Р Е Ш Е
Н И Е
№444
гр.Враца 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публичното заседание на 19.11.2020г. / деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа
докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм.
д.№ 501 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр.чл.197 ал.2 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от Д.Д. *** , против РЕШЕНИЕ №139/31.08.2020г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново , в
частта, в което е оставена без уважение жалбата
му с вх.№94-Д-4/24.08.2020г. по описа на
ТД на НАП В.Търново офис Враца и заведена с вх.№19185/25.08.2020г. по описа на
ТД на НАП В.Търново, предявена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание
чл.200, чл.202 вр.чл.195 ал.1-3 от ДОПК с изх.№С-200006-022-0053511/14.08.2020г.,
издадено от Р.Г., ** при ТД на НАП –В.Търново офис Враца.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Изтъква се, че неправилно ответникът е приел, че при издаване на
оспореното пред него постановление е спазена
процедурата по налагане на такова
обезпечение и правилно е приложен материалният закон, като се е аргументирал,
че е налице установено и изискуемо
публично вземане против жалбодателя, приемайки за годно изпълнително основание
невлязло в сила решение за налагане на
финансова корекция. Жалбодателят счита, че
в настоящата хипотеза могат да бъдат наложени единствено предварителни
обезпечителни мерки по чл.121 от ДОПК, но не и такива по чл.200 и чл.205 вр.чл.195 ал.1-3 от ДОПК. Изтъква се, че независимо от издаденото решение по ЗУСЕСИФ за
финансова корекция, същото само по себе си не може да послужи като
изпълнително основание, а въз основа на него следва да се издаде АУПДВ. Сочи се също, че наложеното обезпечение не е съобразено с
размера на вземането, тъй като общо са
наложени запор върху лек автомобил и възбрана върху три недвижими имоти, чиято действителна
стойност надхвърля дължимата сума. Прави
се искане за отмяна на решението, заедно с всички законни последици.
Ответникът по делото чрез
процесуалния си представител * Д.М. в писмена защита оспорва
жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че решението е правилно, тъй като по аргумент от чл.165 от ДОПК
в случая е налице изключението, при което изпълнителното производство за
събиране на публично вземане започва не въз основа на АУПДВ, а въз основа на административен акт по ЗУСЕСИФ, с който
същото е установено. Поддържа се твърдение, че наложените обезпечителни мерки са съответни
на размера на вземането. Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото
административна преписка е видно, че в ТД на НАП офис Враца е образувано изп.д.
№*********/2019г. с длъжник настоящият жалбодател, за дължими от него суми по решение за
финансова корекция 06/112/08096/04/01 от 26.03.2018г., издадено от Директора на
ОД на ДФ“Земеделие“ гр.П., в размер на ***. заедно с дължимата лихва. Изпратено
му е съобщение за доброволно изпълнение изх.№С190006-048-0132382/13.09.2019г.,
получено от него на 06.07.2020г., в което освен установеното с решението
вземане е начислена и лихва от ***. Тъй като задълженията не са погасени в
срока за доброволно изпълнение,
публичният изпълнител е наложил запор върху автомобил, собственост на
жалбодателя и възбрана върху три недвижими имоти, като предмет на настоящето
производство е оспорването на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С200006-022-0053511/14.08.2020г., с което е наложена възбрана върху
½ идеална част от * КИД 12259.1018.16.2.2
находящ се в гр.В. *** с площ от 71.60кв.м, по КККР, с данъчна оценка за
съответната част ***. Това постановление е обжалвано с жалба с вх.№94-Д-4/24.08.2020г. по описа на ТД на НАП
В.Търново офис Враца и заведена с вх.№19185/25.08.2020г. по описа на ТД на НАП,
по която ответникът се е произнесъл с
обжалваното пред съда решение, като е оставил жалбата без уважение и е
потвърдил постановлението, с изложени подробни мотиви. Аргументите му за законосъобразност на оспореното постановление
на публичния изпълнител се изразяват в
това, че поради невъзможността вземането
да бъде събрано чрез стойността на предложеното като обезпечение МПС, се е
наложило публичният изпълнител да наложи възбрана върху три недвижими имоти,
като единият от тях е процесният. Изложено е и
съображението, че издаденото
решение за финансова корекция е годен
изпълнителен титул, както и че
същото подлежи на предварително изпълнение. Върху приложеното известие за
доставяне не е отбелязана датата на
получаване на решението. Недоволен от
решението на горестоящия административен орган, настоящият жалбодател го е
обжалвал с жалба вх.21250/25.09.2020г., депозирана по пощата на 24.09.2020г.,
видно от клеймото на приложения пощенски плик.
Пред съдебната инстанция като
доказателство е прието заверено ксероксно копие от изп.д. №*********/2019г. на **
при ТД на НАП В.Търново офис Враца.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК съдът следи служебно за
допуснати нарушения при издаване
на обжалвания административен акт, на
всички основания по чл.146 от АПК, дори да няма наведени
доводи за това, като е длъжен да се
произнесе и относно нищожността на оспорения акт, дори да няма
направено искане в жалбата. Съдът
намира, че решението е издадено от компетентен орган съобразно правомощията му
по чл.197 ал.1 от ДОПК, в изискуемата
писмена форма и при изложени мотиви, от
които могат да се направят нееднозначни изводи за волята на административния
орган. При така изложените съображения
съдът намира, че решението в обжалваната част не е нищожно.
Съдът
приема, че при постановяване на решението
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата против
постановлението на ** Г. е разгледана в
посочения от закона срок, като
лицето своевременно е уведомено за издаденото решение. Правилно е приложен и материалният закон. Съдът
намира, че законосъобразно обезпечителните мерки са наложени на основание чл.200 и чл.205 ал.3 вр.чл.195 ал.1-3 от ДОПК, а не по чл.121 ал.1
от ДОПК, тъй като на това основание се налагат предварителни обезпечителни
мерки по време на производството по издаване на
АА. Макар и решението за финансова корекция да не е влязло в сила, то
административното производство по издаването му е приключило, поради което обезпечителните
мерки не са предварителни. Съгласно чл. 195 ал.2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено, като при
неплащане в срока за доброволно изпълнение се приема, че тези условия са налице. Съгласно
ал.3 на същата разпоредба обезпечението се налага с постановление
на публичния изпълнител, когато не е наложено
обезпечение, след получаване на изпълнителното
основание. Обезпечението
е наложено и съобразно правилото на чл.195 ал.6 от ДОПК – по данъчната оценка
на имота, тъй като няма твърдение, че същият има балансова стойност.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка,
ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; б) не съществува изпълнително
основание; или в) не са спазени изискванията за налагане на обезпечителни мерки
по чл. 195, ал. 5 ДОПК.
Първото отменително
основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице.
Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото не са
представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя
задължителна съдебна отмяна на наложената възбрана върху недвижимия имот.
Не е налице и второто отменително
основание - липсата на годно
изпълнително основание, което жалбодателят намира в неиздаването на АУПДВ за
вземането. Съдът счита, че в
настоящия случай актът на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за
налагане на финансова корекция, подлежащ на предварително изпълнение по силата
на чл. 73, ал. 4, във връзка с чл. 27, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, е годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ"Земеделие" издава решение за финансова корекция за
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ. Това
са всички мерки и подмерки, извън тези по чл. 21, параграф 1, букви
"а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) №
1305/2013. Това
решение следва да е със съдържание по чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ - то представлява административен
акт, с който се установява публичното вземане по основание и по размер и може
да послужи като изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК. Това следва от
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8
от ДОПК, според която
публични държавни вземания са тези за недължимо платените, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от оперативните програми на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове, които възникват въз основа на административен акт. Именно
такъв административен акт е предвиденото в чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП решение за финансова
корекция.
Не е налице и третото отменително
основание – обезпечението не е наложено по този ред.
Изпълнено е и изискването на чл.195
ал.7 от ДОПК и наложените обезпечителни мерки са съответни на вземането, което е в размер на ***. към датата на налагане на
обезпечителната мярка, като данъчната
оценка на възбранения имот възлиза на ***лв.
Данъчните оценки на възбранените с
останалите две постановления имоти са съответно
***лв. и ***лв.. Застрахователната стойност на запорирания автомобил е ***лв.
Общо стойността на имуществата,
послужили като обезпечение, е ***лв.,
т.е не се надвишава стойността на вземането.
При така изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на
ответника НАП следва да се присъдят 100 /сто/лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 от
Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д. *** против Решение № 139/31.08.2020г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново в
частта, в която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С200006-022-0053511/14.08.2020г. на **
при ТД на НАП Велико Търново - офис Враца за
наложена възбрана върху ½ идеална част от * КИД 12259.1018.16.2.2 находящ се в гр.В. *** с
площ от 71.60кв.м, по КККР, с данъчна оценка за съответната част *** лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Решението да се съобщи на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМ. СЪДИЯ: