РЕШЕНИЕ
№ 4226
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330106572 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу Д. Х. К. от гр. **, с което се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 349,38 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за
отопление и сградна инсталация, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за
обект, находящ се в гр. **, **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,10 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.07.2020 г. – 05.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10384 от 07.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 19312 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с., по
отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
Разпореждане № 11102/16.05.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 19312 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
1
пренос на топлинна енергия на територията на гр. **, като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в гр. **, **, има качеството на клиент на топлинна енергия.
Поддържа, че за процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия, отдадена за отопление и сградна
инсталация, включваща главница за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в
размер на 349,38 лева, както и обезщетение за забава в размер на 28,10 лева за
периода 02.07.2020 г. – 05.12.2021 г. Посочва, че за процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19312 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с., която била връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява
исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника Д. К., с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. От
фактическа страна се оспорва ответникът да е собственик на процесния
недвижим имот, респ. да е клиент на топлинна енергия. При условията на
евентуалност, ако се установи, че ответникът се явява клиент на топлинна
енергия, то се възразява да е доставена, респ. разпределена до имота
топлинна енергия за отопление и сградна инсталация. Оспорват се
извършените от ищцовото дружество начисления по количество и стойност.
Навеждат се доводи, че от обстоятелствената част на исковата молба не се
изяснява топлинна енергия за каква услуга се твърди да е доставяна. Посочва
се и че определянето на размера на месечното задължение за плащане на
цената на потребената топлинна е регламентиран в ЗЕ и Наредба 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – Методика за дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради етажна собственост. Т. 6.1.1 от последната
обаче е отменена по силата на Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. №
1372/2016 г. на ВАС, поради което недоказан се явява размерът на
доставената топлинна енергия.
Поради излолженото моли предявените претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. **, **, че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответникът е бил титуляр на правото на
собственост на процесния имот за процесния период се установява от
приобщеният по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
** г., обективиран в нотариален акт №**, т.*, дело № **г. на Служба по
вписванията гр. ** /л.68 – 70/. От последния се установява, че на ** г. Г. и М.
И. са прехвърлили на ответника Д. К. самостоятелен обект в сграда с
3
идентификатор **, находящ се в гр. **, **. В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията в отговора на исковата молба и депозираната писмена
защита от особения представител на ответника, че в производството не е
установено последният да се явява потребител по смисъла на ЗЕ. Именно от
представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
** г., обективиран в нотариален акт № **, т.*, дело № ** г. на Служба по
вписванията гр. **, се установи, че ответникът е носител на правото на
собственост на процесния обект, респ. има качеството на потребител на
топлинна енергия.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр.**, **, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била
подадена общо 97,304176 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 15,931123 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период всички 4 бр.
отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока
и са били снабдени с ИРУ с дистанционен отчет. Констатирано е че
отопляемия обем на имота 134 м3. През имота на ответника не преминава
щранг лира, в имота се начислявала потребена топлоенерия по ежемесечен
дистанционен отчет на ИРУ монтирни на страните. През процесния период в
имота има монтирани 4 бр. ИРУ за дистанционен отчет, които са изправни.
Няма монтиран водомер за топла вода. В имота не се ползва ТЕ за БГВ и
такава компонента не е начислявана. За имота не са прилагани изискванията
на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника по месеци възлизало на общо 2,92995
MWh, в това число 1,46917 MWh за отдадената от сградната инсталация,
1,46078 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
4
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено от вещото лице чрез
сравнение на справките за начислена топлоенергия от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ разпределението и
начисляването на топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на изводите на вещото
лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по същата е изготвено с
необходимите знания и умения и се явява обосновано.
В тази насока неоснователно се явява и възражението на ответника, че
не е начислена в съответствие с изискванията на ЗЕ потребената топлинна
енергия. От приобщената СТЕ се установи потребена топлинна енергия
единствено за отопление и сградна инсталация, не и за битово гореща вода.
Възражението за неправилно определяне на количествата начислена топлинна
енергия също не се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото за
процесния период е действала Наредба за топлоснабдяването от 12.03.2020 г.
/обн. ДВ. бр. 25/20.03.2020 г./, която е посочена и в използваните източници
на СТЕ, а посоченото ответника Решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. №
1372/2016 г. на ВАС /което впрочем и е обезсилено с Решение
№ 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 на ВАС/ касае Наредба за
топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, която не е действала
през процесния период.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния
период възлиза на 349,38 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на
28,10 лева.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената
главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената
на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 349,38
лева, която кореспондира с претендираната такава.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 28,10 лева - обезщетение за забава за периода от
02.07.2020 г. до 05.12.2021 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 825 лева съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лева
– държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в
размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
Х. К., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 349,38 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за
отопление и сградна инсталация, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. за
обект, находящ се в гр. **, **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 28,10 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.07.2020 г. – 05.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10384 от 07.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 19312 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с., по
отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
Разпореждане № 11102/16.05.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 19312 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
общо 900 лева (деветстотин лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които: 825 лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция, и 75 лева – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 19312 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО на назначения особен представител на ответника Д.
К. – адв. Х., за сумата в размер на 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
7