РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. С, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на четиринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20214150100243 по описа за 2021 година
Иск по чл.108 от ЗС
Ищецът В. Г. АЛ., чрез адв.Б.Г. твърди, че е собственик на Поземлен
имот с идентификатор 65766.702.1123, целия с площ от 175 кв.метра, с
административен адрес- гр. С, на ул.“*“№32, както и на построената в имота
жилищна сграда. Номерът по предходен план е 5011123, а границите му са:
65766.702.1108, 65766.702.1104, 65766.702.1124, 65766.702.261 и
65766.702.1117.Правото на собственост е придобито на два пъти - през 2003
година - 70/176 ид.части от имота, а през 2020 година – останалата част от
него. До 2002 година по плана на гр. С три поземлени имота – тези на ищеца,
на ответниците и на трети за спора лица, са били обединени в общ поземлен
имот с номер 1117, целия с площ 840 кв.метра. През 2002 година със Заповед
№ 300-4-55/10.07.2002година на Агенцията по кадастъра е одобрена промяна
на кадастралната карта досежно имот № 1117. От него са образувани три
имота: пл.№ 1117 – собственост на наследници на М.И. Ч. с площ от 300
кв.метра, пл.№ 1123 – на ищеца с площ от 176 кв.м. и имот пл.№ 1124 –
собственост на трети за спора лица.След влизане в сила на кадастралната
карта на гр. С, имотът на ответниците има идентификатор 65766.702.1117 и
1
граничи от юг и от изток с неговия. Имотът е собственост на ответниците
Х.Ч. и Х.Ч. и върху него има учредено право на ползване на третия ответник-
майка им А Ч.. За времето до 2019 година между имотите на страните не е
имало трайна ограда. През 2019 година установил, че ответниците са
насадили плодно дърво на разстояние около 60-70см. от северната стена на
жилищната му сграда. Поискал от съседа си – ответника Х.Ч., да премахне
това дърво, защото било нарушено законовото отстояние и израстването му
застрашава жилищната сграда. Последвал словесен конфликт между двамата,
завършил с категоричния отказ на Ч. да премахне насаждението. Дървото не
било премахнато и след предписание от Община С. През месец юли
същата година поискал да бъде извършено трасиране на притежавания от него
поземлен имот с цел поставяне на прозирна ограда към имота на ответниците
от север. Дошлият на място геодезист определил точната граница между
имотите и трасирал линията, по която е следвало да бъде прекарана оградата.
Оказало се, че посаденото от ответниците дърво попада в имота му.
Ответникът Х.Ч. не се съгласил с установената граница от геодезическото
заснемане. Последвал още един словесен скандал. Ответникът Х.Ч. и майка
му А Ч. твърдели, че част от имота му, находяща се в северозападната му
част била тяхна и те я обработвали. Спорът бил прекратен след намесата на
полицията. Действията на ответниците не му позволили да изгради оградата
по северната граница между имотите им не по граничната линия, а по линия,
която в западния си край навлиза с около 40 сантиметра в имота му. По този
начин, счита че част от имота му /триъгълна ивица с площ от около 1,2 кв.м.
/ попаднала в очертанията на имота на ответниците.Последните категорично
отказвали да освободят това място, като го считат за тяхно и го обработват.
Не могли да разрешат спора си, включително и след изпращане на нотариална
покана.Моли съда да постанови решение ,с което да го признае за собственик
на част от терена с площ от около 1,2 кв.метра, разположена по границата
между имот с идентификатор 65766.702.1123, собственост на ищеца и имот с
идентификатор 65766.702.1117 – собственост на ответниците, заключена по
триъгълната ивица между точка 5 с координати Х – 4730568.02 и У –
9432853.00, точка 4 с координати Х – 4730569.67 и У – 9432845.82 и точка,
намираща се на около 0,4 метра на юг от точка 4 по приложената Скица на
поземлен имот 65766.702.1123, № 2184/12.04.2010 година на СГГК
В.Търново, като осъди ответниците да му отстъпят собствеността и предадат
2
владението. Претендира да се присъдят направените по делото разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
е постъпил отговор от ответникът ХР. М. Ч.,чрез адв.Ирина Илиева, в който
навежда доводи за недопустимост на исковата молба, както и за
неоснователност на иска.
Ответниците ХР. М. Ч. и АЙШ. М. Ч. не са подали отговор.
В съдебно заседание и в писмена защита адв.Ирина Илиева поддържа
същото становище, искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. До
2002година имотът е бил общ между страните по делото и трети лица при
съответни идеални части. Впоследствие бил разделен на три отделни
поземлени имота, като всяка от страните , и третите лица притежават
съответната идеална част върху трите новообразувани имота. Оспорва
твърденията, че владее частта от имота, предмет на спора. Освен това,
съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
в случая е налице допустимо отклонение при измерване,съгласно чл. 18, ал. 4
от Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралните карти и регистри,. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено
следното :
Не се спори по делото, че общият поземлен имот № 1117 в кв. 76 по
ПУП на гр. С, през 2002 година е бил разделен на три отделни имота, като на
ищеца е даден номер 1123, а на ответниците – 1117. Същото се установява и
от приложената скица № 345/31.05.2010 година на Община С, с Решение №
348/2008г. на Общински съвет С, е одобрен регулационен план относно
спорните имоти. На притежавания от ищеца имот е даден номер ХХХIII-
1123, с площ от 176 кв.м., а на имота на ответниците е даден номер XXXI-
1117. След влизане в сила на кадастралната карта на гр. С през 2009 година,
на имота на ищеца е даден идентификатор 65766.702.1123, целия с площ от
175 кв.метра, стар номер 5011123, а на ответниците - идентификатор
65766.702.1117 с площ 300 кв.м., стар номер 5011117 .
Ищецът В. Г. АЛ. се титулува за собственик на имота въз основа на
Нотариален акт № 87/2003г. на СвРС, съгласно който Г и В А.и са му дарили
70/176 ид.части от притежавания от тях поземлен имот пл.№ 1123. Съгласно
3
Нотариален акт № 132/2013г. на Нотариус Ангелова, В Т.М. е призната за
собственик по давностно владение на 83/175 ид.части от имот 65766.702.1123,
а през 2020 година е дарила тази идеална част на ищеца, видно от Нотариален
акт № 161/2020г. на Нотариус Ангелова.
Ответниците са собственици на имот с идентификатор 65766.702.1117 с
площ 300 кв.м. по силата на следните актове-Съгласно Нотариален акт
№156/1997г. на СвРС , ответницата АЙШ. М. Ч. е прехвърлила срещу
задължение за гледане и издръжка на сина си Х.М Ч. 1/4 ид.ч. от 93/840
кв.м. от дворно място с построени в него сгради. Видно от Нотариален акт №
173/2013 година, ХМ Ч., ХМ Ч. и АМ Ч. са били признати за собственици
по давностно владение и наследство на Поземлен имот с идентификатор
65766.702.1117, като впоследствие с договор за доброволна делба АМ Ч. е
получил парично уравнение на дела си.
Както се посочи по-горе собствеността на страните като цяло относно
притежаваните от тях парцели не се оспорва, спорът е относно част от терена
с площ от около 1,2 кв.метра, разположена по границата между имотите с
идентификатор 65766.702.1117 и с идентификатор 65766.702.1123. В тази
връзка , видно от приложения Протокол за трасиране от 11.07.2019г. , ищецът
е ангажирал геодезист, който да трасира границата между имотите на
страните, с цел изглаждане на ограда. След като предприел действия по
изграждане оградата по трасираната гранична линия, ответниците възразили.
Според свидетелката Д.А. възникнал скандал и ответниците не допуснали
оградата да се сложи по отбелязаното със спрей от геодезиста място, и същата
е направена по навътре към имота на ищеца. По делото са приети Молба до
Община С от 06.04.2020г., Предписание от 04.05.2020г., Молба до Община С
от 29.05.2020г., Писмо от 05.06.2020г.,които свидетелстват за влошените
отношения между съседите-страни по делото във връзка с използването на
тази спорна част от терена, засаждане на дърво в близост до къщата и т.н.
През 2020 година отново е ангажиран геодезист от страна на ищеца и
видно от приетата Комбинирана скица е отразена разликата между границата
на място и кадастралната карта,заключена в триъгълник оцветен в червено с
площ 1,2кв.м.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза,
съгласно заключението на която по кадастрални данни северозападният
4
ъгъл на оградата между имотите на страните, следва да отстои на север на
разстояние 1,24 метра от жилищната сграда на ищеца. В момента това
разстояние било 0,65 метра или с 0,59 метра в този ъгъл, оградата е по-
навътре в имота на ищеца. Вещото лице е установило, че частта от имота на
ищеца се обработва от ответниците, които са направили леха с цветя,
заградена с бетонен бордюр. Вещото лице е посочило, че площта , с която
спорната ограда би следвало да се премести е 3,2кв.м. към имота на ищеца,
но не е дало точни координати на крайните точки на тези очертания.
Посочило е , че геодезическата снимка , съпътстваща протокола за трасиране,
означаване и координиране на поземлен имот 702.1123 /л.16 от делото/
коректно посочва местоположението, което би следвало да заеме оградата по
границата между двата съседни имота.
В мотивната част от заключението на вещото лице се споменава за
законово регламентирано отклонение от измерените на място обекти в размер
на 60 см.В писмените си защити и двете страни се позовават на това
допустимо отклонение по чл. 18, ал. 4 т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и
регистри, като ответниците заявяват че разминаването е в рамките на тази
разпоредба, а ищецът ,че допустимите стойности на грешката в абсолютното
положение на подробна точка при определяне на координатите им чрез
геодезическо измерване, за точки от трайно материализирани граници на
поземлени имоти и очертания на сгради от основното застрояване е 30 см.
В случая, съдът намира че в това производство не следва да се
преценява допуснати ли са грешки при измерването и същите в допустими
стойности ли са. Действително съгласно разпоредбите на чл.18 ал.4, т.2 от
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), действала към
момента на одобряване на КК и КР и чл. 18, ал. 4, т. 2, подт. б от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /действаща към настоящия
момент/ са предвидени допустими грешки в измерването, но това има
значение при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната
карта. Евентуално допуснати грешки биха имали значение при предявен иск
по чл.54 ал.2 от ЗКИР, който е положителен установителен иск за
собственост на реална част от имот, за която се твърди, че е грешно заснета в
5
границите на имота на ответника или че въобще не е заснета като
самостоятелен имот. В това производство по чл.108 от ЗС няма твърдения на
разликата в площта на имота, записана в кадастралния регистър на
недвижимите имоти и в документа за собственост.
При така изложената фактическа обстановка ,съдът намира,че искът е
основателен. За да може да се проведе успешно ревандикационният иск,от
страна на ищеца е необходимо да се докаже, че е собственик на
вещта,предмет на иска,че вещта се намира във владение на ответника и
ответникът да владее вещта без правно основание.
До 2002 година страните са били съсобственици на един общ поземлен
имот, като правото на собственост след 2002 година търпи изменение.
Налице е обособяване от общия УПИ на три отделни УПИ. Всяка от страните
от 2002 година е осъществила давностно владение върху съответния имот и с
изтичане на давностния срок е придобила право на собственост върху него.
Това обстоятелство се установява от приложените констативни нотариални
актове, които не са оспорени. От тях е видно, че ищецът е собственик на ПИ
с идентификатор 65766.702.1123, а ответниците – на съседния от север имот с
идентификатор 65766.702.1117 с посочените в актовете площи.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС.
Част от имота на ищеца се владее без основание от ответниците. Съгласно
заключението на вещото лице и Комбинирана скица е отразена разликата
между границата на място и кадастралната карта,заключена в триъгълник
оцветен в червено с площ 1,2кв.м. Ответниците са се противопоставили при
изграждането на оградата между имотите им , същата да бъде по
действителните граници така, както е отразено в кадастралната карта. На тази
спорна ивица има дърво и цветна леха, поставили са бордюр от бетон и по
този начин демонстрират владението си върху нея.
С оглед на това ,съдът намира,че ищецът доказа, че е собственик на
спорната ивица - предмет на делото, поради което искът, предявен на
основание чл.108 от ЗС следва да се уважи.
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 650,00лева, от които заплатената
държавна такса-50,00лева, 300,00лв.-адв.възнаграждение и 300,00лева-
6
депозит за СТЕ.Всеки от тримата ответници следва да заплати по 216,66 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ХР. М. Ч. с ЕГН **********,
ХР. М. Ч. с ЕГН ********** и АЙШ. М. Ч. с ЕГН **********, всички с
постоянен адрес гр. С, ул.“**“№ 32, че В. Г. АЛ. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***, е собственик на част от терена с площ от 1,2
кв.метра, разположена по границата между имот с идентификатор
65766.702.1123 и имот с идентификатор 65766.702.1117, заключена по
триъгълната ивица между точка 5 с координати Х – 4730568.02 и У –
9432853.00, точка 4 с координати Х – 4730569.67 и У – 9432845.82 и точка,
намираща се на около 0,4 метра на юг от точка 4 по приложената Скица на
поземлен имот 65766.702.1123, № 2184/12.04.2010 година на СГГК
В.Търново./според Комбинирана скица ,заключена в триъгълник оцветен в
червено с площ 1,2кв.м./
ОСЪЖДА ХР. М. Ч. с ЕГН **********, ХР. М. Ч. с ЕГН ********** и
АЙШ. М. Ч. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес гр.С, ул.“**“№ 32,
да предадат владението върху описаната част от терена с площ от 1,2
кв.метра, разположена по границата между имот с идентификатор
65766.702.1123 и имот с идентификатор 65766.702.1117, заключена по
триъгълната ивица между точка 5 с координати Х – 4730568.02 и У –
9432853.00, точка 4 с координати Х – 4730569.67 и У – 9432845.82 и точка,
намираща се на около 0,4 метра на юг от точка 4 по приложената Скица на
поземлен имот 65766.702.1123, № 2184/12.04.2010 година на СГГК
В.Търново./според Комбинирана скица ,заключена в триъгълник оцветен в
червено с площ 1,2кв.м./ на В. Г. АЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***.
ОСЪЖДА ХР. М. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С,
ул.“**“№ 32 да заплати на В. Г. АЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*** сумата 216,66 лева-направени по делото разноски.
7
ОСЪЖДА АЙШ. М. Ч. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.С,
ул.“**“№ 32 да заплати на В. Г. АЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*** сумата 216,66 лева-направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ХР. М. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С,
ул.“**“№ 32 да заплати на В. Г. АЛ. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*** сумата 216,66 лева-направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
8