Р Е Ш Е Н И Е
№ 135 02.05.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на десети април две хиляди и деветнадесета година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1105 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.Д.И. ***, действаща чрез адв.В.К.,
против решение № 1383/31.12.2018 г. по гр.д.№ 4458/2017 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора в частите му, в които е бил отхвърлен предявения иск за
делба на жилищната сграда и трите стопански сгради, построени в допуснатото до
делба дворно място; делбата по отношение на приращенията в дворното място е
била допусната при квоти от 5/6 ид.части за ответника Г.И. и 1/6 ид.част за
ищцата /понастоящем въззивница/, и е било прекратено производството по чл.344,
ал.2 от ГПК за разпределяне ползването на построената в допуснатото до делба
дворно място жилищна сграда.
С жалбата решението в тази
му част се обжалва като неправилно, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Изложени са оплаквания за
необоснованост на обжалваното решение, т.к. изводите на първоинстанционния съд,
че сградите, чието допускане до делба се иска, не представляват търпими строежи
по смисъла на ЗУТ, не са били съобразени със заключенията на вещите лица.
Освен това се твърди, че
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. за тези свои
изводи ценил надлежно оспорения от въззивницата отказ на главния архитект на
Община Стара Загора за издаване на удостоверение за търпимост на сградите,
който по реда на косвения съдебен контрол следвало да бъде признат за
недействителен.
Твърди се, че необсъждайки
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и възраженията
на страните по делото, първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на решението.
Посочва се също така, че
отхвърляйки иска за делба на сградите, СтРС е нарушил материалния закон, т.к.
не е пречка те да бъдат допуснати до делба дори да са незаконнни строежи,
доколкото не е предприета процедура по премахването им, и същите предствавляват
самостоятелни обекти на правото на собственост, отразини са в кадастралната
карта със самостоятелни идентификатори и са регистрирани в данъчната служба на
общината.
С оглед на това тези сгради е
следвало да бъдат доруснати до делба и да не се прекратява производството по
чл.344, ал.2 от ГПК по отношение ползването на жилищната сграда.
Досежно квотите, при които
находящите се в дворното място приращения /сгради/ са били допуснати до делба се
твърди, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е
постановил необосновано и противоречащо на закона решение, т.к. не е взел
предвид свидетелските показания за периода на изграждането им.
Претендира се отмяната на
решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с което построените
в дворното място жилищна сграда и три стопански сгради бъдат допуснати до делба
при квоти от 1/3 ид.част за въззивницата и 2/3 ид.части за Г.Т.И., при каквито
квоти бъде допусната делбата и на другите находящи се в дворното място
приращения /сгради/.
В срока за отговор на
въззивната жалба е подаден такъв от въззиваемите Г.Т.И., Н.Т.И. и И.Ж.И.,***, действащи чрез пълномощници-адвокати, с
който жалбата е оспорена като неоснователна.
Развити са съображения, че
обжалваното решение е обосновано, т.к. фактическите изводи на
първоинстанционния съд относно местоположението на процесното дворно място
извън регулационните граници на гр.Стара Загора и незаконността на построените
в него жилищна сграда и три стопански сгради са основани на събраните по делото
доказателства, които са били анализирани последователно и в тяхната съвкупност,
а направените въз основа на тях правни изводи за недопустимост на делбата на
тези сгради са били съобразени с материалния закон и съдебната практика.
Предвид отхвърлянето на
иска за делба по отношение на сградите, правилно първоинстанционният съд
прекратил производството за разпределяне на ползването на жилищната сграда.
По отношение на квотите,
при които е била допусната делбата на приращенията в дворното място, се
посочва, че изводите на районния съд са правилни и в съответствие с
разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността.
Претендира се потвърждаване
на решението в обжалваната му част.
В откритото съдебно заседание въззивницата
се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата и
пледира за уважаването й.
Въззиваемите се представляват от
пълномощник-адвокат, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждане на направените по делото разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от Ц.Д.И. *** срещу Г.Т.И. *** и Н.Т.И. *** иск
за делба на поземлен имот,
представляващ съгласно Скица № 15-339362-17.07.2017 год. на СГКК-гр. Стара
Загора, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на
АГКК ПИ № 68850.315.923
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет,
деветстотин двадесет и три/, с административен адрес: гр. Стара Загора, п.к.
6000, местност "Каймака", с площ от 231 кв.м., с трайно предназначение
на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване /до
10 метра/, с номер по предходен план: 000923, при съседи: 68850.315.926,
68850.315.921, 68850.315.956, 68850.315.914, жилищна
сграда-еднофамилна, със застроена площ 69 кв.м. /шестдесет и девет кв.м./, а
съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0008977БЦ/25.07.2017 год.,
изд. от Община Стара Загора, с площ от 66 кв.м., с брой етажи: 1 /един/, с
административен адрес: гр. Стара Загора, п.к, 6000, местност "Каймака",
която съставлява сграда с идентификатор № 68850.315.923.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
триста и петнадесет, деветстотин двадесет и три, едно/, съгласно Кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18-
43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, построена в ПИ №
68850.315.923 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и
петнадесет, деветстотин двадесет и три/, както и построените в същия поземлен
имот: сграда с идентификатор № 68850.315.923.2,
със застроена площ 16 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда, сграда с идентификатор № 68850.315.923.3,
със застроена площ 26 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда, сграда с идентификатор № 68850.315.923.4,
със застроена площ 6 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда.
Изложени са твърдения, че ищцата,
като преживяла втора съпруга, и ответниците Г.Т.И. и Н.Т.И., като низходящи от
първи ред, са наследници по закон на Т.Г.И., починал на 20.07.2016 г., б.ж. на гр.Стара
Загора, при равни дялове на наследяване.
Приживе по силата на
реституция общият наследодател Т.Г.И. придобил собствеността върху делбения
недвижим поземлен имот, а на 10.11.2000
г. чрез договор за покупко-продажба продал на сина си Г.Т.И. ½ идеална
част от имота.
Твърди се, че преди
сключването на брака си с ищцата общият наследодател Т.Г.И. построил
едноетажната жилищна сграда в поземления имот, а след като бракът вече бил
сключен построил и трите стопански постройки, но всички сгради били построени
преди 10.11.2000 г.
Претендира се допускането на
делба между страните при квоти от 2/3 идеални части за Г.Т.И. и по 1/6 идеална
част за Н.Т.И. и за Ц.Д.И. по отношение на поземления имот и стопанските
постройки, и от по 1/3 идеална част за всеки един от тримата съделители по
отношение на жилищната сграда.
С отговора си на исковата молба ответниците Г.Т.И. и Н.Т.И. са възразили
срещу участието на последната като съделител, т.к. по силата на договор за
дарение от 01.08.2017 г. тя се била разпоредила с правата си в съсобствеността
в полза на Г.Т.И..
По отношение на квотите, при които следва да бъде допусната
делбата са възразили, че следва да са 5/6 идеални части за Г.Т.И. и 1/6 идеална
част за Ц.Д.И., т.к. жилищната сграда и стопанските постройки били построени и
придобити в еднолична собственост по давност от общия на тримата съделители
наследодател преди сключването на брака му с ищцата, а по силата на договора за
покупко-продажба от 10.11.2000 г. Г.Т.И. придобил ½ идеална част от
поземления имот, ведно с построените в него сгради.
По отношение извършването на делбата се претендира
допускането до делба на жилищната сграда, ведно с поземления имот, в който е
била построена, съставляващ нейна обща част, и ведно със стопанските постройки,
представляващи обслужващи главната вещ прилежащи помещения.
В хода на производството като ответник е била конституирана
и И.Ж.И. ***, в качеството й на бивша съпруга на Г.Т.И., с когото към
10.11.2000 г. е била в брак.
Съделителят И. е възразил, че придобитото по време на брака
делбено имущество е негова лична собственост, т.к. към 10.11.2000 г. със
съпругата си са били във фактическа раздяла и тя няма принос по смисъла на
чл.19, ал.3 от СК /отм./.
С отговора на исковата молба И.Ж.И. и признала възражението
за лична трансформация и правопораждащите го факти.
По искане на ищцата и ответника И. е било открито
производство по чл.344, ал.2 от ГПК за разпределяне правото на ползване на
жилищната сграда и на стопанските постройки.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че до делба между Ц.Д.И. и Г.Т.И. следва да се
допусне поземленият имот като самостоятелен обект на правото на собственост,
ведно с подобренията в него, представляващи построените жилищна сграда и
стопански постройки, т.к. е установил, че имотът се намира извън регулацията на
гр.Стара Загора, поради което сградите представляват незаконни и нетърпими
строежи.
Делбата е допусната при
квоти от 5/6 идеални части за Г.И. и 1/6 идеална част за Ц.И., т.к. правопораждащите по отношение
на съделителя И. факти са наследяване на 1/6 идеална част, договор за
покупко-продажба за ½ идеална част и договор за дарение за 1/6 идеална
част, а за съделителката Ц.И. правопораждащият факт е наследяване за 1/6
идеална част.
Исковете срещу Н.Т.И. и И.Ж.И.
са отхвърлени като неоснователни.
Като неоснователни са
отхвърлени и исковете за допускане извършването на делба по отношение на
жилищната сграда и стопанските постройки, а производството по чл.344, ал.2 от ГПК е било прекратено като недопустимо.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Районен съд – Стара Загора, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази им част.
Безспорно
установено е, че на 05.11.1981 г. въззивницата Ц.Д.И. е сключила граждански
брак с Т.Г.И..
С решение от 15.06.1981 г. по гр.д.№
994/1981 г. на СтРС Т.Г.И. е бил признат по отношение на С.В.Г. от
гр.Стара Загора и ОбНС гр.Стара Загора на основание покупко-продажба и давностно владение на дворно място от 230
кв.м., неурегулирано, находящо се в гр.Стара Загора, заедно с намиращата се в
него жилищна сграда, незаконно строена през
С решение от 16.07.1999 г. на ПК –Стара Загора на Т.Г.И. е било
възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на
собственост върху недвижим имот – земя за индивидуално застрояване, с площ от
0,231 дка, находящ се в местността „Каймака“, имот № 000923 по картата на
землището на гр.Стара Загора, който по действащата кадастрална карта представлява ПИ № 68850.315.923 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет,
триста и петнадесет, деветстотин двадесет и три/, с административен адрес: гр.
Стара Загора, п.к. 6000, местност "Каймака", с площ от 231 кв.м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план: 000923, при съседи:
68850.315.926, 68850.315.921, 68850.315.956, 68850.315.914.
В имота са построени еднофамилна
жилищна сграда и три стопански постройки, съответно жилищна сграда-еднофамилна, със
застроена площ 69 кв.м. /шестдесет и девет кв.м./, а съгласно Удостоверение за
данъчна оценка изх. № Д0008977БЦ/25.07.2017 год., изд. от Община Стара Загора,
с площ от 66 кв.м., с брой етажи: 1 /един/, с административен адрес: гр. Стара
Загора, п.к, 6000, местност "Каймака", която съставлява сграда с
идентификатор № 68850.315.923.1
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет,
деветстотин двадесет и три, едно/, съгласно Кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед РД-18- 43/25.05.2009 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, построена в ПИ № 68850.315.923 /шестдесет и
осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет, деветстотин двадесет и
три/, а стопанските постройки представляващи сграда с идентификатор № 68850.315.923.2, със застроена площ 16
кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска сграда, сграда с
идентификатор № 68850.315.923.3,
със застроена площ 26 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда, сграда с идентификатор № 68850.315.923.4,
със застроена площ 6 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда.
На 10.11.2000 г . Т.Г.И. е продал на сина си Г.Т.И. ½ идеална част от
недвижимия имот – земя за индивидуално застрояване, с площ от 0,231 дка,
находящ се в местността „Каймака“, имот № 000923 по картата на землището на
гр.Стара Загора, ведно със всички подобрения и трайни насаждения в него.
Към момента на сключване на договора Г.Т.И. е бил в брак със И.Ж.И., прекратен с влязло в сила на 12.02.2002 г. решение
за допускане на развод, но не се спори между страните, че двамата съпрузи са
били във фактическа раздяла и И.Ж.И. няма съпружески принос в придобиването му,
поради което той е придобит като лична собственост от Г.Т.И..
Т.Г.И. е починал на 20.07.2016 г., като е оставил за свои законни
наследници преживялата си втора съпруга Ц.Д.И. и децата си Н.Т.И. и Г.Т.И..
С договор за дарение от 01.08.2017 г. Н.Т.И. е дарила на брат си Г.Т.И.
1/6 идеална част от съсобствения помежду им имот, представляващ ПИ №
68850.315.923 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и
петнадесет, деветстотин двадесет и три/, ведно със всички подобрения,
приращения и трайни насаждения, находящи се в имота, включително и постройките,
неотговарящи на изискванията на чл.127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, представляващи построените
в същия поземлен имот сграда с идентификатор № 68850.315.923.2, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи-1, с
предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 68850.315.923.3, със застроена площ 26
кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска сграда, сграда с
идентификатор № 68850.315.923.4,
със застроена площ 6 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда.
От показанията на свидетелите Г.Г., С.С. и Ж.Ж. е
установено, че Т.Г.И. е живял в процесния
поземлен имот от
От
показанията на свидетелите П.Г., Н.М. и Г. Г. се установява, че всички сгради
са били построени в дворното място, още преди Т.И. да се ожени за Ц.И.. След
сключването на брака съпрузите не били събаряли съществуващи сгради и не били
строили нови такива, а само реконструирали съществуващите от преди това в имота
селскостопански постройки.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, дадено от вещите лица Г.И. и С.Г.
се установява, че сграда № 2 не съществува по предназначението си по КККР за
селскостопанска сграда, а западната й част е преустроена в кухненски бокс,
придаден към източната и западната част на жилищна сграда № 1, преустроени в
дневна, като достъпът до тях е покрит вход. В северната част на поземления имот
е ситуирана жилищна сграда с площ от 85 кв.м., с два покрити самостоятелни
входа, които не са отразени в КККР, в южната му част са ситуирани гараж с площ
от 19 кв.м., тоалетна с площ от 2 кв.м. и склад за зимнина с площ от 11 кв.м..
Складът за дърва с площ от 8 кв.м. не е отразен в КК. Гаражът заема стопанската
сграда с идентификатор № 68850.315.923.4
и западната част на стопанската сграда с идентификатор № 68850.315.923.3, а складът за зимнина и
тоалетната се намират в източната част на последната. За сградите е налице
постановен отказ на главния архитект на Община Стара Загора за издаване на
удостоверение за търпимост. Според осъществения през
Изслушано
е заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице П.В., от
което се установява, че жилищната сграда и сградите за допълващо застрояване е
можело да бъдат узаконени до 22.11.2013 г. Необходимите документи не са били
подадени пред Община Стара Загора в този срок, поради което сградите не могат
да бъдат узаконени. Съгласно действалите норми на ЗПИНМ, ППЗПИНМ и ЗТСУ и
ППЗТСУ жилищната сграда, респективно сградите на допълващо застрояване в имота са
били допустим строеж, поради което на основание §127, ал.1 от ЗУТ са търпим
строеж и не подлежат на премахване.
От
изслушаното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещите лица П.В. и Т.Н., се установява, че територията, върху която са
построени делбените сгради в ПИ с идентификатор № 68850.315.923 до настоящия
момент не влиза в регулационните граници на урбанизираната територия на
гр.Стара Загора. Сградите, независимо в кой период са били построени, са недопустими,
тъй като територията, върху която са изградени не попада в регулационните
граници на гр.Стара Загора. Земята, върху която са били изградени сградите – ПИ
с идентификатор № 68850.315.923 според скицата, издадена от СГКК –Стара Загора
е с трайно предназначение:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение в съответните му части, съдът намира същото за валидно и
допустимо, а по същество за правилно, по следните съображения:
С решението си по допускането на делбата
съдът следва да постанови кои са имотите, които подлежат на съдебна делба,
между кои лица следва да се извърши тя и какви са квотите на всеки от
съделителите.
Безспорни между страните и доказани в
процеса са правпораждащите съсобствеността факти, а именно, че общият на
страните наследодател Т.Г.И. е придобил правото на собственост върху
поземленият имот, представляващ ПИ с
идентификатор № 68850.315.923 по действащата кадастрална карта на гр.Стара
Загора, през
Установено е, че към момента на
постановяване на решението на ПК-Стара Загора в имота вече са били построени
жилищната сграда и стопанските постройки, които обаче са незаконни и
недопустими, защото за тях няма издавани строителни книжа, т.к. поземленият
имот никога не е бил включван в строителните и регулационните граници на
гр.Стара Загора и в нито един момент не е бил
елемент на дворищна регулация, на ПУП, на регулационен план, а статутът му не е
бил променян.
Съгласно
действащата разпоредба на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ строежите, изградени до
31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са били извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими.
При
това положение и доколкото предмет на
разпоредителна сделка по смисъла на ЗУТ могат да бъдат само законни сгради или
търпими строежи, за които е налице надлежно издадено удостоверение за
търпимост, то жилищната сграда и стопанските постройки не могат да се допуснат
до делба като самостоятелни имоти, а само като подобрения към поземления имот,
в който са били изградени.
В този смисъл неоснователно е оплакването
във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неосъществяването на косвен съдебен
контрол за законност на отказът на Главния архитект на Община Стара Загора да
издаде удостоверение за търпимост на процесните сгради.
Тълкуването на §127, ал.1, изр. ІІ-ро от ПЗР на ЗУТ води до извода,
че условие за извършването на разпоредителна сделка, в това число и допускането
до делба, на изграден до 31.03.2001 г. строеж е наличието на надлежно издадено
от компетентния административен орган удостоверение за търпимост.
В
производството по съдебна делба е налице възможност за някои от съделителите да
оспорят верността на издадено удостоверение за търпимост, като удостоверените с
този документ релевантни факти за допустимостта на строежа по разпоредбите,
които са действали по времето на извършването му, или по действащите разпоредби
на ЗУТ, ще подлежат на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени
средства.
Не
е налице обаче законово предвидена възможност за съда по пътя на косвения
съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК да изземе компетентността на
административния орган за издаването на индивидуалния административен акт.
В допълнение следва да се има предвид, че
отказът на Главния архитект на Община Стара Загора да издаде удостоверение за
търпимост на процесните сгради не е незаконосъобразен индивидуален
административен акт, преценявайки го в аспекта на изтъкнатите от Ц.Д.И.
оплаквания в тази насока.
По делото не се доказаха твърденията на
въззивницата за неспазена форма, т.к. сред доказателствата по делото липсва
постановеният от Главния архитект индивидуален административен акт, а в
приложеното като доказателство нотариално дело се съдържа единствено писмото, с
което Г.Т.И. *** за отказа за издаване на удостоверение за търпимост.
В тази връзка е неоснователно и оплакването
за липсата на посочени фактически и правни основания за издаване на акта.
Дори обаче да се приеме, че самото писмо
материализира индивидуалния административен акт, то писмената форма е налице, а
фактическите и правни основания за издаването му са посочени, а именно
несъответствието на сградите с разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Непосочването на обстоятелства, касаещи
времето на изграждането на сградите е ирелевантно, т.к. тези постройки няма как
да бъдат търпими строежи, предвид че няма как да са били допустими по
действалите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите,
действали към момента на изграждането им, както и по действащите разпоредби на
ЗУТ, тъй като територията, в която се намира имота, никога след
В този ред на мисли неоснователни са и
оплакванията за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение при
обсъждането и цененето на изслушаните заключения на вещите лица и за необоснованост
на решението на същото основание.
В съответствие с разпоредбите на чл.202 и
чл.203 от ГПК СтРС е обсъдил и ценил и трите приети заключения, като правилно е
основал своите правни изводи, касаещи търпимостта на процесните сгради, въз
основа на заключението на вещите лица П.В. и Т.Н., т.к. само те са изследвали въпроса
за търпимостта на сградите в аспекта на допустимостта им по действалите към момента на изграждането им подробни
устройствени планове и правила и нормативи, както и по действащите разпоредби
на ЗУТ.
Единичното заключение на вещото лице П.В. по
тези въпроси се явява необосновано, т.к. при устното му изложение пред съда той
посочва, че не е обследвал въпроса за действалите от
С оглед на изложените до момента правни
изводи и като се вземат предвид безспорно установените последвалите
реституцията разпоредителни сделки през
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за нарушение на
материалния закон и неспазване на задължителната съдебна практика, обективирана
в ППВС № 6/1974 г., относно недопускането на процесните сгради до делба.
Незаконни строежи, които не подлежат на премахване, се допускат до
делба като самостоятелни обекти на правото на собственост само ако
представляват търпими строежи.
Неподлежащите на премахване незаконни строежи, за които не е налице издадено удостоверение
за търпимост, се допускат до делба като подобрения на недвижимия имот, в който
са построени, а извършвайки делбата на дворното място, съдът ще извърши делба и
на незаконно построените сгради, като същите следва да бъдат оценени във
втората фаза на делбеното производство.
Доколкото процесните сгради не съставляват самостоятелни имоти, а
подобрения на делбения поземлен имот, а за него липсва направено искане за
разпределяне правото му на ползване по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, правилно
районният съд е прекратил производството в тази му част.
Неоснователно е оплакването в
допълнението към въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост и
противоречие със закона на обжалваното решение досежно квотите, при които
находящите се в дворното място приращения /сгради/ са били допуснати до делба,
т.к. районният съд не е взел предвид свидетелските показания за периода на
изграждането им.
Обстоятелството за момента на
изграждането на сградите е без значение за правните изводи на съда досежно
квотите в съсобствеността, т.к. тези сгради съставляват приращения на дворното
място по смисъла на чл.92 от ЗС.
Времето на изграждането им би
имало правно значение само ако тези сгради бяха самостоятелни обекти на правото
на собственост, каквито по изложените по-горе в мотивите съображения въззивният
съд приема, че не са.
Тъй като правните изводи на настоящата
съдебна инстанция съвпадат с изводите на Районен съд –Стара Загора, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемите
имат право на разноски в настоящото производство.
С оглед на представените доказателства за реално направени такива, в
полза на Г.Т.И. следва да се присъди сумата от 800,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и
чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1383/31.12.2018 г. по гр.д.№
4458/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е бил
отхвърлен предявения иск за делба на жилищна
сграда-еднофамилна, със застроена площ 69 кв.м. /шестдесет и девет кв.м./, а
съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № Д0008977БЦ/25.07.2017 год.,
изд. от Община Стара Загора, с площ от 66 кв.м., с брой етажи: 1 /един/, с
административен адрес: гр. Стара Загора, п.к, 6000, местност
"Каймака", която съставлява сграда с идентификатор № 68850.315.923.1 /шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет, деветстотин двадесет и три,
едно/, съгласно Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Стара Загора,
одобрени със Заповед РД-18- 43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, построена в ПИ № 68850.315.923 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, триста и петнадесет, деветстотин двадесет и три/, както и построените
в същия поземлен имот: сграда с идентификатор № 68850.315.923.2, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи-1, с
предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор № 68850.315.923.3, със застроена площ 26
кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска сграда, сграда с
идентификатор № 68850.315.923.4,
със застроена площ 6 кв.м., брой етажи-1, с предназначение: селскостопанска
сграда, построени в
допуснатия до делба поземлен имот,
представляващ съгласно Скица № 15-339362-17.07.2017 год. на СГКК-гр. Стара
Загора, издадена въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на
АГКК ПИ № 68850.315.923
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, триста и петнадесет,
деветстотин двадесет и три/, с административен адрес: гр. Стара Загора, п.к.
6000, местност "Каймака", с площ от 231 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско
застрояване /до 10 метра/, с номер по предходен план: 000923, при съседи:
68850.315.926, 68850.315.921, 68850.315.956, 68850.315.914; в частта му, в която делбата по
отношение на приращенията в дворното място е била допусната при квоти от 5/6
ид.части за съделителя Г.Т.И. и 1/6 ид.част за съделителката Ц.Д.И., както и в
частта му, в която е било прекратено производството по чл.344, ал.2 от ГПК за
разпределяне ползването на построената в допуснатото до делба дворно място
жилищна сграда.
В останалата му необжалвана част
решение № 1383/31.12.2018 г. по гр.д.№ 4458/2017
г. по описа на Районен съд – Стара Загора е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Ц.Д.И., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати
на Г.Т.И., ЕГН – **********, с адрес: ***
сумата от 800,00 лв. /осемстотин
лева/ - съдебно-деловодни пред
въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.