№ 1496
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501981 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 53832/18.07.2023г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, срещу Решение №
2434/04.07.2023г., постановено по гр.д. № 7787/2022г. на ВРС, 51-ви състав, с
което е уважен предявеният иск, на основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане
за установено, че „ДИ ЕН ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 57
Б, вх. Б, ап. 38, не дължи на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от управителя
В.Б.Р., сумата от 3232,44 лв. (три хиляди двеста тридесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща главница по фактура №
********** от 10.06.2022 г. за стойността на потребени ВиК услуги в периода
от 11.05.2022г. до 08.06.2022г. в обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, кв. Аспарухово, обект „морски плаж“, за който е открита партида с
платец № 71071.
Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
поради което се настоява за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на
предявения иск. За безспорно се посочва, че „ДИ ЕН ТРЕЙД“ ООД в
качеството си на концесионер на водоснабдения имот е бил и потребител на
ВиК услуги. Излага, че от СТЕ се установява, че от водопровода, обслужващ
процесния обект, се захранват и 5 заведения с монтирани контролни
1
водомери и душове, всички отчитани единствено от водомера на процесния
абонат. За неправилно се счита приетото от ВРС, че липсва доказване на
точната реална доставка на ВиК услугите, както и кредитирането в тази
светлина показанията на свид. А.Х.. Счита, че измервателният уред е бил
годно измервателно средство съгласно изискванията на закона, а отчитането
се случвало дистанционно, поради което подпис на потребителя не бил
нужен. Изразява подробно становище относно достоверността на показанията
на свид. Х., които въззивникът намира за недостоверни и в противоречие с
останалия доказателствен материал по делото – писмени доказателства
/протокол № 30 за авария **** и работна карта № ***/ и експертно
заключение по СТЕ. За неподкрепено от гласните доказателства и
експертизата се счита твърдението за настъпила авария, касаеща процесния
обект, като такава се твърди да е засегнала само обект „рибарско селище“.
Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е пренебрегнал
твърденията му, че в случая се касае за реално потребление на ВиК услуги,
подкрепено и от изразеното от вещото лице становище, а именно, че
процесното количество вода е било възможно да премине през водомера за
сочения период. За безспорно установени се считат показанията на
измервателния уред на обекта, отговарящи на потребеното количество вода,
както и годността на измервателното устройство. Посочва, че ВРС не е
обсъдил в пълнота свидетелските показания на свид. В. О., от които се
установявало, че единствената авария в района е била по водопровод,
захранващ потреблението на „рибарското селище“. Поради изложеното,
въззивникът счита, че районният съд е постановил решението си,
кредитирайки едностранчиво събрания доказателствен материал, на база
предполагаеми недоказани факти, което е довело до неговата неправилност.
Моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и присъждане
на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна.
В открито съдебно заседание въззивното дружество, чрез процесуалния
си представител, поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна не
изразява становище.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
2
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от „ДИ ЕН
ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 3232,44 лв., представляваща главница по фактура № ********** от
10.06.2022г. за стойността на потребени ВиК услуги в периода от 11.05.2022г.
до 08.06.2022г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв.
Аспарухово, обект „морски плаж“, за който е открита партида с платец №
71071.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за концесия
се явява ползвател на процесния обект на потребление с абонатен № 71071,
съответно и ползвател на ВиК услуги. Излага, че при извършена справка е
установил, че по партидата му е издадена фактура № ********** от
10.06.2022 г. на стойност 3232,44 лв. за периода от 11.05.2022 г. до 08.06.2022
г. Поддържа, че не дължи тази сума, тъй като не е потребил реално
начислените количества вода. Отделно изтъква, че в периода м.10.2021 г. –
м.май 2022 г. е имало множество аварии, както и че служители на ответното
дружество са демонтирали водомера, отчитащ потреблението в обекта, и са
монтирали нов на различно място от това на стария.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че ищецът е потребител на ВиК услуги за
процесния обект на потребление, за който е открита партида с платец №
71071, прехвърлена на негово име въз основа на подадено заявление от
05.07.2021 г. Поддържа, че ищецът дължи процесната сума на основание чл.
33, ал. 2 от ОУ, която клауза предвижда задължение на потребителя за
заплащане на ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Изтъква също, че ищецът не е подал възражение по чл. 40, ал.
2 от Наредба № 4/2004 г. срещу определеното за заплащане изразходено
количество вода, но въпреки това е преустановил плащанията към ВиК
оператора от м.ноември 2021 г. Твърди, че водомерът, отчитащ
потреблението в обекта, е с фабричен № 82583, модул ********* и пломба
3115509, като същият е монтиран през 2018 г. Излага, че ищецът е бил
запознат с показанията на измервателния уред към 05.07.2021г., когато е
подал заявление за прехвърляне на партидата на негово име, като с подписа си
представителят на дружеството е изразил съгласие с тях. По повод мястото на
монтажа на водомера се позовава на разпоредбата на чл. 11 от Наредба №
4/2004 г. на МРРБ, предвиждаща възможност за монтиране на водомерната
шахта и водомерния възел извън границите на имота, като част от общите
мрежи на водоснабдителната система. Поддържа, че фактурираните
количества вода са реално консумирани и измерени по реда на чл. 23, ал. 4 от
ОУ – чрез дистанционно отчитане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените
оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение
правилно е възприета установената по делото фактическа обстановка, като
споделя и направените от първоинстанционния съд правни изводи, поради
което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
3
решение.
Конкретно по оплакванията във въззивната жалба: Обстоятелството, че
по делото е установено, че от водопровода, захранващ обект „морски плаж”,
се захранват 5бр. заведения с монтирани контролни водомери, като
потреблението се отчита единствено по главния водомер с титуляр „Ди Ен
Трейд” ООД, само по себе си не е достатъчно за доказване, че начислените
количества вода са потребени при установяване по делото на наличието на
авария, чието отстраняване съобразно посочената от първоинстанционния съд
нормативна уредба, е задължение на въззивното дружество.
Оплакването във въззивната жалба, че не е съобразено представеното
заявление за прехвърляне на партида от 05.07.2021г. и изразеното в него
съгласие с отразените количества ВиК услуги по абонатния номер, е
неоснователно. Това писмено доказателство е обсъдено от
първоинстанционния съд, като е достигнато до извод, който следва да се
сподели, че този подписан от представител на въззиваемия документ отразява
потребени количества вода до дата 05.07.2021г., а исковата претенция касае
период 11.05.2022г. до 08.06.2022г., респективно този документ не е годен да
установи потреблението за процесния период.
Първоинстанционният съд, също така, не е базирал изводите си на
необходимост от подпис на потребителя на извършените дистанционни
отчети, а е обсъдил, че съставените отчети за процесния период не се
потвърждават от останалите доказателствени източници.
Не се споделят и оплакванията досежно кредитирането на показанията
на св. Ал. Х.. Съдът е отчел възможната тяхна заинтересованост при
условията на чл.172 ГПК, но коментирайки съдържанието им, е достигнал до
извод, който се споделя от въззивния съд, за съответствие на тези показания с
останалите събрани доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав намира, че от представените от въззивника в
открито съдебно заседание пред първата инстанция протокол №60 за авария
**** и работна карта №***/29.05.2022г. не се опровергава изводът за авария,
засегнала и процесния обект, тъй като в работната карта е отразен силен теч
до рибарско селище, датата на ремонтните работи съответства на момента на
начисляване на процесните количества вода и в представеното съобщение на
интернет страницата на въззивното дружество от 29.05.2022г. е отразено
спиране на водата поради авария на абонатите „около Рибарско селище и
плажа”. От излушване на вещото лице Гроздев в открито съдебно заседание
при първоинстанционното разглеждане на делото също са налице данни за
извършен ремонт до процесния парцел /според вещото лице на 20 метра от
процесния плаж в посока новия водомер/ – петно на асфалта вследствие на
скорошен ремонт, чакъл и лента, която се поставя от въззивното дружество по
време на ремонтни работи на авария, казвайки и че смята, че наистина е
имало авария. Анализирайки така събраните доказателства, както и
коментираните от първоинстанционния съд разлики в представените отчети,
въззивният състав намира, че аварията е засегнала водоподаването и за
процесния обект на потребление. И изявлението на вещото лице, че
принципно технически е възможно да преминат през водомера 1460 куб.м. на
месец, не е достатъчно да установи реалната доставка на начислените
количества вода.
Неоснователни са оплакванията и досежно показанията на св. Варта О..
По отношение на тях също е приложима разпоредбата на чл.172 ГПК
4
доколкото свидетелката е дългогодишен служител на въззивното дружество.
Също така, свидетелката посочвайки, че има два водопровода за Рибарско
селище и плажната ивица, казва и че двата водомера за двата обекта се
намират в една шахта, на едно и също място. Въззивният съд споделя и
констатираното противоречие от първоинстанционния съд в показанията на
този свидетел.
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника в
първоинстанционното производство е било да установи по пътя на пълно и
главно доказване вземането си по основание и размер, респективно реалното
потребление, което с оглед на коментираните доказателства, не е сторено.
Представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство –
облог и плащания на клиент не е годно да разколебае горните изводи, тъй
като от същото е видно, че извън летния сезон в периода след процесния,
потреблението е значително по-ниско от начисленото с процесната фактура,
включително за паралелен период през 2023г. /11.05.2023г. до 13.06.2023г./,
са потребени 645 куб.м.
С оглед разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и при наличие на
установена авария за процесния период, загубите от аварията следва да се
понесат от оператора, а не от потребителя на ВиК услуги.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи
на уважаване.
Горните мотиви обуславят неоснователност на наведените във
въззивната жалба оплаквания, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и правилата на
чл.78 ГПК, разноски в полза на въззивника не се следват. Въззиваемата
страна не претендира разноски.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2434/04.07.2023г., постановено по гр.д.
№ 7787/2022г. на Районен съд - Варна, 51-ви съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5