№ 14
гр. Свиленград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200005 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000443 от
15.06.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Г. Р. ИВ. с ЕГН ********** от град ***********, ул.
„Д.Б.”, блок № *, вход „*”, етаж *, ап.№ **, област Хасково, със съдебен
адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат
М.К., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
(пункт 1), за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2) и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 3).
Жалбоподателят Г. Р. ИВ. чрез процесуалния си представител – адвокат
М.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на
1
процесуалния такъв. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Р. ИВ., не се
явява и не се представлява. С Писмена Молба-становище процесуалният му
представител – адвокат М.К. иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като
по отношение на първото нарушение нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не
предвиждала задължение за водачите, а само възможност за доброволно
плащане на Глоба, т.е. неплащането на наложена Глоба за нарушение на
ЗДвП не съставлявало административно нарушение; тъй като по отношение
на второто нарушение неправилно бил приложен законът – собственик на
процесния лек автомобил не бил водачът, а друго лице и тъй като третото
нарушение не било доказано.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 09.05.2021 година около 15.15 часа свидетелят Г. М. Др. (служител в
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си
задължения се намира на улица „Сан Стефано” в град Свиленград, област
Хасково, където спира за проверка движещо се в посока към кръстовището с
булевард „България” моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил
марка „БМВ”, модел 525 ТДС с държавен регистрационен номер ** **** ** –
собственост на М.Б.К. от град Килифарево, област Велико Търново (видно от
2
Справката в АИС-КАТ) и управлявано от жалбоподателя И.; при която
установява нарушения на ЗДвП. За констатираните нарушения е уведомен
свидетеля Х. и Оперативния дежурен на РУ – Свиленград. Свидетелят Ил. В.
Хр. отива на место, като междувременно е изпратен там и от Оперативния
дежурен. Х. при извършената от него проверка установява, че при поискване
водачът на МПС – жалбоподателят И. не представя Свидетелство за
управление (СУ) на МПС и Контролен талон (КТ) към него. Извършва и
справка в масивите на МВР чрез служебния таблет и установява, че водачът
И. има неплатени Глоби по влезли в сила НП № 20-0351-001191, НП № 20-
0351-000665 и НП № 20-1253-000274 и че МПС-то не е представено на
технически преглед за 2021 година. В същия смисъл е и информацията, която
получава от Оперативния дежурен на РУ – Свиленград.
Свидетелят Ил. В. Хр. - Командир на отделение в Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), на посочената дата, предвид констатираните
нарушения и в кръга на службата си, съставя против жалбоподателя И. и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) със серия АА и с бланков № 617476. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения,
свързани с неплащане на Глоба по влезли в сила НП, липсата на технически
преглед на МПС-то за 2021 година и неносене на СУ на МПС и КТ към него,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно
квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и които
вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е.
предявен му е, като вписва, че възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000443 от 15.06.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл.
190, ал. 3 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
3
налага на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба” съответно в
размер на 20 лв., 50 лв. и 10 лв. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 17.12.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия
смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР и Заповед № 1253з-195 от 03.09.2019 година, Заповед № 1253з-121 от
15.05.2019 година и Заповед № 1253з-172 от 29.07.2019 година, трите на
Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Ил. В. Хр. заема
длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо рег.№ 351000-7586 от
30.12.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че И. има наложени множество санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
4
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и
НП при описание на процесните три деяния е идентично. Следователно
нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото
си на защита. Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д.
(съгласно разпоредбата, действаща към датата на съставяне на АУАН), но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
5
коректно, точно и ясно трите имена, местоработата и че е служител на МВР е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По изложените в предходното изречение съображения
Съдът не намира, че грешното посочване в НП и в АУАН на фамилното име
на собственика на процесното МПС и в НП на населеното място, в което
живее (село вместо град) представлява съществено процесуално нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице оправомощаване в
полза на полицейски органи в структурите на „Охранителна полиция” при РУ
в състава им. Видно от т. 1.4.3. от Заповед № 1253з-195/03.09.2019 година е
налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя Ил. В. Хр.,
преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски
орган от посочената категория (съгласно Протокол с рег.№ 1253р-7843 от
14.08.2019 година). В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 09.05.2021 година актосъставителят Ил. В. Хр. е заемал
длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е
орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група
„Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази
насока е и изявлението на свидетеля Х., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 24.01.2022 година. Предвид изложеното
актосъставителят И.Х. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ -
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
6
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
са категорични, че именно И. е бил водач на процесното пътно превозно
средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него са състави
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този
факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП (пункт 1):
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, „наложеното наказание
„Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП,
Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при
обжалване.”. В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно
задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява
административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в който
7
водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му Глоба с
влязло в сила НП, но не предвижда наказание за неспазване на този срок.
Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е
именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от
бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал.
3 от ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на
Глобата. Следователно, неплащането на наложените Глоби за нарушенията
на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите. В тази насока
е и изложеното в мотивите на Решение № 3 от 23.03.2021 година на КС по к.д.
№ 11/2020 година, в което изрично е посочено, че разпоредбата на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП определя срока, в който лицето разполага с възможност
доброволно да плати наложената му Глоба, но не предвижда наказание за
неспазването му. Ето защо Съдът споделя изложеното от адвокат К. в
Писмената му Молба–становище.
Отделно от това следва да се спомене, че видно от текста на нормата
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП в нея не е визиран съставомерен елемент
„управление на МПС”. Следователно да се възприеме тезата на АНО в случая
означава да се приеме, че всяко лице, което има неплатена Глоба наложена с
Електронен фиш или НП може и следва да бъде санкционирано по
посочената разпоредба, което не е целта на законодателя. В този смисъл е и
Решение от 21.06.2021 година по КАНД № 475 / 2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.
За пълнота следва да се посочи, че ако материалната норма е
приложена правилно, то НП в тази част по пункт 1 следва да бъде
потвърдено, тъй като би било установено извършването на първото от
процесните нарушения. Като в тази връзка би следвало да се посочи, че в НП
са посочени всички необходими белези на влезлите в сила НП (, по които
наложени Глоби), даващи възможност за индивидуализацията им.
Действително не са посочени датите на влизането им в сила, както и датите на
издаването им и органът, който ги е издал, но са посочени номерата им, което
е достатъчно за да бъдат индивидуализирани по категоричен и безспорен
начин. Непосочването на белезите, цитирани в предходното изречение не би
съставлявало съществено процесуално нарушение съгласно изложеното по-
8
горе, касаещо правната теория и константната съдебна практика по
отношение на това кое нарушение е съществено.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва
да управлява МПС след като не е заплатил наложените му наказания „Глоба”
в едномесечен срок от влизането в сила на НП. По делото би следвало да се
приеме, че не е налице спор относно това, че последните са влезли в сила
преди повече от 1 месец от датата на деянието – 09.05.2021 година.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП (пункт 2):
Съгласно чл. 147, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, регистрираните МПС и
теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили,
и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Т.е. разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП предвижда задължителна проверка за техническата изправност на
МПС, съгласно утвърдена Наредба. В зависимост от вида на автомобила и
годината на производство са определени различна периодичност и начин на
провеждане. Съгласно нарочната Наредба, ПС подлежат на ежегоден
технически преглед. Като е установил липсата на извършен такъв след
справка в служебния таблет, административният орган е констатирал по
същество нарушение на визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължение.
Процесното МПС е чужда собственост (, а именно на лицето М.Б.К. от град
Килифарево, област Велико Търново), а не на жалбоподателя, по което
обстоятелство не се спори по делото. Задължението автомобилът да бъде
представен на технически преглед не е изпълнено.
Налице е субективния елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
9
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да
управлява МПС, което не е представено на технически преглед.
В случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по специалния текст на
чл. 181, т. 1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория
лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок ПС за технически преглед. Установено е
категорично извършване на нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно
управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед.
Доколкото в нормата на чл. 188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът
и този, на когото е предоставено за управление МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, то не следва от обсега на тази законова
разпоредба да бъдат изключени нарушенията на разпоредбата на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП. Но в случая АНО не е съобразил обстоятелството, че е приложима
общата норма на чл. 185 от ЗДвП, а не специалната санкционна разпоредба на
чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят не е собственик или
длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя И. в качеството му
на водач по специалния текст на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Ето защо НП в тази
част – по пункт 2, следва да бъде отменено. Предвид изложеното Съдът
споделя изложеното от адвокат К. в Писмената му Молба–становище.
В случай, че не се възприеме горната теза на Съда и се приеме че
санкционната норма е правилно приложена, то тогава НП в тази част по
пункт 2, би следвало да бъде потвърдено, тъй като нарушение е безспорно
доказано, както и е налице субективният елемент от състава му.
При втория вариант на разсъждение в хипотезата когато следва да се
потвърди НП в частта му по пункт 1 и по пункт 2, Съдът би приел, че
административните наказания са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона такива – фиксирани за посочените суми. Правна възможност за
намаляване на наложените административни наказания не би съществувала,
предвид фиксираните размери на санкцията, поради което по пряк аргумент
от закона би липсвало основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за първото и
10
второто нарушения, Съдът би намерил за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретните случаи като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на извършителя на първото и второто нарушения. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществените фактически
състави на административните нарушения, процесните деяния не биха
разкрили обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не биха
съставлявали маловажни случаи според Съда. И това би било така, както
поради техния формален характер – за съставомерността им не е предвиден и
не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващо (младата възраст на нарушителя), но и на отегчаващи
обстоятелства (множество други нарушения, за които са наложени санкции,
които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект).
Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на първото и
второто нарушения като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от
ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
По отношение на посочените две нарушения Съдът би кредитирал
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 24.01.2022
година свидетели – Ил. В. Хр. и Г. М. Др.. За обективно верни биха се
възприели свидетелските показания на посочените свидетели. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили,
а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените доказателства,
11
приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП (пункт 3):
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП по
отношение на посоченото трето нарушение, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 24.01.2022 година свидетели – Ил. В. Хр. и Г. М. Др..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ил.
В. Хр. и Г. М. Др., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания на
посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на
двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
12
доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че
от доказателствата по делото е видно, че свидетеля по Акта – Д., е и свидетел,
присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това
лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва
да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл
е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на
посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласните доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт, че не носи СУ на МПС и КТ към него. Поради това Съдът
ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното трето нарушение. Тежестта за установяване на конкретното
деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на третото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, водачът на МПС е
длъжен да носи набор от документи, а именно: СУ на МПС от съответната
категория, КТ към него; Свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява, документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за МПС и други документи. Нарушенията
по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП са формални, на просто извършване и с факта на
тяхното установяване законът свързва настъпването на определени
13
неблагоприятни за нарушителя правни последици. От доказателствата по
делото - АУАН с бланков № 617476/09.05.2021 година, ползващ се
с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП и от показанията на свидетелите Х. и Д. безспорно се установява, че
при проверката извършена от страна на посочените полицейски служители,
жалбоподателят не е представил СУ на МПС и КТ към него. При несъгласие с
горното, логично би било да бъде направено възражение още при съставяне
на АУАН, като се посочат конкретни обстоятелства, а не само бланкетно да
се посочи, че има възражения. Такива конкретни обстоятелства не са
посочени. Конкретни възражения в тази насока не се навеждат и в съдебно
заседание. Именно с оглед доказателствената сила на редовно съставеният
АУАН в тежест на жалбоподателя е с пълно и главно доказване да обори
констатациите в Акта, в това число и по отношение на твърдението, че не е
носил към момента на констатиране на нарушението изискуемите по закон
документи, което в настоящия случай не е сторено.
Налице е субективният елемент от състава на посоченото нарушение
(пункт 3) – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Следвало да знае,
както и е знаел, че при управление на МПС следва да носи СУ и КТ към него,
предвид факта, че това е ноторно известно, както и предвид факта, че много
пъти е бил наказван за идентично нарушение (видно от Справката за
нарушител). Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно, тъй като е
съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от нормата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи,
решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в пункт 3 от
обжалваното НП, Г. Р. ИВ. е осъществил от обективна и субективна страна,
състава на посоченото административно нарушение, визирано в пункт 3 на
обжалваното НП, при възведената правна квалификация.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на посоченото
нарушение - преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл.
14
28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ.
налагането на санкция на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както
поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и
не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не
само на смекчаващо (младата възраст), но и на отегчаващи (наличието на
множество наложени санкции за нарушения на ЗДвП, включително за
нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, които явно не са повлияли върху
неправомерното му поведение) обстоятелства. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП, на
водач на МПС, който не носи СУ на МПС и КТ към него, се налага
административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
Административното наказание за нарушението по пункт 3 от НП е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под
този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание за трето нарушение, Съдът намира за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
15
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. по
отношение на третото нарушение и НП в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на това нарушение, Съдът е провел пълно доказване на
фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото,
на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил
доказателства за тяхното оборване.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 17.12.2021 година, сключен между Г. Р. ИВ. и
адвокат М.И. К., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38 от ЗА, т.е. като безплатна
за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
16
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Г. Р. ИВ., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат М.К., а оспореното от него НП е
отменено от Съда частично. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при
частична отмяна на обжалвания акт, част от възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета
на органа, издал частично отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя част от адвокатското възнаграждение са налице, поради което
следва да се уважи частично искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от
него безплатна правна помощ.
Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка
към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
потвърдено в частта му по пункт 3 и отменено в частта му по пункт 1 и по
пункт 2, следва в полза на адвокат М.К. да се присъди част от адвокатското
възнаграждение (както вече бе посочено) в размер на 200 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
17
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на РУ - Свиленград е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР –
Хасково да заплати посочената част от адвокатското възнаграждение.
В случай на потвърждаване на НП и в частта му по пункт 1 и по пункт 2,
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-0351-
000443 от 15.06.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, в частта, с която на Г. Р. ИВ. с ЕГН ********** от град
***********, ул.„Д.Б.”, блок № *, вход „*”, етаж *, ап.№ **, област Хасково,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 3).
ОТМЕНЯ НП № 21-0351-000443 от 15.06.2021 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на Г. Р. ИВ. с
ЕГН ********** от град ***********, ул.„Д.Б.”, блок № *, вход „*”, етаж *,
ап.№ **, област Хасково, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 1) и за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 2).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. К. от Адвокатска колегия - Разград, сумата от
200 лв. (двеста лева), представляваща част от адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Г. Р. ИВ. по АНД № 5 по описа на Свиленградския Районен съд
за 2022 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
18
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19