РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 14266/2020
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците „А.Н.“ ЕООД, А.Н.Н.
и М.А.Н. дължат солидарно на ищеца „У.Б.“ АД непогасени вземания по Договор за
банков револвиращ кредит №0024/256/30092014 от 30.09.2014 г., за суми, както
следва: 27 495,52 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.08.2020 г.; 3623,29 лева – лихва за периода
от 09.08.2019 г. до 18.08.2020 г., от която сума: 2297,78 лв. – лихва върху
редовна главница за периода 29.11.2019 г. – 29.07.2020 г.; 489,19 лв. – лихва
за просрочена главница за периода 29.10.2019 г. – 18.08.2020 г; 836,32 лв. –
наказателна лихва за просрочие за периода 09.08.2019 г. – 18.08.2020 г., и за
които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по
ч.гр.д. 1809/2020 г., по описа на РС – Монтана.
В исковата молба е изложено, че с
процесния договор за кредит от 30.09.2014 г. банката е предоставила на „А.Н.“
ЕООД като кредитополучател кредит в размер на 30 000 лева, а вторият ответник А.Н.Н.
се е задължил да отговаря като солидарен длъжник за задълженията по кредита.
Годишният лихвен процент по кредита към датата на подписване на договора се
равнявал на 12,00 %, представляващ сбор от Базовия лихвен индекс и надбавка към
него за редовен дълг от 11,637 %., като Базовият лихвен процент към датата на
подписване на договора е в размер на 1-месечен Софибор. Крайният срок за
погасяване на дълга по кредита е 30.09.2015 г., който е бил удължаван с анекс
№9/08.08.2019 г. до 29.07.2020 г.
С Анекс № 4 към Договора за банков кредит е
уговорено, че надбавката над базисния лихвен процент е в размер на 11,721%, а
размерът на годишния лихвен процент се променя на 11,715 %. Сочи, че по силата
на анекс №7/29.01.2018 г. третият ответник М.А.Н. се съгласява да поеме
солидарна отговорност по кредита, чийто размер към този момент се равнявал на
33 918,42 лева, а годишният лихвен процент по кредита е уговорен в размер на
11,648 %. С подписването на анекс №8/18.07.2018 г. страните били приели, че към
тази дата редовният дълг по кредита е в размер на 32 718,42 лева., а ГЛП се
равнявал на 11,851 %. С анекс № 9/08.08.2019 г. страните са приели, че
редовният дълг по кредита е в размер на 28 931,40 лева, а ГЛП е 11,811 %.
Поддържа се, че въпреки настъпилия краен падеж, кредитът не бил издължен,
поради което банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение от
25.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 1809/2020 г. на РС - Монтана, а след подадените от
всички солидарни длъжници възражения за банката е възникнал правният интерес от
подаването на настоящите установителни искове.
Ответниците А.Н.Н. и М.А.Н. са
подали отговор на исковата молба, с която я оспорват. Твърдят, че представеният
по делото договор за банков револвиращ кредит №0024/256/30.09.2014 г. сочел, че
между страните има договор, който обаче по отношение на ответниците - физически
лица не бил договор за кредит, а такъв за поръчителство по смисъла на чл. 138
от ЗЗД, тъй като те са дали съгласието си да гарантират изпълнението на поетите
от кредитополучателя задължения по този договор. Доколкото не били усвоявали
каквато и да е част от паричните средства, то и следвало да се приеме при
тълкуването на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД, че ответниците са се
задължили в качеството си на поръчители. Излагат, че възприемането на обратното
би довело до нищожност на договора за кредит, сключен между ищеца и тези
ответниците на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД - невъзможен предмет, тъй като
очевидно невъзможно било уговарянето на подобни погасителни планове, а освен
това с всеки анекс се предвиждал все по-голям лихвен процент и се уговаря нов
падеж. Считат, че лице, което не е получило пари по иначе реалния договор за
паричен заем, но отговаря с цялото си имущество за насрещната престация по него
(тази на кредитополучателя), е всъщност поръчител по смисъла на коментираната
разпоредба. Поради това със спирането на плащанията по кредита към месец януари
2020 г. предсрочната изискуемост била настъпила и банката е следвало в
6-месечен срок от тази дата да предяви иск, за да запази правата си срещу
ответниците – физически лица. Доколкото това не било сторено, а заявлението по
чл. 417 от ГПК е било депозирано в съда на 21.08.2020 г., то тяхната
отговорност е отпаднала в качеството им на поръчители
Релевират и възражение за нищожност
на клаузите на чл. 4.1.1 и чл. 4.2 от договора като неравноправни по смисъла на
чл. 143 ЗЗП и сл., тъй като лихвата, която се дължи, се определя от базов
лихвен процент и надбавка, като така се формира ГПР, който се променя с всеки
от подписаните от страните девет броя анекси. Договорната надбавка, макар и
изрично уговорена, не била икономически обоснована.
Твърдят, че в процесните договори не
са посочени лихвообразуващите компоненти; не е разписана методология за определяне
вида, тежестта и количествените измерения на ценообразуващите компоненти, които
да са публични и обективни и да се променят автоматично, а не по волята на
банката; не е предвидено промяната на лихвата да настъпва автоматично;
договорните клаузи не били съставени на ясен и разбираем език, който да
позволява потребителя да се информира за икономическите последици от поемането
на задълженията по кредита, както и на поръчителя за същото.
Липсвала и яснота по какъв начин и
на коя дата бил усвоен предоставения кредит, като се възразява да е бил
предоставян на някой от тримата ответници. Оспорват основанието за дължимост на
сумата, както и нейния размер, начина на нейното предоставяне, методиката,
която е приложена относно начислените лихви било то наказателни или
възнаградителни.
Релевират възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност, тъй като исковата претенция представлява
вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” от ЗЗД.
При условията на евентуалност
възразяват, че договорът за кредит, анексите към него и приложимите общи
условия са нищожни поради противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 2
от ЗПК.
Постъпил е и отговор от ответното
дружество „А.Н.“ ЕООД, с който по аналогични на изложените от физическите лица
съображения се оспорва ищцовата претенция по основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Според съдържането на представените
към исковата молба договор и девет анекса към него, на 30.09.2014 г. е сключен
Договор за банков револвиращ кредит № 0024/25/30092014/30.06.2014 г. между „У.Б.”
АД като кредитор, „А.Н.“ ЕООД като кредитополучател и А.Н.Н. като солидарен
длъжник за сумата от 30 000 лв., с цел текущи разплащания на кредитополучателя,
свързани с фирмената му дейност (чл. З от договора). Уговорен е краен срок за
погасяване на главницата 30.09.2015 г. Лихвата се погасява на всяко 20-то число
от месеца, а съгласно т. 4.1 от договора годишният лихвен процент за съответния
период на олихвяване се формира от променлив Базов лихвен процент (БЛП),
формиран от променлив базов индекс и премия и надбавка за редовен дълг към Базов
лихвен процент в размер на 11,637%. Посочено е, че към датата на договора БЛП е
равна на едномесечен Софибор, а приложимата към датата на договора премия е
0.00 %. Годишният лихвен процент върху редовна главница е в размер на 12,00 %. Съгласно
т. 4.2. от договора годишният лихвен процент върху просрочена главница е в
размер, формиран като сбор от годишния лихвен процент и надбавка за просрочие
от 2%, който към датата на договора се равнява общо на 14,00%. Съгласно т. 4.3
годишният лихвен процент върху текущия дълг - редовна плюс просрочена главница,
при просрочие на главница и/или лихва и главница, е в размер на 5%.
С подписването на анекс № 1 от 29.09.2015
г., анекс №2 от 30.10.2015 г., анекс №3 от 30.11.2015 г., анекс №4 от 30.05.2016
г., анекс №5 от 29.05.2017 г. и анекс №6 от 29.05.2017 г. е
удължаван срокът за ползване на револвиращия кредит до 30.07.2017 г. и краен
срок за издължаване 31.07.2017 г. Видно от съдържанието на анекси от №1 до №7
включително, компонентите при формирането на ГЛП са се запазили, като размерът
на премията е бил 0,00 % и практически лихвообразуващите елементи са фиксираната
надбавка и индексът едномесечен Софибор.
Всички анекси са подписани от ответното
дружество и А.Н. като солидарен длъжник, а считано от анекс №4 и последващите
го, са подписани и от М.А.Н., който също се е задължил в качеството си на
солидарен длъжник.
На 29.01.2018 г. между банката и
тримата ответници е подписан анекс № 7 към договора за банков кредит, съгласно
който страните предоговарят условията на кредита. От тази дата револвиращият
кредит, който е позволявал за целия му срок многократно да се усвояват суми от
наличния лимит, се е трансформирал в стандартен кредит на вноски, при който
усвоената главница от 30 000 лв. и неиздължени начислени лихви до момента
в размер на 3918,42 лв. е следвало да се погасяват по погасителен план,
инкорпориран в самия анекс, считано от 30.01.2019 г. до 30.12.2019 г., които
дати се явяват едни и същи по отношение издължаването на главницата, а така и
на натрупаната към датата на подписване на анекса лихва.
