РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Кр. Ил. Ст.
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500479 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 479/2021г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М.Г. К.-П. против решение
№121/11.02.2021г. по гр.дело №18/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд,
с което са отхвърлени предявените от нея искове против Върховния
административен съд за осъждането му за сумата от 50 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от нарушеното и право на справедлив процес и за
заплащане на законната лихва върху тази сума от падежа до изплащането и.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което претенцията да бъде уважена. Твърди се в
жалбата за допуснати нарушения на материалния закон, както и че съдът
неправилно е приел, че ищцата иска ревизия на влезли в сила решения.
Поддържат се доводи за порочност на ревизионния акт, по повод на който е
развито съдебното производство. Наведени са оплаквания за нарушения на
правото на ЕС предвид невръчването му, довело до лишаване от правото и да
се защити против него. Изводите на съда са неясни, съдът е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, с което също е нарушил
правото на въззивницата на справедлив съдебен процес, тъй като не е
отговорил на възраженията и, които са от съществено значение за решаване
на делото. Моли въззивната инстанция да отчете липсата на мотиви в
1
обжалваното решение по съществени нейни възражения. Счита претенцията
за доказана по основание и размер в съответствие с правото на ЕС. Оспорва
решението в частта, с която е осъдена да заплати на ответника
възнаграждение за юрисконсулт в размер на триста лева.
Ответният Върховен административен съд, представляван от
пълномощника П. Д., депозира отговор, в който моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение. Излага съображения, че не са налице
предпоставките за уважаване на претенцията на ищцата. Сочи, че по адм.дело
№2121/2017г. по описа на ВАС е постановено решение, в което са разгледани
и обсъдени всички факти и обстоятелства, относими за решаването на
правния спор. Невъзприемането на доводите и възраженията на ищцата не е
равносилно на липса на произнасяне по тях. От съдържанието и мотивите на
постановеното решение е видна правораздавателната вола на съдебния състав.
Що се отнася до оплакванията за нарушаване на правото на въззивницата на
разглеждане на делото и в разумен срок, излагат се доводи, че Конвенцията за
защита на правата и основните свободи не съдържа дефиниция за разумен
срок. Съгласно националното законодателство и практиката по чл.2б ЗОДОВ
при преценка за разумността на срока на разглеждане на делото съдът следва
да съобрази неговата сложност, необходимостта от получаване на
доказателства от чужбина, броя на участващите лица и поведението на
страните. Посочените критерии биват приложени и в практиката на ЕСПЧ
при прилагане на чл.6, §1 от КЗПЧОС. Не е налице необосновано
продължително забавяне при разглеждане на делото от ВАС, такова
оплакване не е заявено от ищцата, която твърди, че делото е разгледано в
прекалено кратък срок, недостатъчен за запознаване с изложените от нея
аргументи. Счита, че всички заявени в производството оплаквания касаят
правилността на съдебния акт, чието пререшаване в настоящото производство
е недопустимо.
Становището на прокурора при АП–Бургас е за потвърждаване на
решението като прието в съответствие със закона.
По делото е постъпила и частна жалба от М.Г. К.–П. против
определение №260974/05.08.2021г. по гр.дело №18/2018г. по описа на БАС, с
което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по
делото решение №121/11.02.2021г. в частта, с която е осъдена да заплати на
ответната страна разноски за процесуално представителство в размер на 300
лв. Твърди, че определението съдържа очевидна фактическа грешка, тъй като
в него съдът е посочил, че поради отхвърляне на иска на ответника следва да
му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Неправилно е
констатирано и, че по делото са проведени повече от три съдебни заседания и
неправилно е прието, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, въпреки, че ответникът е юридическо лице.
Цитира текстовете на Наредбата с доводи, че ответникът в качеството му на
държавен орган не е сред лицата, на които може да бъде предоставена правна
помощ по ЗПП. Твърди и, че по делото няма представени доказателства за
2
правоспособност по ЗПП за лицето, представляващо ответника, което не е
юрисконсулт. Неправилно в определението съдът е приел, че с препращане по
чл.78, ал.8 ГПК и чл.10, ал.4 от ЗОДОВ към чл.37, ал.1 ЗППП законодателят
приравнява размера на възнагражденията, дължими на юридически лица,
защитавани от юрисконсулт към размера на възнагражденията на адвокатите,
дължими по ЗПП. Процесуалното представителство от юрисконсултите е част
от тяхната длъжностна характеристика и допълнително възнаграждение не им
се следва. Горното важи и за процесуалното представителство от съдебен
помощник, а цитираната съдебна практика е несъстоятелна, тъй като не е
задължителна за съда, липсва законова разпоредба, предвиждаща
допълнително възнаграждение за съдебен помощник, извън това по трудовия
му договор, а ако процесуалното представителство не влиза в длъжностна му
характеристика, то ответникът не е бил представляван надлежно.
В отговор на частната жалба, подаден от Върховния административен
съд, чрез неговия пълномощник П. Д., се иска оставянето и без уважение по
съображения, че определението е постановено в съответствие с разпоредбата
на чл.78, ал.3 ГПК, чл.10, ал.4 ЗОДОВ и определение №2/20.04.2021г. по т.д
№1/2019г. на ВКС и ВАС. В производството ответникът е представляван от
служител с юридическо образование, претенцията за разноски е своевременно
заявена и съобразно изхода на спора основателно е присъдено
възнаграждение.
Апелативен съд – Бургас, в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
По въззивната жалба:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил изцяло предявеният
от въззивницата иск против Върховния административен съд за заплащане на
обезщетение за понесени от нея неимуществени вреди вследствие на
нарушения на правото и на справедлив съдебен процес.
За да постанови решението си окръжният съд изследвал последователно
наведените от ищцата твърдения за нарушения при разглеждане и решаване
на делото и след като ги намерил за недоказани отхвърлил претенцията за
обезвреда, поради отсъствие на съставомерно поведение от страна на
ответника.
В исковата молба пред окръжния съд е предявен иск против Върховния
административен съд (ВАС) с искане да бъде осъден да заплати обезщетение
от 50 000лв. за понесени от ищцата неимуществени вреди от постановен от
състав на съда съдебен акт–решение № 8518 от 03.07.2017г., по адм.д.
№2121/17г. на ВАС.
От фактическа страна по делото е установено по несъмнен начин, че на
ищцата е съставен Ревизионен акт (РА) от дата 28.01.2015г., с който са и
определени задължения по ЗДФЛ, ЗДДС, за ДОО и ЗОВ в различни размери
за всяка година за период от 2010г. до 2012г. Ревизията е проведена при
констатация за фактическо извършване на търговски сделки от ищцата, без
3
наличие на съответна регистрация по ТЗ. Като основание за това е приета
документираната дейност на ищцата – придобиване на недвижими имоти и
последващата им продажба, построяване на сграда в гр.Созопол по стопански
начин, части от която също са продадени, получаване на туристическа
категоризация и отдаване под наем на останалата непродадена част
непосредствено или чрез посредничеството на туристически дружества. За
реализираните от тази дейност доходи не са били съставени фактури или
фискални бонове, респ. не са декларирани и не са платени данъци.
Ищцата е обжалвала така съставения ревизионен акт пред
Административен съд- Бургас, който с решение от отхвърлил жалбата и като
неоснователна.
Против решението на АС-Бургас ищцата е подала касационна жалба, по
която е образувано дело №2121/17г. на ВАС.
С решението си съдът оставил в сила решението на АС-Бургас.
Според разпитания по делото свидетел, в този период, докато траели
съдебните производства, ищцата станала нервна, раздразнителна, често се
оплаквала от безсъние, обръщала се към него за рецепти за различни
лекарства, имала оплаквания, които според свидетеля могат да се отключат от
стрес и нервно напрежение.
По отношение на наведените от ищцата в исковата молба нарушения:
Въззивният съд отбелязва, че насочването на иска против конкретния
съд предполага изследване на нарушенията, посочени в исковата молба
единствено за този орган на съдебната власт. В този смисъл дори да са налице
нарушения на други съдебни или държавни органи, те не могат да ангажират
отговорността на посочения ответник. Горното е от значение, поради
отделянето на претенцията на ищцата против друг ответник и препращането и
за разглеждане по правилата друг процесуален ред пред друг съд.
Според ищцата, ВАС е разгледал делото в срок, който не позволява на
съда да се запознае задълбочено, както с обжалваните процесуални действия
на съда и данъчния орган, така и с наведените от нея в жалбата и възражения
и оспорвания.
Производството пред ВАС е образувано с постъпване на подадената от
страната жалба на 20.02.2017г., по данни от официалната страница на съда.
Проведено е едно съдебно заседание на 07.06.2017г., в което делото е обявено
за решаване и на 03.07.2017г. е постановено съдебното решение по делото
(отново по данни от официалната страница на съда). Общата
продължителност на процеса пред ВАС е малко повече от 4 месеца.
На следващо място се твърди, че ответникът не се е аргументирал в
решението си, по кой закон може да се провежда ревизия едновременно и на
физическо лице, и на едноличен търговец, не е коментирал, че нито
ревизионният доклад, нито ревизионният акт са били връчени на страната,
поради което същата е лишена от право на защита; постановеното от
ответника решение не давало отговор и на въпроса кой трябва да плати–
едноличният търговец или физическото лице осигурителни вноски за ДОО по
4
КСО, както и за осигурителни вноски за ЗО по ЗЗО. Въпреки липсата на
произнасяне по така посочения правен въпрос, обжалваното решение на АС-
Бургас било потвърдено като правилно.
Представени са съдебните актове и подадените от ищцата жалби, от
които може да се направи извод относно твърденията.
Искът е с правно основание чл.2б, ал.1, ЗОДОВ във връзка с чл.13
КЗПЧОС.
Правото на обезщетение по този ред възниква за лицата, ако бъдат
установени нарушения на основополагащите принципи на справедлив
съдебен процес, очертани в чл.6 § 1 от КЗПЧОС, допуснати от съда, който
разглежда делото.
Разглеждане на делото в разумен срок е принцип, посочен изрично в
националната правна норма, но това не бива да подвежда относно
допустимостта да бъдат релевирани всички признати от конвенционната
разпоредба гаранции, нарушенията на които следва да могат да бъдат
предявявани пред съд по този ред.
Поначало разумният срок се преценява в съвкупността от множество
обстоятелства-фактическа и правна сложност, обем на делото, множество
участници, организационни въпроси, поведение на страните и другите
участници в процеса, и мн.др. Във всички случаи обаче, за да е налице
нарушение, следва съвкупната преценка да сочи на надхвърляне на
оптималната продължителност на процеса (тази, която обезпечава
извършването на необходимите процесуални действия на съда и страните,
насочени към разрешаване на спора). Признато за нарушение е онова
надхвърляне на оптималната продължителност на процеса, което прекомерно
отдалечава във времето разрешаването на спора с окончателен съдебен акт и
поставя гражданина в несигурно положение. Не е увреждащо по смисъла на
цитираната разпоредба експедитивното разглеждане на делото, в обичайните
за конкретната инстанция срокове, както е в настоящия случай. Необосновано
е оплакването, че времето, за което е разгледано делото на ищцата във ВАС,
не е било достатъчно за запознаване с материалите и възраженията. По
съдържанието си то не може да бъде отнесено към релевираното нарушение
за надхвърлен разумен срок.
На следващо място е оплакването за постановяване на решение при
отсъствие на мотиви по важни възражения на страната, поради което за нея
остават неясни въпросите–кой дължи определените в ревизионния акт
публични задължения-тя като физическо лице или наработещата и от 1997
год. фирма на едноличен търговец и как тези задължения са били определени
в хода на ревизионното производство, както и на какво основание е
извършена ревизията.
Гаранциите, заложени в чл.6 § 1, включват и задължението съдилищата
да представят достатъчно мотиви за своите решения, което да показва на
страните, че тяхното дело наистина е било разгледано. Когато становището
на страната е решаващо за изхода на производството, то изисква конкретен и
5
изричен отговор (В този смисъл са дадените разрешения по делата пред
ЕСПЧ-Ruiz Torija v. Spain, § 30; Hiro Balani v.Spain, § 28, и срв. с Petrović and
others v. Montenegro). Такова задължение имат и националните съдилища,
които съобразно функционалната си компетентност са касационна инстанция.
Въззивният съд, при съпоставка между съдържанието на касационната
жалба на ищцата до ВАС и съдържанието на решението на касационната
инстанция, установява наличие на произнасяне по всички съществени
въпроси, отправени от ищцата до съда по повод на обжалването. Преценено в
светлината на възприетите от ЕСПЧ изисквания, то може да бъде определено
като стриктно и внимателно (решения по делата на ЕСПЧ Fabris v. France
[GC], § 72 in fine; Wagner and J.M.W.L. v. Luxembourg, § 96).
В своето решение ответният съд е подложил на проверка, поради
конкретните оплаквания на ищцата, въпроса за установената от
първоинстанционния административен съд „независима икономическа
дейност“, извършвана от нея в периода на ревизията, отграничил е двете
понятия – търговец и данъчно- задължено лице, посочил е основанието за
извършване на ревизията – чл.122 ДОПК, изложил е съображения за обема от
реализираните доходи от конкретно посочена дейност и имущество на
ищцата, обяснил е значението на постоянния характер на тази дейност за
възникване на основанието за облагане на доходите от нея. Изрично е
посочено, че именно ищцата като ФЛ е данъчно –задълженото лице.
Подробно е пояснено значението на дадените от АдмС-Бургас указания по
чл.171, ал.4 АПК и правните последици за ищцата от неизпълнението им,
предвид законовата презумпция за верността на фактическите констатации на
ревизионния акт до доказване на противното. По този начин е даден
дължимия отговор, достатъчно ясен по съдържание и изчерпателен по всички
касационни оплаквания в жалбата. Мотивите на съдебния акт на ВАС сочат,
че на практика съдът е преценявал последователно както правилността на
обжалвания акт, така и основателността на наведените касационни доводи
срещу него. ВАС е постановил решение, което е било щателно
аргументирано, а доводите на жалбоподателката, които са имали отношение
към изхода на делото, са били изследвани задълбочено. Настоящият съд
приема, че обхватът на прегледа на Върховния административен съд е бил
достатъчно широк, за да съответства на член 6, § 1 КЗПЧОС.
Въз основа на изложеното не се установява наличие на основание за
ангажиране на отговорността на ответника за вреди, нанесени на ищцата от
вида и при твърденията според исковата молба. Постановяването на съдебен
акт, изпълняващ изискванията за необходимото съдържание, за да се
постигне стандарта за справедлив съдебен процес изключва увреждане на
страната, за която от него възникват неблагоприятни последици.
По изложените съображения съдът намира претенцията на ищцата за
неоснователна.
Поради съвпадение на крайните изводи за неоснователност на
предявения иск с изложените в обжалваното решение, въззивният съд го
6
потвърждава като правилно.
По частната жалба:
Постъпила е частна жалба от М.Г. К. – П. против определение
№260974/05.08.2021г. по гр.дело №18/2018г. по описа на БАС, с което е
оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото
решение №121/11.02.2021г. в частта, с която е осъдена да заплати на
ответната страна разноски за процесуално представителство в размер на 300
лв.
Разпределението на тежестта за заплащане на разноските в съдебния
процес е принципно поставено в зависимост от изхода на делото. Общата
уредба е в процесуалния закон, а в настоящия случай се прилагат и изричните
правила в чл.10, ал.2 - 4 ЗОДОВ. затова неоснователно е оплакването на
ищцата, че не дължи разноски.
Не намира опора в закона възражението, че след като ответникът е
юридическо лице нему не се дължат разноски по правилата на закона за
правната помощ. Както напълно законосъобразно е разяснил окръжният съд, в
случая разноските не се дължат като правна помощ, а се определят по размер
по реда на препращането по правилата на този закон.
На последно място е релевирано възражение за отсъствие на надлежно
процесуално представителство, обосноваващо отказ от присъждане на
разноски. Пред съда ответникът, като юридическо лице е представляван от
лице, на което чл.32,т.3 ГПК признава правото да осъществява процесуално
представителство по пълномощие. Представено е изрично пълномощно по
делото от Председателя на ВАС, който на основание чл.30, ал.1 ГПК има това
право. По длъжността си съдебният помощник е с юридическо образование и
поради това следва извод, че процесуалното представителство на ответната
страна е осъществено надлежно.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд приема, че като
е оставил без уважение молбата на ищцата по чл.248 ГПК, окръжният съд е
постановил определението си при спазване на процесуалния закон и частната
жалба против това определение е неоснователна.
По разноските
Ответната страна е поискала присъждане на разноски с отговора на
въззивната жалба, като е представила списък по чл.80 ГПК. Съдът отчита
действителната правна и фактическа сложност, осъществяването на
процесуалното представителство чрез представяне на писмени отговори на
двете жалби и въз основа на това определя юрисконсулстско възнаграждение
в размер на 300лв., съобразно реда по чл.25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд– Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №121/11.02.2021 г. по гр.дело №18/2018г.
по описа на Бургаския окръжен съд.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от М.Г. К. – П. против
определение №260974/05.08.2021г. по гр.дело №18/2018г. по описа на БОС.
ОСЪЖДА М.Г. К.-П., с посочен по делото съдебен адрес, да заплати на
Върховен административен съд, с посочен по делото седалище и адрес,
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8