главно вземане, което е дължимо на основание чл. 23 ЗПК.
Констатацията съответства на клаузата по чл. 20 от процесния
РД между страните за срочността на договора за
потребителския кредит със срок на действие 12 месеца, като първата вноска е
усвоена на 15.06.2016 г., последната
вноска на 29.06.2017 г., поради което към датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИ са с настъпил падеж усвоените от ответника вноски до 29.12.2016
г., а към датата на приключване на съдебното дирене в първа инстанция - всички
останали вноски.
С оглед на изложеното, въззивният
съд намира, че предявените искове за установяване вземанията на ищеца по
издадената Заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1236/2018 г. по описа на ПРС
са основателни и доказани, и правилно са били
уважени изцяло.
Изложеното по
-горе налага извода за неоснователност на въззивната
жалба, която следва да се остави без уважение, а решението на районния съд като
правилно и законосъобразно ще бъде изцяло потвърдено.
При
този изход на спора, въззиваемата страна има право на
разноските в производството, заплащането на които претендира, но тъй като не
представя доказателства за направата на такива, разноски с решението няма да
бъдат присъдени.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 782 от 27.02.2019 г. постановено
гр. дело № 7216 по описа за 2018 година на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на
предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд.