№ 9
гр. Ловеч , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20204300900069 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от В. Г. Ц., с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: *****, с която е предявен
частичен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от
100 000 лв., претендирана като част от застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (морални) в размер на 150 000 лв. от смъртта на Д.И.Д.
(лице, живущо с ищеца на съпружески начала), ведно със законната лихва за
периода от 01.06.2020 г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2020 г., в с. Т., при управление
на лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, с peг. № *****, З. С. М. причинил
пътно транспортно произшествие (ПТП), блъскайки пешеходеца Д.И.Д.,
вследствие на което последният починал. Посочва се, че вина за ПТП-то имал
З. С. М., който бил неправоспособен (свидетелството му за управление
съставлявало неистински документ), движил се с несъобразена скорост и след
употреба на алкохол (с установена концентрация в кръвта 1,96 промила),
както и че водачът напуснал ПТП-то.
Твърди се, че починалият Д.И.Д. и ищцата В. Г. Ц. са живели на
съпружески начала от 2005 г., че вестта за внезапната смърт причинила на
ищцата значителни морални и душевни страдания, тъга и негативни
психически изживявания от загубата на близкия човек, спътник в живота, че с
неговата смърт се разрушили изградените трайни и дълбоки отношение на
близост. В исковата молба се посочва, че естеството и интензитета на
страданията пораждали за В. Г. Ц. право да търси обезщетение за
причинените ѝ неимушесвени вреди.
1
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от З. С. М. лек
автомобил „Ш.“, модел „О.“, с peг. № ***** имал действаща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно
полица № BG02***** (валидна от 03.08.2017 г. до 02.08.2018г.), издадена от
ответника застрахователна полица. Ищцата твърди, че на 08.05.2020 г. заявила
претенцията си пред застрахователя, но на 20.07.2020 г. последният отказал да
определи и изплати обезщетение.
В писмения отговор на исковата молба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Правоизкщчващите и част от правонамаляващите възражения са
основани на твърдения за изключителен принос на пострадалия, който се
поставил в застрашаващо живота му състояние, движил на място, което не е
предназначено за преминаване на пешеходци, не е обозначено със съответни
пътни знаци или маркировка, с бърз ход, без оглед на конкретната пътна
обстановка, неосъобразявайки се с движещото се МПС и без оглед на
неговата скорост на движение и отстояние; на оспорвания относно:
съществуването на съпружеско съжителство между ищцата и пострадалия и
на обстоятелствата, от които се изгражда извод за съдържанието на
отношенията на ищцата с починалия; механизма и обстоятелствата, свързани
с настъпването на процесното застрахователно събитие; елементите на
фактическия състав за възникване деликтната отговорност на З. С. М.
(застрахования); съществуващи близки и непрекъснати отношения,
привързаност и подкрепа, както и изключително негативно отражение върху
здравословното и емоционално състояние на ищцата, обусловили моралните
и душевни страдания, тъгата и негативните психически изживявания от
загубата, означени в исковата молба; размера на неимуществените вреди и
причинната им връзка с процесното застрахователно събитие; основанието, от
което се претендира законна лихва с начало от 01.06.2020 г. (вкл. липса на
забава за застрахователя); както и на доводи за: несъответно прилагане от
ищеца на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди;
на законодателно лимитиране размера на обезщетенията за неимушествени
вреди до 5 000 лв. за кръга от лицата, сред които попадала и ищцата. От
ответника се прави и правонамаляващо материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, което се основава на същите
твърденията за принос на пострадалия, изложени в подкрепа на възражението
за изключителен принос.
2
С определение от 16.12.2020 г. е допуснато участието на З. С. М. като
трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Ищецът В. Г. Ц. взема участие е производството чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. А.И., който поддържа иска, излага доводи
за неговата основателност и моли за присъждане на застрахователно
обезщетение в претендирания размери, както и на разноските по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В
представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива
съображенията за основателност на иска и за присъждане на обезщетение в
претендирания размер.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД взема участие в производството по
делото чрез процесуалния представител по пълномощия адв. А. М., която
оспорва иска, а в хода на устните състезания излага съображения в подкрепа
на възраженията в писмения отговор и моли за отхвърляне на предявения иск,
с оглед липсата на установена връзка на фактическо съжителство между
ищцата и починалия Д.И.Д., както и за присъждане на разноските по делото.
В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива
доводите за неоснователност на иска.
Третото лице помагач З. С. М. взема участие в производството чрез адв.
Н.Л., която оспорва иска, като в хода на устните състезания излага
съображения за неговата неоснователност, поставяйки акцент върху
липсващата връзка на фактическо съжителство между ищцата и починалия
Д.И.Д.. В представените писмени бележки пълномощникът доразвива
доводите за неоснователност на предявения иск.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 260000/12.01.2021 г., по НОХД № 446/2020
г. на ОС Ловеч, З. С. М. е признат за виновен в това, че на 08.02.2020 г., в с.
Т., при управление на лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, с peг. № *****,
в пияно състояние и без да притежава необходимата правоспособност,
нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост от 77
кмкм
/ при максимално допустима от 50 / (чл. 21, ал. 1 ЗДвП), по
чч
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д.И.Д., като напуснал
местопроизшествието и деянието съставлява особено тежък случай -
престъпление по чл. 343, ал. 1, предл. 1, 6 и 7, б. „б”, предл. 2, вр. с ал. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
От разпечатка на справка в Гаранционен фонд се установява, че към
08.02.2020 г. моторно превозно средство с peг. № ***** е имало действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
3
при застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 12.03.2019 г.
до 11,03.2020 г.
От заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза се
установява, че при В. Г. Ц. не се установяват обективни данни за наличие на
психопатологични симптоми, които да се впишат в психиатрична диагноза,
нито се установяват клинични доказателства, медицински документи и данни
за проведено лечение или преглед, свързани с психиатричното състояние.
Нейното състояние се дефинира като скръб, която е нормален и адекватен на
ситуацията отговор. Скръбта се характеризира с поява на болезнени
емоционални чувства, като процесът се приключва с бавно възстановяване. В.
Г. Ц. е запазила способността си да извършва ежедневните си дейности,
грижи към близките, инициирала е социалните си контакти с приятели и
познати, не е настъпвала промяна в самооценката, отсъстват чувства на вина,
за провал, неувереност и не приемане на себе си. Скръбта при В. Г. Ц. е
свързана с пътното транспортно произшествие и настъпилата от него смърт
на Д.И.Д.. Събитието е променило живота в битов план. При
освидетелстването от експертите на 08.02.2021 г. не се установяват тежки
клинично проявени психопатологични симптоми (афективни нарушения,
депресивни симптоми). Налице са невротични състояния, които не налагат
системно специализирано лечение. Емоционалната лабилност, плачливост,
емоционална инконтинентност няма нищо общо с преживяното ПТП и
последиците от него, а се дължат на прекаран през 2017 г. мозъчен инсулт –
локален психоорганичен синдром, при който в най-голяма степен се засягат
емоциите.
От показанията на свидетелите П.П., Цветелин Ц., Т.Р., Р.Р. и П.Ц. се
установява, че от около 10-15 години Д.И.Д. и В. Г. Ц. (ищцата) били
„двойка”, живеели като мъж и жена в къщата на мъжа, като тя извършвала
по-голямата част от домакинската работа (перяла, готвела чистела), а като
селски пастир Д. бил ангажиран в отглеждането на негови животни и с
пашата овцете и козите на хората от с. Т.. Освен В.Ц. помощ и подкрепа на Д.
се оказвала и от неговите първи братовчеди Т. и Р.Р. (двама от свидетелите),
който му купували продукти, лекарства, вършели работа из двора. Въпреки,
че живяла с Д. в дома му, ищцата В.Ц. се установявала периодично и при
внуците си в с. Дерманци, като част от поводите за това са епизодичните
скарвания с Д. (св. П.П. и Цветелин Ц.). В.Ц. понесла емоционално новината
за смъртта на Д. – тя скърбяла и плачела за него, изгубила жизнерадост,
станала унила, като след погребението му заживяла при внуците си в с.
Дерманци, и се появявала в с. Т. единствено във връзка с отбелязваните
помени.
Ищцата В. Г. Ц. заявила пред ответника претенция вх. №
4936/08.05.2020 г. на „ЛЕВ ИНС“ АД, с която е поискано заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (без
4
посочване на претендирания размер) с посочване на банковата сметка, по
която се иска заплащането им.
Към молбата са описани приложените документи сред които протокол
за ПТП, акт за смърт и два броя декларации за фактическо съжителство. С
писмо рег. № 8594/20.07.2020 г. на „ЛЕВ ИНС“ АД е посочено, че по
заявената претенция при застрахователя е образувана щета, но е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение, поради непредставяне на
безспорни доказателства съществуващо фактическо съжителство между В. Г.
Ц. и Д.И.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
сумата от 100 000 лв., претендирана като част от застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (морални) в размер на 150 000 лв. от
смъртта на Д.И.Д. (лице, живущо с ищеца на съпружески начала), ведно със
законната лихва за периода от 01.06.2020 г. до окончателното му изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
5
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен, защото
смъртта на Д.И.Д. е съставомерен резултат на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, за което водачът на лекия автомобил
е осъден с влязла в сила присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Като съставомерен
престъпен резултат, смъртта на Д.И.Д. е довела до възникване на
неимушествени вреди за неговите близки и роднини, поради което за
причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
Изначалният въпрос по конкретното дело е дали ищцата е сред лицата,
за които е признато право да претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Принципните разяснения при определяне кръга на
лицата, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък е очертан в задължителната
съдебна практика, намерила израз в П-4-61, Пленум, П-5-69, Пленум и ТР-1-
18, ОСНГТК. Според едно от тях, лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, може да получи обезщетение за неимуществени вреди, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала (П-4-61, Пленум). В случая ищцата е живяла с починалия при
непозволеното увреждане от около 10-15 години преди неговата смърт.
Установеното фактическо съпружеско съжителство не е престъпление (касае
се за пълнолетни лица) и не противоречи на морала, а неговата
продължителност е основание то да се квалифицира като трайно и несъмнено.
При такава изградена връзка на фактическо съпружеско съжителство между
пострадалия и починалия при непозволено увреждане, не е необходимо да се
установяват предпоставките за изключението по ТР-1-18, ОСНГТК - за
създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и изживяване от
неговата смърт на продължителни болки и страдания, които е справедливо да
бъдат обезщетени. Предпоставките за прилагане на изключението са
релевантни за определяне кръга от лицата, извън посочените в П-4-61,
Пленум и П-5-69, Пленум, а лицето, съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, е сред тях. В този смисъл ищецът В.
Г. Ц. има качеството увредено лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал 2 КЗ).
След като за автомобила е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател е по
този договор ответникът, последният е длъжен да заплати на увредените лица
застрахователно обезщетение за причинените вреди, вследствие ползването
на това МПС (чл. 493 КЗ).
Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди попада
в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска
6
отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на същото
следва да се определи по справедливост, но до лимитите по (чл. 492, т. 1 КЗ).
Тези лимити са законодателен израз на волята на Република България да
въведе (транспонира) в националното ни право минималните застрахователни
суми при задължителната застраховка, установени в чл. 9 от Директива
2009/103/ЕО, а именно: в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите. В практиката на Съда на
Европейския съюз, намерила израз в решението по дело C-277/12, по повод
направено преюдициално запитване са дадени следните принципни
съображения: държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението,
което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската
отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките
членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се
покрива от задължителната застраховка до минималните суми, предвидени в
член 1, параграф 2 от Втора директива (т. 50); член 1, параграф 2 от Втора
директива не допуска национална правна уредба, която предвижда
максимални гарантирани суми, по-малки от установените с този член
минимални гарантирани суми (т. 51); разпоредбите на националното право,
които уреждат обезщетяването при произшествия при използването на
моторни превозни средства, не могат да лишат трите посочени по-горе
директиви от тяхното полезно действие (т. 53); Ако обаче националните
законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно, да определят в
националното право за всяка отделна категория установени вреди
максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми
по член 1, параграф 2 от Втора директива, посочените минимални
гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното
полезно действие (т. 54). Ограничението на размера до 5000 лв., установено с
§ 96 от ПЗР от КЗ 2015 г., противоречи на принципните положения,
възприети в цитираните директиви и в практика на Съда на Европейския
съюз. С въвеждане на максимално допустим размер на обезщетението за
неимуществени вреди под лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, се ограничава
покритието на гражданската отговорност на застрахования от задължителната
застраховка и се елиминира полезното действие на директивата относно
гарантираните минимални застрахователни суми при този вид застраховане.
По тези съображения съдът счита, че § 96 от ПЗР от КЗ 2015 г. не е приложим
и размерът на претендираното застрахователно обезщетение следва да се
определи по справедливост, но до лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, а не до сумата
от 5 000 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 ЗЗД). Критерият „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи размера на обезщетението, съставляващ
справедливо възмездяване на претърпените неимуществени вреди, е
7
необходимо да се отчете естеството и интензитета на моралните вреди, с
оглед характера, тежестта и продължителността на страданието за
пострадалия, периода на възстановяване, както и икономическите условия в
страната към момента на увреждането.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства, релевантни за
справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съдът взе предвид: възрастта на ищцата и на лицето,
с която е съжителствала; продължителността на съвместното им
съжителстване до смъртта на Д.И.Д. (10-15 години); изградената между тях
близка емоционална връзка и привързаност; епизодичните скарвания с
починалия, които, без да отричат съществуването на привързаност между
двамата, разкриват единствено откъслечни кризи, съпътстващи повечето
дълготрайни връзки; емоционалното рухване на В.Ц. от новината за
внезапната смърт на Д. Д., проявило се чрез плач, унилост, загуба на
жизнерадост и заживяване при внуците си в дома им (избягване на средата,
напомняща за починалия партньор). Реакцията на скръб е преодоляна за
обичайно необходимото време, при отсъствие на тежки клинично проявени
психопатологични симптоми. Освен изброените обстоятелства, съдът отчита
конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 492, т. 1 КЗ, като с оглед на тях приема, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди е 40 000 лв.
Този размер не следва да се редуцира, с оглед липсата на обстоятелства,
довели до съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока е едно от
възраженията на ответника. Нарушаване на правилата за движение от
починалия Д. Д. не е установено по наказателното дело. Напротив,
престъплението, от което е настъпила смъртта, е извършено от водача, чиято
гражданска отговорност във връзка с управлявания автомобил, е застрахована
при ответника, в пияно състояние, с превишена скорост и с напускане на
местопроизшествието.
Определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 следва да се присъди с претендираната законна лихва от
01.06.2018 г. до окончателното му изплащане. Денят следва датата, на която
застрахователното дружество е трябвало да плати обезщетението - 15 работни
дни от предявяване на претенцията. Ответникът-застраховател е в забава,
поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определено и
изплатено застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ).
Бездействието на ответника го поставя в забава, с оглед на това, че при
предявяване на претенцията пред застрахователя, от ищцата са представени
протокол за ПТП, акт за смърт, декларации от трети лица за фактически
отношения на В.Ц. с починалия и банкова сметка, т.е. включително и
8
документ, удостоверяващи самото ПТП (чл. 496, ал. 3 КЗ). Вместо да изплати
застрахователно обезщетение при представени документи за доказване на
неговото основание, вкл. относно легитимация за претендирането му, от
ответника е изграден неверен извод за липса на доказателства относно
установеното фактическо съжителство между починалия Д. Д. и В.Ц., в
качеството ѝ на лице, претендиращо обезщетение от неговата смърт.
По тези съображения съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи за сумата
от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното му
изплащане. За горницата над тази сума до пълния претендиран размер от
100 000 лв. частичният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца от адв. А.И., в полза за последния следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (40 000 лв.) и съобразно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от
ответника е в размер на 1730 лв.
С оглед частичната основателност на иска, ищецът ще следва да заплати
на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска (чл. 78,
ал. 3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер на 1530 лв. (1500 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение и 30 лв. – внесен депозит за
свидетели). Съобразно размера на отхвърлената част от иска (60 000 лв.) и
този на претендираното обезщетение (100 000 лв.), ищецът следва да заплати
на ответника по съразмерност разноски в размер на 918 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Третото лице-помагач няма право на разноски, въпреки ангажираните
доказателства за извършването им.
Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса
и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед частичната основателност на
предявения от него иск, ответникът следва да бъде осъден за заплати
държавна такса върху уважения размер на иска, както и заплатените от
бюджета на съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от
присъденото обезщетение от 40 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните
9
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата
от 1600 лв. Същата сума, както и изплатеното на вещото лица възнаграждение
в общ размер от 350 лв. и 5 лв. за служебно издадения за нея изпълнителен
лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК), следва да се заплати от ответника в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***** да заплати на В. Г. Ц., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***** сумата 40 000 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди (морални) от смъртта на Д.И.Д. (лице, живущо с ищеца на съпружески
начала), причинена в ПТП, настъпило на 08.02.2020 г., в с. Т., виновно
причинено при управление на лек автомобил марка Ш.“, модел „О.“, с peг. №
***** от З. С. М., чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 100 000 лв., предявен
като частичен от 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***** да заплати на адв. А.С. И. от САК сумата от 1730 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
процесуално представителство на ищеца В. Г. Ц..
ОСЪЖДА В. Г. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** да
заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***** сумата от 918 лв., представляваща разноски съобразно
отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от
10
1600 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска,
сумата от 350 лв., представляваща заплатени от бюджета разноски по делото,
както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановени при участието на З. С. М. като трето лице-
помагач на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11