РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. Пловдив, 12.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 3651 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 268 от Данъчни –
осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „Билдекс
БГ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Стамболийски,
с. Йоаким Груево, ***, представлявано от управителя Ц. Д. чрез пълномощника С.Б.
срещу решение № 454/13.11.2019г. на директора на Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на оспорващото дружество срещу отказ за издаване на разпореждане за
временни разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК изх. № С190016-159-0000211/18.10.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по искане вх. №
С190016-000-0522168/10.10.2019г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорените административни актове
и се иска тяхната отмяна. Поддържа се, че органите по приходите не са
съобразили фактическата обстановка по отправеното искане. Сочи се, че искането
е във връзка с неоснователно извършено плащане по сметка на задълженото лице,
поради което преведената сума следва да бъде върната на третото лице, в
противен случай същото ще реализира претенции за вреди. В този смисъл се
твърди, че са налице предпоставките за издаване на разрешение по чл. 229 от ДОПК. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Оспорва
се размерът на претендираното от ответника възнаграждение за юрисконсултска
защита.
3. Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт п., поддържа становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С1170016-022-0058670/17.10.2017 е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството
- жалбоподател, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в 28 бр.
търговски банки, в това число и в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД — за сумата от 57
232,79 лв.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С190016-022-0096046/18.10.2019 г. за обезпечаване на изискуеми публични
вземания, срещу „БИЛДЕКС БГ” ЕООД в общ размер на 130 487,81 лв. по изп. дело № 16150008937/2015г. по описа ТД на НАП – Пловдив,
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
дружеството, по депозити, вложени веши в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Интернешънъл Асет Банк” АД BIC ***,81 лв.
До
„Интернешънъл Асет Банк“ АД
по електронен път е изпратено запорно съобщение изх.
№ С190016-003-00936/18.10.2019г., получено на същата дата.
7. „Билдекс БГ” ЕООД е подало искане вх. №
C190016-000-0522168/10.10.2019 г. до
публичния изпълнител за издаването на разрешение за неотложни плащания на
основание чл. 229, ал. 3, т. 2 от ДОПК за сума в размер на 50 460,42 лв. Като
основание за искане е посочено обстоятелството, че дружеството е получило по
банковата си сметка в „Интернешънъл Асет Банк” АД -
BG531ABG70951000178301, сума в размер на 50 460,42 лв., преведена от „Лидер
Инвестмънт — 2016” ООД с ЕИК ********* на 14-ти август 2019 г. Жалбоподателят
сочи, че сумата в посочения размер е получена без основание, тъй като между „Лидер
Инвестмънт — 2016” Оод и „Билдекс БГ” ЕООД не е осъществена доставка, нито има
договорена бъдеща доставка, по повод на която да е извършено плащането. Твърди
се, че между двете дружества не съществуват и стари неуредени задължения. В
искането се сочи още, че с нотариална покана от 04.10.2019 г. „Лидер Инвестмънт
- 2016” ООД е поискало от „Билдекс БГ” ЕООД да върне
неоснователно получената сума в размер на 50460,42 лв. в 14-дневен срок от
получаване на поканата. В нотариалната покана наредителят
на сумата е посочил, че след изтичане на срока ще заведе съдебен процес, който
ще натовари с допълнителни парични разноски „Билдекс
БГ” ЕООД и ще утежни положението на дружеството. В подкрепа на искането са
приложени: извлечение от сметка 411 — Клиенти; преводно нареждане за кредитен
превод; проформа фактура № 11/03.06.2019г.; 2 бр.
счетоводни справки; писмо вх. № С190016-000-0537670/17.10.2019 г., ведно с
Банкова референция от „Експресбанк Отп Груп - Варна“ изх. № RV-11471/10.10.2019 г. и писмо от „Интернешънъл Асет Банк - София“ с изх. № 14837/16.10.2019
г.; Нотариална покана, ведно с преводно нареждане за кредитен превод, и
счетоводна справка; разписка за връчване на нотариална покана.
8. Публичният
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е
произнесъл отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК изх. №
С190016-159-0000211/18.10.2019г. В мотивите си е посочил, че не са
реализирани предпоставките на чл. 229, ал. 3 от ДОПК, тъй като разпореждането
за неотложни плащания е вид споразумение за разсрочване на дълга, като целта на
разпоредбата е да бъде предоставена възможност на задълженото лице да се
разпореди с част от запорираните средства, за да
продължи своята дейност и да реализира приходи, с които да погасява и
задълженията си към държавата. Публичният изпълнител като е съобразил размера
на публичните вземания по изп. дело №
16150008937/2015г. въз основа на
диференциран подход е приел, че следва да направи отказ, тъй като в случая не
може да се гарантира погасяване на просрочените задължения чрез контролиране
паричните потоци на длъжника, a механизмът по
чл. 229 от ДОПК е насочен към работещите предприятия
и лица, които формират „събираеми” просрочени задължения. Отбелязал е, че
длъжникът не представя доказателства сумата, за която се иска разрешение, да е
свързана с основната му дейност, както и че не са представени
справки/извлечения за наличността на авоари към датата на искането по запорираната банко***а сметка в „Интернешънъл
Асет Банк” АД — минимум 2
месеца назад. Според публичния изпълнител не са представени и доказателства, от
които може да се направи обоснован извод за извършването на стопанска дейност
от страна на „Билдекс БГ” ЕООД.
Към
датата на издаване на отказа публичните задължения на жалбоподателя са в общ
размер на 130 487,81 лв., от които главница 106 947,57 лв., 23 040,24 лв. лихва
и 500,00 лв. нелихвоносна част. Публичните вземания по изп.
дело № 16150008937/2015г. са категоризирани като „трудносъбираеми”.
Задълженото лице не разполага със свободни от тежести активи и движими или недвижими
вещи, които да послужат за обезпечаване на публичното вземане. „Билдекс БГ” ЕООД е дерегистрирано
по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 27.04.2018 г. Липсват данни по
изпълнителното дело да са правени доброволно вноски от страна на длъжника.
Погасени са вземания единствено от действия по принудително изпълнение.
9. Отказът е
оспорен пред контролния административен орган, който с решение 454/13.11.2019г. е оставил жалбата
без уважение. В мотивите си ответникът е приел, че в производството по издаването на разрешение по чл. 229 от ДОПК" публичният изпълнител действа при условията на оперативна
самостоятелност и законът му е дал правото да извърши преценка дали са налице
предпоставките по чл. 229, ал. 3 от ДОПК. Тъй като преценката е по целесъобразност,
не съществува пречка, когато искането не касае суми, предназначени за неотложни
плащания, да се издаде мотивиран отказ за издаването на разрешение за
извършване на неотложно плащане. Самата преценка се гради изцяло върху
представените от длъжника писмени доказателства. Ответникът е приел, че
задълженото лице не е ангажирало нужните доказателства за наличните му
авоари към датата на искането, респ. такива, от които да се направи обоснован
извод за извършваната стопанска дейност от дружеството. Това преграждало и
възможността да се прецени дали забавянето или неплащането на исканите суми ще доведе до
тежки стопански последици за длъжника. В този аспект е посочено, че от
представените към административната преписка писмени доказателства може да се
заключи, че към днешна дата „Билдекс БГ” ЕООД не
упражнява търговска дейност, която да бъде поставена под заплахата за
настъпване на тежки стопански последици и вреди. Съобразно поведението на
длъжника, липсата на доброволни плащания и освободени от тежести активи,
контролният орган е приел наличието на заплаха за събирането на публичните
вземания. Последното обстоятелство е счетено като основание за преобладаваща
защита на интересите на публичния взискател пред тези
на длъжника.
Контролният
орган е приел, че отношенията между „Билдекс БГ” ЕООД и „Лидер Инвестмънт - 2016” ООД следва да
бъдат уредени чрез способите, които гражданското право и гражданският процес
предоставят. Съобразено е също, че в съдържанието на представеното от длъжника
преводно нареждане за кредитен превод е изписано като получател именно „Билдекс БГ” ЕООД и банковата му сметка, а не трето лице, за
да е мислима допусната грешка Посочено
било и основанието за плащане - проформа фактура №
11/03.06.2019г. Отбелязано е, че евентуалният порок във волята на наредителя не може да бъдат основание за предоставянето на
разрешение за неотложни плащания по реда на чл. 229 от ДОНК и причиняване на
вреди за публичните взискатели.
На
жалбоподателя е указано, че при така постановения отказ за издаване на
разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК за
него остава правната възможност да поиска замяна на наложената обезпечителна
мярка но реда на чл. 199 от ДОПК", като предложи друг способ за
обезпечаване на задълженията.
10. По делото бе
допусната съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице И.Г., чието заключение бе
прието без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице
е установило, че между „Билдекс БГ” ЕООД и „Лидер
Инвестмънт - 2016“ ООД в периода 2017г. – 2018г. са изградени търговски взаимоотношения, по
които към 14.08.2019г. няма неразплатени фактури и задължения. По силата на
тристранно споразумение във връзка с фактура № 1043/01.02.2018г., издадена от „Билдекс БГ” ЕООД на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД, на дружеството „Евро Инвест
2014” ЕООД е изплатена сума в размер на 23469,96 лева за доставка с предмет -
изработване на технически проект за обект: „Комплекс от затворен тип”, гр.
София, бул. „Черни връх”.
Проформа фактура № 11 от
03.06.2019 год. за сумата от 50 460,42 лв. е издадена от „Евро Инвест 2014” Еоод с основание, плащане съгласно глава III,
чл.4 , ал. 1 т.1, т.2 и т.4 от договор за посредничество от 29.05.2018 год. между
на „Лидер Инвестмънт -2016“ Оод и
„Евро Инвест 2014” ЕООД. Фактурата е за половината от
предвидената комисионна по договора. На база на проформа
фактурата на 28.10.2019 год. е издадена фактура № 2003 от „Евро Инвест 2014” ЕООД на „Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД.
IV. За правото:
11. Правилата на чл. 229 от ДОПК
предвиждат възможност публичният изпълнител с разпореждане до банката да разреши
определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да
се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му. Преценката от публичния изпълнител се извършва
въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства. Разрешението се дава, при условие че: 1)
сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника; 2) забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки
стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително
време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в
забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и
други подобни; 3) сумите
са за публични вземания.
В хипотезата на посочената
правна възможност органът действа в условията на оперативна самостоятелност, но
при спазване целта на закона, която по смисъла на чл.229,
ал.1 от ДОПК е определена част от постъпващите по
сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане, за да
послужат за неотложни плащания във връзка с дейността му и така да се създаде
възможност за генериране на приходи и покриване на дълга, без това да доведе до
намаляване на обезпечението на публичните вземания или формирането на нови
задължения. Кумулативното удовлетворяване на двете предпоставки би обосновало
законосъобразността и целесъобразността на разрешението за неотложни плащания, респективно липсата им
ще наложи издаване на отказ. Тук следва да се отбележи, че правилото на чл. 229
от ДОПК се съдържа структурно в Глава двадесет и пета от кодекса, която
регламентира производството по принудително изпълнение като способ за събиране
на установени публични вземания. Това производство се провежда в защита
публичния интерес на фиска, поради което всяко
изключение следва да се прилага при стриктно тълкуване на правната норма и
съобразно основната цел на закона. В този аспект съпътстващата цел да се
избегнат тежки
стопански последици за длъжника е съизмерима със защитения обществен интерес,
единствено когато длъжникът реално извършва стопанска дейност.
Между страните не се формира
спор по отношение на факта, че към настоящия момент задълженото лице не
извършва стопанска дейност, т.е. не кумулира приходи
и/или разходи от такава, респ. не създава и възможност за погасяване на
публичните си задължения. От страна на длъжника не е разкрито и поведение,
което да сочи на доброволност при събирането на публичните вземания. Длъжникът
не сочи и друг способ или обезпечение, с които да бъде гарантиран публичният
интерес. При това положение се явява законосъобразен изводът на органите по
приходите, че не са налице предпоставките за удовлетворяване на искането за
разрешаване на неотложни плащания. Този извод не се променя от произхода на
постъпленията по банковата сметка на длъжника. Публичният изпълнител не следва
да разрешава спорове в търговските взаимоотношения на длъжника, било то и
когато последния признава че парите са недължимо платени. Такава задача не може
да бъде и предмет на настоящото съдебно производство. Отношенията между
длъжника и търговските му партньори са предмет на решение по общия граждански
ред. Отделно по реда на чл. 266 от ДОПК всяко трето за принудителното
изпълнение лице, каквото се явява дружеството„Лидер Инвестмънт - 2016“ ООД, би могло самостоятелно да защити правата си.
В случая не се дължи
самоцелна охрана на частния интерес на задълженото лице, без оглед основната
цел на закона, а именно да се гарантира във възможно най-висока степен
събираемостта на публичните му задължения. Този подход не е в нарушение на принципа за съразмерност. Отказът не
засяга права на длъжника в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на
правомощията на административния орган. Преференциалната защита на фиска се явява проявление на установения ред на държавно
управление.
12. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
13. Ответникът в настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски в размер на 500 лева. Жалбоподателят оспорва този размер. Възражението е основателно, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс. Съдът определя възнаграждение за юрисконсултската защита в размер на 150 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билдекс БГ”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Стамболийски, с. Йоаким
Груево, ***, представлявано от управителя Ц. Д. чрез пълномощника С.Б., срещу решение
№ 454/13.11.2019г. на директора на Териториална дирекция на Националната
агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на оспорващото дружество срещу отказ за издаване на разпореждане за
временни разрешение за неотложни плащания по чл. 229 от ДОПК изх. № С190016-159-0000211/18.10.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по искане вх. №
С190016-000-0522168/10.10.2019г.
ОСЪЖДА „Билдекс БГ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: област Пловдив, община Стамболийски, с. Йоаким Груево, ***,
представлявано от управителя Ц. Д. да заплати на Националната
агенция по приходите, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултската защита.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: