Р Е Ш
Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д. № 84/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от М.М.К. *** против Решение № 73/26.04.2022
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 937/2021 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна и
решаване на делото по същество, или обезсилването му и връщане на същия съд за
разглеждане.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К, №
4388545 на ОДМВР Ловеч, с който на М.К. е наложена на основание чл. 189, ал.4
във връзка с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП глоба в размер на петдесет лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от
същия закон.
За да постанови този резултат, Районният
съд е приел, че не са допуснати нарушения при издаване на обжалвания ЕФ. От
формална страна той съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Описано е точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е
посочено, че автомобила е бил управляван със скорост от 105 км/ч. при разрешена скорост от 90
км./ч., т.е. превишение от 15 км/ч. Представена е като доказателство разпечатка
от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално
разрешената скорост извън населеното място е 90 км./ч. Посочено е мястото на
извършване на нарушението, което е извън населено място и допустимата скорост е
90 км./ч.
Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал.
В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 109
км./ч., а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс скоростта е 105 км./ч.
и именно тази скорост е отразена в ЕФ. Регистрационният номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е квалификацията на нарушението.
ЛРС е приел, че е безспорно установено
по делото, че управлявания от жалбоподателката е бил заснет с техническо
средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 г. със срок на
валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. По
безспорен начин е установена техническата годност на използваното техническо
средство чрез приложените писмени доказателства. Не е налице нарушение на
процедурата по издаване на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването
и заснемането с техническо средство на нарушението.
Прието е също, че са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Представен е протокол,
удостоверяващ използването на мобилното техническо устройство на 21.12.2020 г.,
от който е видно, къде е било разположено техническото средство на 21.12.2020
г., в какъв режим е работило същото, посока за
задействане.Правилно е издаден ЕФ, а не АУАН. Районният съд е приел, че
не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на
наказанието наказващият орган е наложил единственото, предвидено в закона,
действащ към датата на извършване на нарушението наказание. Решаващият правен
извод на ЛРС е, че е безспорно доказано, че М.К. е извършила нарушението, за
което е била санкционирана, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаване на ЕФ.
Решението
е правилно.
Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се
утвърждава от Министърът на вътрешните работи.
В чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС с
категория В при избиране на
скоростта на движение да превишават
стойността на скоростта от 90 км/ч. извън населено място. Нарушаването на тази
забрана при превишаване на разрешената скорост от 11 до 20 км/ч. се санкционира по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП с
глоба в размер на петдесет лева.
Безспорно е установено
в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на
21.12.2020 г. в 15:14 ч. лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** се е
движил по ПП I-4, км. 60+900 с посока на движение гр. Варна със скорост от
105 км./ч. при максимално разрешена скорост извън населено място от 90 км./ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - „ARH CAM S1” За установеното и заснето нарушение е издаден обжалвания
ЕФ, в който в полза на нарушителя е отчетена възможната допустима грешка при
измерване на скоростта от минус
Въз основа на направеното изменение и допълнение на
ЗДвП, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г., в която е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Не са налице данни по делото М.К. да е представила писмена декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, извършило нарушението.
В производството пред ЛРС са представени
доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение – разпечатка
от техническото средство и снимков материал, от които са видни регистрационния
номер, дата, час, място, данни за измерената скорост на движение, попълнен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС), доказателства
за неговата техническа изправност.
В обжалвания ЕФ
се съдържат всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща контрола с
мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС,
че е безспорно доказано извършеното от жалбоподателката нарушение, както и че
не са налице процесуални нарушения при издаване на ЕФ.
Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е прието от ЛРС.
Административно-наказващият орган е наложил
единственото предвидено в ЗДвП наказание за това нарушение.
Неоснователни са твърденията и
възраженията в касационната жалба за нарушаване правото на защита на
жалбоподателката, тъй като ЕФ не й е бил връчен. Това възражение е правено и в
производството пред ЛРС, който го е обсъдил и приел за неоснователно с мотиви,
които се споделят изцяло от касационната инстанция, защото са в унисон със
съдебната практика.
Настоящият касационен състав намира за
неоснователни останалите твърдения и възражения
в жалбата.
Поради изложеното и
доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с ЕФ нарушение и
неговия извършител, съдът счита, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Не са налице сочените в нея пороци на обжалваното решение. Същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
73/26.04.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 937/2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: