Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 22.02.2011г. град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд V граждански
състав
На тридесет и първи януари Година две хиляди и единадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: Т.Т.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева
гражданско дело № 4765 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявен е
иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
Ищцата
В.З.Н. твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 21.04.1996 г.,
който брак бил първи по ред и за двамата. От брака си имали родено едно дете - К.
М. Н., роден на *** г., с ЕГН **********.
От
самото начало на брака им отношенията ми с ответника били нормални - живеели в
разбирателство, обич и взаимна подкрепа. Отношенията им се влошили през
последните три-четири години. Причината била, че ответникът започнал да
злоупотребява системно с алкохол. Преди две години го уволнили дисциплинарно от
местоработата му - „Служба за гражданска защита", тъй като катастрофирал
със служебната кола, след употреба на алкохол. От този момент нататък, започнал
да пие повече. От момента на дисциплинарното му уволнение до сега, ответникът
не работил никъде. Всички разходи за домакинството и детето се поемали изцяло
от ищцата. Ищцата твърди, че преди три години съпругът й, след като се напил, й
нанесъл побой. На този побой, свидетели станали синът им и майка й. Преди една
седмица, отново й нанесъл побой, като я заплашвал, че ще й извади всичките
зъби. Живеела в непрекъснат страх за живота и здравето си. От три години с
ответника нямали интимни отношения, отчуждили се физически и емоционално.
Счита,
че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им с ответника, по
смисъла на чл.49, ал.1 от СК, поради което неговото формално съществуване вече
не било в интерес нито на тях, нито на детето.
Моли
съдът да постановите решение, с което да прекрати сключения между тях
граждански брак по вина на ответника. Да предостави упражняването на
родителските права върху малолетния им син - К. М. Н., роден на *** г. - на
нея, като определи режим за осъществяване на личните контакти на детето с
бащата - М.К.Н., както следва: всяка първата и третата седмица на месеца от
10.00 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден с преспиване през
съботната вечер, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и два дни през коледните празници и първите
пет дни от пролетната ваканция.
Моли
съдът да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за малолетния им син - К.
М. Н., в размер на 80 лева, ведно със законните последици от това, считано от
датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
Моли да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в
гр.**** ****, което жилище е собственост на родителите й. Заявява, че след развода
желае да запази фамилното име на съпруга си - Н.. Не желае да получава издръжка от съпруга си
след прекратяването на брака. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат Н. Я.. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира за
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.К. Ангелов.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения
иск.
Съдът след,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили
граждански брак на 21.04.1996г. в град Стара Загора, за което е съставен акт за
граждански брак №150/21.04.1996г. От брака си съпрузите имат едно дете - К. М. Н. родено на ***г. – видно от удостоверение за раждане от ***г.,
издадено въз основа на акт за раждане №1154/15.07.1999г.
За изясняване
на обстоятелствата по делото са са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж.Т. З. /майка на ищцата/ и З.Г.З. /баща на
ищцата/.
От показанията
на свидетелката Ж.З. се установява, че страните по делото живеят заедно, защото
ответника преболедувал, но не се разбирали. Проблемите между страните основно
се дължали на употребата на алкохол от ответника. Твърди, че зет й от три
години не работи, като всички разходи по домакинството плащала дъщеря й.
Свидетелката заявява, че „зет ми бие дъщеря ми и най – вече не можах да понеса,
когато един път щеше да я скалпира”. Твърди, че скандалите между страните
ставали в присъствието на детето. Детето й споделило, че веднъж, за да прекрати
разправията между родителите си „вземал чашата чу с алкохол и я счупил в
краката им”. Детето се страхувало от баща си, за да не посегни и на него, както
и на майка му. Ответникът се дразнел от факта, че В. му изливала алкохола в
мивката. хвърляла бутилката в коша и настоявала той да спре да пие.Сочи, че
„той цял ден спи” и кара детето да му купува алкохол. В. се грижила за
домакинството и за детето. Твърди още,
че когато М. бил много агресивен се налагало да викат баща му.
От показанията
на свидетеля З.З. се установява, че страните по делото живеят заедно, но не се
разбират. Един от основните проблеми за тяхната неразбирателство е „че той постоянно
пие, агресивен е към нея”. Твърди, че М. не работи от три години и оттогава е
почти постоянно пиян. „По цял ден спи, а вечер стои на компютъра”. „Внучето ми
е казвало как ходи да му купува водка от магазина и му я завиват като саламче, да не са вижда, и цигари му
купува”. Дъщеря му споделяла, че М. я тормози постоянно, посяга да я бие и постоянно
е пиян. Всички грижи свързани с домакинството и отглеждането на детето полагала
дъщеря му. Сочи, че зет му започнал да пие спирт. Детето му разказало, „че
ритал, чупил саксии в къщи, защото дъщеря ми му намерила чашата със спирта и
той започнал да се бори с нея, за да си вземе чашата. Детето счупило чашата в
краката им, за да спре да се карат”.
Показанията на
двамата свидетели следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената им връзка с ищцата по
делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на
свидетелите изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимодопълващи
се.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията
между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си
и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в
приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се
дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до
разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в скандали. Между тях
няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената
семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от
обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото
се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез
взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството
си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението и на
двамата е трайно установено, което ясно проличава и от становищата им и от
поведението им пред съда. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за
запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува
само формално, което не е в ничий интерес.
По въпроса за
вината.
Съдът намира,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка
има единствено съпруга. От свидетелските показания по делото безспорно се
установява, че поведението на ответника е било свързано с пълна безотговорност.
С това ответникът е нарушил своите брачни задължения по чл.17 от СК за полагане
на усилия за осигуряване благополучието на семейството. От свидетелските
показания се установи, че ответника системно злоупотребява с алкохол и е агресивен
към съпругата си. По делото липсват доказателства за извършени от ищцата брачни
провинения, поради което следва да се приеме, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка има единствено ответникът.
По отношение на
родителските права :
Единственият
критерий, който е основание за възлагане на родителските права, е интересът на
детето. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го установи като извърши
цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото,
психическото и нравственото развитие на децата, респ. създаването на такива
условия на живот, които да съответстват на нуждите им /ПП 1/1974г./.
В случая, за да направи тази преценка, съдът взе предвид установеното от данните съдържащи се в
социалния доклад и свидетелските показания. От данните посочени в социалния
доклад се установява, че майката на децата
притежава нужния родителски капацитет и възпитателски качества за
отглеждане на детето. В доклада е посочено, че К. е на 11 години. Ученик е в
пети клас на V – то ОУ „М. Станев” – Стара Загора. Четвърти клас детето
езавършило с отличен успех. Посочено е че връзката мужду бащата и детето не е
нарешено. Родителите живеят заедно, детето осъществява ежедневен контакт с баща
си. Между родителите и детето съществува силна емоционолна връзка. От доклада
се установява, че при отглеждането на
детето майката може да разчита на
подкрепата на на своите родители.
От показанията
на свидетелката Ж.З. се установява, че
всички грижи по възпитанието и отглеждането на детето се полагат от
майката. В този смисъл са и показанията на свидетеля З.З..
Съдът счита, без да отрича родителските и възпитателските качества на
бащата, че родителските права трябва да бъдат възложени на майката. Жилището, в
което живее семейство Найденови, се
състои от три стаи, баня и тоалетна. За К. има обособена детска стая. С оглед
на това съдът намира, че упражняването на родителските права върху детето
следва да бъдат възложени на майката, която е по пригодна за отглеждането на
детето.
По отношение
семейното жилище :
Страните
по делото не спорят, че семейното жилище находящо се в град Стара Загора, квартал
„Три чучура – юг”, блок №107, вх. А, ет.1, ап.56 е собственост на трети лица.
Ищцата В.З. Н. претендира предоставяне ползването на
семейното жилище. Ответникът Н. не е предявил претенция за предоставяне
ползването на семейното жилище. С оглед и предоставянето упражняването на
родителските права върху детето на майката, съдът счита, че ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено на нея.
По
въпроса за издръжката и режима на свиждане :
Съгласно
чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите
децата и от възможностите на родителите, съгласно чл.142 ал.2 от СК. Посочената разпоредба
определя минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата т.е. 60 лева. При определяне размера на
издръжката съдът, съобрази следните обстоятелства. От свидетелските показания и
от твърденията на ищцата се установява, че ответника е безработен. По делото не
е представена декларация за материално и имотно състояние на ответника.
Ответникът е в работоспособна възраст. От представената по делото служебна
бележка издадена от ЕТ „В.Н. – Флора” се установява, че ищцата получава средно
месечно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева.
С
оглед на гореизложеното и съобразявайки
се с възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите му,
съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да заплаща на детето си К.
издръжка в размер на 80 лева месечно. Останалата част от сумата
необходима, необходима за издръжката на
детето следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
За
правилното и хармонично развитие на детето, то следва да поддържа лични
контакти с баща си. В конкретния случай
съдът намира, че след като детето се отглежда от майката, респ. родителските
права върху него се упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го
вижда и да контактува с него. Съдът счита, че с оглед запазването на
емоционалната връзка между бащата и детето следва да бъде определен режим на
свиждане, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 часа в съботния ден до 16.00
часа вечерта на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото,
което време да не съвпада с отпуска на майката, както и два дни през коледните празници и първите пет дни
през пролетната ваканция.
По
отношение на фамилното име
След
прекратяването на барака съпругата ще носи брачното си фамилно име Н..
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. По изложените по – горе съображения
разноските по делото следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника. Следва да бъде определена държавна такса при
решаване на делото в размер на 40,00 лева, платима от ответника. Ответникът М.Н.
следва да заплати на ищцата В.Н. сумата от 525 лева представляваща държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.З.Н., ЕГН **********,***
и М.К.Н., ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак №150/21.04.1996г.
в град Стара Загора, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРИЕМА за установено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга М.К.Н..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните
дете К. М. Н., ЕГН ********** на майката
В.З.Н..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между бащата М.К.Н. и детето К. М. Н. всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден
до 16.00 часа вечерта на неделния ден с преспиване, както и един месец
през лятото, което време да не съвпада с отпуска на майката, както и два
дни през коледните празници и първите
пет дни през пролетната ваканция.
ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН ********** с п.а да
заплаща на детето К. М. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В.З.Н., ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 17.08.2010 г. до настъпване на
основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в град Стара Загора, квартал „Три чучура – юг”, бл.107, вх. А,
ап.56, ет.1 на съпругата В.З.Н..
ПОСТАНОВЯВА съпругата В.З.Н., след прекратяване на
брака да носи брачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН **********,*** да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 115.20 лева, представляваща
държавна такса върху издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на
40,00 лева.
ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН **********,*** да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 40.00 лева,
представляваща окончателна държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН **********,*** да заплати на
В.З.Н., ЕГН **********,*** сумата от 525 лева представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Стара Загора.
Районен
съдия: