№ 58
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И. Административно
наказателно дело № 20222120203270 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на О. А. Ю., ЕГН:
**********, депозирана чрез адв.И. Г. от АК-*, със съдебен адрес: гр.*, ул.“*“ *, против
наказателно постановление № 02-37/24.03.2022г., издадено от началника на отдел
„Рибарство и контрол-Черно море“-гр.Бургас, ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, с което
за нарушение по на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ във вр.
т.4.1 от заповед № РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лева. В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на
обжалваното постановление, като се иска неговата отмяна.
За провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят и
неговият процесуален представител са надлежно уведомени, но не се явяват. След
приключването му са депозирани от адв.Г. писмени бележки.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган моли съда да
потвърди обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно, както и да му
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна и е
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа и правна страна следното :
На 17.10.2021г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение за това, че на 17.10.2021г. в 12:30 часа на ЗМ „*“, ез.*,
гр.Бургас, общ.Бургас при GPS координати N42°26'05.7" Е 027°26'43.7" било установено, че
извършвал любителски риболов в обект по чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА, извън периода на забраната
по чл.32, ал.1 от ЗРА, в периода на забраната за опазване на рибните ресурси във връзка със
заповед № РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието храните и горите, като
използва един брой въдица с една кука в работно положение, без улов.
Актът е съставен за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, вр. т.4.1 от заповед № РД
09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите. Същият съдържа
реквизитите по чл.42 от ЗАНН и от формална страна е редовен. При съставяне на акта
жалбоподателят е вписал, че не е запознат, че е забранен риболова. В срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН от страна на последния не е депозирано писмено възражение по акта.
Административнонаказващият орган - началникът на отдел „Рибарство и контрол-
Черно море“- гр.Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, е приел, че нарушението
е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление № 02-
37/24.03.2022г., с което за нарушение по на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, във вр. т.4.1 от заповед № РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на
земеделието, храните и горите на основание чл.70, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени обжалваното постановление
само на това основание, без да разглежда спора по същество. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, видно от приложената на заповед на министъра на
земеделието, храните и горите.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА министърът на земеделието,
храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни
забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3, ал.1, т.1 и 2 или
отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.
Със заповед № РД 09- 69 от 01.02.2019г. на министъра на земеделието, храните и
горите, която е оповестена в публично достъпен сайт е забранено извършването на риболов
през 2019, 2020 и 2021г. в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА или в зони
от тях. Съгласно т. 4. 1 от същата заповед е забранен риболова в езеро *, в границите на ЗМ
„*“.
Установеното с акта нарушение се установява по безспорен начин от показанията на
разпитания свидетел Д. М.. По делото не се спори, че езеро * е воден обект по смисъла на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА. Свидетелят непротиворечиво сочи, че жалбоподателят е извършвал
любителски риболов в забранена зона ЗМ „*“, ез.*, гр.Бургас, общ.Бургас, при GPS
координати N42°26'05.7" Е 027°26'43.7".
2
Съгласно разпоредбата на т.26, от § 1, от ДР на ЗРА, риболов е поставянето на
разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане
на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, поради което в случая е ирелевантно
дали жалбоподателя е реализирал улов или не. Жалбоподателят е санкциониран за
извършване на любителски риболов през забранения период на място, където е била в сила
забраната въведена със заповед № РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на земеделието,
храните и горите, която представлява общ административен акт. Периодът на забраната е
определен в общия административен акт, който е публично оповестен и лицата следва да
съобразяват поведението си с нея.
Няма спор, че на посоченото в НП място не е имало указателни табели във връзка
със забраната за риболов. Фактическите констатации са правилни и се обосновават от
събраните по делото доказателства. Настоящата инстанция не споделя съображенията за
неустановена вина на извършилото деянието лице. Въвеждането на забраната за риболов в
случая е предвидено от закона - чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. В чл.12 и сл. от ЗРА липсва обща
законова клауза за допустимост на риболова, но за сметка на това се уреждат множество
изисквания и ограничения за осъществяването на тази дейност. При тази нормативна
регулация следва да се приеме, че добросъвестното поведение на риболовеца изисква преди
започване на риболов да се извършат необходимите справки, чрез които лицето да се убеди,
че в конкретното време, на конкретното място и по отношение на конкретния улов това е
разрешено. Законът предвижда установяването на забраните със заповед, която не подлежи
на обнародване в Държавен вестник и не се оповестява чрез информационни табели около
посочените в нея рибностопански обекти, но същевременно се обнародва на сайта на
министерството. Това е достатъчно лицата да носят отговорност за свое поведение, което не
е съобразено със съответната забрана, затова съдът приема, че АНО правилно е приел, че са
налице предпоставките за налагане на административно наказание по чл.70 ал.1 от ЗРА – В
този смисъл и Решение от 16.11.2022 г. по к.н.а.д № 1613/2022 г. по описа на
Административен съд-Бургас.
Като е извършил любителски риболов в нарушение на установената временна
забрана, жалбоподателят е нарушил издадената заповед и нормата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА,
поради което законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.70, ал.1 от ЗРА,
предвиждащ административнонаказателна отговорност за лицата, които ловят риба и други
водни организми в период на забраната по чл.30, ал.3, т.1, ал.4 и 5 и чл.32, ал.1.
В случая не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не е съставлява маловажен случай, а обществената опасност на
деянието не се отличава от типичните нарушения от този вид.
Административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
като санкцията е определена в предвидения минимум от 1500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
3
присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък
от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на административнонаказващия орган, чийто представител своевременно е поискал
присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, чийто размер бе
определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Предвид изложените съображения на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-37/24.03.2022г., издадено от
началника на отдел „Рибарство и контрол-Черно море“-гр.Бургас, ГД „Рибарство и контрол“
към ИАРА, с което за нарушение по на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, във вр. т.4.1 от заповед № РД 09-69/01.02.2019г. на министъра на
земеделието, храните и горите на основание чл.70, ал.1 от ЗРА на О. А. Ю., ЕГН:
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА О. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: гр.*, ул.“*, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 100 /сто/ лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4