Съгласно т. 4.1 от анекс №7
годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване се формира от
променлив Базов лихвен процент (БЛП), формиран от променлив базов индекс, и надбавка
за редовен дълг към базов лихвен процент в размер на 11,721%. Приложимият към
датата на анекса базов лихвен индекс е едномесечен Софибор, като страните са
уговорили годишният лихвен процент върху редовна главница да е в размер на 11,648%.
Съгласно т. 4.2. от анекса годишният лихвен процент върху просрочена главница е
в размер, формиран като сбор от годишния лихвен процент и надбавка за просрочие
2%, и към датата на подписване на анекса се е равнявал на 13,648%. В т. 4.3 е
предвиден фиксиран лихвен процент върху наличния кредит, при просрочие на
лихвата и/или главницата, дължим едновременно с лихвата за редовен дълг и
лихвата за просрочен дълг, в размер на 5,00%.
На 18.07.2018 г. страните по делото
са подписали анекс № 8 към договора, като в чл. 4.1 са уговорили годишен лихвен
процент за съответния период на олихвяване, образуван от променлив лихвен
индекс и надбавка за редовен дълг в размер на 11.721%. Посочено е, че приложимият
към Датата на анекса лихвен индекс представлява осреднен депозитен индекс,
обявен от БНБ или др., като към датата на сключването на анекса ГЛП върху редовна
главница е в размер на 11,851%. Съгласно т. 4.2. от анекса, годишният лихвен
процент върху просрочена главница е в размер, формиран като сбор от годишния
лихвен процент и надбавка за просрочие от 2%, и към датата на договора се
равнява на 13,851%. Съгласно т. 4.3 годишният лихвен процент, начисляван върху наличния
кредит при просрочие на главница и/или лихва и главница, е в размер на 5%. За
издължаване на остатъка от главницата 29 700 лв. и на начислената
просрочена и изискуема лихва от 3018,42 лв. е уговорен нов краен срок – до
28.02.2019 г.
С анекс №9 от 08.08.2019 г. страните
са установили, че остатъкът от главницата по кредита е в размер на 28 931,40
лева, а начислената просрочена и изискуема лихва е 831,40 лв. Условията по
формирането на лихвите по кредита са същите като тези, предвидени в анекс №8,
като е посочен и актуалният размер на ГЛП към момента на подписване на анекса,
равняващ се на 11,811 %.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не
са оспорили автентичността на представения в заверени от страната преписи
договор за кредит и деветте анекса към него, нито са направили искане по чл.
183, ал. 1 ГПК същите да се представят в оригинал, поради което съдът намира за
доказано наличието на сключен между страните по делото договор за банков
револвиращ кредит №0024/256/30092014 от 30.09.2014 г., по силата на който
банката се е задължила да предостави сума в размер на 30 000 лв. на
кредитополучателя „А.Н.“ ЕООД, а А.Н.Н. и М.А.Н., последният встъпил в дълга по
силата на анекс №4 от 30.05.2016 г., са обезпечили задължението в качеството си
на солидарни длъжници, и който кредит е следвало да бъде върнат при
договорените условия. Възражението на ответниците – физически лица, че са
подписали договора за кредит и анексите в качеството си поръчители е
неоснователно, тъй като според съдържанието на договора и анексите към него те
са се задължили като солидарни длъжници и ако са имали воля за обратното, то е следвало
да я изразят пряко и недвусмислено при подписването на процесните документи. Дори
и да се възприеме, че тези лица са поръчителствали за дълга, последиците на
изтеклия шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, които те претендират, не са
настъпили. Този извод пряко следва от приетото в ТР №5/21.01.2022 г. по тълк.
дело №5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, че при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Следва да се отбележи,
че с тълкувателния акт е отречено становището, съществуващо в част от съдебната
практика, според което шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от датата
на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предявява иск срещу
главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащане на тази вноска.
В конкретиката на настоящото дело е
необходимо да бъде съобразено, че ищецът не се позовава на обявена предсрочна
изискуемост на кредита, а на настъпил краен срок (датата 29.07.2020 г. според
анекс №9), в който кредитът е следвало да бъде изплатен, поради което е без
правно значение от кой момент ответните са спрели да плащат погасителните
вноски, тъй като срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече именно от
крайния падеж на кредита, а с подаденото на 21.08.2020 г. заявление по чл. 417 ГПК шестмесечният срок е бил прекъснат преди неговото изтичане. Тезата,
поддържана в отговора на исковата молба, че предсрочната изискуемост е
настъпила, на основание чл. 17 от анекс №9, през месец януари 2020 г. поради
преустановяване плащанията на кредита, не може да бъде споделена, тъй като тя
не е автоматична последица от непогасяването на падежирали вноски, а
задължително трябва да бъде обявена от кредитора чрез нарочно волеизявление,
отправено до кредитополучателя и солидарните длъжници (арг. от т. 18 от ТР
№4/18.06.2014 г., по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Относно
позоваването от страна на ответниците на неравноправност по чл. 143 ЗЗП на
редица договорни клаузи, следва да се има предвид, че целта на договорения
револвиращ кредит според чл. 3 от него е изцяло за текущи разплащания, свързани
с фирмената дейност на кредитополучателя „А.Н.“ ЕООД. По отношение на
дружеството потребителската защита, която предоставят разпоредбите на Закона за
защита на потребителя, е изключена, тъй като този ответник няма качеството на
потребител по смисъл на § 13 от ДР на ЗЗП, доколкото не е физическо лице.
Относно възможността на А.Н.Н. и М.А.Н. да се позовават на неравноправност на
клаузи по договор за кредит, сключен с търговско дружество, е формирана
константна съдебна практика, обективирана в решение № 38 от 23.06.2017 г., по
т.д. №2754/2015 г., на ВКС, I т.о., решение № 240 от 29.03.2018 г. по т. д. №
1102/2017 г., I т. о. на ВКС, решение № 28 от 07.03.2022 г. по гр. д. №
2847/2020 г., ІV г. о. на ВКС. В същите е прието, че физическите лица -
съдлъжници по договор за банков кредит или обезпечаващи кредит, по който
кредитополучателят е търговец, могат да имат качество на „потребител“ по
смисъла на Закона за защита на потребителя, както и да се позовават на неравноправност
на клаузи в договора за кредит, ако при сключването му са действали за цели
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Преценката за това
е всякога конкретна и съдът я извършва съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото, с оглед установяване качеството „потребител“.
Отречена е възможността обезпечаването на дълг на търговско дружество от
физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, да може да се приеме
като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия,
ако това физическо лице има тесни професионални или функционални връзки с
посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие
в същото.
Видно
от съдържанието на договора за кредит и анексите към него, а и според публично
достъпната информация в ТРРЮЛНЦ, А.Н.Н. е действал при подписването им като
управител (и едноличен собственик на капитала) на кредитополучателя „А.Н.“
ЕООД, поради което за този ответник се установява, че е в тесни професионални
връзки с дружеството и същият не може да се ползва от потребителската защита.
Въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест банката не е ангажирала
доказателства, които да обуславят извод, че ответникът М.А.Н., при встъпването
му в дълга по силата на анекс №4 от 30.05.2016 г. и подписването на
последващите такива, е имал тесни професионални или функционални връзки с
кредитополучателя. Ето защо и по отношение на него следва да бъдат приложени
разпоредбите на ЗЗП.
Независимо
от горното, съдът намира, че М.А.Н. не може да се позовава на недействителност
на договора за кредит и анексите към него на основание чл. 22 от Закон за
потребителския кредит - поради неспазено съдържание съобразно изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
от същия закон. Задължение на банката да съобрази тези изисквания не е
съществувало при подписването на договора и анекс №1 №2 и №3, тъй като в
породилите се облигационни правоотношения не е участвал потребител. Съдът
счита, че и след встъпването в дълга от страна на М.Н. разпоредбите на Закон за
потребителския кредит са неприложими, тъй като Договор за банков револвиращ
кредит №0024/256/30092014 от 30.09.2014 г. не е потребителски кредит според
легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, т.е. такъв, по силата на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,
тъй като безспорно заемните средства са предоставени единствено за цели,
обслужващи търговската дейност на дружеството кредитополучател.
За да се приеме за неравноправна, респективно
нищожна, договорна клауза, съдържаща се в договор, сключен с потребител, е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки, изведени от общите
критерии, предвидени в чл. 143 ЗЗП и по аргумент за противното от чл. 146, ал.
1 ЗЗП, а именно: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е
сключена във вреда на потребителя.
Оспорените от ответника М.А.Н.
договорни клаузи по чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора за кредит и сключените към
него анекси от №1 до №7 включително, предвиждат, че възнаградителната лихва представлява
сбор от променлив Базов лихвен процент (БЛП), формиран от променлив базов
индекс и премия, и надбавка за редовен дълг в твърд размер. Уговорено е, че към
датата на сключване на договора и на анексите БЛП е равна на едномесечен Софибор
с посочено цифрово изражение, а приложимата към датата на подписването им договора
премия е 0,00 %. В анекс №4, който е първият подписан от М.Н., както и в
последващите анекси, той е декларирал, че е запознат с общите условия на „У.Б.“
АД за предоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, както и
че всички клаузи от първоначалния договор за кредит, които не са изменени със
съответния анекс запазват своето действие. В т. 11.1.1.1 от договора е
уговорено, че ГЛП по т. 4.1 и т. 4.2 се променят в началото на всеки период за
олихвяване според промените в стойността на БЛП (базов лихвен индекс или
премия), автоматично и без да е необходимо изрично уведомление. Според т. 8.2.3
от общите условия (л. 25-28 от делото) е посочено как се определя стойността на
базовия лихвен индекс едномесечен Софибор (чрез данните публикувани на
посочената в същата точка страница на Reuters два работни дни преди първия
работен ден на съответния период на олихвяване), както и че годишният лихвен
процент се променя с промяната на премията или базовия лихвен индекс в първия
работен ден на всеки следващ период на олихвяване с публикуване на новата
стойност на съответния лихвен индекс и запазване на надбавката, установена в
договора за кредит и ОУ.
При положение че при действието на
договора за кредит и анексите от №1 до №7 включително банката не е начислявала
премия (същата е в размер на 0,00 %), то и следва, че ГЛП се формира като сбор от
фиксирана надбавка, посочена в договора/анексите, и базовия лихвен индекс -
едномесечен Софибор. Последният не се определя от ищеца, а от Българска народна
банка, информацията за него е общодостъпна, а уговорката, че стойността му се
променя с изменението на индекса едномесечен Софибор, сочи и ясни критерии и
условия, при които се променя годишния лихвен процент, а именно ежемесечно с
промяна на базовия лихвен индекс при прибавяне на уговорената фиксирана
надбавка. Следователно, противно на поддържаното в отговора на исковата молба,
се установява, че банката е променяла ГЛП до действието на анекс №7 включително
въз основа на ясни критерии и правила, които са извън субективната преценка на
кредитора, поради което и оспорените клаузи относно формиране на
възнаградителната лихва не попадат сред хипотезите, уредени в чл. 143 ЗЗП и не
са неравноправни.
Съдът намира по отношение на М.А.Н.
за неравноправна клаузата на чл. 4 и чл. 4.1 от анекс №8 от 18.07.2018 г. и
анекс №9 от 08.08.2019 г., в която се уговаря, че ГЛП представлява сбор от
променлива компонента, наречена осреднен депозитен индекс (ОДИ), обявен от БНБ
или др., и надбавка във фиксиран размер. Съдът служебно е поставил задача към
назначената по делото ССчЕ да посочи дали лихвеният процент по кредита е изменян,
както и по какъв начин е определен ОДИ в анекс №8 и №9. Според т. III.1 и т.
III.2 от обстоятелствената част на заключението (л. 134-136), до 01.07.2018 г.
ГЛП е формиран по вече изяснения по-горе начин – ежемесечно и въз основа на
сбора от променливия индекс едномесечен Софибор и фиксирана надбавка. За
периода на действие на договора 01.07.2018 г. – 29.07.2020 г. е прилагана от
ищеца нова методика, тъй като Българска народна банка е преустановила
публикуването на индекса Софибор и съгласно одобрен от „ У.Б.“ АД план за
действие, в случай че даден бенчмарк се промени съществено или спре да се
изготвя, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, „Софибор“ се заменя с нов
лихвен индекс „Осреднен депозитен индекс“, като промяната е валидна за всички
договори за кредити в лева, които са отпуснати преди и след 01.07.2018 г.
Вещото лице е установило, че ищецът сам
изчислява ОДИ като референтен лихвен процент по кредити, деноминирани в левове,
и е посочил подробна информация за прилагане на методиката и примери за
изчисление. В методиката е посочено, че ОДИ представлява референтен лихвен
процент, приложим по кредити с променлива лихва, деноминирани в левове и
отпускани от Банката на физически и юридически лица. Източник на данни и начин
на изчисляване за ОДИ е лихвената статистика на Българската народна банка
(БНБ), като се използват данни от около 24 броя таблици. Според заключението
изчислението на този индекс е по един математически изключително сложен и
неразбираем за клиента начин, като самото вещо лице също не е могло да провери
начина на формиране и изчисляването му, както и не е получило от банката
таблиците с точните данни за изчисляването му.
Предвид така даденото заключение,
съдът намира, че сочените клаузи съдържат променлива компонента, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност на търговеца. Освен че банката не е
ангажирала доказателства, че е свела до знанието на тримата ответници тази
методика, макар и формално кредиторът да е определил като структуроопределящи
компоненти на индекса лихвената статистика на БНБ, самият начин на
изчисляването е изключително сложен и неразбираем, освен за клиента, така и за
самото вещо лице. Практически тази методика не позволява един потребител да
разбере как се изчислява стойността на ОДИ и да я провери, респективно да вземе
решение дали да се съгласи с така предложените му от търговеца лихвени условия.
Въпреки че ответното дружество е търговец и трябва да положи най - голямата
дължима грижа - тази на добрия търговец, включително и като ползва услуги на
експерт в съответната област с цел да разбере начина и условията, при които се
формира и изменя лихвения процент, в конкретиката на настоящото дело е
показателно, че и вещото лице, което е експерт, притежава специалния знания в
тази област, също не може да разбере, изчисли и провери начинът, по който е
формиран ОДИ, тъй като банката е определила сложна формула с компоненти с
различни относителни тегла в общата формула. В този смисъл добросъвестността
изисква изготвената от банката методологията да е не само ясна и обективна, но
и съобразена с възможната степен на познания на ответното дружество като
търговец или нает от него специалист, отчитайки, че банката извършва по занятие
банкова дейност и притежава експерти, счетоводен софтуер, информация и познания,
които значително надвишават разумно предполагаемите възможности на един
търговец или експерт от тази област. Ето защо методологията не следва да бъде до
такава степен сложна, че да затруднява и дори да прави невъзможно за експерта
да провери начина на формирането й и изчисляването на компонента ОДИ.
Гореизложеното мотивира настоящият
състав да приеме, че клаузите на чл. 4 и чл. 4.1 от анекс №8 и№9 не само са
неравноправни, но по отношение на „А.Н.“ ЕООД и А.Н.Н. кредиторът не е доказал,
че е имал правното основание да изменя ГЛП в размер, различен от уговорения с
анекс №7, като сбор от едномесечен Софибор и фиксирана надбавка от 11,648%.
Поради това приложими в отношенията между страните следва да са именно
условията на анекс №7, с който усвоеният и непогасен размер на револвиращия
кредит от 30 000 лв. е бил трансформиран в кредит на вноски, като
главницата се олихвява с лихва, съставена от ясни компоненти и изменяна по
разбираем за длъжниците начин. При положение че по време на действието на анекс
№7 е преустановено публикуването от БНБ на индекса едномесечен Софибор,
приложима следва да е неговата стойност за последния едномесечен период, за
който е била изчислена, преди 01.07.2018 г., в който случай според приложение
6.1 от ССчЕ, ГЛП е в размер на 11,631 (л. 157).
По аналогични на горните съображение
и доколкото ОДИ участва като компонент при образуването на мораторната лихва, начислявана
върху просрочена главница по чл. 4.2 от анекси №8 и №9, то и следва неговата
стойност да се формира при условията на чл. 4.2 от анекс №7, като сбор от ГЛП и
надбавка от два пункта, т.е. в размер на 13,631 %.
Във връзка с възраженията на тримата
ответници, съдът намира, че клаузата на чл. 4.3 от анекси №7, №8 и №9,
предвиждаща фиксиран лихвен процент от 5,00 %, е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Тази лихва се
начислява върху наличния кредит при просрочие на главница и/или лихва и
главница, и се дължи заедно с лихвата по чл. 4.2 от анексите, която се
начислява при допусната забава в изплащане на падежиралата главница за срока на
просрочието. По същността си лихвата по чл. 4.3 е неустойка, тъй като страните
отнапред са уговорили обезщетение за забавено плащане без да е необходимо
доказване на конкретния размер на вредите, но същата излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (т. 3 от ТР №15.06.2010 г. по
тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС). В случая е предвидено при допусната
забава на плащането на изискуемата главница банката да начислява лихвата по чл.
4.2, поради което недопустимо е за същия вид просрочие да се начислява и
лихвата по чл. 4.3. Последната клауза накърнява добрите нрави и в друга посока
– предвидено е, че базата, върху която се начислява лихвата е не просроченото
задължение (за главница или лихва), а целият размер на наличния кредит, т.е.
неговият непогасен остатък, поради което съдът намира, че подобна уговорка води
до недопустимо неоснователно обогатяване от страна на банката и съдебна защита
на такава претенция не следва да бъде дадена.
От приетата без възражения от
страните съдебно - счетоводна експертиза се установява, че пълният размер на
кредита от 30 000 лв. е усвояван по разплащателната сметка, чийто номер е
посочен в договора за кредит и анексите към него, поради което напълно
неоснователни са възраженията в писмената защита на ответното дружество, че не
било доказано усвояването на кредита. Необходимо е да се отбележи и спецификата
на процесния кредит – по силата на договора за кредит и анекси от №1 до №6
сумата от 30 000 лв. е била предоставяна под формата на револвиращ кредит
за срок от една година, в който случай кредитополучателят има правото
многократно да усвоява суми от наличния лимит и да ги погаси по своя преценка в
рамките на този срок, но не по-късно от датата на неговото изтичане. По силата
на анекс №7 от 29.01.2018 г. на практика усвоеният и непогасен от
кредитополучателя лимит от 30 000 лв. е трансформиран в кредит на вноски,
погасявани по погасителен план, посочен в чл. 7.1 от анекса и изменян с последващите
анекс №8 и №9. В този смисъл реално усвояване на средства с подписването на
анекс №7 не е имало, което обаче не освобождава ответниците от връщане на
усвоените средства при действието на договора под формата му на револвиращ
кредит. Нещо повече, договорът за кредит и анексите и в частност анекс №7 ,
обективират изявлението и на тримата ответници, че към датата на подписването
им сумата е била усвоена, като е без правно значение за ангажиране
отговорността на физическите лица, че на тях фактически не им е предоставяна
част от заемната сума, тъй като те отговарят солидарно наред с
кредитополучателя, а вътрешните им отношения нямат отношение към дължимостта им
спрямо кредитора.
Според отговора на задача № I.2 от
ССчЕ към дата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.08.2020 г. е
имало неиздължена главница в размер на 28 100 лв. Относно определяне
непогасения остатък от кредита и по изложените по-горе съображения за прилагане
на лихвените условия съобразно уговореното по анекс №7, съдът намира, че следва
да бъде кредитирано заключението вещото лице по задача № III.3. Задачата е
поставена служебно от съда, като изчисленията са направени именно без прилагане
на лихвените условията в анекси №8 и №9, при което непогасени са били суми,
както следва: 27 495,52 лв.; договорна възнаградителна лихва: 2358,33 лв.;
лихви върху просрочени главници: 532,03 лв.; наказателни лихви: 825,23 лв. Тъй
като ищецът претендира в по-нисък размер възнаградителни лихви - 2297,78 лв. и
лихва върху редовна главница - 489,19 лв., то и с оглед диспозитивното начало,
съдът следва да приеме за дължими именно лихвите в такъв размер. Относно
наказателната лихва за просрочие, претендирана от ищеца в размер от 836,32 лв.,
видно е от приложение №6.3 от ССчЕ (л. 162 от делото), че тя касае лихвата по
чл. 4.3 от договора и анексите във фиксиран размер от 5,00%, и която клауза по
вече изложените съображения съдът намира за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради което тази претенция следва да бъде изцяло отхвърлена.
За пълнота на изложението е
необходимо да се отбележи, че в анекс №7, с който кредитът е трансформиран от
револвиращ в такъв на вноски, е предвидено недопустимо капитализиране на
просрочената и изискуема лихва от 3918,42 лв. към непогасения остатък от
главницата от 30 000 лв., като цялото вземане от 33 918,42 лв. е
формирало нов дълг, върху който се е начислявала възнаградителна лихва. Това
обстоятелство обаче в случая е ирелевантно относно приетия от съда дължим
остатък от кредита, тъй като видно от таблица приложение №6.1 от ССчЕ (лист
157-158) към поставената служебна от съда задача № III.3, дългът е изчислен при
главница от 30 000 лв., без в нея да е включена и капитализираната лихва
от 3918,42 лв.
Неоснователно е искането на
ответниците при постановяване на решението да се съобрази констатираното от
допълнителната ССчЕ обстоятелство, че ЧСИ М. Бъзински е събрал по изп. дело
№4925/2020 г. от ответниците суми в общ размер на 9791 лв. Не е спорно, а и се
установява от приложените в заповедното дело покани за доброволно изпълнение,
че изп. дело №4925/2020 г. е образувано въз основа на издадената в полза на
банката заповед по чл. 417 ГПК, поради което събраните суми не следва да бъда
съобразявани при постановяване на настоящото решение. Този извод следва пряко
от приетото в т. 9 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В
допълнение е необходимо да се отбележи, че в конкретния случай тази сума е събрана
от ЧСИ, но се установява, че не е преведена на кредитора, поради което не може
да се приеме, че понастоящем е налице реално погасяване на част от дълга.
В обобщение на гореизложеното установителният
иск по чл. 422 ГПК следва да бъде уважен изцяло за главницата от 27 495,52 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
19.08.2020 г.. Тъй като в заповедта за незабавно изпълнение претенцията на
заявителя за възнаградителна, мораторна лихва и неустойка е присъдена в общ
размер 3623,29 лв., но доколкото в заявлението е посочена по отделни видове и
стойности, каквото уточнение е направено от ищеца и в молба с вх. №262119 от
14.01.2022 г. и в тази насока е изменен доклада по делото, съдът намира за
необходимо в диспозитива на решението също да посочи акцесорните претенции като
общ сбор, но за яснота да се отразят и сумите по кой вид лихви са включени в
този размер. При това положение от общо претендираните лихви и неустойка за
периода от 09.08.2019 г. до 18.08.2020 г., в размер на 3623,29 лв., дължима е сумата
от общо 2786,97 лв., представляваща сбора от сумата 2297,78 лв. – възнаградителна
лихва върху редовна главница за периода 29.11.2019 г. – 29.07.2020 г. и 489,19
лв. – лихва за просрочена главница по чл. 4.2 от договора и анексите за периода
29.10.2019 г. – 18.08.2020 г.. За разликата над 2786,97 лв. до 3623,29 лв.
претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена, и която разлика от 836,32 лв.
представлява наказателната лихва за просрочие по чл. 4.3 от договора за кредит
и анексите към него, дължима за периода 09.08.2019 г. – 18.08.2020 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят разноски на ищеца, както следва: общо 1769,64 лв. за заповедното
производство, от които 605,65 лв. – държавна такса и 1163,99 лв. – адвокатско
възнаграждение; общо 3138,29 лв. за исковото производство, от които 1709,08 лв.
– адвокатско възнаграждение; 605,65 лв. – държавна такса; 823,56 лв. – депозит
за ССчЕ;
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците разноски, както следва: на А.Н.Н. сумата от 13,44 лв. - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и общо 20,16 лв.
сторени разноски в исковото производство, от които 16,13 лв. – адвокатско
възнаграждение и 4,03 лв. – депозит за ССчЕ; а на М.А.Н.
13,44 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и общо 28,57 лв. – разноски в исковото производство, от които 16,13
лв. – адвокатско възнаграждение и 12,44 лв. – депозит за ССчЕ.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че
ответниците „А.Н.“ ЕООД с ЕИК ********, А.Н.Н. с ЕГН ********** и М.А.Н. с ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес ***, кантора 262, чрез адв. В. В., дължат солидарно
на ищеца „У.Б.“ АД с ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В. П., непогасени
вземания по Договор за банков револвиращ кредит №0024/256/30092014 от
30.09.2014 г. и подписаните девет анекса към него, за суми, както следва: 27
495,52 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.08.2020 г.; общо 2786,97 лв. начислени
лихви за периода от 09.08.2019 г. до 18.08.2020 г., която сума представлява
сбор от сумата 2297,78 лв. – възнаградителна лихва върху редовна главница за
периода 29.11.2019 г. – 29.07.2020 г. и 489,19 лв. - лихва за просрочена
главница по чл. 4.2 от договора и анексите към него, начислена за периода
29.10.2019 г. – 18.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвите за
разликата над 2786,97 лв. до 3623,29 лв. и която разлика от 836,32 лв.
представлява претенция за дължима наказателната лихва за просрочие по чл. 4.3
от договора за кредит и анексите към него, дължима за периода 09.08.2019 г. –
18.08.2020 г., и за които вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. 1809/2020 г., по описа на РС – Монтана.
ОСЪЖДА „А.Н.“ ЕООД с ЕИК ********, А.Н.Н. с ЕГН **********
и М.А.Н. с ЕГН **********, да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД с ЕИК ********,
съдебни разноски, както следва: общо 1769,64 лв. за заповедното
производство и общо 3138,29 лв. за исковото производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД с ЕИК ********, да заплати на А.Н.Н.
с ЕГН **********, съдебни разноски, както следва: 13,44 лв. за
заповедното производство и общо 20,16 лв. за исковото производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД с ЕИК ********, да заплати на М.А.Н.
с ЕГН **********, съдебни разноски, както следва: 13,44 лв. за заповедното
производство и общо 28,57 лв. за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: