Р Е Ш Е Н И Е
№ 419 / 18.2.2020г.
гр. П., 18.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6709 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: ***012360, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Р.С.Г., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 518.07 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. П.,
кв. ***, от които главница в размер на 475.32 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. вкл, и 42.75 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до
04.12.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от молба до „Топлофикация П.“ ЕАД за откриване на партида, копие
от заповед № 711/07.04.2016 г. за настаняване на Р.С.Г. и копие от акт № ***г. за частна
общинска собственост.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител –
адв. Б.В.е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се
твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са
формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно
индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се
претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са
начислени.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на
ответницата. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по
силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно
последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя
страна можела да възникна само въз основа на договор. Обръща се внимание и че
липсват доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот.
Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че
същите не доказват качеството потребител на ответницата за процесния период. По
тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения
през процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими суми
за дялово разпределение, в случай че такива се претендират.
Прави се възражение за погасяване по
давност на претендираните суми, в която връзка се излагат подробни доводи.
Изрично се заявява, че не се оспорва
размерът на претендираните суми, нито обстоятелството, че същите не са
заплатени.
Обръща се внимание на приложението
на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 282017 г. на ОСГК на
ВКС, доколкото ответницата не била собственик на топлоснабдения имот. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени. Претендират се
разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 03.02.2020 г., процесуалният представител на ответника
адв. Велков поддържа, че страните по делото не се намират в облигационни
отношения. Обръща внимание, че собственик на имота е община П., а не
ответницата и че няма данни между последната и общината да е сключен договор за
наем. Относно молбата за откриване на партида се посочва, че същата е от преди
процесния период – а именно от 2005 г. Обръща се внимание на приложението на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк.д. № 282017 г. на ОСГК на ВКС.
Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание изразява становище за уважаване на
исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3225/14.08.2019
г. по ч.гр.д. № 4716/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника
чрез лице от домашните му.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на
ответницата са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия
– главница в размер на 475.32 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 42.75 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., като
същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по
делото извлечение от сметка.
От представено по делото копие от молба до
„Топлофикация П.“ АД от 20.06.2005 г. се установява, че ответницата е отправила
искане до ищцовото дружество за откриване на партида за имот с адрес: гр. П.,
ж.к. ***, ап. ***. Молбата е подадена и подписана от ответницата като в същата е отбелязано, че към нея се
представя документ за „жилищно настаняване“. Обстоятелството, че в молбата се
съдържа и посочване на името на друго лице – Светослав Митков Иванов не променя
извода, че молбата е подадена от ответницата, доколкото същата е подписана от
нея и авторството на подписа не е оспорено.
На следващо място от копие от заповед № 711/07.04.2016
г. на кмета на община П. се установява, че ответницата Р.С.Г. и семейството й
са настанени в общинско жилище за отдаване под наем – находящо се в гр. П.,
ж.к. ***, ап. ***. В заповедта е посочено, че срокът на настаняването е до
промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖ, но не по-дълъг от десет
години. Липсват данни или твърдения настаняването да е прекратено.
На последно място от копие от акт № ***г. за частна
общинска собственост се установява, че имот – апартамент № ***, находящ се в
гр. П., ж.к. *** е собственост на Община П..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 3225/14.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 4716/2019 г. по описа на РС П..
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответницата не е собственик на процесния имот, а и липсват доказателства
същата да е сключила договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в
сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). На следващо място разпоредбата на § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ / в
сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че битов клиент е клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Освен това
в чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.”, ЕАД е записано, че купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва извод, че
потребител на топлинна енергия е собственикът, респективно - физическото
лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, както и лицето,
което купува топлинна енергия за битови нужди.
На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 282017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В
тълкувателното решение е прието също, че договорът между реално ползващото
имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с
молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства / копие от
молба до „Топлофикация П.“ ЕАД за откриване на партида, копие от заповед №
711/07.04.2016 г. за настаняване на Р.С.Г./, настоящият състав намира, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за исковия период.
В тази връзка следва да се отбележи, че представената молба от 20.06.2005 г.,
с която ответницата е поискала в ответното дружество да бъде открита партида за
заплащане на топлинна енергия за процесния имот, съставлява предложение за
сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на
откриване на партидата и извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото
дружество е приело направеното предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия. Следователно са налице доказателства, че облигационната
връзка между страните по делото е възникнала много преди началото на исковия
период и няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана. Не
може да не се вземе предвид и обстоятелството, че ответницата по иска е
регистрирана с настоящ и постоянен адрес, съвпадащи с този на топлоснабдения
имот, което е видно от приложените справки от НБД „Население“ по заповедното
производство. Такава регистрация се извършва по заявяване на лицето, съгласно
действащата към момента на това заявяване редакция на чл. 92 от Закона за
гражданската регистрация – 27.11.2000 г. В тази връзка към посочената дата
ответницата е признала, че ползва имота и до настоящия момент не е подавала
заявление за промяна на тази регистрация. По тези съображения и възражението на
ответницата, че молбата за откриване на партида е от 2005 г., т.е. от около
десетилетие преди процесния период, само по себе си не е достатъчно да разколебае
извода за наличието на облигационна връзка между страните. Не може да се очаква
от ответницата и че при издаването на всяка заповед за настаняване същата ще
посещава ищцовото дружество и ще подава нова молба за откриване на партида след
като такава вече е налице и липсва промяна в обстоятелствата по ползване на
имота.
На следващо място по делото действително е установено, че собственик на
имота е община П. / акт № ***г. за частна общинска собственост /, като на ответницата е издадена настанителна заповед за
топлоснабдения имот. Последната е издадена на 07.04.2016 г. като липсват данни
или твърдения настаняването да е прекратено. По делото действително не е
представен договор за наем между община П. и ответницата, както посочва и процесуалният
представител на същата. Дали такъв договор е сключен, обаче е от значение в
отношенията между ответника и собственика на имота, а не и в отношенията на
ответницата с ищеца по делото / в съответствие с горните изводи е и трайната
съдебна практика – напр. Решение № 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по
описа на Пернишкия ОС/.
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на облигационно отношение
между страните по делото.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 475.32 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 42.75 лева, считано от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., както твърди ищецът.
Възражението за погасяване по давност на
посочените суми е неоснователно. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните
вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2019 г.
такава давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните
вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на същото
обаче такива се дължат само на ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4716/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 6709/2019 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 125 лева,
от които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени, поради
което следва бъдат присъдени изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: ***012360, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 518.07 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. П., ж.к. ***, от които главница в
размер на 475.32 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 42.75
лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017
г. до 04.12.2018 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.08.2019
г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4716/2019 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Р.С.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ***012360 сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4716/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
125 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4716 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА