№ 105
гр. ХАСКОВО, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20225600100300 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Н. от град
Хасково, с която срещу Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виева Иншурънс Груп“ АД – София се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
Ищцата претендира сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 13.08.2021 година, ведно
със законните лихви върху тази главница от 31.08.2021 година до
окончателното разплащане. В исковата си молба ищцата твърди следните
обстоятелства относно настъпилото застрахователно събитие: На
13.08.2021г. около 17:05 ч. в град Хасково, на кръстовището, образувано от
бул. „Освобождение” и бул. „Илинден” настъпило пътно-транспортно
произшествие между застрахования при ответника л.а. „****“ 2 с
peгистрационен ******, управляван от С.Р.М. и лек автомобил „*****“ с peг.
****, управляван от ищцата С. Д. Н., при което на последната били
причинени телесни повреди - счупване на кост на лявата ръка с кръвонасядане
и оток по гърба на лявата длан. Ищцата твърди следния механизъм на пътно-
транспортното произшествие: Управляваният от С.Р.М. л.а **** 2 с peг.
****** се движил по бул. „Освобождение“ в посока центъра на града.
Стигайки до кръстовището с бул. Илинден, М. се престроила в лявата лента и
спряла с намерение да завие наляво по бул. Илинден. В същото време от
другата страна на кръстовището също по бул. Освобождение, но в посока
изхода за гр.Кърджали, със скорост около 44 км/ч се движил л.а. ***** с peг.
****, управляван от ищцата С. Д. Н.. Навлизайки в кръстовището,
1
автомобилът на последната не бил пропуснат от предприелия завой наляво
л.а. ****, при което настъпил удар между двете МПС. Веднага след ПТП
пострадалата Н. била откарана в спешно отделение на МБАЛ-Хасково по
повод болки в лявата длан на ръката. Извършен бил преглед и рентгеново
изследване, като било установено, че вследствие на ПТП ищцата получила
следните травматични увреждания: счупване на друга метакарпална кост;
фрактура осис метатарзи 4 мани синистра ( счупване на 4 мететарзална кост
на лява длан).
По повод появили се след инцидента оплаквания от страна на ищцата за
тревожност, напрегнатост, раздразнителност, безсъние, загуба на апетит,
главоболие и др. била проведена консултация с психиатър, при което било
констатирано разстройство в адаптацията и предписано съответното лечение.
Ищцата била един месец в болнични. Въпреки, че се завърнала на работа,
продължавала и до настоящия момент да изпитва болки в лявата длан. По
повод на тези продължаващи оплаквания посетила лекар ортопед и при
прегледа било установено влошено състояние, наличие на екзоберантен калус
в основата на 4-та метакарпална кост на лява длан, наличие на флексионна
контрактура на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка, наличие на болка, нарушен
захват на лявата ръка. Преди ПТП ищцата била активна физически се е
намирала в отлично здравословно състояние. Въпреки активно провежданата
рехабилитация, към настоящия момент тя имала болки в мястото на
счупването и нарушен захват на лявата ръка, като това пречило да
упражнява спортовете колоездене и фитнес, които занимания била прекратила
след инцидента. Травмата продължавала да причинява болка и неудобства
при извършване дори на елементарни действия от бита, и се отразявала
неблагоприятно върху пряката трудовата дейност на ищцата, която тя
извършвала като технически секретар - писане на клавиатура на компютър.
Освен физическите болки и страдания ищцата претърпяла и психическа
травма вследствие на преживения силен емоционален стрес. Станала
тревожна, напрегната, раздразнителна, страдала от безсъние, загуба на апетит,
главоболие.
Позовавайки се на Решение № 112 от 18.04.22г. постановено по АНД
№ 284 / 2022г. по описа на PC- Хасково и протокол за ПТП с пострадали лица
№ 64 от 13.08.2021 година, ищцата твърди, че вина за настъпилото ПТП и
вредоносния резултат от него има само водачката С.Р.М., призната за виновна
в извършено престъпление по чл. 343 ал. 1, б.”б”, пр. 2-ро, вр.чл. 342 ал.1 от
2
НК. Твърди, също, че ответникът е сключил задължителна застраховка
”Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица №
ВG/03/120002214249 на ЗАД ’’Булстрад Виена Иншурънс Груп”, валидна до
26.08.2021 година, за увреждащия л.а **** с peг. № ****.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник Искът за обезщетение за неимуществени вреди се
предявява за сумата 30000 лева. Претенцията за обезщетение е съединена с
тази за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. Ищцата претендира законни
лихви върху главницата от 31.08.2021 година – датата, на която до
застрахователя е достигнало уведомлението за претенцията.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен
отговор. Заема становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение и всички
твърдения в ИМ относно обстоятелствата на ПТП. Счита, че от решението по
чл. 78а от НК не се установява по безспорен начин механизмът на настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие, както и възможността да
бъде предотвратено същото от участвалите водачи. От съдебния състав не
било взето предвид, че посочената скорост на движение, с която ищцата е
управлявала лек автомобил „*****” с peг. № *****, не е съобразена с пътните
условия по отношение на интензивност на трафика, както и с другите
участници в движението. Ответникът счита, че процесното ПТП е било
предотвратимо от страна на ищцата: тя шофирала със скорост 44 км/ч., която
не била съобразена с пътните условия като трафик, наближаване на
натоварено кръстовище, а и с възможността за предприемане на маневра
завой наляво от други участници в движението. В същото време ищцата
знаела, че кръстовището, където е настъпило пътнотранспортното
произшествие, се регулира от светофарна уредба, тъй като често преминавала
през същото. Оспорва се и механизмът на ПТП. Ответникът настоява, че
причина за настъпване на произшествието са действията и на пострадалата,
която управлявала лекия си автомобил с несъобразена скорост. Оспорват се
видът и характерът на получените от ищцата в резултат на ПТП увреждания,
както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди. Ответникът оспорва твърденията на ищцата за това, че
към настоящият момент не се е възстановила, както и за настъпили
усложнения по отношение на възстановителния период. На следващо място,
ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, като намира същото за
несправедливо и завишено. При условията на евентуалност ответникът
въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищцата - поради
управление с несъобразена скорост. Също при условията на евентуалност
ответникът твърди, че е налице независимо съизвършителство и съвина
3
между водача на автомобил „**** 2” с per. № **** и водача на лек автомобил
*****” с per. ***** – отново поради управление на колата от ищцата с
несъобразена скорост. В тази връзка ответникът прави две искания – за
отхвърляне на иска или за намаляване на обезщетението. На следващо място
се твърди, че водачът на застраховния при него автомобил не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие, тъй като чрез неизпълнението на
заложените от закона изисквания, пострадалата сама се е поставила в
ситуация, в която останалите участници в движението не биха могли да
съобразят поведението си с нейното присъствие. Тя могла да забележи
предприемащия маневра „ляв завой” автомобил и при полагане от нейна
страна на необходимата грижа и бдителност, ударът не би настъпил. С това тя
допринесла съществено за настъпване на произшествието.
Ответникът оспорва, също и претенцията за законна лихва от
посочената в исковата молба дата, като счита, че тя не съответства на
разпоредбата на чл. 497 от Кодекса за застраховането. Прави искане за
присъждане на деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
В качеството на трето лице-помагач на страна на ответника е
констатирано дружество „Застрахователна компания „Лев инс“ АД – София,
което оспорва иска и моли съда да постанови справедливо решение съобразно
доказателствата по делото. Въвежда довод за съпричиняване на резултата от
страна на ищцата поради неизползване на предпазен колан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 112/18.04.2022 година, постановено по АНД №
284/2022 година по описа на Районен съд – Хасково, влязло в законна сила
като необжалвано на 03.05.2022 година, С.Р.М. с ЕГН ********** от град
Хасково е призната за виновна в това, че на 13.08.2021 година в гр. Хасково,
на кръстовище на бул. „Освобождение" с бул. „Илинден", при управление на
МПС- лек автомобил, марка „****" , модел „2" , с рег. *****, нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно чл.37 ал.1 , изр.1-во от ЗДвП и
по непредпазливост причинила на С. Д. Н. от гр.Хасково средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на 4-та дланова кост на лявата ръка с
кръвонасядане и оток по гърба на лява длан, което довело до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник - престъпление по чл.343
ал.1 б.„б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК. На основание чл.78а ал.1 от НК тя е
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Анализирайки изложената в мотивите на наказателния съд фактическа
обстановка и съпоставяйки я със събраните по настоящото дело
4
доказателства, съдът приема следните обстоятелства и механизъм на ПТП: На
13.08.2021 година, около 17.05 часа, С.Р.М. е управлявала процесния лек
автомобил „****“ 2 по бул. „Освобождение" в гр. Хасково, с посока на
движение юг-север (център на гр. Хасково). Приближила е кръстовището с
пресичащия го перпендикулярно бул.„Илинден", като движението в
кръстовището е било регулирано посредством работеща светофарна уредба.
Водачът М. е имала намерение да предприеме маневра „завиване на ляво", за
да се включи в движението по бул. „Илинден" в западна посока. В
изпълнение на намерението си, тя е подала ляв мигач и при зелен сигнал на
светофарната уредба е навлязла в кръстовището на двата булеварда. Там е
спряла, за да пропусне насрещно движещите се в посока юг, по бул.
„Освобождение" пътни превозни средства, преди да предприеме завиване на
ляво. Движението на юг по бул. „Освобождение" се е осъществявало в две
пътни ленти - западна и източна лента. В източната лента на платното за
движение е имало колона автомобили, идващи от север и готвещи се да
направят ляв завой (на изток към бул. „Илинден"), които са били с
предимство и ограничавали видимостта на С. М.. По същото време, по бул.
„Освобождение" в гр.Хасково, в посока на движение юг, в западната пътна
лента, се е движила ищцата С. Д. Н. - правоспособен водач, която е
управлявала процесния лек автомобил, марка *****. Движила се е със скорост
42,7 км/час (заключение на извършената в исковото производство КСМАТЕ).
Ищцата е възприела, че поставената за регулиране на кръстовището
светофарна уредба подава зелен сигнал за МПС в нейната пътна лента.
Поради това тя е продължила движението си направо по бул.
„Освобождение", навлизайки в кръстовището, като в ляво от нея е била
колона автомобили, престроени за извършване на маневра завой наляво - от
бул. „Освобождение" към бул. „Илинден" в посока изток.
В същото това време водачът на л.а. „****“ 2 С. М., изчакваща в
кръстовището е видяла, че един от автомобилите, движещи се насреща в
източната пътна лента я пропуска да завие наляво, давайки път. М. е минала
пред този автомобил, спряла и без да се увери, преди да потегли отново, дали
насреща се движат други моторни превозни средства, които следва да
пропусне е предприела маневрата „завой наляво", към бул. „Илинден", като е
започнала да пресича насрещното платно за движение със скорост 17 км/час.
Ищцата е възприела маневрата на водача М. и се е опитала да я избегне,
натискайки спирачка и навивайки волана надясно, но не е успяла, поради
което в кръстовището, в западна пътна лента за движещите се МПС-та по
бул. „Освобождение" в посока юг е настъпил удар между двата автомобила.
Ударът е бил страничен, кос, при контакт на преден десен ъгъл на лек
автомобил „**** 2“ с преден ляв ъгъл на лек автомобил „*****“, с продължил
5
контакт на дясна част на предна броня на л.а. „**** 2“, със задирания по
цялата лява страница на лек автомобил „*****“ до задна лява гума. След
първия контакт, лекият автомобил, управляван от подсъдимата, се е завъртял
в посока, обратна на часовниковата стрелка и е застанал почти обратно на
движението си. При удара ищцата, която е била стиснала волана на
автомобила си е усетила силна болка в китката на лявата ръка.
На място са пристигнали служители на Сектор „Пътна полиция" в ОД-
МВР-Хасково, които са съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица (л. 10 от делото). Тъй като С. Н. е споделила, че има силни
болки в лявата ръка и не може да движи малкия си пръст, тя е била отведена в
Спешно отделение на „МБАЛ – Хасково“ , ортопедично отделение, където е
било установена фрактура на 4-та дланна кост на лявата длан с
кръвонасядане и оток по гърба на същата длан.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, заключението на която съдът
възприема изцяло като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно.
Изводите на експертите относно механизма на ПТП изцяло се препокриват с
тези на наказателния съд, изложени в мотивите към решение №
112/18.04.2022 година, постановено по АНД № 284/2022 година по описа на
Районен съд – Хасково, както и с извода, че получените от ищцата телесни
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От
автотехническата част на експертизата става ясно, че в процеса на изпълнение
на маневрата „преминаване през кръстовището със завой наляво“, в участъка
след второто тръгване в зоната на кръстовището, водачът на лек автомобил
„**** 2“ е нямал техническа възможност да види приближаващия лек
автомобил „*****“, тъй като видимостта е била ограничена от спрелия лек
автомобил-миниван в средната пътна лента на бул. „Освобождение“, на
северния вход към кръстовището, за движение в посока наляво по бул.
„Илинден“. Водачът М. е добила видимост към приближаващия лек
автомобил „*****“ едва в момента, в който позицията в автомобила
(позицията на зрителните точки) вече е била излязла извън линията на
десните габарити на спрелия миниван. В същото това време, обаче, и ищцата,
управлявайки автомобила си, не е имала възможност да възприеме
предприелия маневра лек автомобил „**** 2“ – по същата причина, тъй като
той е оставал „скрит“ от корпуса на минивана. За ищцата видимостта към
автомобила, управляван от М., се е открила едва в момента, когато челните
габарити на „**** 2“ вече са били излезнали извън линията на десните
габарити на спрелия автомобил-миниван. При тези данни вещите лица стигат
до извода, че причината за настъпването на сблъсъка е предприемането и
изпълнението на маневрата „преминаване през кръстовище със завой наляво“
от водача на лек автомобил „**** 2“ по начин, несъобразен с вида и характера
на кръстовището, при незачитане на зелен сигнал на светофара за движещия
6
се направо л.а. „**** ***“, респ. неосигуряване на предимство за този
автомобил. Ищцата, управлявайки процесния лек автомобил „*****“ е
възприела навлизащия челно пред нея, в лентата за движение лек автомобил
„**** 2“, при което е намалила скоростта на движение от 42,7 км/ч до 36,3
км/ч, но предвид необходимото време за реакция, време за сработване на
спирачната уредба, тя е нямала техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието чрез своевременно аварийно спиране.
Изводът на вещите лица е, че водачът на л.а. „**** 2“ е имала техническа
възможност да възприеме признаците за вида и характера на кръстовището и
по време на маневрата да наблюдава появата и поведението на другите
участници в движението, т.е. тя е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието, като своевременно съобрази
действията си с вида и характера на кръстовището и с МПС, движили се по
пътя с предимство, като ги пропусне да преминат, преди да продължи с
маневрата „завой наляво“.
От медицинската част на КСМАТЕ става ясно, че в резултат на удара
ищцата е получила контузия на лявата ръка с болки в лява гривнена става.
При направена рентгенова снимка е било установено счупване на четвърта
дланна кост на лявата ръка (вбиващо счупване в основата на костта). Бил е
констатиран оток и хематом в областта на гърба на лява длан, болка по хода
на 4-ти пръст на лява длан. Било е извършено наместване на костта и гипсова
имобилизация за 25-30 дни. След това е носила лонгета - 30 дни. При
последващите прегледи е било констатирано наличие на екзоберантен калус в
основата на 4-то метакарпална кост на лява длан и флексионна контрактура
на 4 и 5 пръсти на лява ръка, болка и нарушен захват на същата ръка. В тази
връзка пострадалата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за
срок от 30 дни, провела е физиотепия, но въпреки това ищцата е продължила
да се оплаква от болка при физическо натоварване в областта на счупването и
намалена сила в китката. При извършен личен преглед на ищцата в.л. съдебен
лекар е констатирал, че облият захват на ръката е възстановен, но силата на
захвата е отслабена. Опипва се и се вижда хиперкалус (плътно образование в
областта на счупването) в основата на четвърта дланна кост на лявата ръка,
четвърти пръст е приведен в посока палеца на ръката. Според вещото лице,
обичайният срок за възстановяване на подобна травма е 1-1,5 месеца за
нефизически труд и 1-2 месеца за физически труд. При лечение на травмата е
настъпило усложнение – образуване на хиперкалуса, което обяснява
продължаващото чувство на болка и намаление на силата на захвата.
Оздравителният процес е приключил с формирането на траен хиперкалус, но
пълно възстановяване не е възможно поради образувалия се хиперкалус
(екзоберантенкалус). По тази причина ищцата ще продължи да изпитва болки
при промяна на времето и намалената физическа сила.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за ”Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с
дружеството-ответник за увреждащия автомобил “**** 2” с peг. № **** по
застрахователна полица № ВG/03/120002214249 на ЗАД ’’Булстрад Виена
7
Иншурънс Груп”, се установява от извършената от съда служебна справка в
публично достъпни информационни масиви на Гаранционния фонд. Според
справката, договорът за застраховка е бил сключен за периода 27.08.2020
година - 26.08.2021 година, следователно и към дата на деликта 13.08.2021
година полицата е била валидна. Видно от представения и приет като
доказателство по делото констативен протокол за ПТП № 64/13.08.2021
година, пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители също са
констатирали валидна застраховка „ГО“ за автомобил „**** 2“, което
обстоятелство е отбелязано в съдържанието на протокола. Поради това съдът
приема това обстоятелство за доказано, а оспорването от страна на ответника
– неоснователно.
Няма спор по делото относно това, че ответникът не е заплатил на
ищцата обезщетение за претендираните неимуществени вреди в образуваното
пред него, по искане на ищеца с правно основание чл. 380 от КЗ,
производство.
В хода на исковото производство са събрани гласни доказателства. Така,
св. С. Д. Н. – брат на ищцата, твърди, че пристигнал на мястото на
произшествието почти веднага. Възприел, че сестра му се оплаква от болки в
лявата ръка. Докато чакали линейката, ръката се подула. Ищцата била
откарана в болницата, където й установили счупване на дланта и поставили
гипсова превръзка. Поради травмата ищцата била един месец в болнични, но
и след това продължила да се оплаква от болки, не можела да стиска ръката
си както преди травмата. Вече не можела да спортува активно, имала
затруднение при използване на клавиатурата на компютъра и при изпълнение
на обичайните домашни задължения. Психичното състояние се влошило,
тъй като се притеснявала от това, че не успява да се възстанови. Сега
изпитвала стрес при шофиране и се оплаквала от главоболия, които свързвала
със стреса. В същия смисъл са и твърденията на св. С. О. Р. – колежка на
ищцата. Тя допълва, че преди инцидента ищцата била весел човек. Сега
станала раздразнителна и нервна, защото имала затруднения при работа с
лявата ръка. След ПТП посетила психиатър, който предписал успокоителни
лекарства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
8
Изложеното от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба сочи
на предявен в условията на обективно кумулативно съединяване пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с него
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Главният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и е за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, негативни емоционални промени, както и
такива, които ищцата продължава да търпи, в размер на 30 000 лева. Искът е
съединен с претенцията по чл. чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ за законни лихви
върху главницата, считано от датата, на която застрахователят е получил
претенцията за обезщетение – 31.08.2021 година, до окончателното
разплащане. Претенциите за законните лихви са такива за обезщетение за
забавено плащане и имат характера на акцесорни искове. Претендират се и
деловодни разноски за исковото производство. На твърденията на ищцата
ответникът противопоставя възражения за съпричиняване от страна на
ищцата, за независимо съизвършителство и съвместна вина между двамата
водачи, участвали в ПТП (на увредения и на увреждащия автомобили).
Твърди, че ищцата е управлявала автомобила си с несъобразена за пътната
обстановка скорост и е поставила водача на увреждащия автомобил в
ситуация, в която ПТП е било непредотвратимо.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
9
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда (респ. решение по чл. 78а от НК) и е недопустимо
преразглеждане на въпросите, свързани с това – дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Обвързващ е изводът на
наказателния съд, че телесните повреди на пострадалата С. Д. Н. са
причинени противоправно и виновно от С.Р.М., при процесното пътно-
транспортно произшествие, реализирано при управление на лек автомобил
марка „****“ модел 2, с рег. № ****.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек
автомобил марка „****“ модел 2, с рег. № **** С. М., която е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно чл.37 ал.1 , изр.1-во от ЗДвП:
При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.
Безспорно е установено по делото с писмените доказателства и
заключението на комплексната експертиза, онагледено със скица, че в
основата на пътния инцидент стои поведението на водача на застрахования
при ответника МПС – той е нарушил правилото за осигуряване на предимство
на движещия се на зелен сигнал на светофара, направо, т.е. с предимство, лек
автомобил „*****“, управляван от ищцата. Действително, от заключението на
КСМАТЕ става ясно, че водачът М. не е могла да забележи приближаващия
л.а. „****“ в момента, в който е започнала навлизането в неговата лента за
движение – поради липса на видимост, ограничена от спряло в средата на
10
кръстовището друго МПС. Но при това положение, без видимост към
движещите се по пътя с предимство автомобили, водачът М. не е следвало да
потегля за завършване на маневрата „завой наляво“, а е била длъжна да изчака
до момента, в който се увери, че може да премине кръстовището безопасно.
От заключението на експертите се установява безспорно, че ищцата също не е
могла да види л.а. „****“ (той е бил зад спрял в кръстовището зад друго
МПС). Тя е възприела този автомобил едва когато той вече е навлизал в
зоната на габаритите . Ищцата е предприела действия за избягване на ПТП,
като е намалила скоростта от 42,7 км/ч до 36 км/ч, но поради липса на
необходимото време за реакция и за задействане на спирачния механизъм,
недостатъчно отстояние до мястото на сблъсъка, ударът между двете
превозни средства е бил неизбежен. Ето защо ХОС приема, че само водачът
М. не е изпълнила задължения, произтичащи от посочения текст на ЗДвП и
противоправното поведение е довело до ПТП, от което са настъпили
уврежданията на ищцата, както е посочено в заключението на комплексната
експертиза. Ответникът не доказва възражението си за това, че процесното
ПТП е било предотвратимо от страна на ищцата. Тя се е движила правомерно,
със скорост, по-ниска от разрешената в този участък на пътя – при
ограничение 50 км/ч тя е приближавала светофара със скорост 42,7 км/ч. Тази
скорост е била съобразена с пътните условия и спецификите на
кръстовището: ищцата се е движила на зелен сигнал на светофара, в пътна
лента с предимство пред завиващите наляво моторни превозни средства, а
поради липса на видимост към л.а. „****“, практически скрит зад друго МПС,
не е имала основателна причина да предвиди внезапна поява на автомобили в
нейната лента за движение и от там – още по-значително намаляване на
скоростта на движение. С оглед гореизложеното съдът приема, че не е
оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние, твърдени от ищцата, а именно: пътният
инцидент е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето, с
болки и страдания, затруднения в ежедневието - ищцата е изпитвала
ограничения при движението на лявата ръка – поради носене на гипсова
превръзка, а след това за още 30 дни – поради носене на лонгета. Това е било
свързано с болки в дланта, гривнената става и пръстите, ограничение при
захвата, слабост в ръката. Възстановителният период се е отразил
емоционално лошо, травмата и търпяните във връзка с нея ограничения в
ежедневието, в работата и в спортуването, както и при управлението на
автомобил, са я направили раздразнителна и тревожна. Част от тези негативни
промени в здравето и психиката на ищцата са се запазили и до настоящия
момент – тя продължава да търпи и ще търпи и в бъдеще при промяна на
11
времето и при физически натоварвания, болка в ръката на мястото на
счупването. Причината за това е образуването на хиперкалус, което от една
страна означава, че оздравителният период е приключил, счупването е
зараснало, но от друга – пълно възстановяване на функцията на ръката
(силата на захвата) и пълно отшумяване на болките в ръката , не е възможно
(в.л. Е.). В същото време, ищцата не установява причинно-следствена връзка
между полученото при ПТП увреждане и твърдените от нея главоболия.
Събраните по делото гласни доказателства не са достатъчни на фона на липса
на всякакви медицински данни за причинно-следствена връзка между
главоболията и полученото при ПТП увреждане на лявата ръка. Освен това,
съдът отчита и констатацията на вещото лице, подкрепена и от показанията
на св. С. Р. за това, че частично възстановяване на функцията на лявата ръка
вече е настъпило – захватът е възстановен, макар и не със същата сила.
Относно нервното напрежение, стрес и раздразнителност, страх при
управление на МПС като психо-емоционална последица от ПТП и получената
травма, то съдът счита, че ищцата е млад и здрав човек и поради това има
отлични възможности за преодоляване на това състояние. От тук е изводът, че
няма основания да се счита, че тези негативни промени в психиката на
ищцата ще продължат и за в бъдеще.
С оглед наличието на договорно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, главният иск за обезщетение за
неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
12
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на
чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.;
№ 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са
еквивалентни на сумата в размер на 10 000 лв. При определянето му съдът
съобрази характера на претърпяното телесно увреждане – флексионна
контрактура на 4 и 5 пръсти на лява ръка, контузия и оток на лявата длан,
счупване на метакарпална кост, което само по себе си не е тежко състояние и
не е свързано с продължителен оздравителен процес (според вещото лице –
обичайно до 2 месеца за физически труд), но в конкретния случай е
настъпило непреодолимо усложнение – образувал се е хиперкалус, който
именно и причинява и ще продължи в бъдеще да причинява на ищцата
физически страдания при промяна на времето и при физически натоварвания
на лявата ръка. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени
вреди съдът взема предвид съвкупния доказателствен материал и основно
заключението на КСМАТЕ, от което следва, че в продължение на един месец
ръката на ищцата е била гипсирана, след това още един месец тя е носила
специално медицинско изделие лонгета, което също в известна степен
13
ограничава използването на ръката. Преминала е курс на физиотерапия, била
е в отпуск поради временна нетрудоспособност за срок от 30 дни. В началото
болките са били сериозни, но постепенно интензитетът им е намалял, като не
се очаква пълно възстановяване до състоянието преди инцидента, в това
число – силата на захвата на лявата ръка ще остане намален. Отчита съдът и
гласните доказателства за търпените от ищцата ограничения в работата и
личния живот, както и установените с гласни доказателства негативни
психологически промени.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че приетият от съда
размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни са доводите на дружеството-ответник и третото лице -
помагач за допуснато съпричиняване от страна на ищеца. От заключението на
КСМАТЕ е категорично, че ищцата не е имала видимост към увреждащия
автомобил, а следователно и задължение да предвиди възможно навлизане на
това МПС в нейната пътна лента и още повече да намали скоростта на
движение. Тя се е движила правомерно, с достатъчна бдителност, знак за
което е обстоятелството, че тя все пак е успяла да намали скоростта до 36
км/ч при внезапно изпречване на пътя на автомобила, управляван от М..
Безспорно е от заключението на КСМАТЕ за това, че от нейна страна ПТП-то
е било непредотвратимо. И обратното – ако водачът М. бе изпълнила
предписанията на ЗДвП, то тогава ПТП не би настъпило. Не се представят
доказателства в подкрепа на твърдението на 3-то лице-помагач за
съпричиняване поради неизползване на обезопасителен колан.
По тези съображения, няма основание за намаляване на определеното
от съда обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за
сумата 10 000 лева. В останалата част до 30 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на
законната лихва. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
14
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване
на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане
на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не променят началния
момент на дължимост на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищецът като пострадал от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е предявил
претенцията си за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
датата 31.08.2021 година (разписка на л. 9). Следователно, от тази дата се
дължи законната лихва за забава за обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати
по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 400 лева - съобразно
размера на уважения иск.
В производството пред ХОС ищцата е представлявана при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от адв. М. Т. Т. от АК-Хасково, който
своевременно заявява претенция за присъждане на дължимото адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство. В зависимост от
изхода на спора, ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид
условията, при които ищцата Н. е представлявана, по аргумент от чл. 78, ал. 1
ГПК процесуалният представител по делото има право да получи
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в размер, редуциран
съобразно уважената част от исковете. Ето защо възнаграждението следва да
15
бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразено с размера,
до който искът е уважен и присъдено в размер на 1300 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер на
800 лева – заплатен депозит за КСАТСМЕ. По правилото на чл. 78 ал. 3 от
ГПК следва да му бъде възстановена от ищеца сумата 533 лева. Тъй като
дружеството-ответник е било представлявано от юрисконсулт и предвид
правилото по чл. 78 ал. 8 от ГПК, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, също съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – София, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление град София 1000, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на С. Д. Н. с ЕГН ********** от ******, със съдебен адрес
град Хасково, ул. „Преслав“ № 31 офис 7, чрез адв. М. Т., сумата от 10 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на 13.08.2021 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.08.2021 година до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер 30 000 лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – София, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление град София 1000, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС -
Хасково държавна такса в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – София, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление град София 1000, пл. „Позитано“
№ 5 да заплати на адвокат М. Т. Т. от АК-Хасково сумата 1300 лева -
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
16
представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на С. Д. Н. в
производството по гр.д. № 300/2022 година по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА С. Д. Н. с ЕГН ********** от ******, със съдебен адрес град
Хасково, ул. „Преслав“ № 31 офис 7 чрез адв. М. Т., да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – София, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление град София 1000, пл. „Позитано“ № 5 сумата 533 лева –
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17