Решение по дело №325/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и се движи по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от А. Ю. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, с правно основание на иска чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавна агенция „Национална сигурност“, с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № 3-290/01.02.2023 г., с размер на претендираното обезщетение 145 000,00 лв., ведно със законна лихва от деня на влизане в сила на решението, с което е отменена незаконосъобразна заповед до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът от *** години живее в [населено място], където работи като к. със собствен л. к., приобщен напълно към обществото, чрез професията си и отношението към п. Със Заповед № 3-290/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС на основание чл. 44 ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ спрямо ищеца била приложена принудителна административна мярка „П. н. на ч. в С.“ към Дирекция „М.“ при МВР. С влязло в сила Решение № 60/23.06.2023 г. по адм.д. № С-30/2023 г. Върховният административен съд отменил тази заповед. Междувременно ищецът и. п. си в С. – [населено място] за период от 10.02.2023 г. до 04.07.2023 г. в изпълнение на незаконосъобразна заповед. Непосредствено преди н. на ищеца бил извършен п. п. без установяване на з. о. П. н. се отразило н. върху п. му з., п. в С. с. драстично стандарта му на живот, а рязката промяна в обстановката към о. на с. и възможността на ищеца да п. ежедневието си по познатия ритъм на живот създало за него н. последици. З. на ищеца се в. непосредствено след неговото н. и п. в С., д. се и „о.“ [заличен текст]. По време на п. получавал няколко пъти „с. на л.“ със [заличен текст]. Това били последици от прилагането на незаконосъобразната заповед на председателя на ДАНС. Твърди още, че така описаният резултат не би настъпил, ако фактът на незаконосъобразния п. на лицето в С. не би бил налице. Вредата била в причинна връзка с и. на санкцията, заложена в отменения административен акт, защото съставлявала пряка и непосредствена последица от него. Предвид тежестта на посочените з. и п.-е. с., ведно с тяхното отражение върху цялостния начин на живот на ищеца и 5-месечния период на н. в С. претендира обезщетяване на твърдяните неимуществени вреди в размер на 145 000,00 лв. Моли съда на основание чл. 1 ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ да осъди ответника Национална агенция „Национална сигурност“ да му заплати сума в размер на 145 000,00 лв., ведно със законна лихва, считано от деня на влизане в сила на решението, с което е отменена незаконосъобразната заповед (23.06.2023 г.) до деня на окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен адв. С. Р. от ***, който поддържа иска и моли съда да го уважи изцяло. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. В писмени бележки от упълномощен процесуален представител поддържа изложените в исковата молба съображения и доводи. Поддържа, че изготвените по делото комплексни с.-м. експертизи дават заключение, че преди з. ищецът не е имал х. з. или о. Е. с. от преживяното н. з. според експертите бил пряка причина за отключването на [заличен текст]Освен п. т. експертите установявали и пряко причинени от с. [заличен текст] Експертите единодушно свързвали т. д. с преживения с. и заключавали, че ако з. не бе се състояло, ищецът нямаше да развие нито [заличен текст]. Това доказвало по безспорен начин, че незаконосъобразната принудителна мярка е нанесла сериозни неимуществени вреди на ищеца, за чието обезвредяване се ангажира отговорността на ответната държавна агенция. Тези обстоятелства се установявали и от свидетелските показания, които се анализират в писмените бележки. Като важно доказателство счита справката от НЗОК, от която се установявало, че до началото на 2023 г. ищецът практически не е б. и не е търсил с. м. п., а непосредствено след п. си в С. започва [заличен текст]. Счита още, че при н. з. в С. вредите се презумирали и се считали за пряка последица, стига да са установени като факт, а настоящият случай бил такъв, поради което предявеният иск се явявал доказан по основание и размер.

В открито съдебно заседание, ответникът Държавна агенция „Национална сигурност“ се представлява от надлежно упълномощен е. Т. П., която оспорва иска по основание и размер и моли съда да отхвърли същия. Претендира разноски. В писмени бележки развива подробни съображения в тази насока. Заявява, че със Заповед № З-289/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС е наложена и принудителна административна мярка „Е.“, с о. п. на п. в с. и з. за в. както в РБългария, така и в страните от ЕС, влязла в сила на 03.04.2023 г. С н. в С. целеният от компетентния орган резултат бил и. на ищеца от РБългария с цел з. с. на с.. Счита, че в хода на настоящото съдебно производство ищецът не е могъл да осъществи главно и пълно доказване на твърденията си за причинени му вреди и причинна връзка между отменения акт и евентуалните вредоносни последствия. Ищецът не доказал и твърдяните от него н. и. да са причинени от н. в С., а не от влязлата в сила мярка, с която е разпоредено същият да бъде и. от с.. Позовава се и на повторната комплексна с.-м. експертиза, според чието заключение [заличен текст]. Анализира вписани в приобщени по доказателствата а. листове данни и развива съображения досежно оспорените части от повторната експертиза. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

В открито съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Сливен, редовно и своевременно призована, чрез своя представител счита, че съобразно представените доказателства не е налице убедителна причинно-следствена връзка по отношение изискванията на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и са налице условия за отхвърляне на исковата претенция. Ако съдът прецени, че същата е доказана, то претендираният размер не съответства както на съдебната практика, така и на аналогичен тип дела, поради което счита, че ако исковата претенция бъде уважена, то това следва да е в изключително по-редуциран размер.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 3-289/01.02.2023 г. Председателят на ДАНС приложил по отношение на А. Ю. А. А. принудителна административна мярка „Е.“, с о. п. на п. и налагане на з. за в. и п. на територията на държавите-членки на ЕС. Заповедта била обжалвана от А. пред Административен съд – Сливен, който се произнесъл с влязло в сила съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена.

Със заповед № 3-290/01.02.2023 г., издадена от Председателя на ДАНС във връзка с приложената мярка „е.“ разпоредил А. Ю. А. А. да бъде н. п. в С. към Дирекция „М.“ – МВР. Заповедта била обжалвана пред Административен съд – Сливен, който се произнесъл с Решение № 105/18.04.2023 г. по адм.д. № 145/2023 г., с което отхвърлил жалбата. Първоинстанционното решение било оспорено пред касационната инстанция, като по образуваното адм.д № С-30/2023 г. Върховен административен съд с Решение № 60/23.06.2023 г. отменил съдебния акт и оспорената заповед.

По делото не се спори, че двете заповеди са връчени на ищеца едновременно.

По делото по искане на ищцовата страна са разпитани като свидетели К. П., Ю. С. – п. на ищеца и С. Ч. – б. с. на същия. В показанията си свид. П. описва ищеца като [заличен текст] Свид. С. заявява, че [заличен текст]. Свид. Ч. заявява, че [заличен текст].

По делото са извършени две комплексни с.-м. експертизи, оспорени от ответната страна. Съгласно заключението на първата, изготвена от вещи лица със специалност [заличен текст].

Съгласно заключението на втората комплексна с. – м. експертиза, извършена от специалист – [заличен текст] и специалист [заличен текст].

По доказателствата са приобщени м. документи – а. л., обективиращи извършени м. п., резултати от л. и., както и [заличен текст], обсъдени в приетите по делото експертизи. Съдът няма основание да се съмнява в анализа на експертите и тяхната безпристрастност и кредитира заключенията в частите им, които се подкрепят от официалните м. документи.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените и приети по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и изслушаните експертизи между които няма противоречие и си кореспондират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца в размер на 145 000,00 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.06.2023 г. до окончателното й заплащане, произтичащи от отменена по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед № 3-290/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС и изразяващи се в р. в. на з. и п. с. на ищеца А. Ю. А. А.. Исковата молба е процесуално допустима, но разгледана по същество и при преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл.203, ал.1, ал.2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Предвид очертания по - горе фактически състав и по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, на изследване за случая подлежи: 1. налице ли е незаконосъобразен административен акт на оправомощен орган от Държавна агенция „Национална сигурност“ орган; 2. причинена ли е неимуществена вреда на ищеца; 3. налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпила вреда.

Както се посочи по-горе, с Решение № 60/23.06.2023 г., постановено по адм.д. № С-30/2023 г. по описа на Върховен административен съд е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3-290/01.02.2023 г., издадена от Председателя на ДАНС, с която на основание чл. 44 ал. 6 от ЗЧРБ А. Ю. А. А. е н. п. в С.. В исковата молба се твърди настъпване на неимуществени вреди именно от тази заповед, прогласена с влязло в законна сила съдебно решение за незаконосъобразна. Следователно, от формална страна в процесния случай е налице първата от нормативно изискуемите от нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки – незаконосъобразен административен акт.

С оглед събраните по делото доказателства – м. документи, свидетелски показания и изготвени експертизи, не може да се отрече, че ищецът А. А. е [заличен текст]. Според втората комплексна с. – м. експертиза, изготвена от вещи лица с необходимите специалности, [заличен текст], потвърдено и при разпита на вещите лица в съдебно заседание.

Не се установява от доказателствата обаче наличието на третата изискуема предпоставка – причинно – следствена връзка между отменения като незаконосъобразен индивидуален административен акт и вредата. Дори да се приеме, че е налице установено от експертите [заличен текст] у ищеца А. А., то от събраните доказателства не може да се формира категоричен извод, че тази п.-е.т. е причинена от процесната незаконосъобразна Заповед № З-290/01.02.2023 г. на Председателя на ДАНС, доколкото едновременно с този акт на ищеца е била връчена и Заповед № З-289/01.02.2023 г. с приложена принудителна административна мярка „е.“, с о. п. на п. и н. на з. за в. в страните-членки на ЕС за срок от 5 години. В тази връзка в своето заключение вещото лице – [заличен текст]. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото останаха недоказани твърденията, че именно н. в С. е причина за описаните от вещите лица п. и з. с. на ищеца. Не се доказа по категоричен начин, че условията в [заличен текст]. Според показанията на свидетелите, пресъздаващи споделено от А. А., [заличен текст] Източник на последната е не процесната незаконосъобразна заповед, а актът, с който е приложена мярката „е.“. В подкрепа на това е и заявеното в част [заличен текст] В м. документи, събрани в доказателствената част на настоящото съдебно производство и предшестващи същото липсват данни, че п.-е. с. на ищеца А. А. са последица от п. в С., респ. от незаконосъобразната заповед за неговото з. в този ц. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, като недоказването им води до извода, че посочените в исковата молба вреди не са пряка и непосредствена последица от визирания административен акт – Заповед № З-290/01.02.2023 г.

Предвид изложеното предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на съдебния спор и на основание чл. 10, ал. 2, изр. първо и ал. 4 ЗОДОВ, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ищецът дължи на ответника заплатените от същия разноски в производството. Същите са в общ размер на 2 647,00 лв., от които 2 107,00 лева внесени депозити за съдебни експертизи и 540,00 лева юрисконсултско възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ищцовата страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 203 ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А. Ю. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, с правно основание на иска чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавна агенция „Национална сигурност“, с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № 3-290/01.02.2023 г., с размер на претендираното обезщетение 145 000,00 лв., ведно със законна лихва от деня на влизане в сила на решението, с което е отменена незаконосъобразна заповед до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА А. Ю. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], *** да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата от 2 647,00 (две хиляди шестстотин четиридесет и седем) лева, представляваща разноски в производството.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.