Р Е Ш Е Н И Е
№ 1589
Гр. Перник, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, ГО, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07638/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу В.М.В. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
700 лв., представляваща непогасена главница по договор за заем ***от ***г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 47,18 лв., представляваща договорна лихва по договора
за заем за периода от 03.01.2017 г. до 03.06.2017 г., сумата от 40,92 лв.,
представляваща стойност на пакет от допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от ***г. за периода от 03.01.2017 г. до 03.06.2017 г.,
сумата от 277,20 лв., представляваща застрахователна премия, дължима по
договора за допълнителни услуги за периода от 03.01.2017 г. до 03.06.2017
г., сумата от 69,31 лв., представляваща лихва за забава
по договора за заем за периода от 04.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението – 31.05.2018г. и сумата от
29,51 лв., представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 04.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 31.05.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 03695/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
II-ри състав е издадена Заповед № 2881/01.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между ответника В.В., в
качеството му на заемател и „Микро Кредит“ АД, в качеството му на заемодател, е
сключен договор за заем ***от ***г., по силата на който му е отпуснат кредит в
размер на сумата от 700 лв. Заемната сума е получена лично от заемополучателя.
Договорена е лихва в размер на сумата от 47,18 лв., като ответникът се задължил
да върне главницата, заедно с лихвата чрез 6 равни месечни погасителни
вноски от по 124,53 лв. всяка, с падеж на първата погасителна вноска на 03.01.2017
г. и падеж на последната погасителна вноска на 03.06.2017 г. Поради допусната
забава в плащанията от страна на ответника на същия е начислена лихва за забава
за периода от 04.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда. На ***г.
между същите страни е сключен договор за допълнителни услуги към договора за
заем, по силата на който „Микро Кредит“ АД се задължило да предостави на
ответника В.В. пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ срещу заплащането на
тяхната цена в общ размер от 40,92 лв., разсрочена на 6 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер от по 6,82 лв. при падеж на първата погасителна
вноска на 03.01.2017 г. и падеж на последната – 03.06.2017 г. По силата на
клауза от договора за допълнителни услуги между ответника, в качеството му
заемател и третото за процеса лице – „Застрахователна компания Уника Живот“ АД,
чрез посредничеството на заемодателя „Микро Кредит“ АД, е сключена застраховка
„Защита“ за покриване на застрахователни рискове и обезпечаване изпълнението по
договора за заем. За ответника възникнало задължението да заплати на ищеца
застрахователната премия в общ размер от 277,20 лв. на 6 равни вноски, всяка в
размер от по 46,20 лв. с падежа на вноските по договора за заем. Поради забава
в плащането от страна на ответника на същия е начислена лихва за забава по
договора за допълнителни услуги в размер на сумата от 29,51 лв. за периода от
04.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението. Ищецът поддържа, че
ответникът не е платил никаква част от задължението си. Посочва, че с Приложение
№ 1 от 10.04.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г. кредиторът „Микро Кредит“ АД е цедирал вземанията си
срещу ответника на ищцовото дружество. Намира, че като действие по уведомяване
на длъжника за настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на
уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Счита за дължима
и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
С Разпореждане от 22.11.2018 г. съдът, след като
е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и
чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, е
разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към нея да се
изпратят на ответника, указвайки му възможността в едномесечен срок от
получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително съдържание,
последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът
изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е
редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение.
Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа,
са получени от ответника В.В. на 11.03.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго
лице /работодател на ответника/, приело съобщението със задължение да го
предаде на адресата /видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването им – л. 51 от делото/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същият не
е депозирал писмен отговор.
С депозирана по делото писмена молба с рег. №
27818/08.10.2019 г. ищецът заявява, че поддържа исковата молба и отправя искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът
В.В., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По
същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответникът В.В. не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 22.11.2018 г., редовно призован за първото по
делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е
направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В производството
по ч. гр. дело № 03695/2018 г. по описа на Районен съд – Перник същият не е депозирал
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като
препис от заповедта за изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Същевременно,
в нарочна молба по делото ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото
писмени доказателства: заверени преписи от договор за заем ***от ***г., с общи условия към него и искане за отпускане
на заем, договор за допълнителни услуги към договора за заем от ***г., с искане
за допълнителни услуги, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015 г. с Анекс № 1 от 11.12.2015 г. и Анекс № 3 от 16.12.2016
г. към него, извлечение от Приложение № 1 от 10.04.2017 г. към рамковия
договор, пълномощно, уведомително писмо с изх. № УПЦ – П-МКР/1171-10153873,
адресирано до ответника В.В., уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-МКР/1171-10153873 до ответника с данни за отказ от получаването му от
адресата, уведомление от ЗК „Уника Живот“ АД от 26.09.2019 г., както и от
изводите на вещото лице, обективирани в приетата по делото съдебносчетоводна
експертиза, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените
искове, конкретно за наличието на
твърдяното облигационно отношение с ответника, породено от договор за заем,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; наличието
на облигационно правоотношение с ответника, породено от договор за допълнителни
услуги и, че е изпълнил насрещните си задължения, обуславящи възникването на
правото да получи стойността на тези услуги, размера на вземанията, както и
размера на обезщетенията за забава за процесния период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира
по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявения установителен иск бъде уважен изцяло, като бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесните
вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 03695/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото
дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 280 лв. – платени държавни такси, депозит
за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът
определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства
в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу В.М.В., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че В.М.В. дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 700
лв., представляваща непогасена главница по договор за заем ***от ***г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 47,18 лв., представляваща договорна
лихва по договора за заем за периода от 03.01.2017 г. до 03.06.2017 г., сумата от 40,92 лв., представляваща стойност на пакет от допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги от ***г. за периода от 03.01.2017 г. до
03.06.2017 г., сумата от 277,20 лв.,
представляваща застрахователна премия, дължима по договора за допълнителни
услуги за периода от 03.01.2017 г. до 03.06.2017 г., сумата
от 69,31 лв., представляваща
лихва за забава по договора за заем за периода от 04.01.2017 г. до датата на
подаване на заявлението – 31.05.2018г. и
сумата от 29,51 лв., представляваща
лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 04.01.2017 г.
до датата на подаване на заявлението – 31.05.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 03695/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 2881/01.06.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.
2, офис 4, офис № 13 сумата от 75 лв.,
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 03695/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, II-ри състав и сумата
от 280 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО № 03695/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен
състав, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: