Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа
докладваното от съдия Чехларов в.гр.дело № 11782 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
решение № 139983 от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. №
49269 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 58 състав, са отхвърлени предявените от З. „Б.В.И.Г.”*** ОБЩИНА, осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
786,06 лв., представляваща обезщетение за вреди върху лек автомобил „Шкода
Рапид“, както и за сумата от 12,91 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 28.05.2018 г. – 25.07.2018 г. С решението в полза на ответника са
присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ищеца, с която са заявени оплаквания за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Счита, че по делото били установени всички
елементи от фактическия състав на иска. Сочи, че регресният иск срещу прекия
причинител на вредата е основателен, като вещото лице по допуснатата СТЕ
установило, че всички щети по л.а. „Шкода Рапид“ се намирали в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 06.12.2017 г. застрахователно събитие. Твърди
се още, че вещото лице е установило извършени ремонти дейности в участъка от
пътя, на който е настъпило процесното събитие. Поддържа се, че
първоинстанционният съд допуснал и процесуални нарушения, като не допуснал
разпит на допуснатите при режим на призоваване свидетели. Моли се отмяна на
решението и уважаване в цялост на предявените искове.
Въззиваемият С.О. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че от заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ било видно, че пътното платно имало дупка с малка дълбочина,
от която не могат да се получат процесните увреждания. Поддържа, че от представените
писмени доказателства не може да установи по никакъв начин настъпването на
твърдяното събитие. Въззиваемият
навежда, че в първоинстанционното производство не бил представен подписан от
двете страни договор за застраховка „Каско стандарт“ на МПС, като договорът бил
формален и писмената форма е условие за действителност.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно,
като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Договорът за застраховка на лек
автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който
застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за
изплати на застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в
правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към
датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
възмездил правоимащия за причинените му имуществени вреди от настъпилото
застрахователно събитие. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител на вредите, така и правата,
произтичащи от нормите на чл. 47 - чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят
отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата
не следва от обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да
докаже и деликтната отговорност на ответника - противоправно поведение на
служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа, причинени при или по повод изпълнението на възложената
работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди.
По делото е представена застрахователна
полица от 09.06.2017 г. по сключена застраховка „Каско” между ищеца и Р.А.Х. с
предмет имуществено застраховане на увредения автомобил „Шкода рапид“, рег. № ******със срок на
валидност за периода 12.06.2017 г. – 12.06.2018 г. С отговора на исковата молба
ответникът /виззиваем пред настоящата инстанция/ е посочил, че липсва валидно
сключен застрахователен договор, тъй като процесната полица била без подписи на
страните, от което следвал извода, че е изготвена за целите на процеса. Този
довод се поддържа и в подадения отговор на въззивната жалба.
По въпроса относно възраженията, с които
ответникът по предявен суброгационен иск на застрахователя може да се защитава,
е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 64/15.06.2010 г. по т.
д. № 667/2009 г. на ВКС, I Т. О., решение № 184 от 07.04.2016 Г. по т. д. №
2744/2014 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, съгласно която в такива случаи ответникът
е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се
основават на застрахователното отношение, в това число и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в
чл. 402 от ТЗ (отм.), респ. чл. 213, ал. 1 пр. 3 от КЗ /2006 г. /, сега чл.
410, ал. 1 КЗ.
Действително, представената
застрахователна полица не съдържа подписите на страните по договора. Видно от
отбелязването същата е била сключена чрез застрахователен брокер, но е скрепена
с печата на ищцовото дружество. От отбелязването в самата полица е видно, че
застрахователната премия е платена еднократно по банков път. Ето защо
настоящият състав на съда приема, че договорът е влязъл в сила и е породил
действие.
Съдът намира, че неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка /каквато е
настоящата/ не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между
търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да
доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване
на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава
нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право
до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл. 27 и сл. /. Или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Направеният извод е, че
страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението на другата страна /в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по
т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 50 от 25.04.2012 г. на
ВКС, по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.
д. № 11/09 г. на ВКС, І т. О., която е обявена за неизгубила значение с Решение
№ 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Ето
защо съдът приема, че между застрахователя и застрахования е налице
застрахователно правоотношение; постигнато е и съгласие по основните параметри
на договора, а от поведението на страните по същия следва да се заключи, че
действителността на правоотношението не се оспорва.
Според приложените Общи условия на
застрахователя по застраховка "Булстрад Каско Стандарт" в глава втора
"Покрити рискове и изключения" е посочено, че отговорността на
застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи по избор на
застрахования, сред които е т. 4 - клауза "Пълно Каско", а като
допълнителни покрития към нея са уредени "Помощ на пътя" - 6. 1;
"Механична повреда" - 7. 1 и "Гуми" - 7. 2, които
допълнителни покрития се предоставят при заплащане на допълнителна премия.
По клауза "Пълно Каско"
покрити рискове са щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия", както
и други изброени хипотези. Според посоченото в клауза "Пожар, природни
бедствия, ПТП и злоумишлени действия" застрахователят покрива щети, причинени
от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия и
ПТП", както и други допълнително изброени рискове. В клаузата "Пожар,
природни бедствия и ПТП на МПС" е посочено, че се покриват щети, причинени
от застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар и природно
бедствие", както и от пътнотранспортно произшествие (ПТП), като е
пояснено, че последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение
на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или други
материални щети.
Видно от уредбата на допълнение
"Гуми", т. I "Oбект на покритие" - обект на допълнителното
покритие "Гуми" са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които
и "Пълно каско" без подзастраховане, описани в застрахователната
полица, като съгласно т. IV "Покритие" срещу допълнително платена
застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по
гумите на МПС, причинени от 1. 1 внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване
на гумата от дупки или предмети на пътя. Същевременно, като изключение в т. VI
"Изключения", т. 8, е посочена повреда, причинена от ПТП, т.е.
застрахователят е предвидил приложение на това покритие в онези случаи, в които
щетите са възникнали от други събития извън ПТП.
Тълкувайки систематично посочените
клаузи, съдът намира, че волята на страните е била срещу допълнително заплащане
от страна на застрахования да му бъде осигурено покритие по определени изрично
посочени рискове. Спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично
посочените рискове, които се покриват по допълнение "Гуми". В същото
време, в уредбата на клауза "Пълно Каско", която е обща спрямо
специалната такава по отношение на допълнителните покрития, е предвидено да се
покриват щети от ПТП. С оглед дадената в общите условия дефиниция на
"ПТП", въззивният съд приема, че попадането в дупка на пътното
платно, не може да се изключи от събитието "ПТП". Такова изключение
не е изрично предвидено в т. IX "Общи изключения" в уредбата на клаузата
"Пълно Каско", каквито специални изключения са предвидени при
допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако
волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително
заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза
"Пълно Каско", то щеше да е налице изричното им изключване.
Допълнителен аргумент за този извод е т.
VI от частта, в която е регламентирано допълнителното покритие
"Гуми". Според посочената клауза не се покриват разходи за ремонт или
подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП,
пожар или кражба. По арг. на противното, когато повредата на гумите е причинена
от ПТП, се дължи обезщетение по покритието "Пълно Каско", независимо
дали страните са уговорили допълнително покритие "Гуми".
Нещо повече в Глава Трета
"Изплащане на обезщетение при частични повреди" от общите условия,
т.6.3 предвижда право на застрахования да получи застрахователно обезщетение
"за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на МПС в случаите,
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно. Обезщетението се изплаща до два броя гуми, джанти и
декоративните тасове.
По изложените съображения, настоящият
състав приема, че волята на страните е при уговорено "Пълно Каско" да
се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
което попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие.
За установяване на
процесното събитие пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят В.Ц., която
твърди, че с нейния приятел Р.Х. попаднали в дупка и спукали гума, като се
движели с л.а. „Шкода“. Сочи, че
инцидентът настъпил на ул. „Адам Мицкевич“.
Този механизъм се
потвърждава от подаденото към застрахователя уведомление за щета, както и от
заключението на изготвената САТЕ.
По отношение извършения
оглед от вещото лице и констатацията му, че на мястото на произшествието липсва
дупка, при попадането в която би могло да настъпи процесния инцидент, съдът
намира следното: огледът е извършен година и
половина след процесния инцидент, като при същия вещото лице е констатирало извършени възстановителни
дейности по пътното платно, поради което и не може да се направи извод, че към
06.12.2017 г. не е съществувала дупка, при която да е настъпил инцидента –
напротив, налице е индиция, че дупка е имало, която е била отстранена след
извършен ремонт.
Поради изложеното съдът
приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя
– дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Според заключението на
съдебно-автотехническата експертиза щетите, отразени в описа на застрахователя
и впоследствие отстранени, се намират в причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП, описан в уведомлението за щета. Действителната стойност на
ремонтно-възстановителните дейности вещото лице е определило на 803,53 лв. с
ДДС. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като логично и
компетентно изготвено.
От представеното платежно нареждане от 08.01.2018
г. се установява, че ищецът е заплатил на лизингополучателя лице Р.Х.
застрахователно обезщетение в размер на 87,36 лв. за сменена гума, а от
платежно нареждане от 14.02.2018 г. е видно, че на посочената дата ищецът е заплатил
на сервиза, извършил ремонта - „Еуратек
ауто“, сумата от 698,7 лв. Или по делото се установява, че ищецът заплатил
застрахователно обезщетение в размер от общо 786,06 лв.
С оглед на изложеното съдът
приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение
на договорното си задължение, е заплатил за възстановяване на увреденото
имущество обезщетение в размер по–малък от действителните вреди.
Налице е основание за
възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност
за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на
който е реализираното произшествие, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3
от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31
ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната изпъкналата шахта с необходимите пътни значи
с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Следователно, налице е
основание за суброгация срещу ответника.
Наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, съдът намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите
по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана
дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре. Още повече, от показанията на свидетеля се установи, че ПТП е настъпило в
тъмната част на деня, респ. не е имало обективно никаква възможност да се
възприеме от водача.
Обемът на регресното вземане
се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в
размер на заплатеното обезщетение от 786,06 лв.. Доколкото ответникът не
установява погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение претенцията за
мораторна лихва, съдът намира следното: съдът достигна до фактически и правен
извод за наличието на регресно вземане в размер от 786,06 лв.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на регресното
право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По
делото е представена покана за изпълнение на паричното задължение от 21.05.2018
г., но липсват доказателства поканата да е получена от ответника –
представеното известие за доставяне касае изпратено писмо от ищеца до Р.Х.. Ето
защо и предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
С оглед частичното
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 786,06 лв.
и същият да бъде уважен изцяло. Решението следва да се потвърди в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 12,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода
28.05.2018 г. – 25.07.2018 г.
По разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, в полза на ищеца следва
се присъдят разноски за производствата пред СРС, съразмерни на основателната
част от иска, като се има предвид частта от решението, която се потвърждава с
решението на въззивния съд, респ. решението на СРС следва да се отмени частично
по отношение присъдените разноски в полза на ответника.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 570,62
лв. разноски за първоинстанционнотото производство, както и разноски за
въззивното производство в размер от 418,13 лв. На ответника следва да се
присъдят разноски за въззивното производство
в размер от 1,61 лв. Ответникът има право и на 1,61 лв. разноски по
първоинстанционното производство, поради което и решението в частта, в която са
присъдени разноски за сумата над 1,61 лв., следва да бъде отменено.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 139983 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 49269 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 58 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от З.
„Б.В.И.Г.”*** ОБЩИНА, осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 786,06 лв., представляваща обезщетение за вреди върху
лек автомобил „Шкода Рапид“, като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес гр. София, ул. “******да заплати на З. „Б.В.И.Г.”,
ЕИК ******, на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 786,06лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Автокаско” на л.а. „Шкода рапид“, рег. № ******обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 06.12.2017
г. в гр. София, ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. до изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
139983 от 12.06.2019 г., постановено по гр. д. № 49269 по описа за 2018 г. на
СРС, ГО, 58 състав, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12,91 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 28.05.2018 г. – 25.07.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 139983 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 49269 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която З. „Б.В.И.Г.”,
ЕИК ****** е осъден да заплати на С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес гр. София, ул.
“******, разноски за сумата над 1,61 лв.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес гр. София, ул. “******, да заплати на
основание чл.78,ал.1 ГПК на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, разноски за
първоинстанционното производство в размер от 570,62 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от
418,13 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, да
заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес гр. София,
ул. “******, разноски за въззивното производство в размер от 1,61 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.