РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на единадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №107 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД, съединен в условията на
евентуалност с осъдителни искове по чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищцата Н.Н.М. в исковата молба, уточнена с допълнителни
молби с вх. №6363/12.02.2018г. и с вх. №9682/06.03.2018г., чрез процесуалния си
представител твърди, че е сключила с ответника на 13.12.2013г. устен договор за
паричен заем, по силата на който му предоставила сумата 500 лв със задължение
за връщане. На 12.02.2014г. страните сключили втори устен договор за заем, по
силата на който му предоставила сумата 500 лв, като ответникът се задължил да й
върне получените от нея по двата договора суми – общо 1000 лв, в срок до
15.03.2014г. Ответникът не изпълнил задължението си да й върне получените суми,
поради което за събиране на вземането си подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6302/2017г.
на Русенски районен съд. Тъй като ответникът не е намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение, моли да се признае за установено, че ответникът
й дължи сумата 500 лв по договор за заем от 13.12.2013г., сумата 500 лв по
договор за заем от 12.02.2014г. и сумата 172.98 лв лихва за забава по договора
от 12.02.2014г. за периода от 16.03.2014г. до 09.08.2017г., заедно със
законната лихва върху сумите по двата договора за заем от подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение - 10.08.2017г. до окончателното
изплащане. В условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата 500 лв по договор за заем от 13.12.2013г., сумата 500 лв по
договор за заем от 12.02.2014г. и сумата 172.98 лв лихва за забава върху сумата
500 лв по договора за заем от 12.02.2014г. за периода от 16.03.2014г. до
предявяване на иска - 09.01.2018г., заедно със законната лихва върху сумите по
двата договора за заем от 09.01.2018г. до окончателното изплащане. Претендира
направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.
Ответникът В.И.Ч. чрез назначения му особен
представител прави възражение, че искът за сумата 172.98 лв лихва за забава е
предявен след срока по чл.415, ал.4 ГПК, т.е. че това искане не е предмет на
заповедното производство. Оспорва както установителните, така и осъдителните
искове по основание и размер, оспорва фактите, изложени в исковата молба и
заявява, че не е сключвал договори за заем с ищцата. Прави възражение за
изтекла погасителна давност относно мораторната лихва. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №6302/2017г. на РРС и са разпитани свидетели.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №6302/2017г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №4178/02.10.2017г. срещу В.И.Ч.
да заплати на Н.Н.М. сумата 1000 лв главница по договор за паричен заем
от 13.12.2013г. в размер на 500 лв и по договор за паричен заем от 12.02.2014г.
в размер на 500 лв, заедно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 25 лв заплатена
държавна такса и 500 лв адвокатско възнаграждение. Тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От показанията на свидетелката Ю Г С се установява, че
на 13.12.2013г. гостувала в дома на ищцата в гр. София, кв. “Люлин 7”, с която
били в приятелски отношения. Ищцата й съобщила, че ще дойде един приятел,
комуто искала да помогне с 500 лв. Когато приятелят й пристигнал, ищцата го
представила с името В., дала му 500 лв в банкноти от по 20 и по 10 лв, които
той преброил и обещал да върне парите до един-два месеца. Обяснил, че са му
откраднали портмоне с документи и парите са му необходими, за да си извади нови
документи за самоличност. Според свидетелката, В. не е върнал парите на ищцата.
Свидетелят Х Х Х заявява, че е приятел на сина на
ищцата, с когото се видели на 12 февруари 2014г. и той го поканил в дома им на
кафе. Двамата си говорели, когато пристигнал В., а след няколко минути и
ищцата, която му казала, “…че му е приготвила пари”. В негово и на сина си
присъствие дала на В. пет банкноти по 100 лв, той ги преброил, казал “…че са точно
толкова – 500 лв”, както и че на 15 март ще ги върне, заедно с предишни някакви
пари. В края на 2014г. при следващото гостуване на свидетеля в София, ищцата му
казала, че “въпросното” лице не й е върнало никакви пари.
Показанията на свидетелите относно участващите в
правоотношението страни, относно целта на сключените устни договори за паричен
заем - помощ на приятел в нужда, както и относно обстоятелствата за
неизпълнение на задължението за връщане на заетите на два пъти суми по 500 лв, не
са оспорени, нито са опровергани с противни доказателства. Депозирани са от
лица, които имат непосредствени впечатления от събитието, на което са
присъствали, поради което съдът ги кредитира. Следователно, възражението, че
ответникът не е сключвал договор за паричен заем с ищцата е неоснователно.
Ответникът не е представил доказателства, че е
изпълнил поетото задължение към ищцата за връщане на сумата 1000 лв по сключен устен
договор за паричен заем от 13.12.2013г. в размер на 500 лв и по сключен устен
договор за паричен заем от 12.02.2014г. в размер на 500 лв, поради което предявеният
установителен иск за общо посочената сума 1000 лв е основателен.
Възражението за недължимост на сумата 172.98 лв лихва
за забава върху главницата за периода от 16.03.2014г. до 09.08.2017г. е
основателно. Според възприетото в т.9 и т.10.в на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК, ВКС, предмет на делото по установителния иск е
съществуване на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума
по чл.410, ал.1 ГПК, като вземането на кредитора съответства на задължението,
което длъжникът трябва да изпълни – чл.412, т.6 ГПК. Според даденото тълкуване
на закона в т.18 на ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК, ВКС,
с иска по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК се установява съществуване на вземане, за
което в полза на кредитора има вече изпълнително основание – издадената заповед
за изпълнение. Тъй като в
случая съдържанието
на издадената заповед за изпълнение не включва данни
относно закъснителни лихви за периода от
16.03.2014г. до 09.08.2017г., то в тази част искът по чл.422 ГПК следва да се
отхвърли.
Поради това съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е
основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването
на вземането на ищцата за сумата 1000 лв по устен договор за паричен заем от
13.12.2013г. в размер на 500 лв и по устен договор за паричен заем от
12.02.2014г. в размер на 500 лв,, заедно със законната лихва от 10.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата е предявила в условия на евентуалност обективно
съединени искове по чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и осъдителни
искове по чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД за същите суми срещу ответника,
разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално
съединените искове се считат предявени под условие. В случая условието, под
което евентуалните искове са предявени, се е сбъднало частично - главният иск
се уважава и с евентуалния иск по чл.240 ЗЗД за сумата общо 1000 лв съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по него в
решението си.
Тъй като съдът е отхвърлил установителния иск
за сумата 172.98 лв лихва за забава по
договора от 12.02.2014г. за периода от 16.03.2014г. до 09.08.2017г., съдът следва да се
произнесе по осъдителния иск в тази част.
Искът е неоснователен. От
данните по делото, в т.ч. и от показанията на свидетелите Юлиана Георгиева
Стоянова и Християн Христозов, не се установява страните в облигационното
правоотношение по договор за заем да са уговаряли лихва за забава при
неизпълнение на задължението за връщане на сумите. Съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД,
заемателят дължи лихва само, ако това е уговорено писмено. Според установените
данни, заемодателката и заемателят са били в приятелски отношения и между тях е
съществувало доверие, поради което ищцата отново е заела на ответника сумата
500 лв преди връщането на предходно дадената в същия размер сума. Искът следва
да се отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 525 лв разноски по ч. гр. дело №6302/2017г. на РРС и 980.41 лв разноски по
настоящото дело, съобразно уважените искове.
При присъждане на разноските съдът съобрази и разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл.7 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на Н.Н.М. ***, ЕГН **********,
към В.И.Ч. ***2, ЕГН **********, за сумата 1000 лв по договор за паричен заем от
13.12.2013г. в размер на 500 лв и по договор за паричен заем от 12.02.2014г. в
размер на 500 лв, заедно със законната лихва, считано от 10.08.2017.г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата 172.98 лв лихва за забава по договора от 12.02.2014г. за периода от
16.03.2014г. до 09.08.2017г.
ОСЪЖДА В.И.Ч. да заплати на Н.Н.М. сумите 525 лв разноски по ч. гр. д. №6302/2017г.
на Русенски районен съд и 980.41 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: