Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 522
гр. Перник, 06.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в
открито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, ІІ -ри състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гражданско дело № 05934 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на П.Й.П. срещу Н.К.В., с която се иска
предоставяне родителските права върху малолетната М.П.Й.. Прави се искане
ответницата да бъде осъдена да заплаща на малолетната си дъщеря месечна
издръжка в размер на 150 лева. Моли да се определи ограничен режим на лични
отношения между майката и детето, който да се осъществява в присъствието на
представител на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр. Перник.
В
исковата молба се посочва, че страните по делото се намират във фактическа
раздяла от месец февруари 2017 г., като бащата единствено полага грижи за
отглеждането и възпитанието на детето им. Пояснява, че отношенията между
страните се влошили поради злоупотреба на алкохол от страна на Н.В.. Излага
твърдения за проявена агресия на майката към детето.
Ответницата
се е възползвала от правото да подаде отговор на исковата молба, като счита за
неоснователни исковите претенции на П.П.. Заявява, че ищецът не е позволявал на
ответницата да осъществява контакти с детето. Не оспорва обстоятелството, че
страните по делото се намирали във фактическа раздяла от месец февруари 2017 г.
Н.В.
е предявила претенции срещу П.Й.П., с които моли да й бъдат предоставени
родителските права върху детето. Прави се искане П.Й.П. да бъде осъден да
заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200 лева.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е, а и се установява от доказателствата, че от връзката си страните П.Й.П.
срещу Н.К.В. имат родено едно общо дете М.П.Й., ЕГН **********. Не се спори по
делото, че страните нямат сключен граждански брак, както и че двамата живеят
разделено.
От
показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че страните са
разделени от месец февруари 2017 г. Установява се още, а и не е спорно, че
преди раздялата родителите заедно с детето са живеели в жилище находящо се в
кв. „*****“, гр. Перник, което е собственост на ищеца. След раздялата детето
живеело при баба си по майчина линия (*****К.) заедно с майка си, което
продължило до лятото на 2017 г.
От
показанията на свидетелката *****К. се установява, че същата през месец юли
2017 г. останала без работа, поради което изпитала съмнения за възможността да
отглежда своята внучка и дъщеря, както и дали ще има необходимите жилищни
условия. Свидетелката К. споделила тези притеснения с П.Й.П., който взел дъщеря
си и я завел при своя близка роднина (свидетелката И.И.) в град К., където
детето останало до края на лятото на 2017 г. Показанията на свид. *****К. в
горепосочената част се подкрепят от показанията на свид. И., поради което съдът
ги кредитира.
От
показанията на свидетелите И.Т.и К. се установява, че майката и бащата поддържали
с детето ежедневни контакти по телефона, като бащата един път седмично посещавал
дъщеря си в град К.. Съдът кредитира техните показания, тъй като същите
последователни и непротиворечиви. Съдът не кредитира показанията на свид.
Даниел Войнов в частта му, с която същият заявява, че са създавани преки на
детето да комуникира с майка си, тъй като показанията му в обсъжданата част за
противоречиви с останалите гласни доказателства, а и същият е нямал
непосредствени впечатления за отношенията между майката и дъщерята.
От
гласните доказателства се установява още, че след на лятото на 2017 г. детето
се установило да живее при своя баща. От показанията на свид. М.А., която е
класен ръководител на М.П.Й., се установява, че детето редовно е посещавало
училище и че успехът на детето винаги е бил отличен. Същата заявява, че детето е трети клас, с добро поведение и има изграден
приятелски кръг в училищната среда. Установява се още, че детето посещава
курсове по английски език, гимнастика и плуване.
От
показанията на свидетелите и социалния доклад се достига до извод, че след
образуване на настоящото производство страните са постигнали извънсъдебна
уговорка относно личните контакти на родителите с детето, както и
местоживеенето на малолетната им дъщеря. Страните уговорили детето да живее в
жилището на бащата, като същото посещава често и редовно своята майка.
От
свидетелските показанията и писмените доказателства (удостоверения издадени от
„Фън Тън“ ООД и „АК Електрик“ АД) се установява, че към настоящия момент и
двете страни по делото са трудово ангажирани, като през 2017 г. са получавали
среден брутен доход както следва: около
470 лева месечно за Н.В. и около 1150 лева месечно за П.Й.П..
От
представения нотариален акт, свидетелските показания на И. и Т. и социалния
доклад става ясно, че П.Й.П. притежава жилище с адрес ***, което има
необходимите жилищни условия, включително има обособена детска стая.
От
показанията на свидетелите К. и В., както и от социалния доклад се установява,
че Н.В. живее със своя приятел в жилище (гарсониера) под наем, притежаващо необходимите
жилищни условия, в която също има обособена детска стая. Майката на ответницата
(свид. К.) често посещава дома на дъщеря си и помага финансова при заплащането
на наемната цена на жилището.
По
делото е изготвен социален доклад, от заключението на който е видно, че
съществува силна емоционална връзка и привързаност между детето и двамата
родители, като то се чувства еднакво добре и при двете страни по делото.
Социалният работник посочва, че е проведен разговор с детето, което споделя
желание да остане да живее при баща си, като в съдебно заседание се посочва, че
детето не изразява конкретни предпочитания към някой от родителите. От
социалният доклад се установява още, че липсват данни за наличието на
здравословни проблеми при малолетното дете. Детето не е социално изолирано и
общува с роднини и приятели.
Въз основа на така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 127, ал. 2 СК за родителските права:
Съдът
намира, че настоящето производство е такова по спорна съдебна администрация, в
което съгласно Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК законът е възложил на съда служебно да следи
за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, поради което и
цени насрещните претенции на ответната страна като релевирани искания, становища
и възражения по иска (в този смисъл решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр. д. №
1398 от 2011 г. на ВКС, IV г. о.).
И двамата родители претендират присъждане на
родителските права върху малолетното дете – М.П.Й.. Съгласно разпоредбата
на чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1от СК,
когато родителите не живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката на детето, спорът относно тези въпроси се решава
от съда.
При
извършване на преценката относно въпросите за предоставяне упражняването на
родителските права, съдът се основава на интересите на детето. За интересите на
децата следва да се преценява въз основа на следните обстоятелства съдържащи се
в чл. 59, ал. 4 СК - възпитателските качества на всеки от родителите; моралния
лик на родителите; начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите
от родителя грижи към детето; изразената готовност да се отглежда и възпитава
детето; пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди; изследване към кого от двамата родители в по - голяма степен то
е привързано и защо; разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето
лица, на които при нужда може да разчита; каква е социалната среда, в която
предстои да живее детето, както и финансовите и материалните възможности на
родителите. От значение са не отделните
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е
длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права единствено на базата на
задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства
(в този смисъл - Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на ВС).
Възпитателски
качества изразяват уменията на всеки от родителите да възпита у детето си начин
на живот, съобразен с индивидуалните му качества и позитивните нагласи на обществото,
умението да познава наклонностите и нуждите на детето предвид индивидуалното
развитие. Настоящата инстанция приема, че и двамата родители притежават
необходимите възпитателски качества. По делото не се събраха доказателства за
установяване на твърденията в исковата молба, че ответницата е злоупотребявала
с алкохол, както и че е проявявала агресия спрямо детето. Не се събраха
доказателства и за твърденията на ответната страна, че ищецът е ограничавал
личните контакти между майката и детето.
Моралният
лик на родителя е важна предпоставка за създаване на нравствени добродетели у
децата. От принципите на морала се извеждат нравствено – етичните правила за
поведение на родителите. Именно това поведение е предпоставка за нравственото
развитие на детето. От материалите по делото липсва информация, че родителите
са имали поведение, което несъвместимо с морала. Предвид изложеното, съдът
приема, че и двамата родители притежават морален облик, който може да създаде
нравствени добродетели у детето.
Съдът
намира, че и двамата родители са полагали и продължават да полагат към
настоящия момент адекватни родителски грижи. В тази връзка и двамата родители
са водили или са посрещали детето от училище, задоволявали са нуждите на детето
от храна, дрехи, ежедневни разходи и други.
От
изслушването на двамата родители съдът достига до извода, че и двамата родители
изразяват категорична готовност за отглеждане на детето. Този извод се подкрепя
и от обстоятелството, че родители продължават да се грижат за малолетната си
дъщеря.
Съдът
намира, че и двамата родители разполагат с помощта на трети близки до детето
лица, на които при нужда може да разчита. Това е така, тъй като от
свидетелските показанията, се установява, че бабата по майчина линия е полагала
грижи за детето, а близки роднини и приятели на ищеца са му помагали, като
същият е оставял детето при тях, когато е трябвало да отсъства от дома си. Следва
да се отбележи, че ответницата разполага с по – пригодни трети близки до детето
лица, каквато е бабата по майчина линия, тъй като същата е полагала
непосредствени грижи с детето и е поддържала чести отношения с детето.
Съдът
достига до извод, че и двете страни имат необходимите финансовите и
материалните възможности за отглеждане на детето, тъй като и двамата са трудово
ангажирани и имат необходимите жилищни и битови условия. Необходимо е да се
отбележи, че ищецът разполага с по – добри финансови и материални възможности
за отглеждане на детето. Това е така, тъй като трудовото му възнаграждение е
около два пъти по – голямо от това на ответницата, както и че притежава
собствено жилище, което е по - голямо.
От
социалния доклад се установи, че детето е привързано в еднаква степен с двамата
родители, но същото изразява желание да живее в жилището на своя баща. При
предоставянето на родителските права следва да се вземе желанието на детето,
като в случая съдът намира това обстоятелство за решаващо за настоящия казус,
доколкото е налице относителна еднаквост по останалите критерии. Желанието на
детето да живее при баща си намира израз и в постигната между страните
извънсъдебна уговорка до приключване на производството и отнасяща се в местоживеенето
на детето и личните контакти. От значение е обстоятелството, че преди раздялата
на родителите детето заедно със своите родители е живеело в жилището на ищца,
както и че към настоящия момент пребивава на този адрес, т. е. детето ще
продължи да живее в позната сред и няма да се налага да я променя, което винаги
е свързано с допълнителен стрес за едно дете. Съдът намира за осъзнато
желанието на детето, тъй като същото е почти на десет години, т. е. притежава
необходимите емоционално – волеви способности, за да осъзнае къде се чувства по
– добре. Това дава основание на съда да реши, че най - добре интересът на
детето ще бъде защитен ако упражняването на родителските права по отношение на
него бъде предоставено на бащата. Този извод не се променя от пола на детето,
доколкото наличието на специфични грижи на едно момиче биха се предоставили
адекватно от майката при разширен режим на лични контакти. Ето защо упражняването на родителските права
по отношение на детето следва да бъде предоставено на П.Й.П., като
местоживеенето на детето следва да бъде определено по местоживеенето на бащата.
По отношение на личните
отношения:
При
определяне режима на личните контакти на детето с майката, следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, но винаги с оглед интересите на детето, за да се
осигури неговото правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и
интелектуален аспект. Целта е да се организират родителските функции по начин,
който най - пълно да отговаря на интересите на децата.
С
оглед запазване на съществуваща емоционална връзка между майката и детето,
съдът счита, че следва да се определи режим на лични отношения между същите,
който да е максимално разширен. . От
събраните по делото доказателства се установява, че майката има желание да
подържа лични контакти с дъщеря си, да подпомага нейното физически и психическо
израстване, както и желае да бъде част от живота й. Съдът намира за подходящ
следния режим на лични отношения, изразяващ се в това майката да има право да
взема при себе си с преспиване всеки първи и трети петък от месеца от 9:00 ч.
на петъчния ден до 17:00 ч. на съответния неделен ден, както и 20 дни през
лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
както и през една година за коледните, новогодишните
и великденските празници с преспиване. Съдът намира за необходимо да отбележи,
че при определяне режима на лични отношения не са най - важни интересите на
родителите, а следва да се съблюдават интересите на детето и при всички
положения конфликтите между родителите, не следва да се отразяват на детето,
като на същото следва да се осигури благоприятна среда за пълноценно развитие,
като в живота му присъстват и двамата родители.
По иска по чл. 143 СК за издръжка
на детето.
Безспорно
е, че всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите
възможности и материално състояние. В случая безспорно е, че детето е малолетно
и родителя, при който не живее следва да заплаща издръжка в определен размер
съобразно възможностите си. По отношение размер на издръжка, която следва да се
заплаща на детето, съдът следва да съобрази следното: задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която в
настоящия размер е 520 лева. Правото на детето да получа издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството “ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът следва да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя, като вземе предвид представените
по делото доказателства.
При
изследване на въпроса за доходите на родителите става ясно, че майката работи
като продавач в магазин, при среден месечен доход през 2017 година в размер на
около 470 лева. От социалния доклад става ясно, че в момента ответницата е в
болничен отпуск поради патологична бременност. Следва да се вземе предвид, че
бащата също е трудово ангажиран с брутен доход през 2017 г. от около 1150 лева
месечно. С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава,
а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в
размер на 280 лева, , като при разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето живее при бащата и същият полага ежедневни грижи за него.
Настоящият съдебен състав намира, че майката, с оглед нейните доходи, следва да
осигурява месечна издръжка в размер на по 150 лева издръжка за детето, а
останалите 130 лева следва да се поемат от бащата.
Предвид
изложените обстоятелства съдът намира, че за задоволяване потребностите на
малолетното дете, с оглед финансови възможности на майката издръжката следва да
се определи в размер на по 150 лв. месечно, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 07.09.2017 г. до навършване на пълнолетие или
настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменяне.
На
основание чл. 242 ГПК, съдът следвада допусне предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката.
По разноските
С
оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 250 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Н.К.В.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник
държавна такса върху уважената искова претенция за издръжка, която е в размер
на 216 лева - 4 % върху тригодишните платежи на определения размер на месечната
издръжка от 150 лева.
Н.К.В.
следва да се осъди да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник сумата в
общ размер на 30 лева, представляваща държавната такси за предявения иск за
родителски права.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху малолетната М.П.Й.,
ЕГН ********** на нейния баща П.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на малолетната М.П.Й., ЕГН ********** при нейния баща П.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения между детето М.П.Й.,
ЕГН ********** и неговата майка Н.К.В.,
ЕГН **********, в следния смисъл: майката има право да взема при себе си с
преспиване всеки първи и трети петък и неделя от месеца, което ще се
осъществява от 9:00 ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на съответния неделен ден,
както и 20 дни през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, както и през една година за
коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване.
ОСЪЖДА Н.К.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете М.П.Й., ЕГН **********, чрез бащата П.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), считано
от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи
до изменение или прекратяване на издръжката.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Н.К.В., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 250 лева – направени разноски за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н.К.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия
районен съд сумата от 180 лева,
представляваща държавна такса по иска за издръжка и родителски права.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Х.С.