РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 14.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 456 по описа за 2020
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „****”
ЕООД ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, жк. ****,
ул. ****, ап.офис 1, представлявано от управителя А.С.Г., чрез адв. Ц.Г.В. –
САК и адв. В.Н.Н.–САК, подадена срещу
Ревизионен акт № Р-04001119008206-091-001 от 02.07.2020
г., издаден от Н.С.И.- началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Р.В.Н.-
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на
ревизията, с който за месец ноември 2019 година
са определени задължения за ДДС в размер
на 2025, 96 лв. и лихви в размер на 113, 13 лева, потвърден с Решение №
157/01.10.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ /ОДОП/ гр. Велико
Търново.
В жалбата се иска отмяна на
ревизионния акт като неправилен, издаден в противоречие на материалноправните
разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Изложени са доводи, че органите
по приходите са тълкували определени факти и обстоятелства по начин, който
противоречи на правилата на формалната и правна логика и който е довел до
незаконосъообразно определяне на публични задължения за данъчнозадълженото
лице. Твърди се, че в административната
преписка се съдържат доказателства за произхода на доставената стока, съответни
превозни документи за нейното транспортиране, документи за плащане, от които
може да се формира еднозначен извод за наличие на реална доставка.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира съображения по
същество и моли ревизионния акт да бъде отменен. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на РА в писмени бележки. Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което
представя списък на същите.
В съдебно заседание ответникът, директорът на Дирекция ”Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.В. Търново чрез упълномощен
юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и
оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен. Твърди законосъобразност
и правилност на оспорения ревизионен акт, като се позовава и на мотивите,
изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Намира, че в хода на съдебното
производство оспорващото дружество не е оборило фактическите констатации на
ревизиращите органи и изградените въз основа на тях правни изводи. С тези
аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на
2055.77 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно материалния
интерес.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001119008206-020-001/13.12.2019 година, връчена по електронен път на
17.12.2019 г., издадена от Н.С.И., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Ловеч е възложено извършването на ревизия на „****”
ЕООД за определяне на задълженията на
ревизираното дружество по ЗДДС за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 година.
Считано от
08.11.2019г. задълженото лице е с променена компетентност – ТД В.Търново, офис
Ловеч, с адрес на управление: гр.****, ул.****и от 27.02.2020г. адресът е
променен на гр.**** ж.к. ****ул.****.
Първоначалната възлагателна
заповед е изменена със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия
/ЗИЗВР/ № Р- 04001119008206-020-002 от 16.03.2020 г. и № Р-04001119008206-020-003 от 31.03.2020 г.,
издадени от възложилия ревизията орган по приходите.
Ревизионното
производство е спряно, на основание чл. 34, ал. 1, т.2 от ДОПК, със Заповед №
Р-04001119008206-023-001/23.03.2020 г., във връзка с открита административна
процедура между компетентни приходни органи на Република България и Великобритания
и възобновено със Заповед № Р-04001119008206-143- 001/24.03.2020 г.
За резултатите от ревизията е
съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-04001119008206-092-001 от 29.05.2020
г., връчен на оспорващото дружество по
електронен път на 31.05.2020 г..
В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадена Молба с вх.№ 20592/02.12.2019 г., с
която е поискано удължаване на срока за представяне на възражение срещу РД. С
уведомление № Р-0400111908206-РУС-001 от 09.06.2020 г. компетентният орган е
удължил срока за представяне на писмено възражение и доказателства до
30.06.2020 г. В този срок няма подадено възражение срещу РД.
Ревизията
приключва с обжалвания
Ревизионен акт /РА/ №
Р-04001119008206-091-001 от 02.07.2020 г., издаден от Н.С.И.- орган, възложил ревизията и Р.В.Н.- ръководител на
ревизията.
С РА на „****” ЕООД за ревизирания период м.11.2019 г. са
определени допълнителни задължения за ДДС (разлика между декларирани и
установени задължения) в размер на 50 745,96 лв. и лихви в размер на 113,13
лв., които са предмет на обжалване в настоящото производство. Декларираният от
дружеството резултат за данъчен период месец 11/2019 г. - ДДС за възстановяване
в размер на 48 720,00 лв. е променен на ДДС за внасяне в размер на 2 025,96 лв.
и са определени лихви в размер на 113,13 лв.
Обжалваното задължение в размер на
50 745,96 лв. представлява начислен от органите по приходите ДДС, съгласно чл.
86 от ЗДДС, на основание неизпълнение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.
Данъкът е начислен за непризнати при ревизията, декларирани от ревизираното
дружество, вътреобщностни доставки (ВОД) по следните фактури, издадени от
ревизираното дружество„****” ЕООД към „****“
LTD Великобритания с VIN ****: 1. фактура
№ **** от 20.11.2019г. с предмет 1 бр. филтър с подвижно легло до 4х4х2м с до 6
куб.м. филтърен материал и комплект вьздуходувки, рамки, дюзи за аерация,
предпазни клапани и 2 бр. филтри с подвижно легло до 6х6х2м с до 30 куб.м.
филтърен материал и комплект вьздуходувки, рамки, дюзи за аерация, предпазни
клапани на стойност 106 886,11 лв.; 2. № ****от
20.11.2019г. за 1 бр. филтър за въздушния
поток до 2х2х2м с мрежести филтри, рамки и филтриращ материал и 2 бр. филтри за
въздушния поток до 6х3х2м с мрежести филтри, рамки и филтриращ материал на
стойност 56 816,87 лв.; 3. № **** от
26.11.2019 г. за 2 бр. барабанен филтър 20 до 160, до 280 куб.м/час, 30-50
микрона, комплект със смукател, помпа за измиване на платната, КИП и автоматика
за старт стоп, дюзи за впръсване под налягане за измиване на платна и филтър и
1 бр. барабанен филтър 20 до 80, до 40 куб.м/час, 30-50 микрона, комплект със
смукател, помпа за измиване на платната, КИП и автоматика за старт стоп, дюзи
за впръскване под налягане за измиване на платна и филтър възлизащи на стойност
90 026,85 лева.
