№ 6
гр. Габрово, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Косева
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500490 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
Разпореждане от 30.11.2021г. инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №817/30.11.2021г. по ч.гр.д.№1387/2021г. по описа на РС
Севлиево, само в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на сумата от
869,06лв.-законна лихва дължимо от 31.07.2019г.(датата на предсрочна изискуемост) до
25.11.2021г.
Жалбоподателят твърди, че извода на съда за нищожност на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД
на клаузата за законната лихва е неправилен. Законната лихва била конкретизирана по
период и размер. Присъждането на законна лихва било законна последица от уважаване на
главния иск, като размера й подлежи на установяване в изпълнителното производство.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника АНДР. К. Н. за сумата от 4344,85лв.я от които: неплатена главница в размер на
1861,63лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 502,46лв., дължимо за периода
15.02.2019г.-31.07.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
в размер на 1950,76лв., непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30лв. дължимо за периода 02.03.2019г.-31.07.2019г., лихва в размерна
1387,17лв.- за забава периода 16.12.2017г.-датата на изпадане на длъжника в забава до
31.07.2019г.-датата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 869,06лв. от
31.07.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 25.11.2021г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за периода 13.03.2020г.
13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №**********/17.10.2017г.
С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че исканията за присъждане на
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и за присъждане на такси по
Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са неоснователни, тъй клаузите в
договора, които ги уреждат са нищожни на осн.чл.10 А, ал.2 и чл.19 ЗПК.
По отношение на претендираната законна лихва заповедния съд приел, че същата по
1
своето естество е лихва за забава, то същата се дължи единствено върху просрочените
главници. Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, която
към процесния период е 10% годишно или за целия период била не повече от 20 %, а в
конкретния случай обезщетението за забава било в значително по-висок размер(около 46%),
поради което договорната клауза за заплащане на това обезщетение било нищожно па осн.
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД-поради противоречие със закона.
Въззивният съд намира следното :
Тъй като процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него
са приложими разпоредбите на ЗПК.
В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил
твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница,
договорна лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги, се начислява
претендираната законна лихва, поради което настоящият състав намира, че е налице
неяснота относно начина на формиране размера на претендираната законна лихва. Следва да
се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно е формирана
претендираната лихва произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото
производство няма правомощия да преизчислява законната лихва при отхвърляне на част от
заявлението. Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на
жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на
конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 30.11.2021г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №817/30.11.2021г. по ч.гр.д.
№1387/2021г. по описа на РС Севлиево, в частта, в която е отхвърлено искането за
присъждане на сумата от 869,06лв.-законна лихва дължимо от 31.07.2019г.(датата на
предсрочна изискуемост) до 25.11.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2