№ 6711
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100513404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 14804/30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 32797/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, съдът е отхвърлил
предявения от Р. Д. срещу ЗАД Армеец АД иск по чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане сумата от 9547лв., претендирано от ищеца застрахователно
обезщетение по сключена имуществена застраховка “Каско”, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сума в
размер на 129 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 02.05.2023г.-
13.06.2023г., като ищецът е осъден да плати разноски в размер на 200лв.
Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца Р. Д., с която
се обжалва решението изцяло като неправилно и се иска да бъде отменено и
вместо него да се постави акт, с който да се уважи изцяло предявения иск.
Изложени са конкретни доводи, че неправилно СРС приел, че настъпилото на
05.04.2023г. събитие попада под изключение от застрахователното покритие
по т.11.6 от Общите условия, защото уврежданията по процесния автомобил
не са настъпили през време на ремонта или профилактиката, а вследствие на
1
ПТП, предизвикано от друг л.а. на територията на автосервиза. Аргументира
се, че изключението от покритието касае щети, пряко свързани с извършване
на ремонтни или профилактични дейности от служители, а не такива
настъпили след преустановяване изпълнение на визираните дейности, при
ПТП от трето лице, управляващо превозно средство на територията на
сервиза. Цитираната точка от ОУ била и неравноправна, защото поставяла
застрахования в значително по-неблагоприятно положение спрямо
застрахователя, защото подобно териториално изключване противоречало на
закона. Сочи се, че с оглед релевантната практика на ВКС, за да може
обосновано да се откаже плащане на застрахователно обезщетение е
необходимо между неизпълнението на задължението по застрахователния
договор, което е значимо с оглед интереса на застрахователя, и настъпване на
събитието да съществува пряка причинно-следствена връзка. Сочи се, че
основание за отказ би бил налице, ако неизпълнение на задължение на
застрахования е допринесло за настъпване на събитието или за увеличен
размер или обхват на вредите, но доколкото не е налице в конкретния случай
такава причинна връзка, то не било налице основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник
Армеец АД, в който намира, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС
правилно по съображения, че по делото било доказано възражението за
проявление на изключен риск по т.11.6 от ОУ, доколкото събитието настъпило
докато л.а. бил оставен в автосервиз за ремонт. Неправилно било тълкуването
на клаузата в смисъл, че не покривала вреди при ремонт/профилактика,
доколкото такива не били покрити в нито една от хипотезите на покритие.
Клаузата не била и неравноправна, защото била известна на страната и същата
избрала да сключи договора при отнапред известни приложими типизирани
клаузи. Доводите основание на разпоредбата на чл.408 КЗ били
неоснователни, защото не се касаело за неизпълнение на договорно
задължение, което да е довело до настъпване или увеличение на риска, а за
изключение от застрахователно покритие. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
2
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС
в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за
интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението.
При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни.
По основателността на иска:
Предмет на въззивното производство е притезанието на ищеца с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ за репариране на имуществените вреди настъпили
вследствие на ПТП. Елементите на фактическият състав са: наличие на
валиден договор за имуществено застраховане срещу риск от превоза между
страните, настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие,
установяване вида и размера на причинените вреди на трети лица и изплатено
от застрахования обезщетение в полза на тези лица.
Липсва оплакване както във въззивната жалба, така и в отговора на
въззивната жалба по отношение на установената фактическа обстановка по
делото. Въззивната дейност при ограничения въззив е ограничена откъм обсег
при установяване на фактическата страна на спор, като при преценка за
правилността на фактическите изводи в обжалваното решение въззивният съд
е ограничен от своевременно въведените във въззивната жалба оплаквания,
както и в отговора по нея. Въззивната дейност е насочена към решаваща, а не
проверяваща дейност, т.е. съдът е длъжен да обсъди доводите на страните, да
прецени правнорелевантните факти от значение за спорното правоотношение,
да обсъди в мотивите на акта си доказателствените средства, въз основа на
които намира едни от тях за установени, а друго за недоказани, както и да
разгледа и изложи съображения по оплакванията в жалбите и отговора.
Въззивният съд основава решението си на процесуалния материал, който е
събран пред първата инстанция. Въззивният съд има правомощия да направи
различни фактически констатации само при оплакване във въззивната жалба,
3
съответно отговора на въззивната жалба, за погрешното им установяване от
първоинстанционния съд, за доказването им при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила или за необоснованост на обжалването
решение в тази му част. В тези случаи, както и при обосновано оплакване за
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими
доказателствени средства и предявени доводи и възражения от страните,
въззивният съд е длъжен да установи фактическа обстановка, като обсъди в
тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и относими
доказателства, възражения и доводи на страните. Когато липсват оплаквания
за необоснованост срещу фактически констатации въззивният съд не може
служебно да формира фактически изводи, различни от тези на
първоинстанционния, т.е. не проверява редовността на процесуалните
действия на съда и страните, а само тези които са изрично посочени, вкл.
когато даден факт е установен в първоинстанционното решение чрез
недопустими доказателствени средства, при липса на направено оплакване за
допуснатото съществено процесуално нарушение и/или за необоснованост на
решението, въззивната инстанция в решението си е длъжна да приеме този
факт за осъществен. В този смисъл е установено от фактическа страна по
делото, че между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Каско”, клауза “Пълно каско”, в срока на
покритие на което е настъпило застрахователно събитие по установен
механизъм (На 05.04.2023г., около 12:05ч., в автосервиз “ТМ АУТО” ЕООД, в
гр. София, на бул. “Цариградско шосе” 163, л.а. “Хамър” с регистрационна
табела “VALI ZZX”, управляван от М.Д., при маневра удря паркирания в
същото време в автосервиза л.а. “Лексус”, модел “LC 500” с рег.№ ****, който
лек автомобил, към момента на настъпване на ПТП, е бил спрян на паркинга
на сервиза, изчаквайки да бъде взет след осъществено сервизно обслужване,
като в резултат на ПТП, по л.а. “Лексус”, модел “LC 500” с рег.№ ****
настъпват вредите, описани в изготвения от ответника - опис по заведена
щета. В т.11.6 от приложимите общи условия е описано, че застрахователят
не изплаща обезщетение и когато събитието е настъпило по време, през
което застрахованото МПС е било предоставено в автосервиз или друго
трето лице за извършване на ремонт, профилактика, диагностика или
реглаж, оборудване или преоборудване, измиване, изпиране, пастиране и
други дейности, като в такива случаи Застрахователят изплаща
обезщетение само за щети, вследствие на природни бедствия, съгласно
т.7.1.1. от общите условия. Това изключение не се прилага за събития по
клауза „Кражба на МПС“ (вкл. и когато е част от клауза „Пълно каско“),
когато МПС е било предоставено в автосервиз за извършване на ремонт,
профилактика, диагностика или реглаж, оборудване или преоборудване.
Основният спорен между страните въпрос, вкл. пренесен пред
настоящата инстанция е налице ли е изключен застрахователен риск по т.11.6
от приложимите общи условия, съответно основание за отказ за изплащане на
4
застрахователно обезщетение от ответника по см на чл.408, ал.1, т. 3 КЗ.
СРС е приел, че с оглед на приетото за установено от фактическа страна,
че застрахователно събитие е настъпило на паркинга на сервиз след извършен
ремонт, то попада под изключението от застрахователното покритие по см. на
т.11.6 от ОУ, поради което не е налице покрит застрахователен риск.
По спорния въпрос настоящият въззивен състав намира следното:
От езиковото тълкуване на спорната клауза от ОУ („ когато събитието е
настъпило по време, през което застрахованото МПС е било предоставено
в автосервиз … за извършване на ремонт…“) съдът приема, че се обхващат
случаите за по време на дейностите (по време, през което се извършват
изброените дейности), не и при предстоящи такива, съответно при
преустановяването им, т.е. не обхваща случаите, когато МПС е паркирано
преди да бъде ремонтирано, съответно след преустановяване на ремонтните
дейности, доколкото противното тълкуване води до необосновано
ограничаване отговорността на застрахователя в противоречие с чл.408, ал.1,
т.3 КЗ. Това тълкуване на клаузата се потвърждава и при логическото
тълкуване с оглед интереса на застрахователя, доколкото създава
невъзможност за последния или съществено да го затруднява при определяне
на поетия от него риск или при узнаването и/или установяването на
обстоятелствата, при които може да възникне застрахователно събитие, както
и при определянето на размера на настъпилите вследствие на същото вреди.
Противното тълкуване на клаузата (което по същество е разширително, което
е недопустимо спрямо клаузи, изключващи или ограничаващи отговорността
на застраховател, т.е. предвидените в договора изключения от
застрахователното покритие трябва да бъдат ясно формулирани и конкретни/
изчерпателни и същите по арг. на чл. 345 ал. 5 т. 1 от КЗ не могат да се
тълкуват разширително) създава значително неравновесие между правата и
задълженията на застрахователя и застрахования, т.е. същата не е изразена на
ясен и разбираем език (като изискването за прозрачност не може да бъде
ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална
и граматическа гледна точка, а за застрахования е от основно значение не само
предварително дадената при сключването на договора информация, но и
изрично и ясно описателно изброени случаи на изключения, доколкото с оглед
на тези обстоятелства потребителят решава дали да се обвърже с условията,
изготвени предварително от застрахователя) от граматическа гледна точка
конкретно с оглед функционалния обхват, не покрива изискването за
добросъвестност и създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност, доколкото за него е от основно значение да бъде
информиран преди сключване на договора за условията и последиците от
изключване на застрахователното покритие. Ако с включването на подобна
клауза в общите условия застрахователят е целял да уговори в своя полза
изрично изключение от покритието, той е следвало ясно и точно да посочи в
общите условия, конкретните хипотези на изключване на покритието, или
критерии, при които да може разумно да прецени, че неизпълнение на
5
задълженията му по застрахователния договор да са значителни с оглед на
интереса на застрахователя, т. е. да създава невъзможност за последния или
съществено да го затруднява при определяне на поетия от него риск или при
узнаването и/или установяването на обстоятелствата, при които е възникнало
застрахователното събитие, както и при определянето на размера на
настъпилите вследствие на същото вреди. Оттук настоящият въззивен състав
приема, че искът на ищеца е доказан по основание, вкл. доколкото вредите
произтичащ от осъществено ПТП, събитието се субсумира под покритието по
т.7.4. вр. т.7.2.1.1. /ПТП при увреждане на застрахованото МПС в паркирано
състояние, причинено от друго превозно средство/.
По отношение на размера, изхождайки, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, съдът, ценейки съвкупно показанията на св. Д. /в
частта, в която дава показания за увредените детайли, вкл. по отношение на
фара на л.а., както и на дребни части около бР.ята и фара, които прикрепят
детайлите, както и че след завеждане на щетата при откриване на
допълнителните скрити поражения е отказан допълнителен оглед от
застрахователя/, които съдът кредитира изцяло /с оглед липсата на данни за
заинтересованост на свидетеля, вкл. с оглед преките наблюдение по повредите
и установените такива в хода на ремонта/, заключението на вещото лице по
САТЕ /в частта, в която в отговор на въпроси при защита на заключението,
пояснява, че детайлите по фактурата отговарят на цените на официалния
представител, а с оглед показанията на св.Д. не кредитира заключението в
частта, в която описва възстановителната стойност на вредите в размер на
2079.58лв., доколкото са изключени при изчисляването на цените – фар,
щипка, планка предна бР.я, подкалник преден ляв и скоба/, както и
представените писмени доказателства /фактура и доказателства за плащане на
оторизирания сервиз за извършени ремонтни дейности л.8-9, 22-23; документ
за техническата изправност л.102, от който се установява датата на първа
регистрация, както и, че към 09.06.2021г. е с пробег 9287км., Проформа
фактурата от 22.05.2023г., в частта, в която е описан пробегът на колата КМ:
14300, последните две доказателства съвкупно обуславят определяне на
размера въз основа на приложената по делото фактура, издадена от
официалния сервиз, с оглед краткия период на експлоатация и реалния пробег/
приема същият за доказан в претендирания размер за действително сторени
разходи в размер на 9547лв., която е в рамките на договорената максимална
застрахователна сума. Релевираното възражение в отговора на исковата молба
(въпреки че не се поддържа в отговора на въззивната жалба) за приложимост
на т.110 от общите условия е неоснователно с оглед приетата по делото полица
/л.6/, от която се установява наличие на платена допълнителна премия за
ремонт в официален сервиз /с оглед т.109, пр.2 от ОУ /л.48/.
С оглед основателността на главния иск, акцесорният иск за мораторна
лихва по чл.409 КЗ е основателен за периода от 02.05.2023г. /отказът на
застрахователя л.97/ до 13.06.2023г., определен по чл.162 ГПК е в размер на
6
130.23 лева, поради което претенцията за размер от 129лв. се явява изцяло
основателна (с оглед диспозитивното начало).
Първоинстанционното решение като неправилно следва да се отмени
изцяло и вместо него се постанови уважаване изцяло на претенциите.
По разноските:
С право на такива има въззивникът, който е доказал сторени разноски,
както следва: 1 866,88лв. пред СРС /л.125/, както и 1 415,94лв. пред СГС /л.43
от настоящото дело/, общо 3 282,82лв.
С оглед това изменение на чл.113 ГПК и по съображенията на ТР № 3 от
23.02.2022 г. по т.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, макар претенцията да
произтича от абсолютна търговска сделка, страна по същия е физическо лице -
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗПП, поради което прагът за
достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по
гражданските дела.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 14804/30.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 32797/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.405 КЗ и чл.409 КЗ вр. чл.86 ЗЗД ЗАД
„Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Джеймс Баучер № 51, да заплати на Р. Д., ЕГН: **********,
с.****, сумата от 9547 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП от 05.04.2023г., около
12:05ч., на паркинга на автосервиз „ТМ АУТО” ЕООД, в гр. София, бул.
“Цариградско шосе” №163, причинени от л.а. “Хамър” с рег. № “VALI ZZX”,
управляван от М.Д., който при маневра удря паркирания в автосервиза л.а.
“Лексус”, модел “LC 500” с рег.№ ****, застрахован при ответника по полица
за застраховка КАСКО на МПС № 0306Х0732056, за които е образувана щета
№ 10023030108805, ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 129лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 02.05.2023г. до 13.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „Армеец” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс
Баучер № 51, да заплати на Р. Д., ЕГН: **********, с.****, разноски по делото
за двете инстанции в общ размер на 3 282,82лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8