С оглед обективното установяване на
всички факти и обстоятелства от значение за определяне данъчните задължения на
ревизираното дружество и обезпечаване на необходимите доказателства, в хода на
ревизията са извършени редица процесуални действия. Всички събрани документи и
писмени обяснения са описани и анализирани в констативната част на ревизионния
доклад, който съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния
акт.
В хода на ревизионното
производство на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с № Р-04001119008206-040-001/18.12.2019
г. С това ИПДПОЗЛ от „****” ЕООД са изискани изрично документи, доказващи ВОД
на стоки, съгласно чл.45 от ППЗДДС; фактури за покупки и съпътстващите ги
документи; платежни документи; договори, свързани с получените и извършените
доставки; фактури за получени транспортни услуги и др. В отговор на ИПДПОЗЛ от
дружеството са представени документи по опис, заведени с вх.№ 13/02.01.2020 г.,
сред които: справки, писмени обяснения относно дейността на дружеството,
счетоводни справки, документи от доставчик „****“ ЕООД, документи относно ВОД
към „****“ LTD, договори за заем и банкови извлечения, като в писмените обяснения е посочено, че дружеството
се представлява и управлява от едноличния собственик на капитала А.Г. и чрез
пълномощник на посочен адрес в гр. ****, с предметът на дейност търговия със строителни
материали за изграждане на инсталации по различни части на проекта (ОВ,
климатизация, електро и др.), вътрешнотърговска и външнотърговска дейност, че
дружеството не разполагало със складови обекти, не задържало стоки на склад и
не използвало софтуер за управление на продажбите и стоките, с които е
търгувало са съхранявани в склад в гр.**** на ул. ****/ който адрес бил посочен
като място на товарене в предоставените междунарони товарителници /СМR/ във вр.
с последваща доставка на същите стоки. Кореспонденцията е осъществявана по
телефона от страна на „****” ЕООД чрез управителя А.Г. и от страна на „****“
ЕООД от А.К.. Финансовите средства за осъществяване на дейността били от
предоставени заеми от „****“ АД и „****“ ЕООД, като последното е свързано
дружество с „****” ЕООД.
Относно доставчика „****“
ЕООД са представени: Договор за доставка на оборудване и механизация от
12.11.2019 г., както и копия на 3 броя фактури - фактура № ****/19.11.2019 г.,
№ ****/19.11.2019 г. и № ****/25.11.2019 г. Не са представени
приемо-предавателни протоколи или други документи за доказване на фактическо
предаване на стоките. Представени са хронологии на счетоводни сметки 401-1
„Доставчици“ за контрагент „****“ ЕООД, 4531 „Начислен данък за покупките“ и
304 „Стоки“, според които са съставени следните счетоводни статии във връзка
със закупените стоки: Д-т сч. с/ка 304 „Стоки“/К-т сч. с/ка 401 „Доставчици“ -
243 600,00 лв.; Д-т сч. с/ка 4531 „Начислен данък за покупките“/К-т сч. с/ка
401 „Доставчици“ - 48 720,00 лв. Приложени са банкови извлечения и хронология
на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, от която е видно, че са
извършени частични плащания /три превода на 11.12.2019 г., 27.12.2019 г. и
30.12.2019 г./ общо в размер на 47 600,00 лв.
Представени са процесните три фактури и
инвойс фактури, издадени от ревизираното дружество към „****“ LTD Великобритания
с VIN ****1, както и договор за покупко-продажба на стоки от 07.10.2019 г.,
сключен между „****” ЕООД в качеството му на продавач и „****“ LTD /****/ -
купувач, c представляващ П.Н., с който продавачът се задължава да продаде и
прехвърли на купувача правото на собственост върху стоки, заявени от купувача
според неговите нужди. В чл.1.2 от договора е предвидено, че продавачът се
задължава да предостави стоката на купувача в срок до 30 дни от подаването на заявка,
като такива заявки от ревизираното дружество не са представени в хода на
ревизията. В чл.2 от договора е уговорено плащане по банкова сметка ***.
Разходите за транспортиране на стоката са за сметка на купувача, разходите по
товаренето, включително меренето и тегленето, са за сметка на продавача. Представени
са четири международни товарителници - две CMR /от 20.11.2019 г. и от
21.11.2019 г./за превоз на стоки към ф-ра № ****/20.11.2019 г./, CMR от
207ГГ72019 г. за превоз на стоки към ф-ра № ***** г. и CMR от 26.11.2019 г. за
превоз на стоки към ф-ра № ****/26.11.2019 г. В тях са посочени: товарене на
стоките - гр. ****, ул. „*****“ № 1; място на разтоварване - Гърция; превозвач
„*****“ ЕООД, с ЕИК *****, а автокомпозициите от транспортните средства /влекач
и ремарке/ са с регистрационни номера: *****; *****; *****и *****. Представени
са хронологии на счетоводни сметки 411 „Клиенти“ за контрагент „****“ LTD, 702
„Приходи от продажба на стоки“ и 304 „Стоки“, от които е видно, че са съставени
следните счетоводни статии във връзка с извършените доставки: Д-т сч. с/ка 411
„Клиенти“/ К-т сч. с/ка 702 „Приходи от продажби на стоки“ - 253 729,83 лв./129
730.00 евро/, Д-т сч.с/ка 702 „Приходи от продажби на стоки“ /К-т сч.с/ка 304
„Стоки“-243 600,00 лв. Представени са банкови извлечения и хронология на
счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, видно от която са извършени
частични плащания/два превода на 27.12.2019 г. и на 30.12.2019 г./общо в размер
на 27 000,00 лв.
В хода на ревизията е извършена насрещна
проверка на прекия доставчик на „****” ЕООД - „****“ ЕООД, документирана с ПИНП
№ П- 22221719216254-141-001/11.02.2020 г. От дружеството, във връзка с ИПДПОЗЛ
№ П- 22221719216254-040-001 от 19.12.2019 г., са представени копия на фактури,
издадени на „****” ЕООД с място на
сделката - гр. **** и начин на плащане - по банков път, както следва: ф.№*****от
19.11.2019 с предмет 1 бр. филтър с подвижно легло до 4х4х2м с до 6 куб.м.
филтърен материал и комплект въздуходувки, рамки, дюзи за аерация, предпазни
клапани и 2 бр. филтри с подвижно легло до 6х6х2м с до 30 куб.м. филтърен
материал и комплект въздуходувки, рамки, дюзи за аерация, предпазни клапани 102 800,00лв.; ф. № ***** от 19.11.2019 за 1 бр. филтър за въздушния поток до
2х2х2м с мрежести филтри, рамки и филтриращ материал и 2 бр. филтри за
въздушния поток до 6хЗх2м с мрежести филтри, рамки и филтриращ материал 54
900,00 лв. и ф.№ ***** от 25.11.2019 за 2 бр. барабанен филтър 20 до 160, до
280 куб.м/час, 30-50 микрона, комплект със смукател, помпа за измиване на
платната, КИП и автоматика за старт стоп, дюзи за впръскване и 1 бр. барабанен
филтър 20 до 80, до 40 куб.м/час, 30-50 микрона, комплект със смукател, помпа
за измиване на платната, КИП и автоматика за старт стоп, дюзи за впръскване по
налягане 86200,00 лв.
Представени са копия на 4 броя
Приемо-предавателни протоколи - два от дата 20.11.2019 г. и по един от 21.11.2019 г. и 26.11.2019 г., както и фактури от
предходен доставчик „****“ ЕООД с ЕИК *****, придружени с приемо- предавателни
протоколи; Договор за доставка на оборудване и механизация от 11.11.2019 г., сключен между „****“ ЕООД -
доставчик и „****“ ЕООД - купувач, за
доставка на оборудване и механизация, наричано за краткост - стока; както и 2
броя заявки /№ 1 и № 2/ от заявителя „****“ ЕООД до доставчика „****“ ЕООД. От представените
документи органите по приходите са установили, че закупуването на стоката и
нейната последваща продажба са реализирани на една и съща дата. Представени са
копия на банкови извлечения от банкови сметки в лева на „****“ ЕООД в „*****“ АД, „*****“ АД и „*****“ АД, част
от които са нечетливи. От представените четливи документи е видно, че
плащанията от клиента „****” ЕООД към доставчика „****“ ЕООД са извършвани по банков
път. От представените документи е установено, че процесиите фактури с получател
по доставките „****” ЕООД и доставчик „ ****“ ЕООД са на обща стойност 292
320,00 лв., като отразените плащания по представените банкови извлечения са на
обща стойност 150 560,00 лв.
Предвид представената от
ревизираното дружество информация за превозвач по четирите международни
товарителници, е извършена насрещна проверка на „*****“ ЕООД, документирана с
Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-22001420000789-141
-001/20.01.2020 г. Във връзка с връчено на дружеството ИПДПОЗЛ №
П-22001420000789-040-001/07.01.2020 г., на органите по приходите с вх. №
ИТ-00-263/16.01.2020 г. са представени: заверено копие на инвойс фактура №
00000000088/25.11.2019 г., издадена от „*****“ ЕООД на „****“ LTD, ведно с
четири броя международни товарителници - две от 20.11.2019 г., и по една от
21.11.2019 г. и от 26.11.2019 г.; 3 броя заявки - договор за транспорт; 2 броя
пътни листи /№ 500056 от 21.11.2019 г. за автомобил с регистрационен № *****и №
300034 от 20.11.2019 г. за автомобил с регистрационен № ****/****/; Лиценз №
20321 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение; копия на 3 броя договори за наем на МПС, копия на фактури за
наем на МПС, регистрационни талони, копия на договор за наем на персонал и
фактура за наем на персонал; копия на 12 броя фактури за гориво; копие на
дневен финансов отчет; оборотна ведомост и главна книга за м.11.2019 г.;
аналитична хронологична ведомост и синтетична хронологична ведомост за м. 11 и
м. 12.2019 г.
В декларация от Р.И.В. - управител на „*****“
ЕООД е заявено, че през м.11.2019 г. дружеството е наето от „****“ LTD за
превоз на филтри от гр. ****, ул. „*****“ №1, до Гърция. Изпращач на стоките е
фирма „****” ЕООД, като получател е „****“ LTD. Към фактурата са приложени
заявка-договор, пътни листове и ЧМР, от които се виждало място и дата на
товарене, място и дата на разтоварване, вид и количество на стоката,
регистрационен номер на МПС, с което е извършен транспорта. Издаденият инвойс е
платен в брой, за което е издаден касов бон и плащането е отразено в
предоставената хронологична ведомост на счетоводна сметка 501. Във фирмата
имало назначен управител транспорт и шофьори. Поради увеличения обем на работа,
за кадрова обезпеченост дружеството ползвало външни фирми - „*****“ ЕООД и „*****“
ЕООД, за наемане на необходимия персонал за осъществяване на основната дейност,
за което получавало фактури, окомплектовани с протокол на предоставените лица
за съответния месец. Финансовото обслужване на дружеството се осъществявало от
ДЗЗД „*****“, през която сметка минавали всички плащания и съответно за
услугата се издавала фактура. „*****“ ЕООД нямало собствени активи и затова
взимало под наем МПС от други фирми, с които извършвало дейността си.
Осъществяването на контактите между фирмите се извършвало чрез подаване на
заявки по имейл, телефон или устно. Контактите били осъществявани от
управителите на фирмите, упълномощени лица или лица на трудов договор.
Във връзка с декларираните от „****”
ЕООД процесни вътреобщностни доставки,
е извършен обмен на информация и е получен отговор от данъчната/приходна
администрация на Великобритания с № V ATBG032150_GB_9166_20200324_G_RI_R,
според който исканата информация не може
да бъде предоставена,тъй като
представляващия на „****“ LTD П.Д.Н., не е открит, всички декларации по
ДДС на „****“ LTD са нулеви, освен за периоди 05.19 /3 и 08.19 /3 и сравнение с
VIES е показало недекларирани вътреобщностнн придобивания на обща стойност 2
583 733 британски лири, като регистрационният ДДС номер е дерегистриран на
30.11.2019 година.
В хода на ревизионното
производство е отправено Искане за извършване на действия от други контролни
органи - до Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ **** с искане информация от тахографските листи за
изминатите километри, мястото на товарене и разтоварване на стоките за периода
20.11.2019 г. - 30.11.2019 г. на превозни средства с регистрационни номера: *****;
*****; *****; *****. Според получения отговор вх. № 5782/08.05.2020г., при
извършена проверка е установено, че превозните средства с цитираните
регистрационни номера не са включени в лиценз за извършване на обществен превоз
на товари на нито една фирма и нямат валидни периодични технически прегледи.
От органите по приходите е
извършена проверка в информационната система на Агенция „Митници“ за
преминаване на МПС през ГКПП на РБългария, коята установила, че за
автокомпозиции от МПС с регистрационни номера *****; *****; *****и ***** няма
данни за регистрирани влизания и излизания от България през периода от
20.11.2019 г. до 30.11.2019 г.
В резултат на предприетите процесуални
действия и подробен анализ на извършените доставки за ревизираният период,
представените копия от фактури за покупки на РЛ и на всички относими документи,
както и на представените документи при извършена насрещни проверки и справки органите
по приходите достигнали до извода, че не са налице доказателства за реализирани
от „****” ЕООД вътреобщностни доставки
на стоки по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС по трите фактури с получател ********
– Великобритания.
Всички тези събрани по надлежния ред
доказателства, органът по приходите е обсъдил и е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 53, ал.1 от ЗДДС за извършена ВОД, облагаема с 0 ставка
по ДДС. В мотивите
си органа по приходите е приел, че не са налице безспорни доказателства за
транспортиране на процесните стоки по вид и количество от територията на Република
България до Гърция и
представените в хода на ревизията 4 броя ЧМР не могат да удостоверят посочените
в тях факти относно транспортиране на процесните стоки по вид и количество от
територията на Република България до Гърция.
Не са представени документи, удостоверяващи предаването на стоките на
представител на превозвачите и на представител на купувача, като липсват
доказателства как е организиран транспорта за всяка доставка, как представител
на ревизираното лице е организирал предаването на стоката от доставчика на
превозвача /съгласно писмени обяснения от ревизираното лице, дружеството не
разполага със собствени складови помещения, поради което стоките са съхранявани
в склад на доставчика, от където са натоварени и изпратени до обектите на
купувача в Гърция/ и как е гарантирано връщането на документите за доказване на
ВОД. Посочените мотиви подробно са споделени и в
потвърдителното решение на ДОДОП.
Ревизионният акт /РА/ е връчен на „****”
ЕООД по електронен път на 07.07.2020г. и срещу него е подадена жалба от
дружеството до Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново по куриер в законовия
14-дневен срок по чл.152, ал.1 от ДОПК, която е входирана в ТД на НАП Велико
Търново на 05.08.2020г. Горестоящият административен орган след обсъждане на
възраженията на оспорващия издава Решение № 157/01.10.2020 г., с което потвърждава
като законосъобразен PA № Р-04001119008206-091-001/02.07.2020 г., издаден от Н.С.И.-
началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Р.В.Н.- главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е бил обжалван от данъчния
субект по реда на чл.152 и сл. от ДОПК и потвърден като законосъобразен от
горестоящият административен орган след обсъждане на възраженията с Решение №
157/01.10.2020 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново при ЦУ на НАП,
връчено на задълженото лице по електронен път на 15.10.2020г., и срещу него е
подадена жалба от дружеството до АдмСЛ по куриер, която е входирана в ТД на НАП
В.Търново на 15.10.2020г.
За
доказване компетентността на органа, издал ЗВР и последващите й изменения са приложени
с преписката: Заповед № 6/03.01.2017 г.
на ТД на НАП - Велико Търново /на л. 71 от т. 8/, Заповед № 90/03.02.2017 г.
/л.73/, за издателите на РД и РА Заповед № 352/30.03.2020 г. на ТД на НАП -
Велико Търново /л.90/, Заповед № 236/28.02.2020 г. на ТД на НАП - Велико
Търново /л.92-гръб/, Заповед № 980/30.03.2020 г. на ТД на НАП - Велико Търново
/л.93/.
В съдебната фаза на производството от страна
на ответника по делото са представени и приети писмените доказателства,
съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №
1740/4.06.2020 г. и отделно представените с молба, на хартиен носител и на
технически носител – CD, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, заповедите и за спиране и
възобновяване на ревизионното производство, РД и ревизионния акт във вид на
електронни документи.
От процесуалния представител на ответника е
оспорена истинността /автентичност на положените подписи на „Получател“ и
вярност на съдържанието/, на подробно изброени в о.с.з. документи /л. 278 от
делото/, приложени
като доказателства към Писмо с вх. № 13/02.01.2020 година по описа на ТД на НАП
Велико Търново, Офис Ловеч в отговор на ИПДПОЗЛ №
Р-040001119008206-040-001/18.12.2019 година: относно доставките към „****“ LTD
Великобритания с VIN номер ****1, намиращи се в административната преписка като
част от Приложение № 6 /от стр. 93 - стр. 128/: 1.Международна товарителница по
Invoice № **** от 26.11.2019 г. от 21.11.2019 година; 2.Международна
товарителница по Invoice № *****/20.11.2019 г. от 20.11.2019 година; 3. Международна
товарителница по Invoice № ****/20.11.2019 г. от 20.11.2019 година;
4.Международна товарителница по Invoice № **** от 20.11.2019 г. от 21.11.2019
година.
От ПП
на оспорващият е заявено, че във връзка с верността на подписите няма да
ангажира допълнителни доказателства.
От ПП
на ответника е оспорена на основание чл.181 от ГПК датата на съставяне на
следните документи, приложени към молба с вх. № 4574/09.12.2020 г. по описа на
АдмСЛ, подадена от „******“ ЕООД - гр. ****: 1.Писмено потвърждение за получена
стока за периода 23.11.2019 г. по фактура №1/20.11.2019 година; 2. Писмено
потвърждение за получена стока за периода 23.11.2019 г. по фактура №
1/20.11.2019 година; 3. Писмено
потвърждение за получена стока за
периода 25.11.2019 г. по фактура 2/20.11.2019 година; 4.Писмено потвърждение за
получена стока за периода 26.11.2019 г. по фактура 3/ 26.11.2019 година.
По делото е изслушана и приета без оспорване
от страните съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира приетито и
неоспорено от ответника заключение от
09.02.2021г. на вещото лице и допълнителното такова от 02.04.2021г., като
компетентно, обективно и безпристрастно дадени, съответстващи на останалите доказателства
по делото.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1
от ДОПК /решението на горестоящия административен орган е връчено на „****”
ЕООД на 05.10.2020г., а жалбата е подадена на 15.10.2020г./, след изчерпване на
фазата на задължителния административен контрол. Същата отговаря на
изискванията на чл.149 от ДОПК. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя
му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат
на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния
административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
Оспореният ревизионен акт №
Р-04001119008206-091-001 от 02.07.2020 г. е издаден от компетентните за това
органи съгласно чл.119, ал.2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на
чл.120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт,
издаден в предвидената за това форма.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на обжалвания ревизионен акт. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК. Съобразно периодите на спирането му, производството е приключило в срока,
установен от чл.114, ал.2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил
ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в
определените от чл.117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният акт е
издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл.120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен
доклад. От преписката не се установява
при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и
формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на
данъчния процес за служебно начало, обективност, законност и независимост,
добросъвестност при спазване на правото на защита на ревизираното лице, от
страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните
процесуални права. Жалбоподателят не твърди, че са му ограничени по някакъв
начин субективните права-същият е имал възможност да представи писмени
доказателства, да даде обяснения, да прави възражения. Той е бил и редовно
уведомяван за извършените от ревизиращите процесуални действия, като са му
връчена надлежно по електронен път всички документи от значение за спора като
ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, решение ДОДОП.
За обективно установяване на
обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са
извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения
Ревизионен доклад № Р-04001119008206-092- 001/29.05.2020 г.– неразделна част от
ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК. Ревизионният орган е
приобщил по реда на ДОПК доказателствата, представени от ревизираното лице и
други институции. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на
насрещни проверки на други задължени лица, както и са били предприети действия
за събиране и обезпечаване на доказателства, чрез връчване на няколко искания
до контрагенти на търговеца за предоставяне на документи и писмени обяснения.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
С оспорения РА на основание чл.86
от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за данъчен период м.11.2019г. за непризнати
ВОД към **** LTD с VIN ****1 по три
фактури за доставка резервни части за изграждане на инсталации, общо в размер
на 2025.98 лв. и лихви по ЗДДС в размер на 113,13 лв.
Мотивите на данъчните органи да
начислят ДДС върху тези продажби се основават на разпоредбата на чл.45 от
ППЗДДС, съгласно която, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки
доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл.117, ал.2 от закона – в
случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 от закона;
в)
документ по чл.168, ал.8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което
не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение
от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато
транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя;
в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и
количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и
длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му
качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че
стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът
е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Законодателят в чл.7, ал.1 от ЗДДС в приложимата редакция е дал легално определение на вътреобщностна
доставка на стоки, а именно това е доставката на стоки, транспортирани от или
за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от
територията на страната до територията на друга държава членка, когато
получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал.
1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка.
Документите, удостоверяващи извършването на
ВОД, съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС в приложимата редакция, се определят с
правилника за прилагане на закона. Тези документи, както бе изложено по-горе,
са определени в чл.45 от ППЗДДС.
В
приложимите към настоящия казус хипотези на нормата и предвид твърденията на
оспорващото дружество, че стоките по трите фактури са закупени и натоварени от
купувача на място в склад в гр. ****, за доказването на ВОД в негово задължение
е било да представи освен фактури за доставките, така и транспортен документ
или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка,
както и всички други документи, доказващи натоварването, транспортирането и
реалното напускане на страната на процесните стоки. Доказването на тези условия
е достатъчно основание да се приеме, че е налице ВОД по смисъла на чл.7, ал.1
от ЗДДС, без да се поставят допълнителни изисквания към доставчика.
Съдът приема, че събраните в хода
на ревизията и приети по делото доказателства правилно са били интерпретирани
от органите по приходите, които са направили верния от фактическа страна извод,
че не е доказано от страна на доставчика (жалбоподателя) осъществяването на ВОД,
поради липса на доказателства за осъществен международен транспорт, а така също
и редовни писмени потвърждения, които да изхождат от получателя на стоките.
Последният не е представил документи, установяващи безспорно
осъществена ВОД, въпреки че приходната администрация в рамките на ревизионното
производство е изискала от него
доказателства за това.
В случая относно условията за
прилагане на режима за ВОД, по делото е установено, че доставчикът „****” ЕООД
е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната, получателят на
процесните фактури е с валиден VIN за периода, в който са издадени процесните фактури и е бил регистриран
за целите на ДДС във Великобритания. Налице са документи за
доставките-процесните фактури, с посочения в тях идентификационен номер по ДДС
на получателя, издаден от държава членка на ЕС. Според събраните по делото доказателства в две
от издадените от оспорващото дружество фактури / № ****/20.11.2019г. и № *****/20.11.2019г./
не е посочено основанието за прилагане на нулева ставка и неначисляване на ДДС,
каквото е изискването на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС, което е във връзка с
условието на чл.45, т.1 от ППЗДДС, а именно да е налице документ за доставка.
Тези две фактури не отговарят на изискванията на чл.79, ал.2, т.5 от ППЗДДС-в
тях липсва посочване на основание за прилагане на нулева ставка на данъка върху
добавената стойност. Отделно, във фактура № ****/26.11.2019г. като основание за
сделката по ЗДДС е посочен чл.17 от ЗДДС-доставка на стоки извън страната,
което не отговаря на критериите да вътреобщностна доставка и от там за
прилагане на нулева данъчна ставка. Наред с това, съобразно чл.45, т.2 от
ППЗДДС за доказване осъществяването на ВОД, дружеството следва да разполага и с
документи, безспорно доказващи прехвърлянето на право за разпореждане и
изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга страна.
Според чл.138, §1 от Директива
2006/112/ЕО държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или
превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията
на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за
друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице,
действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е
започнало изпращането или превоза на стоката. Директива 2006/112/ЕО оставя в
правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават
ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се
регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика,
установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по
дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft.
В съответствие с постоянната
практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока
става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази
стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е
изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката.
Съгласно
чл.31, б.”а” и чл.67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил
задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се
изисква превоз. С приемане на стоката от
превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане – първо
условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява
второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между
държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията
на страната –Решение на СЕС по дело Teleos, т.30-40. Следователно, за да се
квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от
ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1) прехвърляне на правомощието
за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2) физическо
преместване на стоките от една държава членка в друга и 3) придобиващото ги
лице да е данъчнозадължено лице. В тежест на доставчика на стоките, а именно
лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са
изпълнени условията за това.
В заключението си вещото лице е
установило, че фактурите са заплатени от английското дружество и са осчетоводени
от „****” ЕООД. Това обаче е само едно от необходимите условия за освобождаване
на ВОД от ДДС, но не и единственото. Тези обстоятелства имат значение за общата
преценка на фактическата обстановка в контекста на спорния въпрос дали изобщо
има осъществен международен транспорт, свързан с процесните доставки.
Последният факт съвсем не е без значение в случая, тъй като и ЗДДС, и Директива
2006/112 изискват стоките да са транспортирани от доставчика или получателя до
територията на друга страна членка на ЕС, за да е налице ВОД. При липса на
доказателства за реално осъществен транспорт с процесните стоки няма изобщо
ВОД. От оспорващото дружество е представен договор за покупко-продажба на стоки
от 07.10.2019г., сключен между „******“ ЕООД като продавач и „****“ LTD като
купувач с представляващ П.Н., в който бланкетно е посочено, че продавачът се
задължава да продаде и прехвърли на купувача правото на собственост върху
стоки, заявени от купувача според неговите нужди, като в него не са посочени
съществени елементи на един договор за продажба, като конкретният вид и
количество на стоката и насрещната престация по договора – цената. Предвидено е
в чл.1.2 от договора, че продавачът се задължава да представи стоката на купувача
с крок до 30 дни от подаването на заявка от купувача, като такива заявки не са
представени от дружеството, при което липсват доказателства за вида и
количеството на заявените за доставка стоки, срок за изпълнение на условията за
доставянето им и изискванита към вида на опаковането им за транспортиране,
необходимите придружаващи документи, уговорена цена за стоката.Не е представена
писмена кореспонденция между изпращача и получателя на въпросните доставки
относно уточняване мястото и датите на товарене и разтоварване на стоките,
телефонни номера, именоа на отговорни лица за предаването и получаването на
стоките, обстоятелствата, поради които стоката ще бъде доставена до държава
членка /Гърция/, различна от държавата членка на предоставения идентификационен
номер на получателя /Великобритания/. Няма представени документи по какъв начин
оспорващото дружество е уведомявано от своя чуждестранен контрагент кой е
превозвачът и на кои транспортни средства следва да се натоварят стоките, за
уверение, че превозвачът действително е нает от съответния чужденстранен
контрагент, както и че стоката ще бъде доставена до конкретно място на разтоварване,
посочено от лицето, получател на стоката.
Въпреки договореното между страните в договор за доставка на стоки от 07.10.2019г.
/чл.3.1,3.2 и чл.4.1/ собствеността на стоката да премине върху купувача в
момента на предаването й, което става с подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол и от този момент всички рискове за стоката
преминават върху купувача, от страна на оспорващото дружество не са представени
съставени и подписани от негов представител и такъв на „****“ LTD такива
приемо-предавателни протоколи, които да удостоверят правнорелевантния факт на
предаване на стоката, респективно за прехвърляне на собствеността и рисковете
на чуждестранното дружество.
Следователно липсват
доказателства относно приобретателя като собственик, което е първото
задължително материално-правно условие за наличието на вътреобщностна доставка
съгласно приложимите норми на Директива 2006/112/ЕО и транспониращите ги норми
на ЗДДС, както и на съдебната практика по тълкуване и прилагането им.
Относно процесните фактури за
ВОД се твърди, че транспортът е извършен от трето лице „*****“ ЕООД, наето от
чуждестранното дружество-получател, изискващо да са налице документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга
държава членка, като транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удоставеряващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка. Следва да се съобрази, че
представените в тази връзка копия на международни товарителници /без
номера/-две ЧМР от дата 20.11.2019г., ЧМР от 21.11.2019г. и ЧМР от
26.11.2019г., клетка 4 на същите е посочено място за разтоварване на стоките Leof
Athinion, Chalkidona 57 003, Greece. В клетка 24 на същите е положен само печат
на съответното лице - получател, без да са попълнени четливи данни за точното
място на получаване на стоките, като е положен подпис на неизвестно лице, за
което няма доказателства, нито твърдения, че е лице, имащо право да
представлява въпросния търговец (получател), още повече, че стоката се получава
в държава - членка, различна от държавата членка, където е установен
получателя.
Оспорващият и третото лице не
предоставят подробна информация, като конкретен адрес и получател, на който са
разтоварвани стоките, какво представлява
обектът на получателя в Гърция и как е свързан с английското дружество. Липсват
доказателства на кого е предадена стоката, какви документи са съставяни при
предаването на стоките, кой е извършил разтоварването на стоките и т.н.
По процесните вътреобщностни доставки е извършен обмен на
информация и е получен отговор от данъчната/приходна администрация на
Великобритания. Според него е направен опит за контакт с представляващия на „****“
LTD П.Д.Н., но е открит единствено проводач, който е работил за него и който е
дал сведения, че представляващия „****“ LTD се е върнал в България, че не е в
състояние да отговаря на писма и имейли. Според отговора всички декларации на
горното дружество са нулеви, освен за периода 05.19–3 и 08.10/3 и сравнение с
VIES е показало недекларирани вътреобщностни придобивания на обща стойност 2
583 733 британски лири, като регистрационният ДДС номер е дерегистриран на
30.11.2019 година.
При извършена проверка в
информационните масиви на НАП от органите по приходите е установено, че във
връзка с декларираните ВОД от „******“ ЕООД, няма съответно декларирани
вътреобщностни придобивания от „****“ LTD, което допълнително потвърждава
извода на ревизиращите органи, че не са налице ВОД, още повече, че чуждестранният
контрагент не е открит при проверката на английските приходни органи и не е
потвърдил извършени към него доставки от жалбоподателя.
Извършената проверка и справка от
ИС на Агенция „Митници“ /на технически носител/, с пълни данни за регистрираните
преминавания /вход и изход/ на гранично-пропускателните пунктове на Република
България на автокомпозиции от МПС със следните регистрационни номера: *****; *****;
*****и ***** установява, че няма
регистрирани преминавания /вход и изход/ на гранично- пропускателните пунктове
на Република България на въпросните МПС за периода от 20.11.2019 г. до
30.11.2019 г. В подкрепа на това е и информацията от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ ****, според която превозните средства с регистрационни номера *****;
*****; *****и ***** не са включени в лиценз за извършване нагобществея превоз
на товари на нито една фирма и нямат валидни периодични технически прегледи.
След като по делото не е
установено по безпорен начин транспортирането на стоките като елемент от ВОД и
при липса на доказателства за напускането им на територията на страната и за
осъществен транспорт на стоките до територията на държава членка (което
задължение за доказване е в тежест на жалбоподателя), то следва да се приеме,
че доставка с тези стоки е извършена на територията на страната.
Отделно от изложените дотук мотиви, настоящият
състав приема, че някои посочени в решението на Директора на дирекция ОДОП В.
Търново несъответствия и установени от съда несъответствия също сочат на
недоказаност на извършени ВОД по трите фактури. От съдържанието на
представените от превозвача договор - заявка за транспорт и съдържанието на
представените 4 броя ЧМР, не може да се установи идентичност на стоките предмет
на процесните три фактури издадени от „******“ ЕООД. В тази връзка стоките в
процесните фактури са посочени като вид и количество, докато в договор - заявки
и ЧМР фигурират данни за общо тегло в килограми. Освен това е видно, че
процесните 4 броя ЧМР не биха могли да се обвържат с представените от
превозвача „*****“ ЕООД пътни листове, тъй като в тях е отбелязано единствено –
превоз на товари и ЧМР без дата. Следва
да бъде посочено и друго несъответствие: в пътен лист №300034/20.11.2019
година, като водач на товарният автомобил е вписано името на В.Л., но на
втората страницата от документа е посочен - В.С. като водач изпълнител на
превоза.
За първи път пред съда са
представени от „******“ ЕООД - гр. **** с молба вх. № 4574/09.12.2020 г. по
описа на АдмСЛ: 1.Писмено потвърждение за получена стока за периода 23.11.2019
г. по фактура №1/20.11.2019 година; 2. Писмено
потвърждение за получена стока за периода 23.11.2019 г. по фактура №
1/20.11.2019 година; 3. Писмено потвърждение за получена стока за периода
25.11.2019 г. по фактура 2/20.11.2019 година и 4.Писмено потвърждение за получена стока за периода 26.11.2019 г. по
фактура 3/26.11.2019 година, конкретно съставени
за получена стока и изрично обвързани с процесните фактури.
Съгласно разпоредбата на
чл.181, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно съгласно препращащата разпоредба на
§ 2 от ДР на ДОПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня,
в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа. По отношение на представените потвърждения по делото
не е настъпил факт по смисъла на чл.181, ал. 1 от ГПК, който да гарантира
достоверността на посочените в тях дати преди този момент и съответно тяхното
съществуване към датите, на които се твърди, че стоките са получени от „****“
LTD, които датират между почти две години години преди съдебното заседание, в
което са представени.
В
подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че подобни доказателства са
изисквани, но непредставяни в хода на ревизията, както от ревизираното лице,
така и от доставчиците му. Имало е възможност да се представят при оспорването
по административен ред, както и с жалбата до съда, но те са приложени едва в
първото с.з. с искането за допускане на ССчЕ. Датата на съставяне на частния
документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за разлика от
официалните документи, поради което недоказано е твърдението, че стоките по
посочените фактури са реално получени, че тези писмени потвърждения са осъществени
към посочените дати и обосновават изрично обвързване с процесните фактури.
Отделно, в представените 4 бр. писмени
потвърждения за получена стока-2 бр. от 23.11.2019г. за фактура
№1/20.11.2019г., 1бр. за 25.11.2019г. за фактура №2/20.11.2019г. и 1 бр. от
26.11.2019г. за фактура №3/26.11.2019г. има вид и количество стока, но няма
данни за вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, име на
лицето, предало стоките и длъжностното му качество и име на лицето, получило
стоките и длъжностното му качество, каквото изискване поставя чл.45 т.2 б.“а“
от ППЗДДС. Както бе отбелязано вече в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя: в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Предвид и
това, че са представени само 3 броя пътни листи. При липса на други
доказателства за извършване на съпоставка, предвид и заключенията на вещото
лице, съдът намира, че писмените потвърждения не разколебават констатациите и
изводите, направени в РА. По безспорен начин не може да се направи обвръзка
между процесните фактури и транспортните документи, поради описаните по-горе
причини. Включително и с оглед данните от писмото на Главна дирекция „Гранична
полиция“ / на л.318 от делото/ от една страна, че няма запис на данни за
преминаване през ГКПП на страната на посочените лица и превозни средства, от
друга, че след 01.01.2007г. във фонда не се съдържат изчерпателни данни за
всички пътувания на тази категория лица и МПС.
От ответника е оспорена верността
на съдържанието и автентичността на положените подписи на „Получател“, представени
от ревизираното дружество и приложени като доказателства към Писмо с вх.
№13/02.01.2020 година по описа на ТД на НАП Велико Търново, Офис Ловеч в
отговор на ИПДПОЗЛ № Р-040001119008206-040-001/18.12.2019 година: Относно
доставките към „****“ LTD Великобритания с VIN номер ****1, намиращи се в
административната преписка като част от Приложение № 6 /от л.л. 96 - 131/, а
именно: 1.Международна товарителница по Invoice № **** от 26.11.2019 г. от
21.11.2019 година; 2.Международна товарителница по Invoice № ****от 20.11.2019
г. от 20.11.2019 година; 3.Международна товарителница по Invoice № **** от 20.11.2019
г. от 20.11.2019 година и 4.Международна товарителница по Invoice № ****/20.11.2019
г. от 21.11.2019 година.
Въпреки изявлението на жалбоподателя,
че ще се ползва от оспорените документи, оспорването не е доказано, тъй като не
са ангажирани никакви доказателства, установяващи авторството на подписите.
Съдът дължи проверка по реда на чл. 194, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК
чрез сравняването им с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или
чрез вещи лица. Други безспорни документи не са налични, доколкото за
доставката на стоката до момента преди представянето на писмените потвърждения
са ангажирани само спорните фактури. При оспорване подписите на получателя,
начинът за доказване на неговата автентичност е със СГЕ или с разпит на самото
лице, положило подписа. В тази връзка ПП на оспорващия заявява, че са положени
от „получател“ на стока, който се намира
извън България - чуждо дружество, поради което е в невъзможност да доведе или
да даде някакъв материал за сравнение, който да е оригинал и да послужи за
изготвяне на графологична експертиза. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, не може да обоснове автентичността и достоверността на подписите на
„получател“ в оспорените товарителници, а относно верността на съдържанието
следва да се съобрази заключението, че място и час на получаване в същите са
нечетливо написани и върху тях има печат и подпис, при представените само 3
броя пътни листи, не може по безспорен начин да се направи обвръзка между
процесиите фактури и транспортните документи, поради описаните по-горе причини.
С оглед на това и след като не е използвано от жалбоподателя нито едно от
посочените доказателствени средства, то съдът, намира, че четирите
товарителници за тези три фактури са неистински, респ. неавтентични.
Верността на представените
товарителници следва да се прецени с оглед останалите събрани при извършените
насрещни проверки данни и въз основа на съвкупния анализ на всички
доказателства да се прецени установено ли е транспортирането на стоките до
териториите на други държави-членки. Независимо, че доставчикът не е длъжен да
контролира целият процес на превозване на стоката при превоз за сметка на
получателя, определящо е доказването на предаването на стоките на превозвачите
и получаването им от получателите. В хипотезите, при които не е установено
предаването на стоките от доставчика не би могло да се приеме, че на последния
това не е известно и поведението му да се квалифицира като добросъвестно. След
като доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите
възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътрешнообщностна доставка
не го довежда до участие в измама, то е допустимо компетентните органи на
държава - членка да задължат даден доставчик да заплати впоследствие ДДС върху
стоки, предмет на фиктивни ВОД - т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от
27.07.2007 г. по дело С-409/2004 г.
Следователно при преценка на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност настоящият състав намира за
оборена доказателствената сила на писмените доказателства по чл.45 от ЗДДС
относно установените в тях обстоятелства на получаване на фактурираните стоки
на територията на Гърция. Тези обстоятелства се приемат за неустановени предвид
начина и времето на оформяне на същите документи и оборване на данните за
извършения превоз - като превозвач и превозни средства и при липсата на каквито
и да било други събрани годни доказателства за преминаване на стоките от
територията на РБ на територията на РГърция, се явява недоказана основна
предпоставка за възникване и наличие на ВОД. По установения начин на заплащане
и предаване на стоките - натоварване и транспортиране, не може да се приеме, че
доставчикът е действал добросъвестно и е положил грижата на добрия търговец,
така че да се увери, че стоките се превозват, изпращат и получават извън
територията на РБ. Липсата на надлежни приемо – предавателни протоколи за
стоките, складови разписки или други документи, удостоверяващи предаването на
стоките по вид и количество от доставчика на ревизираното лице, както и на редовни
транспортни документи, обосновават извода, че издадените фактури не удостоверяват
реални доставки на стоки.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по
отношение на процесните 3 бр. фактури, издадени на „****“ LTD, не е доказано
извършването на ВОД и транспортирането на стоката от Република България до
друга държава членка. При недоказаност на нормативно установения за ВОД факт на
физическото изнасяне на стоката, правилно ревизиращите органи по приходите са
приели, че е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на
територията на страната, която е облагаема и за която следва да се начисли
данък на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.82, ал.1 от ЗДДС вр.
с чл.46 от ППЗДДС, като размерът за периода се променя от ДДС за възстановяване
в размер на 48 720.00 лева на ДДС за внасяне в размер на 2025.96 лева и лихви в размер на 113,13 лв., начислена на
основание чл.175 от ДОПК.
От анализа на събраните в хода на ревизията
доказателства, както и на тези събрани в съдебното производство, не може да се
направи извода, че същите подкрепят твърденията на жалбоподателя за реално
осъществени ВОД по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗДДС от трите фактури с получател ********
– Великобритания. Правилността на този извод не се променя от съдържанието на
заключенията по съдебно – счетоводната експертиза, изслушана по делото.
Следователно за българския
търговец ****” ЕООД не се потвърждава правото на прилагане на нулева ставка на
данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС по цитираните фактури и за него
възниква основание да начисли ставката на данъка в размер на 20 на сто,
определена с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС
тази доставка е облагаема, защото е извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице
и е с място на изпълнение на територията на страната предвид разпоредбата на
чл.17, ал.2 от ЗДДС.
С
оглед изложеното, РА е законосъобразен, а подадената срещу него жалба –
неоснователна.
При този изход на спора дължимото съгласно чл.161,
ал. 1, изр. последно от ДОПК, юрисконсултско възнаграждение в полза на
администрацията, възлиза на 2 055.77 лева, определено съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 и чл.161 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/,
Административен съд – Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****” ЕООД ЕИК по
БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, жк. ****, ул. ****,
ап.офис 1, представлявано от управителя А.С.Г., против Ревизионен акт №
Р-04001119008206-091-001 от 02.07.2020 година, издаден от Н.С.И.- началник
сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Р.В.Н.- главен инспектор по приходите
при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Велико Търново,
ръководител на ревизията, с който за месец ноември 2019 година са определени
задължения за ДДС в размер на 2025, 96
лв. и лихви в размер на 113,13 лева, потвърден с Решение № 157 от 01.10.2020
година на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“
/ОДОП/ гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за
приходите.
ОСЪЖДА от „****” ЕООД ЕИК по БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, жк. ****, ул. ****, ап.офис 1,
представлявано от управителя А.С.Г. да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Търново при Централно управление на
Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на
2055.77 /две хиляди петдесет и пет лева и седемдесет и седем ст./ лева.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Да се изпрати препис от
решението на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: