Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 178 22.07.2020
год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На
двадесет и четвърти юни 2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 331 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№
3327/11.02.2020 год. на М.С.Ш., ЕГН **********,***
срещу
решение № 70/20.01.2020 год. по гр.д.№
3162 /2019 год. на Районен съд Д.,с
което е отхвърлен предявения против „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, град Варна, район Владислав
Варненчик, Варна Тауърс Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на
сумата от 1536,73 лева, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 04.10.2017 год. до 03.10.2018 год.
по фактура №**********/26.08.2019 год. за обект, находящ се на адрес гр. Д., ***
– кл. №*** и аб. №***.
С доводи,че не дължи на дружеството парична сума,съставляваща стойност на допълнително
начислена в корекционна процедура електроенергия,поради неточното й измерване,резултат на
неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ,въззивникът отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на претенцията и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 28.01.2020
год., жалба
рег.№ 3327/11.02.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1
от ГПК и е процесуално допустима.
В подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор,дружеството –въззиваема страна изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Страните повторно излагат всички свои фактически
твърдения,оспорвания и правни доводи ,заявени в първоинстанционното
производство.Спорни между тях са въпросите относно правото на
електроразпределителното дружество едностранно да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване ,както
и специалната регламентация на договора
за продажба на електроенергия при публично известни общи условия в ЗЕ изключва ли приложението на общите норми на
ЗЗД, касателно задължението на купувача да плати цената на продадената
енергия.
С въззивната жалба
не се оспорват фактическите констатации в обжалваното решение, а произтичащите
от същата правни изводи на ДРС ,поради
което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата
обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд,както
следва:
На 03.10.2018 г. от служители на „Електроразпределение север” АД е
извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с
фабричен №11140215643555, с който се измерва доставената в имота на ищеца в гр.
Д., *** – кл. №*** и аб. №***, ел. енергия. Съставен е констативен протокол
№1202356/03.10.2018г, подписан от двама свидетели. При проверката са отчетени
следните показания на електромера: 5130 kWh по първа (нощна) тарифа и 13365 kWh
по втора (дневна) тарифа. В протокола е вписано наличието на държавна пломба
със сигнатура „М 15" и на ведомствена „ЕпегдоРго 2024490" на капака
на клемния блок. Измерен е товар 1,74 А при напрежение 229 V. Електромерът е
демонтиран. Монтиран е нов електромер с показания 0 (нула) kWh по всички
тарифни регистри. По отношение на надлежното ограничаване на достъпа до
вътрешността на таблото е отбелязана липса на пломби на щита (вътрешната
врата). В протокола, допълнително на стр. 2, е записано, че демонтираното СТИ е
с показания 5130 kWh по регистър 1.8.1, 13365 kWh по per. 1.8.2, 8128 kWh по
per. 1.8.3, 0 (нула) kWh по per. 1.8.4 и 26624 kWh по сумарния per. 1.8.0.На 16.08.2019
г. в БИМ, регионален отдел на ГД “МИУ" - Русе е извършена метрологична
експертиза на демонтирания електромер Iskra МЕ 162 с ид. № 1114021564355464. По
външния вид на СТИ са записани следните констатации: “Отсъствие на механични
дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок”. Електромерът е в класа на
точност, метрологичните му характеристики съответстват на нормираните. Размерът
на грешката е от -0,21% до -0,01%. След софтуерно прочитане на паметта е
установено: „външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на
преминала енергия на тарифа 15.8.3 - 8128,830 kWh, която не е визуализирана на
дисплея”.Съставен е Констативен Протокол № 1643 / 16.08.2019 г. от метрологична
експертиза на средство за измерване.
На 22.08.2019 г. е изготвено Становище за начисление на електрическа
енергия. В становището е посочено, че е установено количество неотчетена ел.
енергия 8128 kWh. Корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, периодът на корекция е 365 дни - от 04.10.2017 г. до 03.10.2018
г. Поради промяна на цените на електроенергията периодът на корекция е разделен
на два подпериода: 270 и 95 дни, енергията е разпределена пропорционално.
От „Енерго-Про Продажби” АД на 26.08.2019 г. е издадена фактура №
********** за плащане на електрическа енергия в размер на 8128 kWh на стойност
1536,73 лв.Стойността е получена като количествата електрическа енергия за
корекция от становището са умножени по съответните цени на технологични
разходи, мрежови услуги за битови клиенти на крайния снабдител, задължения към
обществото. Начислен е ДДС 20%.
Съгласно заключението на вещото лице по делото, неоспорено от страните и
което се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено, в случая
процесният електромер е произведен през 2015 г. В Протокол № М2026758 от дата 22.07.2015 год. за монтажа са записани
нулеви начални показания по два от тарифните регистри на електромера - 1.8.1
(нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа), като няма записани показания за
регистри 1.8.3 и 1.8.4 към момента на монтажа.Според вещото лице СТИ е правилно
свързано между захранващата мрежа и консуматорите и измерва с грешка до ±1%
преминалата електроенергия. Тъй като измервателната грешка на СТИ е в
допустимите граници следва, че цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия
в периода, посочен в корекционната сметка е измерена, като част от нея е
записана в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3, поради което тази част не е
отчитана като потребена. Отчетена е при проверката, извършена на 03.10.2018 г. Вещото лице пояснява,
че действително потребеното количество електроенергия за определен период от
време е възможно да се определи когато са известни показанията на
измервателното средство към началото и към края на периода. Няма данни за повреда или за
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ към
електроразпределителната мрежа. СТИ е правилно свързано между захранващата
мрежа и консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. В
заключението се сочи, че е извършена промяна на настройката на тарифните
регистри - активиран е тарифен регистър 1.8.3, като е забранена визуализацията
му на дисплея. Невизуализирането на измерената енергия е софтуерно реализирано,
не се дължи на физическа повреда на СТИ, категоричен е експертът. Поради липсата
на информация за организацията на фирмения софтуер, не може да се отговори дали
същият позволява невизуализиране на активен регистър или това е постигнато чрез
модификация (промяна) на софтуера. Вещото лице е установило, че математическите изчисления по извършената корекционна процедура са
аритметично точни.
По искане на ответното дружество е разпитана свидетелката С. Т. Г.,
служител на „***” АД. Свидетелката
пояснява, че КП от 03.10.2018г. е
съставен от нея. Причината, за да се осъществи проверката е по зададени в
трафопоста загуби за дружеството. Пояснява, че рутинните проверки се осъществяват по
два начина, веднъж с еталонен уред, втори път с лаптоп, с който може само да
се четат електромерите. Свидетелката
споделя, че е извършвала проверка на
абоната в друг обект в гр. Варна, където пак бил установен манипулиран
електромер.
Въззивният съд
констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Във въззивната
жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради
което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на
решението е ограничена до посоченото в нея и
доколкото възраженията са релевантни по спора.
Решението е законосъобразно
по следните съображения:
Ищецът ,предявил отрицателно установителния иск по чл.124 ал.1
от ГПК е "битов клиент" по
смисъла на пар.1, т.2а от ДР на
ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41 Б от
ДР на ЗЕ и се явява краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР
на ЗЕ.
Предмет на
спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника
служебно да коригира сметка за електрическа енергия.
Спорното правоотношение се е развило по време, в
което ПИКЕЕ /ДВ ,бр.98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 – чл.51/ и липсва
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за
минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребената електрическа енергия,измерена в невизуализиран регистър на СТИ,в
резултат на установено софтуерно въздействие върху същото от страна на крайния
битов потребител.
Правоотношението между електроразпределително
дружество и краен потребите на електрическа енергия,възниква по силата на
договор за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи
условия,имащи своята специална регламентация в ЗЕ.Тази регламентация не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия.В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко
и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи
доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013 год. и след отмяната им с решения на ВАС,постановени по
административни дела №№ 2385/2016 год. и 3879/2017 год.,в сила съответно от
14.02.2017 год. и 23.11.2018 год./, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато потребителят
неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да
заплати реално потребената електроенергия - ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на което част
от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя–така решение №150/26.06.2019 год. по гр.д.№
4160/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители –така решение № 124/18.06.2019
год. по гр.д.2991/2018 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Спори се по делото относно това ,дали
констатираното натрупване в невизуализиран регистър презумира наличието на
действително потребена и неотчетена електрическа енергия.Изводът,че отчетената
,невизуализирана на дисплея енергия е
фактически преминала е експертен такъв и е недвусмислено обективиран в
констативния протокол на БИМ за изготвена по реда на чл.57-58 от ЗИ
метрологична експертиза и се подкрепя от заключението на вещото лице,изготвило
назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на абоната
/следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта,
че ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не
разполагат със софтуера за програмиране/.След като ответникът, електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с
версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на
електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява
единствено четене на данните в паметта на електромера следва ,че горните правни
субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта
на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по
тарифа 1.8.3 в паметта на уреда. Горното обуславя
извод,че доказаното софтуерно вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на абоната.
То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената
възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач
на електрическа енергия,като се има предвид, че субектите,които доставят и продават електрическа енергия и
извършвал контрол за метрологична точност на СТИ,не разполагат с необходимия
софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и
неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача –ищец по делото.В резултат на неправомерното вмешателство
доставена в обекта на абоната
електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество.
Стойността на доставеното и потребено
количество електрическа енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на електроенергия в обема,установен от ответното търговско дружество в регистър 1.8.3 на СТИ .Няма данни наистина ,в кой период от денонощието
е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без
значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични
разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността на софтуерното въздействие поради
невъзможността да се установи началният му момент следва да се посочи,че
релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния
обект,което в случая е осъществено на 22.07.2015 год. Аргумент в подкрепа на горния извод е и нормата на чл.55 ал.1 от сега
действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,издадени
от Комисията за енергийно и водно регулиране /ДВ,бр.35/2019 год./,съгласно
която, в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Така процесният период от 04.10.2017 год. до 03.10.2018 год.,за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата
на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.
На основание чл.271 ал.1
от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора
–неоснователност на подадената жалба,на дружеството -въззиваема страна се
следват сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Такива в списъка по
чл.80 от ГПК са посочени по вид и размер,сторени както в производството пред
ДРС,така и пред ДОС.На присъждане от въззивния съд подлежат единствено
тези,сторени в настоящата
инстанция.Разноските ,дължими за първоинстанционното производство подлежат на присъждане от ДРС с решението
–чл.236 ал.1 т.5 от ГПК или в производство по чл.248 от ГПК,а правомощията на
въззивният съд могат да бъда упражнени единствено по повод подадена жалба от
дружеството,каквато в случая не е налична.
За защита от адвокат по
повод обжалването,дружеството е заплатило сума в размер от 804 лв.,включваща
възнаграждение от 670 лв. и ДДС в размер от
134 лв. Въззивникът е направил възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.Делото
е с интерес от 1 536.73 лв. По
правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,в редакцията след постановяване на Решение № 5419 на ВАС на
РБ, приложима към момента на произнасяне на съда по отговорността за разноски, предвидения минимум възлиза на сумата от 232 лв.,а с ДДС на сумата от 278.40 лв.,т.е. в
случая е заплатено възнаграждение в почти трикратен размер. Защитавания материалният интерес в областта на доставката и заплащането на
електрическа енергия в стойностно изражение не е висок ,а при съобразяване,че делото
е част от многобройна група дела,идентични по предмет,то правната и фактическа му сложност не е голяма. При съобразяване на
горното,възражението по чл.78 ал.5 е
основателно,поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и
присъдено такова в размер от 232 лв.,ведно с ДДС съгласно § 2а от посочената Наредба от 46.40
лв.,т.е. общо 278.40 лв.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/20.01.2020 год. по гр.д.№ 3162/2019 год. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, град Варна, район Владислав
Варненчик, Варна Тауърс Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от 278.40 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.