Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1076
гр.Бургас, 20.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 2534 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на В.А.Ч. с ЕГН: **********, чрез адв. Я.Х. ***,
срещу Наказателно постановление № 22-0000104/16.05.2018г., издадено от и.д. Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация”, гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 7б,
ал. 4 от Закона за автомобилните превози, вр. с чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на
2000,00 лева.
В жалбата се излагат аргументи за отмяна
на постановлението, поради допуснати нарушения, изразяващи се в непълно
описание на фактите. Водачът бил представил удостоверение за професионална
компетентност. Не ставала ясна и датата на извършване на нарушението, както и
нямало посочване на втори свидетел.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба, в която адв. Х. доразвива изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орган,
надлежно призован, не се представлява. В съпроводително писмо, с което е
изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 4 – НП е
връчено на жалбоподателя на 25.05.2018г., а жалбата е депозирана на 31.05.2018г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва изводът, че същата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
На
08.05.2018г., около 13:30ч. в гр. Бургас, на разклон Върли Бряг
по пътя гр. Средец - гр. Бургас по посока на движение к-с Меден Рудник, св. Д.С.-
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Бургас, спрял за
проверка товарен автомобил „Волво” с per. № СА0250ТВ с прикачено полуремарке с
рег.№ СА4661ЕС извършващ обществен превоз на товари, който бил празен. Водач на
МПС бил жалбоподателят В.А.Ч..
При проверката на
документите на водача се установило, че Ч. е без валидна карта за квалификация
на водача на МПС, като последният представил карта за квалификация с № Р073808
с изтекъл срок на 16.04.2018г. За направените констатации св. Тенв съставил АУАН
с бланков номер 241776 от 08.05.2018 г. за нарушение на чл.7б, ал.4
от ЗАП
вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация. Актът бил връчен на място на нарушителя, който записал, че е изкарал
курс, но нямал време „да ги заведе” (вероятно се има предвид документите) в
ДАИ.
Въз основа на АУАН на 16.05.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.7б, ал.4 от ЗАП вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, поради което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба” в размер на 2000 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. В акта са налице реквизитите по чл.42
от ЗАНН,
а в издаденото въз основа на него наказателно постановление- тези по чл.57, ал.1
от ЗАНН.
В акта и наказателното постановление е посочена правилно правната
квалификация на деянието, поради което възраженията на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни.
Неоснователни са доводите за
липсващи реквизити и описание на съставомерни факти. По отношение на датата на
нарушението следва несъмнен извод, че тя е датата на съставяне на АУАН, като
именно на тази дата водачът е управлявал съответното МПС без необходимия
документ. Не е било необходимо посочването на категория МПС (описан е товарен
автомобил с полуремарке), както и от кога водачът е правоспособен и от кога е
следвало да бъде професионално компетентен, тъй като е достатъчно, че е
записано, че е имало карта за квалификация, която е с изтекъл срок. Т.е., след
като е имало издадена карта за квалификация, то водачът попада в съответната
категория лица, за която тази карта е необходима. Още повече, жалбоподателят е
преминал периодично обучение съгласно чл. 18 от наредбата. Не е съществено
процесуално нарушение, че актът е подписан само от един свидетел, както твърди жалбоподателя,
тъй като тази възможност е предвидена в нормата на чл.43, ал.1
от ЗАНН,
съгласно която, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите
посочени в него (в този смисъл и Решение № 42 от 11.01.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2483 / 2017 г. на Административен
съд – Бургас).
Установената с акта фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Т.. На
посочената дата 08.05.2018 жалбоподателят е извършвал обществен превоз на
товари за собствена сметка без карта за квалификация на водача в нарушение на
чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. Посочената разпоредба предвижда, че
водачите на моторни превозни средства, за управлението, на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача. Съгласно чл.7б, ал.2
и ал.4
от ЗАвП
карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение по смисъла на ал.3 и 4. Водачите, придобили квалификацията по ал.2,
подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на
всеки 5 години. В съответствие с чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация в конкретния случай водачът е следвало да
притежава по време на осъществявания от него обществен превоз на товара карта
квалификация, за категорията на управлявания от него от товарен автомобил.
Картата за квалификация на водача удостоверява, че водачите на моторни превозни
средства от горепосочените категории, извършващи с тях обществени превози или
превози за собствена сметка са преминали успешно курсове за начална
квалификация или курсове за периодично обучение. Изискванията за придобиване
карта за квалификация на водача, уредени в наредбата следва да бъдат изпълнени
в сроковете регламентирани в § 1 и § 2 от ПЗР на Наредба № 41/ 04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, които срокове зависят от момента на
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължение да разполага с карта за квалификация на водача
по време на извършвания превоз. Нарушението не е резултатно по характера си, а
е на просто извършване. Чрез бездействие жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението от обективна страна, поради което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
По делото е представено удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 150-010389/25.04.2018 година (лист 7). Видно от същото, то служи като доказателство за придобито периодично обучение, в съответствие с изискванията на Наредбата и Директива 2003/59.
Следва да се има предвид, че дори и да е преминал курс за периодично обучение и да е имал удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари от 25.04.2018 година, това не освобождава лицето от задължението по чл.2 ал.1 от Наредбата, при извършване на конкретен превоз на товар с МПС, за управлението на което е необходима една от категориите посочени в разпоредбата, да притежава карта за квалификация на водача. Удостоверението за професионална компетентност за извършване на превоз на товари, удостоверява само периодичното обучение на водача и то служи като основание за издаване на карта за квалификация, но не замества същата, тъй като картата представлява самостоятелен документ, който се издава от министъра на транспорта или оправомощено от него лице. В този смисъл е и Решение № 407 от 09.03.2017 г. по н. д. № 94 / 2017 г. на Административен съд – Бургас.
Според
съда деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева при първо
нарушение. Наложеното административно наказание е с фиксиран от законодателя
размер, поради което глобата не може да бъде намалена.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав намира, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана и обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 22-0000104/16.05.2018г., издадено от и.д. Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация”, гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 7б,
ал. 4 от Закона за автомобилните превози, вр. с чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП на В.А.Ч. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 2000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала:
ММ