Решение по дело №588/2016 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 138
Дата: 9 май 2017 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20167240700588
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 125

 

гр.Стара Загора,   09.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         осемнадесети парил

през      две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

       Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                    Членове:           

при секретаря    А.А.

и в присъствието на  прокурора                                       ,                                                        като разгледа докладваното от  СТИЛИЯН МАНОЛОВ                                                                                    адм.дело     588 по описа  за 2017г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).  

        

Образувано е по жалба от В.Т.П., ЕГН **********, против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв.Бедечка гр.Стара Загора. Съгласно допълнително направеното уточнение в съдебно заседание, проведено на 21.02.2017г., жалбоподателят оспорва заповедта в частта й, с която е разпоредено налагането на строителна забрана върху собствения му имот – УПИ II – 6196, кв.810 по плана на гр.Стара Загора, кв. „Бедечка“. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си да оповести по надлежния ред стартирането на производството по издаването на обжалваната заповед, което е лишило от възможността жалбоподателя да представи още в хода на административното производство доказателства, удостоверяващи, че по отношение на собствения му имот е наличен инвестиционен проект. Сочи се, че липсва фактическото основание за приемане на изменението на ПУП-ПРЗ за кв.Бедечка, което представлява липса на излагане на мотиви. Твърди, че незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон собствения му имот е включен в строителната забрана, тъй като за застрояването на този имот е издадена виза за проектиране и на 19.09.2016г. е одобрен инвестиционен проект за предвиденото застрояване. По изложените мотиви е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски по представен списък.

 

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалните си представители адвокати Димитър Гроздев и Станимир Стойчев оспорват жалбата като неоснователна. Претендират направените по делото разноски.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна.

 

Жалбоподателят В.П.Т. ЕГН **********, е собственик на УПИ II – 6196, кв.810 по плана на гр.Стара Загора, кв. „Бедечка“, видно от приложената Заповед №10-00-159 от 03.02.2015г. на Кмета на Община Стара Загора (л.7-8) и договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти (л.9-11).

 

Със заповед №10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, оправомощен със Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ във връзка с Решение №521 по Протокол №13 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 29.09.2016г. и докладна записка от 31.10.2016г. на Главния архитект на Община Стара Загора, е наложена пълна строителна забрана за времето необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв. „Бедечка“ гр.Стара Загора, с обхват върху посочените квартали и поземлени имоти, сред които и имота на жалбоподателя, но не за повече от две години. Изложени са мотиви, че съгласно техническо задание, неразделна част от решението на Общински съвет Стара Загора, е предвидено изменението на ОУП да обхваща цялата територия на кв. „Бедечка“, като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване на квартала и се установи зона за озеленяване – Оз в максимална степен от територията. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.91 от 2016г.

 

С цитираното Решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора на основание чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА, вр чл.125 и чл.134, ал.1, т.5 от ЗУТ и на основание чл.135, ал.5 от ЗУТ Общинският съвет възлага на Кмета да предприеме необходимите действия за изработването на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП в обхват кв./парк Бедечка в граници, както са описани в т.2 на Решение на Общински съвет №1069/2003г. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Техническото задание (л.28-30) предвижда в т.2 Разработката да обхваща цялата територия на действащия кв. „Бедечка“ като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в кв./парк „Бедечка“ и се установи зона за озеленяване – Оз в максимална степен от територията. Като изисквания и препоръки за изработването на ПУП-ПРЗ в т.3 са дадени 1. Обхват: на юг от алея към предприетия „Труд“, на изток от ул. „Иван Вазов“, на запад от ул. „Хан Тервел“ и на север от ул. „Христина Морфова“ и 2. Методика: обособени устройствени зони и територии, за които се определят устройствени режими – теротории за озеленяване в максимален обхват и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в „Смесена устройствена зона за обществено делово и малкоетажно жилищно застрояване“; територии, попадащи в „Устройствена зона за обществено-делото обслужване“.

 

В изпълнение на решението е сключен Договор №2304-18/31.10.2016г. (л.31-37) между Община Стара Загора като възложител и „Национален център за териториално развитие“ ЕАД – София като изпълнител за услугата „Изменение на Общ устройствен план на град Стара Загора за територията на кв./парк „Бедечка“ със съседните територии и последващо изработване на подробен устройствен план (ПУП-ПРЗ) за територията на кв./парк „Бедечка“ гр.Стара Загора в обхват и със съдържание, съгласно изискванията на техническото задание (л.45-48). Техническото задание, неразделна част от договора предвижда обхват за изменение на ОУП: на юг от алея към предприетия „Труд“, на изток от ул. „Иван Вазов“, на запад от ул. „Хан Тервел“ и на север от ул. „Христина Морфова“. Изискванията към проекта са посочени в т.I.3: 3.1. Да се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване в кв./парк „Бедечка“ като се установи зона за озеленяване – Оз в максимална степен от територията и 3.2 Разработката да обхваща цялата територия на действащия кв. ‚Бедечка“ като се предвидят територии за озеленяване в максимален обхват и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в „Смесена устройствена зона за обществено-делото и малкоетажно жилищно застрояване“ – за кв.810 и кв.811 вр. с чл.125, ал.5 от ЗУТ; територии, попадащи в „Устройствена зона за обществено-делово обслужване“ – за кв.823 вр. чл.125, ал.5 от ЗУТ.

 

Изготвен е предварителен проект за изменение на общия устройствен план на гр.Стара Загота на територията на кв./парк „Бедечка“ (л.173-186).

 

По отношение на имота, собственост на жалбоподателя е одобрен инвестиционен проект, но не е издадено разрешение за строеж. Този факт не е спорен между страните, дори е отразен и в оспорения административен акт, и по конкретно – в мотивите относно допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

 

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че за притежавания от В.Т.П. имот в кв.810 действащият ОУП на гр.Стара Загора предвижда устройствена зона за обществено делово обслужване и жилищно застрояване. По действащия от 28.06.2012г. ПУП-ПЗ на кв.810 имотът е със същото предназначение. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че не може да се отговори еднозначно какво ще бъде предвиждането за имота на жалбоподателя според техническото задание, представляващо неразделна част от Решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора, защото това зависи от виждането на проектанта и е възможно да попадне, но е възможно и да не попадне в зоната за озеленяване. Категорично е обаче, че по техническото зададение към Договор №2304-18/31.10.2016г. процесния имот е предвиден за озеленяване.

 

От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата на В.Т.П. против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, в частта относно УПИ II – 6196, кв.810 по плана на гр.Стара Загора, кв. „Бедечка“, като подадена в законоустановения едномесечен срок от публикуване на заповедта в Държавен вестник бр.91/18.11.2016г. и от лице с вещно право на собственост върху урегулиран поземлен имот, засегнат от строителната забрана, т.е. за което оспорения административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 

Оспорената заповед №10-00-2354 от 04.11.2016г. е постановена от материално компетентен административен орган по смисъла на чл.198, ал.1 от ЗУТ – Кмет на Община Стара Загора в условията на заместване, видно от Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016г. на Кмета на Община Стара Загора и болнични листове Е 20166350919/07.12.2016г. и Е 20166350914/02.11.2016г.

 

Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган фактически основания за издаване на заповедта – Решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016г. на Главния архитект на Община Стара Загора и Договор №2304-18/31.10.2016г. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие“ ЕАД гр.София, както и правни такива за издаване на заповедта – чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта за налагане на строителна забрана. Диспозитивът на заповедта е достатъчно подробен, ясен и конкретен и за съда не възниква съмнение, че строителната забрана се разпростира върху територията, включена в предмета на изменение на ОУП и ПУП.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Законът не изисква за откриване на производството да бъде извършено публично оповестяване, доколкото заповеди от вида на процесната представляват индивидуални административни актове, т.е. за тях не се прилагат правилата на чл.66 от АПК. По преписката няма данни за започване на производството да са уведомени заинтересовани лица, но неизпълнението на задължението по чл.26 АПК от страна на административния орган не може да се квалифицира като толкова тежък порок, който да обоснове отмяна на крайния акт при положение, че правото на жалбоподателя да се защити срещу фактите и правното им интерпретиране в оспорената заповед не е преклудирано. Действително в разглеждания случай по отношение на процесния имот е налице одобрен инвестиционен проект, което обстоятелство е било известно на административния орган, същият го е имал в предвид при издаване на заповедта, видно от мотивната част на допуснатото предварително изпълнение на административния акт. В обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат данни както за издадените разрешения за строеж (които са влезли в сила) и по които не се простира строителната забрана, така и одобрените инвестиционни проекти, за които няма издадено разрешение за строеж (включително и за имота на жалбоподателя). Строителната забрана обаче не действа само по отношение на одобрените строителни разрешения и изградените сгради, но не и по отношение на онези обекти, за които има одобрени инвестиционни проекти, какъвто е настоящия случай. Действително одобряването на инвестиционните проекти, респективно издаването на разрешенията за строеж, става от главния архитект, но не и от ответника по настоящото дело – Кмета на Община Стара Загора. Безспорно е, че двата органа се намират в една администрация, но се касае за различни административни органи, които са с различна компетентност. В този смисъл неиздаването на разрешението за строеж от страна на главния архитект, дори и да представлява процесуално нарушение, е нарушение допуснато в друго производство, но не и в настоящото производство по налагане на строителна забрана.

 

Правомощието на ответника по чл.198, ал.1 ЗУТ да наложи строителна забрана се упражнява законосъобразно само при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1. Започнала процедура за създаване на план и 2. Произтичаща от заданието по чл.125 от ЗУТ или от проектите по чл.126 от ЗУТ разлика в режима на застрояване.

 

От събраните по делото и неоспорени доказателства – Решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016г. на Главния архитект на Община Стара Загора и Договор №2304-18/31.10.2016г. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие“ ЕАД гр.София, се установява, че процедурата по изменение на ОУП и ПУП за кв. „Бедечка“ е започнала. Всички оплаквания на жалбоподателя, свързани с липсата или не на техническо задание и неговото съдържание, касаят евентуални нарушения в процедурата по създаването на тези ОУП и ПУП, поради което са извън предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.

 

Доказателствата по делото сочат, че е налице и втората материалноправна предпоставка за законосъбразно налагане на строителната забрана, а именно притежавания от жалбоподателя УПИ II – 6196  в кв.810 да се засягат от бъдещите предвиждания на новите планове. От техническото задание както към Решение №521/29.09.2016г. на Общински съвет Стара Загора, така и към Договор №2304-18/31.10.2016г. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие“ ЕАД гр.София е видно, че е предвидена разлика в режима на застрояване за територията, в която попада имота. Така от устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване по действащ план с изменението се отрежда територия за озеленяване. Този извод следва еднозначно, независимо, че в техническото задание към решението на общинския съвет не е посочено конкретно кои квартали и кои имоти с какво застрояване ще бъдат решени в проекта за изменение на ОУП. Съгласно чл.104 от ЗУТ, с ОУП се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите. Следователно началния етап от процедиране на ОУП, какъвто представлява решението за иницииране на процедурата по изменение и техническото задание към него, не може да бъде изисквана такава конкретност. След като в техническото задание е заложено изискване да се установи зона за озеленяване в максимална степен от цялата територия на кв. „Бедечка“ и в тази територия безспорно попада имота на жалбоподателя, това е достатъчно да се приеме, че тези имоти ще се засегнат от промяната в предвижданията. За целта на налагането на строителната забрана, а именно да осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия, е без правно значение конкретното предназначение на имотите по проекта и/или в окончателния план. Такава вероятност дори е изключена от техническото задание към Договор №2304-18/31.10.2016г., с което процесния имот е предвиден за озеленяване. Двете технически задания не си противоречат по отношение на имота на жалбоподателя, доколкото квартал 810, в който се намира, не се предвижда застрояване.

 

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, изложено в писмените му бележки, че е нарушена формата на административния акт досежно продължителността на действието му, тъй като не е предвиден минимум на наложената строителна забрана. След като в обжалваната заповед административния орган не е обозначил минимум на строителната забрана, то явно същият има предвид, че тя се налага за максимално предвидения в закона срок, а именно – не повече от две години. Като е определил срока за забраната по този начин административния орган не е нарушил закона, тъй като в случая той действа при условията на оперативна самостоятелност, а преценката за целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.

 

Неоснователно е възражението от писмените бележки на жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.7 от ЗУТ, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна на това основание. Съгласно посочения текст заданието се внася в Министерството на околната среда и водите или в съответната РИОСВ за определяне на приложимите процедури по ЗООС и ЗБР. В случая с уведомление за инвестиционно предложение (л.149) Община Стара Загора е уведомила Директора на РИОСВ Стара Загора за инвестиционно предложение – Проект за изменение на ОУП на гр.Стара Загора в частта му за кв. „Бедечка“. Последвало е писмо от Директор РИОСВ Стара Загора (л.153), с което Кмета на Община Стара Загора е уведомен, че е необходимо да представи различни документи. В тази връзка обстоятелството, че по делото не са налице доказателства, че такива не са представени до момента в РИОСВ Стара Загора не обуславя незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като закона не изисква към момента на издаването на заповедта за строителна забрана такава екологична оценка вече да е изготвена, а същата следва да се изготви на по-късен етап и едва тогава тази екологична оценка става вече част от устройствения план (чл.125, ал.7, изр.2). Поради това липсата на доказателства, че от страна на Община Стара Загора не са представени изисканите от РИОСВ документи не обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт.   

 

По тези съображения съдът намира, че Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора е обжалваната й част е законосъобразна като постановена при правилно приложение на материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 1075 лева, включваща заплатено възнаграждение в размер на 355 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, договорено и заплатено по договор за правна помощ №163/09.02.2017г. (л.106) и платежно нареждане от 28.02.2017г. (л.206).

  

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто и чл.143, ал.4 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.П. ЕГН ********** *** Симеон Велики №139, ет.3, ап.9, против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016г., издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв.Бедечка гр.Стара Загора, в частта относно УПИ II – 6196, кв.810, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА В.Т.П. ЕГН ********** *** Загора сумата от 1075 /хиляда и седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                      СЪДИЯ: