РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. гр. Хасково, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200138 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И. К. М. от град ******* срещу Наказателно
постановление № 21-1253-001813 от 01.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са
наложени административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, без да се излагат конкретно съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени наложеното наказание, тоест
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, несе явява, не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител.
1
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на
МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на
разноските, в случай че такива се претендират в размер на установения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 22.11.2020 г., свидетелите Р. Б. С. и С. Т. Т., служители в РУ на МВР
- Хасково били на работа, като в около 02:15 часа при обход със служебния
автомобил забелязали движение на лек автомобил марка „****“, модел „**“, с
рег. № ******* по ул. „Прохлада“ в град Хасково. Направило им впечатление,
че има отклонение в траекторията на движение на превозното средство, което
криволичело по пътя и поради това решили да го спрат за проверка на водача,
като със служебния автомобил изпреварили движеният се лек автомобил
марка „****“, модел „**“, с рег. № *******, подали звуков и светлинен
сигнал и извършили маневра, която да препятства движението на превозното
средство напред. След спирането на превозното средство, в хода на
проверката на свидетелите Р. Б. С. и С. Т. Т. им направило впечатление, че
водачът в лицето на жалбоподателят И. К. М. лъхал на алкохол, а след като
бил приканен да излезе от автомобила, същият залитал. Тогава било поискано
от ОДЧ изпращането на патрул на СПП при ОД на МВР – Хасково за
оказване на съдействие на органите на РУ на МВР – Хасково, но това се
оказало невъзможно в този момент, тъй като дежурните служители от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково в този момент работели по друг
случай и това наложило свидетелите Р. Б. С. и С. Т. Т. да отведат водача на
спряното за проверка моторно превозно средство в сградата на РУ на МВР –
2
Хасково за извършване на проверка, а пътуващото с него лице, останало на
място в автомобила, управляван преди това от жалбоподателя. След като
пристигнали в сградата на РУ на МВР- Хасково и посочили жалбоподателя
И. К. М. като водач на лек автомобил марка „****“, модел „**“, с рег. №
*******, свид. К. З. К., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково го приканил да бъде тестван с
техническо средство - Дрегер 7510 ARBA 0088 за употреба на алкохол. И. К.
М. обаче, въпреки, че не отрекъл да има качеството на водач на МПС,
отказал, като с оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата,
срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид. К. З. К., Акт
за установяване на административно нарушение, серия GA, № 475991 за
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а
в съответната предвидена за това графа вписал, че няма възражения и на
същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената
разписка. В хода на проверката междувременно, бил издаден талон за
медицинско изследване № 110006 жалбоподателят да се яви в Спешно
отделение при МБАЛ – Хасково, но в съответното време, същият е отразено,
че не се е явил да даде кръвна проба за изследване концентрацията на
алкохол в кръвта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че водачът отказал да даде кръвна проба и
санкцията се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, описано в съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
3
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. Б. С. и С. Т. Т.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на водача след спирането му. Така
също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и
в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният
всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление. За тази група факти, опосредено впечатления има
и свид. К. З. К., комуто именно жалбоподателят е бил посочен като водач на
спряното за проверка МПС. За останалите обстоятелства, свързани с
проверката и установяване на фактите от значение по делото, същият има
преки и непосредствени впечатления. За тази група факти, пряко касаещи
въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на водача да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, показанията на
разпитаните свидетели са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което се
възприемат от съда като достоверни.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
4
от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия извод, че
правото на защита на привлеченото към административно наказателна
отговорност в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретните
административни нарушения е обезпечено в необходимия обем. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя
от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения
акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при възприемането му и спирането за проверка от органите на МВР,
но и най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил
жалбоподателят И. К. М., като изводите на контролните органи от състава на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на
МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени
източници.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници откъм
тяхната достоверност, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на
жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният
5
въпрос за авторството на нарушението описано в наказателното
постановление, предмет на обжалване. Така също, че той се явява годен
субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази
връзка, след като установено е по отношение на жалбоподателя съответното
фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това
понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, в това качество именно
жалбоподателят е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган,
да изпълни това си задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се явява
съставомерен именно по предложения текст от закона, по който деянието е
квалифицирано и реализирана отговорността. Оттам се потвърждава и извода
на съда за съответствието на дейността по реализиране на
административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона
за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон.
Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният
детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна
страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично
установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като липсват не
само доказателства, но и твърдения въобще за обратното, за да се налага
изследването на тяхната състоятелност.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че
жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за
управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство и поради това, може и следва да бъде лишен от право.
Следователно, обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с
глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на
наказващия орган.
6
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено
от съда. Искания за присъждане на разноски не се отправени, за да се налага
въпросът да бъде обсъждан в зависимост от изхода на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1253-001813 от
01.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: / п / не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
7