Решение по дело №78/2020 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

19.10.2020

град

Кърджали

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Кърджалийският

административен  съд

състав

На

23.09.2020

година

В   закрито  заседание  и  следния  състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ   АЙГЮЛ  ШЕФКИ

Секретар

Павлина  Петрова

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратера  –  Кърджали

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

78

по  описа  за

2020

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета А. А. О., против Решение №100 от 19.03.2020 год., постановено по АНД №209/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.    

Касаторът заявява в жалбата, че счита така постановеното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК, поради което подава касационна жалба и излага следните съображения:

Твърди, на първо място, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след превратен анализ на доказателствата, събрани по делото и освен това, същото било постановено в противоречие със съдебната практика на административните съдилища и ВАС. В тази връзка намира, че отново следва да посочи, че твърдяното административно нарушение, видно от Констативен протокол №***/*** год., е открито от служители на ДАМТН на 22.03.2019 год., а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 12.08.2019 год., т.е. след изтичане на давностния срок, предвиден в чл.34 от ЗАНН. Сочи, че давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо и че по подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение/В т.см. -Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 год. по тълк. дело №1/2014 год. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд/. Сочи също, че тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) се отнася както за случаите, когато едновременно с откриване на нарушението, се открива и неговия извършител, така и за случаите, когато към момента на констатиране на нарушението, неговият автор е неизвестен с уговорката, че в последния случай, АУАН може да се състави в тримесечен срок от установяване авторството на нарушението, но не по-късно от изтичането на 1 година от извършването на нарушението, съответно две години - за митнически данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения и че срокът започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят, като бездействието на този орган повече от три месеца е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя/В т.см. - Решение №1863 от 10.6.2010 год. по адм.дело №2144/2010 год. на Административен съд –София/. На следващо място касаторът твърди, че АУАН №***/*** год. е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която гласи, че: „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.” и само тогава, когато няма свидетели, присъствали при извършването или при установяването на нарушението, законът изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, съгл. чл.40, ал.3 от ЗАНН, като това са свидетели единствено на съставянето на акта/В т.см. - Решение №1891 от 12.02.2019 год. по адм.дело №8568/2017 год. на Върховния административен съд/. Твърди също, наред с изложеното, че в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, съставеният АУАН не е предявен на кмета на община Черноочене, което обстоятелство безспорно нарушава правото на защита на общината, а също така счита, че наложената имуществена санкция, в размер на 2000 лева, се явява прекомерно висока и несъответстваща на конкретните обстоятелства по делото. Излага и довод, че административнонаказващият орган не е изложил каквито и да било съображения относно индивидуализацията на наказанието, а по делото не се установили отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказание в размер над минималния предвиден такъв от 1000 лева, като твръди, че липсвали данни, в конкретния случай да е съществувала пряка или опосредена опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност. Предвид изложеното счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и поради това моли съда да отмени изцяло обжалваното Решение №100/19.03.2020 год. на Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №209/2020 год. по описа на същия съд, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отмени наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено от К. М. В. - зам.-председател на ДАМТН, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност, моли съда да отмени обжалваното Решение №100/19.03.2020 год. на Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №209/2020 год. по описа на същия съд, като неправилно, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да измени наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено от К. М. В. - зам.-председател на ДАМТН, като намали размера на наложената имуществената санкция, от 2000 лева, на 1000 лева.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – община Черноочене, не се представлява.

Ответникът по касация – заместник-председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява сктановище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали - прокурор Б. В., дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като всички наведени в нея доводи за преценка на доказателствата по делото, както и за несъобразени нарушения на императивните правила на чл.34, чл.40, ал.3, чл.43, ал.4 от ЗАНН, допуснати от административнонаказващия орган, нямало как да бъдат споделени. Счита, че отговор на всички възражения, посочени в касационната жалба, относно нарушения на правилата по ЗАНН, са намерили своя добър и законосъобразен отговор в обжалвания съдебен акт и че категорично се установява от събраните доказателства, че община Черноочене е извършила нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като не е изпълнила предписания на контролни органи, дадени на 22.03.2019 год. Сочи, че  в касационната жалба било изложено, че именно от тази дата следва да бъде броен тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН и поради това се визира нарушение на този срок, но това не било така, като намира, че законосъобразен и правилен отговор е даден в мотивите на обжалвания съдебен акт, който счита, че следва да бъде приет като основателен. Намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №100 от 19.03.2020 год., постановено по АНД №209/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено заместник- председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което, на община Черноочене, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от кмета А. О., на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите/ЗВ/, във връзка с чл.201, ал.12 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за нарушение чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.06.2019 год., свидетелите Ц. И. и Д. К., работещи в ДАМТН - София, извършили справка в деловодната система на ДАМТН, при която установили, че община Черноочене не е подала информация във връзка с даденото им предписание с Констативен протокол №***/*** год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, със срок на изпълнение 27.05.2019 год., а именно - въз основа на геодезическо заснемане да се представят данни за завирен обем, водосборна област на язовира, завирени обеми при коти на водохранилището и оразмерителните водни количества на преливника и основния изпускател в ДАМТН, Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Южна България”, с адрес: ***. По този повод на 14.06.2019 год. двамата свидетели Ц. И. и Д. К., извършили проверка и на място на язовир „***”, находящ се землището на ***, на която присъствал и служител на общината като представител на община Черноочене, която била собственик на язовира, съгласно Акт №*** за публична общинска собственост. Проверката продължила и в общината, където проверяващите отишли и поискали от служителя на общината - Х. Ш., който бил заедно с тях, да представи исканите данни, съгласно цитирания по-горе констативен протокол, на което им било отговорено, че такива не били изготвени. Така проверяващите свидетели Ц. И. и Д. К. установили, че това предписание не е изпълнено от жалбодателя до 27.05.2019 год., тъй като в посочения срок тази информация не била постъпила в ДАМТН - София. По този повод, на 12.08.2019 год. срещу жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ в негово отсъствие, след връчване на надлежна покана, входирана в община Черноочене на 01.08.2019 год. Актът бил връчен на 20.08.2019 год. на кмета на община Черноочене при отказ, които бил надлежно удостоверен, а въз основа на този АУАН, на 30.12.2019 год., наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на община Черноочене, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите било наложено административно наказание, за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Тук е мястото да се отбележи, че с издаденото от заместник-председателя на ДАМТН процесно наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., на касатора в настоящото производство - община Черноочене, е било наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000/две хиляди/ лева, а не в размер на 1000/хиляда/ лева.

Изложената фактическа обстановка районният съд е установил след анализ на показанията на свидетелите Ц. И., Д. К. и М. К., на които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и безпристрастни и от приобщените по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение №***/*** год.; Покана за съставяне на АУАН Изх.№***/*** год.; Констативен протокол №***/*** год.; Констативен протокол №***/*** год.; Акт №*** за публична общинска собственост; Скица №***/*** год., както и другите приети по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е преценил следното:

Съдът е приел най-напред, че жалбата е е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на община Черноочене е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която гласи, че „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.” и че санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбодателят е осъществил административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, дадено с Констативен протокол №***/*** год., под №1, като в случая, на община Черноочене е било дадено предписание, въз основа на геодезическо заснемане да се представят данни за завирен обем, водосборна област на язовира, завирени обеми при коти на водохранилището и оразмерителните водни количества на преливника и основния изпускател да поде информация в ДАМТН, Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Южна България”, с адрес – ***, със срок на изпълнение 27.05.2019 год. Съдът е приел, че при правилно установена фактическа обстановка, административнонаказващият орган е подвел под правилната правна квалификация констатираното извършено деяние и е наложил предвиденото в закона наказание, ориентирано в минимален размер, при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Съдът е изложил и мотиви, че е спазен и предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като е посочил, че това е така, защото посочената норма гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението и че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и контролният орган би могъл да състави законосъобразен акт само до изтичането му. В тази врпъзка е приел, че видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на жалбодателя задължително предписание е бил определен до 27.05.2019 год., като деянието е осъществено с бездействие на 28.05.2019 год. и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта, а това означавало, че е следвало да бъде съставен най-късно до 28.08.2019 год., което било и сторено, тъй като актът бил съставен на 12.08.2019 год. и следователно, срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е бил спазен.

Районният съд при извършената служебна проверка не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление, каквито оплаквания били направени в жалбата, като е приел, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че нарушението е описано пълно, с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел, също така, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му, както и че даденото словесно описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Районният съд не е споделил и довода на защитата за неспазване на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, регламентираща сроковете за съставяне на АУАН, поради изложените по-горе съображения, като е приел за неоснователно и възражението, че свидетелите по установяване на нарушението са такива и при съставянето на акта, като е посочил, че именно чл.40, ал.1 от ЗАНН разпорежда, че такъв се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, поради което не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните правила.

С оглед на всичко изложено, решаващият състав на Кърджалийския районен съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с диспозитива на обжалваното решение е потвърдил процесното наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено заместник- председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, за наложена на касатора в настоящото производство „имуществена санкция”, в размер на 1000/хиляда/ лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Така също, за допустимостта на обжалваното решение касационната инстанция следи служебно, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, като касационната инстанция в настоящия състав констатира, че така постановеното решение е недопустимо.

В тази връзка следва да се поясни, че производството по делото пред Районен съд – Кърджали е било образувано по жалба от община Черноочене против посоченото наказателно постановление, с което й е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000/две хиляди/ лева, за описаното нарушение. С обжалваното съдебно решение, постановено по това дело, районният съд е потвърдил това наказателно постановление, като в диспозитива на решението, обаче, е посочил размер на наложеното с него наказание „имуществена санкция” от 1000/хиляда/ лева. От съдържанието на обжалваното въззивно решение се констатира, че същото съдържа задължителните мотиви по смисъла на чл.339 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН относно обжалваното наказателно постановление, деянието, за което е наложено административно наказание и правните основания за това – нарушените и административнонаказателните разпоредби. В диспозитива на решението е отразена волята на съда по отношение на наложеното наказание, което е индивидуализирано по своя вид и размер, но този размер не е в съответствие с разпоредителната част на обжалваното наказателно постановление, като е посочен съвсем различен размер на наложеното наказание „имуществена санкция” и така е създадена неяснота относно решението на съда по подадената жалба, по аргумент от чл. 339 НПК, във вр. с чл. 84 от НПК, тъй като в нормата е посочено изискването съдът да постанови решението си по жалбата или протеста.

Предвид изложеното по-горе е ясно, че въведеният предмет на съдебна проверка от районния съд е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000/две хиляди/ лева. Районният съд се е произнесъл по размер на санкцията, в какъвто същата изобщо не е била налагана на община Черноочене от административно-наказващия орган, поради което настоящият съдебен състав приема, че съдебното решение е недопустимо, поради въвеждане на предмет на оспорване, с който въззивния съд не е бил сезиран. Създадената неяснота по отношение на размера на потвърденото наказание засяга еднакво както наказаното лице, така и АНО, тъй като последният не би могъл да се позове на решението като потвърждаващо наказанието, наложено с наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год. на заместник-председателя на ДАМТН – София. Действително, разликата при идентификацията на размера на наказанието, наложено с обжалваното наказателно постановление и размерът на наказанието, който е потвърден с контролираното съдебно решение на Районен съд - Кърджали, е възможно да се дължи и на допусната техническа грешка от решаващия състав на съда, но касационната инстанция няма процесуален способ за поправяне на такова несъответствие по реда на инстанционния контрол. Предвид това, като се е произнесъл по незаявен предмет на оспорване, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Доколкото в случая не се установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран Кърджалийския районен съд, след обезсилване на решението, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да разгледа жалбата на община Черноочене, против наказателно постановление №НЯСС-257 от 30.12.2019 год., издадено от заместник-председателя на ДАМТН – София, с наложена със същото имуществена санкция, в размер на 2000/две хиляди/ лева и да се произнесе с решението си по подадената въззивна жалба.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.3, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

 

                                                       

Р     Е     Ш     И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №100 от 19.03.2020 год., постановено по АНД №209/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                   

 

                                                                                                                 2.