№ 791
гр. Плевен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430101967 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 827,54 лв. и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 42,01 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу П. Т. Г., ЕГН
**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по
подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5462/20 по описа на РС-Плевен,
която е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е
поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***,
находящ се на адрес ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/
на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че
1
съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007
г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е
изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното и настоящото производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от
“***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че
2
претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ-
754,17 лв., сума за отопление без ИРУ-39,44 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 115,12 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв., услуга
дялово разпределение- 26,70 лв., корекция – 0 лв. Твърди, че в имота на
ответника са монтирани следните индивидуални разпределителни: 2 бр. ИРУ,
0 брой водомер и 1 брой щранг-лира в баня-без ИРУ. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 827,54 лева за главница за периода
01.01.2019г. – 30.04.2020 г., лихва за забава в размер на 42,01 лв. за периода
от 04.03.2019г. до 07.10.2020г., и законната лихва върху главницата от
21.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед
за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5462/2020г. по
описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
ищеца.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор,
да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи
писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание,
като не се е явил в първото по делото заседание - на 19.07.2021 г.,като при
това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може
да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
3
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира,
че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и
като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00
лв./75,00лв. +100лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ответника П. Т. Г., ЕГН
**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** сумата 827,54 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г., в едно с лихвата за забава върху сумата от 21.10.2020г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 260475/23.10.2020г. по ч.гр.д.№5462/2020 по описа на РС-
4
Плевен.
ПРИЗНАВА на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по
отношение на ответника П. Т. Г., ЕГН **********, ***, че ДЪЛЖИ на
кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
сумата 42,01 лева, представляваща лихва за забава върху 827,54 лв. за
периода 04.03.2019г. - 07.10.2020г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 260475/23.10.2020г. по ч.гр.д.№5462/2020 по описа на РС-
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 П. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА
ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 75,00 лв. направени разноски за производството
по ч.гр.д.5462/2020 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. Т. Г., ЕГН **********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 175,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5