РЕШЕНИЕ
№………/04.10.2018 г.
Гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МАДЖЕВ
При секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 6674/2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Повод за образуването му е предявен от ищеца - „Т.С.“ ЕАД срещу „Н.е.к.“
ЕАД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
1 350 576,30 лева, представляваща парично обезщетение равняващо се на спестените
от ответника разходи, в резултат на това, че е използвал съоръжения притежавани
от ищеца, както следва : открити разпределителни уредби 220 kV и 110 kV в ТЕЦ „С.
“ и открита разпределителна уредба 110 kV в ТЕЦ „С. Изток, в периода от месец - август 2011 г. до месец
- декември 2013 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 30.08.2016 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД посочва, че е собственик на открити
разпределителни уредби 220 kV и 110 kV в ТЕЦ „С. “ и открита разпределителна
уредба 110 kV в ТЕЦ „С. Изток“. Твърди,
че посочените съоръжения са елемент от електропреносна мрежа, оператор на която
до месец - декември 2013 г. е бил ответникът. Ищецът посочва, че макар и
задължен по силата на закона да изкупи енергийните уредби, а до тогава да
сключи договор за ползването им със собственика, ответникът не е сторил това,
като същевременно е продължил да ги използва в дейността си по пренос на
електрическа енергия до други потребители и същевременно да не заплаща
следващото се обезщетение за тази експлоатация на чужда собственост. С оглед на
изложеното и съобразно Методика за определяне на цените за предоставяне на
достъп на преносни или разпределително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, ищецът счита, че за неоснователното
използване на собствените му съоръжения от ответника в периода месец август
2011 г. – месец декември 2013 г., под формата на обезщетение за неоснователно
обогатяване е станал титуляр на парично вземане в размер на сумата от 1 350 576
лв., като задължен да го заплати е „НЕК“ ЕАД.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който излага
становище за неоснователност на предявения против него осъдителен иск. Счита,
че не е материално-правно легитимиран да отговаря по очертаната в ИМ претенция, доколкото на 04.02.2016 г. е
настъпило преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което
цялата дейност във връзка с преноса на електрическа енергия е преминала към друг
правен субект, а именно дружеството - „Е.“ ЕАД, в това число и всички
задължения от вида на обсъжданото такова. Излага доводи в посока неприложимост
към съответната форма на преобразуване на правилата за солидарна отговорност за
задълженията, възникнали до датата на преобразуването. Възразява срещу
твърденията на ищеца, че последния има качеството на собственик на визираните в
ИМ съоръжения. Поддържа, че назованите ОРУ не са експлоатирани с цел постигане
на резултат по преобразуване и пренос на ел. енергия до лица, имащи качеството
на потребители, съответно клиенти по смисъла на чл. 117, ал. 8 ЗЕ (съответна на
ал. 7 в предходната редакция на разпоредбата). Оспорва приложимостта и
достоверността на данните и метода, използвани от ищеца при определяне на
размера на вземането, което е съдебно предявено. При условията на евентуалност
се прави възражение за погасяване по давност на частта от претендираното
вземане, съответна на използването на процесните съоръжения без основание за
месец август 2011 г. в размер на сумата от 35 884,96 лева.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищецът уточнява първоначалната си такава и същевременно взема отношение
по възраженията, съдържащи се в отговора на ответника. Излага виждането си, че
ответникът е останал солидарно задължено лице за съдебно предявеното вземане,
въпреки преобразуването си. Мотивира и това, че е титуляр на правото на
собственост върху коментираните ОРУ, което му дава основание да очаква плащане
на обезщетение от всяко трето лице, което се ползва и обогатява от тях.
Детайлизира, че за основа при изчисленията на размера на вземането са
използвани данни за почасов баланс на електрическа енергия за съответния период, по показания на
търговски уреди-електромери, собственост на „ЕСО“ ЕАД и „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД. Оспорва
възражението за изтекла погасителна давност спрямо очертаната в отговора на
ответника част от паричната претенция.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответното дружество, чрез който в спора се привеждат допълнителни възражения срещу заявеното за присъждане
парично обезщетение, изразяващи се в това, че макар през исковия период
ответника да е притежател на електропреносната мрежа, то още педи момента на
преобразуването, нейното използване и управление се е осъществявало от трето за
процеса лице - „Е.С.О.“ ЕАД.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Приложенa e Заповед от 04.06.1985 г., която изхожда от М.НА Е. и с нея е наредено ДИК „Т.С. “-С. да предаде безвъзмездно на СЕК „С. “ завършените
подобекти, съставляващи : Енергиен котел
№ 9; турбогенератор № 8; бойлерна уредба и ОРУ 220/110 кV.
По
силата на решение от 07.10.1992 г. на Столичния общински съвет е извършено
преобразуване на Стопански енергиен комбинат „С. “ в еднолично акционерно
дружество с общинско имущество „Т. – С. “
АД, като последното поема активите и пасивите на СЕК С. в размери съгласно разпореждане на Министерски
съвет.
Съгласно
Разрешение за ползване № 143/12.02.20199 г., което е издадено от ДНСК е
издадено разрешение за ползване на строеж : ТЕЦ „С. – ИЗТОК“ реконструкция на ОРУ 110 кв. – I етап, със следните подобекти : първична комутация на ОРУ 110 кв.;
вторична комутация на ОРУ 110 кв.; бетонови площадки и пътища; ограда,
вертикална планировка; В и К на ОРУ; преустройство на въздушна линия – 110 кв.;
автоматично честотно отделение. В същото е отразено, че собственик на строежа :
ТЕЦ „С. – ИЗТОК“ е дружеството – „Т.С.“
ЕАД.
Съгласно
представени от ищеца три броя Справки за дълготрайни материални активи отнасящи
се до 2016 г. се констатира, че дружеството „Т.С.“ ЕАД води, като притежавани
от него активи в инвентарните си записи и аналитични ведомости : два броя открити
разпределителни уредби 220 kV и 110 kV в ТЕЦ „С. “ и един брой открита
разпределителна уредба 110 kV в ТЕЦ „С. Изток“.
Видно
от приобщени по делото по инициатива на дружеството-ищец писмени доказателства
/протоколи, писма, доклади и пр. писмени кореспонденции/ се установява, че от
2001 г. се правят постъпки за прехвърляне на описаните по-горе разпределителни
уредби притежавани от „Т.С.“ ЕАД в полза на „НЕК“ ЕАД, вкл. са били извършвани
пазарни оценки относно стойността на тези активи именно с цел изкупуването им
от страна на ответното дружество. Съвкупният анализ на приложените писмени
документи показва, че в отношенията между страните по спора не се е стигнало до
съгласие относно прехвърлянето на обсъжданите съоръжения, защото „НЕК“ ЕАД е
настоявало да ги изкупи заедно с намиращата се под тях земя, вкл. като елемент
от сделката да се прибави и притежавания от „НЕК“ ЕАД актив /сграда разположена
на площадката на ТЕЦ – С. / и цената на тази сграда да се приспадне при
формиране на крайната цена на ОРУ 220 kV.
По
актуалната кореспонденция между страните във връзка с правото на собственост
върху коментираните три броя ОРУ показва, че на 19.09.2012 г. от страна на „Т.С.“
ЕАД е отправено писмо до ответното дружество, като е посочено, че в изпълнение
изискванията на ЗЕ е необходимо да се пристъпи към действия по уреждане статута
на цитираните ОРУ.
С писмо
от 30.08.2012 г. ответното дружество е реагирало, като е посочило, че през
годините са провеждани множество преговори целящи прехвърляне собствеността
върху очертаните активи, a основната пречка осуетили този резултат е
фиксирана върху собствеността на земята върху която са разположени енергийните
обекти, за която се знае, че има статут на общинска, но СО не била предприела
нужните действия за да се постигне финализиране на сделката, като „НЕК“ ЕАД
наред със съоръженията придобие и земята върху която са изградени те. Освен
това дружеството – „НЕК“ ЕАД е разкрило пред „Т.С.“ ЕАД, че към момента на
даване на отговора не разполага с финансови средства, които да му позволят
изкупуване на притежаваните от ищеца ОРУ. Изразена е готовност, че при бъдещо
наличие на финансов ресурс и при признаване от страна на енергийни регулатор на
средствата за изкупуване на тези активи в рамките на предстоящи ценови периоди,
то е възможно между страните да започнели преговори по придобиването на
енергийните обекти.
Съгласно
писмо от 29.07.2016 г. дружеството-ищец „Т.С.“ ЕАД е уведомило ответника - „НЕК“
ЕАД, че и към момента на предприемане на това писмено изявление
топлофикационното дружество продължава да притежава в собственост два броя
открити разпределителни уредби 220 kV и 110 kV в ТЕЦ „С. “ и един брой открита
разпределителна уредба 110 kV в ТЕЦ „С. Изток“. Акцентирано е също така, че между
страните няма подписан договор по смисъла на чл. 117, ал. 8 ЗЕ относно предоставяне
ползването на тези съоръжения на „НЕК“ ЕАД. Последното обаче ги е експлоатирало
във връзка с дейността му по пренос на ел. енергия за периода от м.07.2011 г.
до м.12.2013 г. независимо от липсата на сключен договор и отсъствието на
взаимно съгласие, което създавало в полза на „Т.С.“ ЕАД правото да получи
парично обезщетение равно на размера на обогатяването на „НЕК“ ЕАД от
незаплатената цена за достъп. В тази връзка ищеца е поканил ответника
доброволно в 10-днвен срок, считано от получаване на писмото да му заплати
сумата от 1 398 229,40 лв., която е стойността на следващото се
обезщетение за ползването на енергийните уредби в пределите на визирания
период. Обсъденото писмо е било получено от адресата му на 29.07.2016 г.
На 08.08.2016
г. от страна на „НЕК“ ЕАД е изготвен и изпратен до ищеца писмен отговор, където
е отречено дружеството да дължи търсеното му за заплащане парично обезщетение
по смисъла на чл. 117 ЗЕ. Аргументите в тази насока са, че цена за достъп би се
дължала, тогава когато лицензиант /преносно или разпределително предприятие/
ползва чужди съоръжения с цел пренос и разпределение на ел. енергия до други потребители/клиенти.
В случая тази предпоставка не била налична, защото „НЕК“ ЕАД не е осъществявал
ползването на притежаваните от „Т.С.“ ЕАД три броя ОРУ за да пренесе ел.
енергия до други потребители/клиенти. Паралелно с това е опонирано и по
формирания размер на паричната претенция, като е посочено, че не е ясно как е
била изчислена финалната сума, чието плащане се иска.
Приобщен
към доказателствата по делото е Протокол № 71-2013, където са имплементирани решения от
11.12.2013 г. взети от „БЕХ“ ЕАД в качеството му на едноличен собственик на
капитала на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, а именно : извършване на преобразуване чрез
отделяне от „НЕК“ ЕАД в качеството му на преобразуващо се дружество на част от
имуществото му по смисъла на чл. 262в, ал. 1 ТЗ представляващо съвкупност от
права и задължения, свързани с дейността „пренос на ел. енергия“, което
имущество преминава към „ЕСО“ ЕАД в качеството му на приемащо дружество, и
което става негов правоприемник за част от имуществото, а преобразуващото се
дружество не се прекратява. Имуществото, което се отделя от „НЕК“ ЕАД и
преминава към „ЕСО“ ЕАД е конкретизирано в Приложение към решението за
преобразуване, което съставлява неразделна част от същото; в съответствие с чл.
263л, ал. 3, връзка с чл. 263к, ал. 1 ТЗ, дружеството – „ЕСО“ ЕАД следва да
управлява преминалото върху него имущество отделно от своите активи и пасиви за
срок от 6 месеца, считано от датата на вписване на отделянето в ТР.
Съгласно
решение № Р-205 /18.12.2013 г. регулаторния орган в лицето на ДКЕВР е разрешило
на „НЕК“ ЕАД визираното по-горе преобразуване чрез отделяне на негово имущество
и преминаването му към „ЕСО“ ЕАД; прекратил е лицензия с № Л-147-04/17.12.2004
г. относно дейността „пренос на ел. енергия“ издадена в полза на „НЕК“ ЕАД;
издал е в полза на „ЕСО“ ЕАД лицензия
с № Л-419-04/18.12.2013 г. за извършване
на дейността „пренос на електрическа енергия“, с права и задължения за
дейността „координатор на СБГ“ за срок от 35 години; прекратил е издадената в
полза на „ЕСО“ ЕАД лицензия №
Л-221-17/28.12.2006 г. за дейността „управление на електроенергийната система“;
указано е на „ЕСО“ ЕАД на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЕ да се снабди с
документи за собственост или да придобие тези обекти от ЕПМ, за които към
момента на извършване на преобразуването „НЕК“ ЕАД не е представило документ за
собственост.
Сред
събраните по делото доказателства на електронен носител от страна на „ЕСО“ ЕАД
са представени обобщени протоколи за отчет отнасящи се за целия исков период,
както и подробни протоколи за отчет с показанията на средствата за търговско
мерене за периода от м.юни 2012 г. до м.декември 2013 г.
Доказателствата
по делото са попълнени от ищеца и чрез ангажирането на съставяните между
страните в периода от м.август 2011 г до м.01.2014 г. протоколи, в съдържанието
на които е посочено измереното количество ел. енергия, което е преминало през
уредите за търговско измерване монтирани в двете централи стопанисвани от ищеца
/л. 308 – л. 529 от делото/. Посочените протоколи съдържат систематизирана
информация за движението на енергията от всеки един от двата ТЕЦ-а към НЕК,
така и обратно от НЕК към всяка от централите, а също така двата ТЕЦ-а към ЕРП
и от НЕК към ЕРП.
Преследвайки
доказване на свое изключващо правото на кредитора да получи вземане за
неоснователно обогатяване ответната страна е поискала и по делото са събрани
сведения от регулаторния орган в областта на Е. /КЕВР/ относно това какви са прилаганите от
Комисията ценови модели, с които са определени преференциални цени на
електрическата енергия, която се произвежда по комбиниран начин от „Т.С.“ ЕАД в
пределите на периода от 2010 – 2013 г.
За
целите свързани с разрешаване на спора по настоящото дело е поискана и
допусната съдебно-техническа експертиза, по която е изготвено заключение /основно
и допълнително/ от определеното вещо лице – В. К., като същите са изслушани по
предвидения в процесуалния закон ред и приети от съда след поставяне на
релевантните въпроси във връзка с дадените от експерта отговори на допуснатите
задачи.
В
основното си заключение от 29.09.2017 г. вещото лице след осъществен анализ на
приобщените в кориците на делото материали е посочило, че ОРУ инсталирани и
функциониращи в ТЕЦ – С. имат
функционалното предназначение да преобразуват и пренасят ел. енергия, а ОРУ
разположена в ТЕЦ – С. Изток позволява
само пренасяне на ел. енергия. По отношение на ОРУ – 110 кВ разположени в ТЕЦ –
С. и ТЕЦ – С. Изток е детайлизирано, че тези съоръжения са
свързани с преносната мрежа посредством общо 10 извода, от които 6 на ТЕЦ – С. и 4 на ТЕЦ – С. Изток. Тези изводи позволяват чрез експлоатацията
им да се внася и изнася електрическа енергия. Даден е утвърдителен отговор, че
ОРУ – 220 кВ. което е инсталирано на територията на ТЕЦ – С. по естеството си съставлява елемент от
електроенергийната система на Р. България, като е дадена техническа обосновка,
защото това е така. По отношение начина на функциониране на ОРУ – 220 кВ. е
потвърдено и това, че посредством тази уредба се постига трансформиране на
електрическата енергия, както в посока от 220 кV към 110
kV, така и обратно. Допълнено е, че на ОРУ – 220
кВ. способства за постигане на по сигурно захранване по отношение на ТЕЦ – С. .
Що се касае до функционирането на ТЕЦ – С. Изток е конкретизирано, че когато тази мощност
работи и генерира по-големи количества ел. енергия от тези необходими за
задоволяването на собствените й потребности /тези на централата и консумацията
на директно присъединените към централата електропроводи на
електроразпределителното дружество/ и няма количества ел. енергия постъпили от
преносната мрежа, то тогава измерваната от средствата за търговско мерене ел.
енергия монтирани в ТЕЦ – С. Изток при
ОРУ 110 kV би била по-малка от изнесеното количество ел. енергия през ОРУ 110
kV. В хипотезата, когато съответния притежаван от „Т.С.“ ЕАД ТЕЦ произвежда по-големи
количества ел. енергия от необходимата такава за задоволяване на собствените му
нужди на съответната мощност /централа/ и тези свързани с консумацията на директно
присъединените към централата електропроводи на електроразпределителното
дружество, не се стига до друго /различно/ допълнително по естеството си
потребяване на количества ел. енергия от внасяната такава през ОРУ 110 kV. В хипотезата, когато съответния
притежаван от „Т.С.“ ЕАД ТЕЦ произвежда по-малки количества ел. енергия от
необходимата такава за задоволяване напълно на собствените му нужди на
съответната мощност /централа/ и тези свързани с консумацията на директно
присъединените към централата електропроводи на електроразпределителното
дружество, се стига до допълнително по естеството си потребяване на количества
ел. енергия от внасяната такава през ОРУ
110 kV. В случаите, когато ТЕЦ – С. Изток произвежда ел. енергия, то тази централа
изнася чрез ОРУ 110 kV нетно количество енергия, чиято стойност е редуцирана с
количествата такава потребена за задоволяване на собствени нужди и загуби от
трансформации. Електрическата енергия, която се консумира за обслужването на
собствените потребности на двете централи експлоатирани от ищеца, както и
енергията за технологични и други нужди е в диапазона на 10 – 12 % и не би
променила съществено резултатите от изчисленията. От вещото лице е дадена и
стойност на дължимото обезщетение ако се приеме, че от „НЕК“ ЕАД е осъществено
ползване на коментираните три броя ОРУ-та притежавани от „Т.С.“ ЕАД отнасящо се
до периода от м.08.2011 г. до м.12.2013 г., а именно : паричното обезщетение за
ползване на ОРУ в ТЕЦ – С. възлиза на
сумата от 4 760,15 лв., а това за ползване на ОРУ в ТЕЗ – С. изток на 228,85 лв. При извеждане на тези
стойности вещото лице се е ръководило от правилата установени в Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Относно изчисленията
са ползвани данните фигуриращи в рекапитулацията на всеки един от съставяните
протоколи за измерена ел. енергия, които протоколи са подписани от
представители на „НЕК“ АД и „Т.С.“ ЕАД. При изслушването на заключението в
съдебно заседание в рамките на обясненията си вещото лице е потвърдило, че е
напълно запознат с данните присъстващи в отчетните протоколи, които са предоставени
по делото от страна на „ЕСО“ ЕАД и ги е ползвал при формулиране на отговорите
си. Конкретизира се, че ползваните данни са тези отразяващи показанията на
средствата за търговско измерване на ел. енергия, които уреди за измерване са
договорно скрепени в договорите за продажба на електрическа енергия. Пояснено
е, че в текстуалното съдържание на изследваните протоколи, на които се базира
основно заключението в частта му отнасяща се до количествата ел. енергия
преминала през уредите за търговско измерване е изрично посочено, че тези данни
отразяват търговските интереси на „НЕК“ ЕАД, „ЕСО“ ЕАД и „Т.С.“ ЕАД. Именно
тези данни са възприети от вещото лице, като достоверно отразяващи количеството
на преминалата през обсъжданите три ОРУ-та електрическа енергия, доколкото те
са единствено приобщените по делото оформени в писмен вид и потвърдени от
участниците сведения за размера на този значим за формиране на обезщетението по
методиката елемент. Вещото лице е дало пояснение, че всички уреди служещи за
търговско измерване се притежават от „ЕСО“ ЕАД. Останалите електромери, които
присъстват по мрежата за пренос на ел. енергия са по същността си контролни и
те не служат за изпълнение на търговски взаимоотношения.
Според
допълнително заключение от 28.03.2018 г. изготвено по СТЕ от вещото лице К. са
дадени отговори, че при определяне на преференциални цени спрямо електрическата
енергия, която е произведена по комбиниран начин от „Т.С.“ ЕАД в пределите на
периода от 2010 г. до 2013 г. регулаторния орган /КЕВР/ е съобразил и взел
предвид следните ценообразуващи елементи : цялата балансова стойност към
предходната година на всеки един ОРУ от
функциониращите в ТЕЦ – С. и ТЕЦ – С. изток, при определяне на регулаторната база на
активите за електрическа енергия въз основа на която се изчислява
възвращаемостта на капитала; всичките годишни разходи за амортизация на трите
ОРУ, при определяне на разходите за амортизация, отнесени към електрическата
енергия; разходите за ремонт отнесени към електрическата енергия в хипотезата,
че подобни разходи са предвидени по отношение на някои от трите ОРУ; разходите
за заплати и възнаграждения на целия експлоатационен персонал в ТЕЦ – С. и ТЕЦ – С. изток, вкл. персонала пряко отговарящ за
експлоатацията и ремонта на трите ОРУ; разходите за начисления за осигурителни
вноски и социални разходи за целия експлоатационен персонал в ТЕЦ – С. и ТЕЦ – С. изток, вкл. персонала пряко отговарящ за
експлоатацията и ремонта на трите ОРУ; разходите за регулиране дейността по
Закона за Е. , отнесени към производството; променливи разходи за химикали,
реагенти и др., отнесени към производството. Според вещото лице очертаните
разходи в ценообразуващия модел оказват въздействие и определят признатите
годишни разходи за производство на ел. енергия от „Т.С.“ ЕАД, вкл. и тези за
електрическите съоръжения /ОРУ/ в ТЕЦ „С. “ и ТЕЦ „С. Изток“. От вещото лице е даден положителен
отговор и на това, че ако спрямо преминалите през съоръжения /ОРУ/ в ТЕЦ „С. “
и ТЕЦ „С. Изток“ количества ел. енергия
се приложи цена за предоставен достъп съобразно правилата на Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители
през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, то едни и същи годишни разходи за
експлоатация на тези съоръжения биха се дублирали и възстановили два пъти на
ищеца, а именно веднъж през цената за предоставен достъп и втори път през определената
преференциална цена на електрическата енергия, която е определена от КЕВР в
полза на „Т.С.“ ЕАД.
За
разкриване на релевантни за размера на спорното материално право компоненти в
производството е допусната и икономическа експертиза, по която от вещото лице –
С. е изготвено и представено по делото заключение. В него са дадени няколко
варианта на възможно обезщетение, което би се дължало по повод ползването на
описаните в ИМ три броя ОРУ от страна на „НЕК“ ЕАД за периода от м.08.2011 г.
до м.12.2013 г. Използваната база при изготвянето на първия вариант на отговор
за размера на обезщетението е при отчитане на информационни сведения дадени за
компонентите Ед /сума от прогнозните годишни потребления на електрическа
енергия на потребителите, които получават енергия през уредби и съоръжения, до
които е предоставен достъп, без да се взема предвид потреблението на самото
лице осигуряващо достъпа/ и Еобщо /общото прогнозно годишно нетно потребление
на електрическа енергия от всички потребители, вкл. това на лицето,
предоставящо достъп/ в приетото основно заключение по СТЕ. При възприемане на
така коментирания вариант вещото лице е изчислило, че полагащия се размер на
обезщетението според Методиката е в следните параметри : За „ТЕЦ С. “ сумата е в
размер от 6 693, 15 лв., а за „ТЕЦ С. - Изток“ сумата е в размер от 461,10 лв. При
алтернативния втори вариант предложен от вещото лице в заключението му, същото
се е базирало на собствени изчисления относно стойностите на компонентите – Ед
и Еобщо за съоръженията функциониращи в „ТЕЦ С. “ и „ТЕЦ С. - Изток“, като изходните данни са илюстрирани
от вещото лице в таблична форма /табл. 5 и 6 от описателната част на
заключението/, като изрично е уточнено, че това изчисление е направено при
условието, че „НЕК“ ЕАД не е потребител
на ел. енергия, респективно количеството на продадената такава от ищеца на
ответника не е включено в изчислението на компонента – Ед. При възприемане на
така коментирания вариант вещото лице е изчислило, че полагащия се размер на
обезщетението според Методиката е в следните параметри : За „ТЕЦ С. “ сумата е
в размер от 31 603,09 лв., а за „ТЕЦ С. - Изток“ сумата е в размер от 16 005,44
лв. На следващо място в приложното поле на допуснатата икономическата
експертиза е включена и задача поставена от ответното дружество - „НЕК“ ЕАД, с
която се търси отговор на въпроса : какъв би бил размера на обезщетението за
пренос и преобразуване на ел. енергия от трите назовани в ИМ ОРУ, при
положение, че от общото установено количество енергия се приспадне енергията,
която е произведена от мощностите на „ТЕЦ
С. “ и „ТЕЦ С. - Изток“ и оползотворена за обслужване на
собствени на производителя нужди на двете централи, в това число и енергията
необходима за покриване на технологични и други разходи. Вещото лице е
изтъкнало, че при изчисленията обслужващи отговора на този вариант няма разлика
с резултатите изведени във вариант 2 по задача 1, а именно за „ТЕЦ С. “ сумата
е в размер от 31 603,09 лв., а за „ТЕЦ С. - Изток“ сумата е в размер от 16 005,44 лв. Пояснено
е, че идентичността произлиза от това, че когато вещото лице е правил
изчисленията си по възприети от него данни /не тези по СТЕ/ е било изключено
потреблението дадено съгласно колона 5 в табл. 5 и 6, а освен това е прието, че
количеството ел. енергия, което е продадено от ЕРП на ТЕЦ е количеството
енергия покриващо собствените нужди на ищеца, тъй като по делото отсъстват
данни за извод в различна посока.
Други доказателства релевантни за
предмет на спорното материално право не са ангажирани от страните по делото.
Предвид така установената
фактическа обстановка, СГС след като съобрази твърденията и възраженията на
всяка една от страните и установените по делото факти с правно значение, намира
следното от правна страна :
Уважаването на иск имащ правно
основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на
определена вещ е обусловено от наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/ вещта да се ползва от ответника; 3/
липсата на правно основание за ползването на вещта и 4/ настъпило в резултат на
ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на
посочените правопораждащи факти следва да бъдат съобрази и всички специални
нормативни изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по
отношение собствеността и/или ползването на която такива съществуват. Когато
вещта е със статут на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа
на страната по смисъла съответно на т. 23 и т. 22 от ДР на ЗЕ, по отношение на
него е приложима регламентацията, съдържаща се в специалния закон – Закон за Е.
. При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго
лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за
предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание,
енергийното дружество трябва да заплати обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е
обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор
по чл. 117, ал. 8 ЗЕ /преди чл. 117, ал. 7 ЗЕ/, и с която собственикът на
енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за
достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Конкретният
размер на обезщетението следва да се определи на база приетата от ДКЕВР
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и преноса на природен газ
/виж Решение № 198 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., II т. о.,
ТК, Решение № 91 от 11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 596/2008 г., II т. о., ТК,
Решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 709/2009 г., I т. о., ТК,
Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., ІІ т. о., ТК,
Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2014 г., II т. о., ТК, Решение
№ 291 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2014 г., I г. о., ГК/.
В разглеждания случай сезирания
съд след извършена съвкупна преценка на приобщените по делото писмени
доказателства формира убеждение, че именно дружеството-ищец се явява титуляр на
правото на собственост върху цитираните от него три броя ОРУ разположени в
двете му централи на територията на гр. С. , а именно „ТЕЦ С. “ и „ТЕЦ С. – изток“. Видно е, че още от момента на
изграждането на разпределителните уредби те са включени в активите на
дружеството осъществяващо снабдяването с топлинна енергия гр. С. , което
първоначално се е осъществявало от структурата – „Стопански енергиен комбинат С. “, а впоследствие и към
релевантния период от „Т.С.“ ЕАД, което
дружество е получило активите на СЕК С. , съгласно Разпореждане № 73 на МС от
11.06.1992 г. По отношение на ОРУ разположена на територията на „ТЕЦ С. – изток“ /бивш ТЕЦ – Т.К./ същата е въведена в
експлоатация чрез издадено разрешение за ползване през 1999 г. именно в полза
на ищеца, като правен субект осъществил изграждането на това съоръжение и
станал негов собственик. При обсъждане на тази положителна материална
предпоставка необходима за да се породи спорното материално право на вземане по
чл. 59 ЗЗД е необходимо да се посочи, че водената между страните през годините
писмена кореспонденция еднопосочно свидетелства за това, че ответното дружество
„НЕК“ ЕАД не е имало съображения свързани с отказ да придобие тези енергийни
обекти, поради това, че „Т.С.“ ЕАД не е техен притежател. Резервите на „НЕК“
ЕАД по финализиране на сделки с подобен предмет се вижда, че са били
концентрирани върху това, че не е бил изяснен статута на земята върху която
тези енергийни съоръжения са разположени и целта на дружеството да ги придобие
заедно с прилежащата под тях земя. Другата основна пречка изтъквана от
ответника относно изкупуването на съоръженията, за чието ползване му се търси
плащане на парично обезщетение е липсата на достатъчен финансов ресурс, които
да му позволи да заплати тяхната цена на притежателя им. В този контекст трябва
да се приеме, че в рамките на водените преговори по изкупуването на трите броя
ОРУ дружеството-ответник е извършило признание на факта, че същите са
собственост именно на „Т.С.“ ЕАД. Неоснователно се явява приведеното от
ответника възражение, че доколкото ищеца не е титуляр на правото на собственост
върху земята, на която е изградено всяко едно от процесните съоръжения и не
разполага с учреден му енергиен сервитут по смисъла на чл. 64 ЗЕ, то същия не
може да се легитимира, като носител на правото на собственост върху трите
ОРУ-та, защото те по силата на чл. 92 ЗЕ чрез приращението, като способ за
оригинерно придобиване на вещни права са станали част от правната сфера на
носителя на правото на собственост върху земята, и това не е ищеца. По смисъла на чл. 60, 61 и 62 от Закона за Е. и енергийната ефективност (отм.), действал в
периода 1999 г. -2004 г., е предвидено, че около енергийните обекти се създават
сервитутни зони, като сервитутното право възниква за съществуващите към
влизането му в сила енергийни обекти - по силата на закона, а за нови енергийни
обекти - по силата на закона с отреждане на терена. Еднократно обезщетение за
учредено сервитутно право имат само собствениците на земята, върху която има
новопостроени енергийни обекти. Условията и редът за определяне на
местоположението, размерите, границите и режима на сервитутните зони, правата и
задълженията на собственика на земята, на титуляра на сервитутното право и на
третите лица и определянето на еднократните обезщетения се уреждат в наредба,
приета от Министерския съвет. Представителите на енергийните предприятия и
длъжностните лица могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да
извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти /чл.
61/. Собствениците на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат
с тях, не могат да препятстват упражняването на сервитутните права /учредени по
силата на закона за съществуващите или по силата на закона и отреждане на
терена за новопостроените енергийни обекти/. В конкретния случай разпоредбата
на чл. 64 от действащия понастоящем Закон за Е. /в сила от 2003 г. / е неприложима, тъй като
се отнася само за случаите, при които има изграждане на нови или разширение на
съществуващи енергийни обекти, каквато не е настоящата хипотеза. Вече се
посочи, че обсъжданите в настоящия спор енергийни обекти са изградени и
функционират от 1985 г, респективно от 1999 г., което означава, че за
притежателя им е възникнало сервитутно право да преминава през зоните /земята/
върху която същите са изградени за да упражнява правата си на ползване над
същите, като собственика е длъжен да осигури безпрепятственото им упражняване. Наличието
на валидно възникнало и съществуващо право на енергиен сервитут в патримониума
на „НЕК“ ЕАД изключва реализацията на придобивния способ по чл. 92 ЗС, в
каквато насока са доводите на ответника.
Ръководен от манифестираните
съображения настоящия състав намира, че първата от необходимите предпоставки за
пораждане правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е установена от ищеца, а именно
той е собственик към исковия период на назованите от него три броя ОРУ
разположени в „ТЕЦ С. “ и „ТЕЦ С. –
изток“, и като такъв има всички правомощия свързани с това си субективно
имуществено право.
На следващо място съобразно
очертаните в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ юридически признаци трябва да се заключи,
че предвид функциите на трите броя ОРУ разположени в „ТЕЦ С. “ и „ТЕЦ С. – изток“ да осигуряват пренос на ел. енергия,
а един от тях да извършва и преобразуване на ел. енергия /ОРУ 220/110 в ТЕЦ – С.
/, то те подлежат на квалифициране, като енергийни обекти, доколкото "Енергиен
обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или
посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
Следващият релевантен компонент
от фактическия състав пораждащ правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е вещта да
се ползва от ответника в пределите на исковия период. Очертаният от ищеца исков
период, за които се поддържа, че ответното дружество е осъществявало ползване
на триете ОРУ е от м.08.2011 г. до м.12.2013 г. Комплексният анализ на
доказателствата събрани в производството относно този съществен юридически факт
показва, че действително в рамките на сочения период „НЕК“ ЕАД е обезпечавало
дейността си по „пренос на електрическа енергия“ и чрез експлоатирането на
посочените три енергийни обекта. Това е ставало посредством техническата им
експлоатация за пренос на ел. енергия, която е постъпвала, както от
осъществяваното от ищеца комбинирано производство, така и от външни източници,
тогава когато дружеството не е могло да задоволи потребностите на съответните
подстанции, които са били обслужвани от обсъжданите съоръжения, както и
собствените си нужди по основната му дейност произвеждане на ТЕ. В подкрепа на
това ползване на съоръженията са ежемесечно съставяните между страните
протоколи за количества ел. енергия преминала през уредите за търговско
измерване, както и заключението на вещото лице по СТЕ, което разяснило
технологичния процес по функционирането на трите ОРУ-та, както и тяхната
свързаност с другите елементи на електроенергийната система на страната. Посочило
е и какви са възможните направления на движение на ел. енергия през тези
енергийни обекти в хипотезите, когато централите произвеждат такава, както и в
случаите когато не го правят.
Във връзка с позоваването на
ответника, че „НЕК“ ЕАД не е пасивно легитимиран да отговаря за заплащането на
парично обезщетение във връзка с евентуално осъществено ползване на притежавани
от ищеца обекти с енергийно предназначение, настоящата инстанция намира
следното. Събраните по делото
доказателства еднозначно създават убеждение за решаващия орган, че периода от м.08.2011
г. до м.12.2013 г. именно „НЕК“ ЕАД,
като титуляр на лиценз за извършване на дейност по пренос на електрическа
енергия, като е упражнявало тази си лицензионна дейност ефективно, а не
ограничено само до стопанисване на имуществото свързано с електропреносната
мрежа, в каквато насока е позицията на ответника. Едва след момента на
осъществения процес по юридическа реорганизация на „НЕК“ ЕАД, чрез предприетото
в края на 2013 г. преобразуване посредством отделяне на имущество предназначено
за извършване именно на дейността – пренос на електрическа енергия и поемането
на тази дейност от друг правен субект „ЕСО“ ЕАД се стига до промяна на правния
субект, които ефективно осъществява процеса по пренос на електрическа енергия по електропреносната и
електроразпределителната мрежа на Р. България. Ето защо, считано от датата на
извършеното вписване на преобразуването м.02.2014 г. за ответника - „НЕК“ ЕАД е
отпаднало основанието за пренос на
електрическа енергия, а оттам и евентуалната му отговорност за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване за случаите, в които във връзка с
изпълнение на тази дейност се е налагало да бъдат ползвани чужди /на трети
лица/ енергийни обекти, за които не е осъществено изкупуване по смисъла на пар.
4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Аргумент за обратното, а именно, че „ЕСО“ ЕАД би било
адресат на пасивната материална легитимация по предявения осъдителен иск не
може да произтече от това, че цитираното дружество, доколкото не е от
категорията на новоучредените при извършеното преобразуване, а съществува от
2007 г. и във връзка с това е лицензирано да извършва дейност по управление на
електроенергийната система. Посочената дейност не имплементира в себе си
дейността по пренос на електрическа енергия, доколкото се касае до две различни
по своя предметен обхват дейности, чието извършване към релевантния период е
предоставено чрез издаване на лицензия на две самостоятелни едно от друго
дружества.
Не се споделя от съда и
следващото въведено от ответника възражение, че макар да е извършено
преобразуване след изтичане на исковия период, то доколкото за пръв пет едва
през 2016 г дружеството-ищец е отправило писмена претенция до ответника за
заплащане на съдебно заявеното парично обезщетение, когато обаче вече е
настъпил ефекта на преобразуването, то доколкото предвидения в чл. 263л, ал. 3 ТЗ законов срок за солидарна отговорност към кредиторите на преобразуващото се
дружество /ответното такова/ е изтекъл към датата 04.08.2014 г. нямало
основание от същото да се очаква плащане, тъй като тази солидарна отговорност
била вече отпаднала, а евентуалното задължение за заплащане на парично
обезщетение би следвало да се носи само от приемащото дружество. Съобразно
законовия текст на чл. 263л, ал. 1 ТЗ „За задълженията, възникнали до датата на
преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването
дружества освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените
от него права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с
договора или плана за преобразуване.“. Посочената солидарна отговорност не може
да се приеме, че е отпаднала по отношение на ответника, защото моментът на
евентуалното възникване на паричното задължение предмет на настоящия спор
предхожда този на осъщественото преобразуване, което означава, че кредитора
разполага с възможността да прецени, от кого да поиска изпълнение. Въпросът за
това, дали даденото задължение е било разпределено с договора или плана за
преобразуване в полза на приемащото дружество не може да окаже въздействие
върху предвидената законова солидарност. Това има значение единствено в
отношенията между солидарно отговорните лица ако някой от тях осъществи погашение
на цялото задължение породено в полза на кредитора и предела на регресните
права, които възникват в полза на този платил длъжник спрямо останалите
солидарни длъжници. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
добави и това, че при прегледа на доказателствата по делото и в частност тези
отнасящи се до осъщественото преобразуване не може да се направи заключение за
това, че задължението по съдебно предявеното вземане е било разпределено в
тежест на приемащото дружество. В извършеното изброяване на имуществени права и
задължения отнасящи се до отделяната дейност по пренос на ел. енергия под
никаква форма не присъстват породени задължения за заплащане на обезщетения за
неоснователно обогатяване в полза на трети лица във връзка с неизкупени енергийни
обекти, като следва да се посочи, че евентуалното пораждане на такива има
извъндоговорен източник.
Следователно трябва да бъде
прието, че от ищеца е осъществено успешно доказване, че от страна на ответното
дружество в пределите на визирания с ИМ период е осъществено ползване на
притежавани от „Т.С.“ ЕАД енергийни обекти /три броя ОРУ/ за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други, различни от
собственика, потребители, като не е било налице валидно учредено договорно или
законно основание за подобно ползване. Заключението в тази насока е
продиктувано от това, че никоя от страните не твърди, че между тях е бил сключен
договор за предоставяне на достъп по смисъла на чл. 117, ал. 8 ЗЕ /стара
редакция ал. 7 до 2012 г./ и липсва друго правно основание за ползването.
На следващо място няма как да се
възприеме, че в разглежданата хипотеза ответното дружество не отговаря към
ищеца за осъщественото ползване на назованите многократно в изложението до тук
три енергийни обекта, като се изходи от това, че ползването на тези обекти било
съсредоточено изцяло за обслужването на потребностите на производителя /ищец/
да продаде произвежданата от нея електроенергия, защото съоръженията
осигурявали постъпването на тази енергия централите в електропреносната мрежа,
но не и за обслужването на потребностите на други клиенти/потребители. С текста
на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ законодателят е уредил изрично задължението на
лицензираните енергийни предприятия да изкупят енергийните
обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или
разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва
да бъдат тяхна собственост, но са
собственост на трети лица. Това означава, че отговорността
и разходите по поддръжката на тези съоръжения е предвидено да се понасят от лицензираните
енергийни предприятия и именно това е наложило въвеждането на изискването
същите да се концентрират в тяхна собственост. Когато това изискване на закона
не е изпълнено, то ползващото се от съоръжението лицензирано предприятие /“НЕК“
ЕАД/ е отговорно да заплаща на собственика му съответното обезщетение, защото
именно собственика продължава да бъде натоварен с направата на разходите за поддръжката
в изправност на енергийния обект. В тази връзка няма релевантно значение
обстоятелството, че частично ОРУ се ползват за преноса на произвежданата от
ищеца ел. енергия, както и кои са непосредствените получатели на транслираната
и преобразувана през енергийните обекти електрическа енергия. Пак от
задължението за изкупуване на визираните съоръжения, което обременява лицензирано
предприятие, в случая – „НЕК“ ЕАД, и липсата на подобно изпълнение, което е
скрепено с отговорност за сключването на договор за заплащане на цена за
достъп, а при непостигане на съгласие за такова съглашение и до заплащането на
парично обезщетение за ползване се формира извода, че дружеството не се
обогатява с получаването на подобно плащане, а напротив постига се баланс в отношенията
между собственик и ползващ без основание, като се препятства обогатяването на
последния. Начинът свързан с определянето на цената, по която произвежданата от
„Т.С.“ ЕАД електрическа енергия се пласира на регулирания пазар, макар да предвижда
отчитане на разходите за поддръжка на енергийните обекти не би могъл да
рефлектира върху пораждане правото на дружеството да получи обезщетение за
неоснователното ползване на тези негови съоръжения. Компонентите, които са
възприети в Методиката за изчисляване цената за достъп приложима и за
определяне размера на обезщетението не оказват влияние върху основанието на
паричното право на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, и това, че сред тези
компоненти фигурират годишни разходи за обслужване на съоръженията, за които се
предоставя достъп съвсем не означава, че имущественото право на обезщетение за
неоснователно обогатяване не се дължи, поради липса на обедняване у ищеца,
поради получена преференциална цена, в която тези разходи са били вече
отчетени. В този смисъл не може да се възприеме, че обедняването на ищеца от
неоснователното ползване от трето лице на притежаваните от него енергийни
обекти е било преодоляно чрез получаваната от него цена за произвеждана и
продавана електрическа енергия.
Съобразявайки изтъкнатите правни
аргументи настоящата инстанция приема, че предявения кондикационен иск по чл.
59, ал. 1 ЗЗД е доказан в своето основание.
В съдебната практика
непротиворечиво се приема, че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в
тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по
чл. 117, ал. 7 ЗЕ / в ред. до изменението с ДВ, бр. 74/2006 г./ и без
наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се
определи на база приетата от ДКЕР методика за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители
през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ. Коментираното обезщетение се следва за периода от време, през
който ищецът е бил носител на правото на собственост върху експлоатираните
енергийни обекти и през което ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за
преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители.
Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е
обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор
по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, и с която
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване
на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов
текст. Именно поради спецификата на ползваните енергийни обекти, и
невъзможността им да бъдат предмет на гражданския оборот, е законово
регламентиран начина на определяне на дължимото обезщетение – въз основа на
утвърдена специална методика за цена за достъп, а не с оглед приложимия в общия
случай на неоснователно ползване на чужд имот среден пазарен наем за имота. С
оглед на това полагащото се на ищеца парично обезщетение за лишаването от
възможността да ползва притежаваните от него вещи с особен предмет на употреба
трябва да бъде изчислено по разписаните в тази методика показатели.
Придържайки се към приетия начин
за формиране размера на полагащото се парично обезщетение настоящата инстанция
следва да определи дължимия такъв от ответника на ищеца. В този контекст са
използвани специални знания на вещи лица, които са осъществили необходимия анализ
във връзка с установените от Методиката компоненти, като са съобразени техните
числови параметри и чрез установената по т. 10 от Методиката формула са дадени
няколко възможни варианта за формиран размер на цена за достъп. Настоящата
инстанция намира, че за най-достоверен в случая следва да се разглежда варианта
предложен от вещото лице по приетото заключение на по допусната СИЕ, при който
изчисленото обезщетение за ползването на съоръженията в ТЕЦ С. е равно на сумата от 6 693,15 лв., а това
за експлоатацията на съоръжението в ТЕЦ С. – изток на сумата от 461,10 лв. Този вариант в
най-пълна степен кореспондира с установения в методиката начин за изчисляване
цената на достъп с оглед конкретните обстоятелства по делото. Вярно е, че в
предложения втори вариант от вещото лице – икономист е извършено самостоятелно
изчисление на количествата електрическа енергия, които следва да бъдат
съобразявани при определяне на показателите Ед и Еобщо, като са изолирани тези
направени от вещото лице – К. в изготвеното основно заключение по СТЕ, но
същевременно се наблюдава допускане на грешки в размера на количествата ел.
енергия, които са възпроизведени в таблицата, вкл. е добавена енергия, която се
продава директно от ищеца на електроразпределително дружество, което е правен
субект различен от „НЕК“ ЕАД и по отношение на тази енергия ответника не може
да бъде квалифициран, като лице осъществило преноса й, респективно да носи
отговорност при формиране на цената за достъп с добавянето й към общото
пренесено количество. Констатира се и включването на количества енергия, която е предназначена
за задоволяване на собствени нужди на ищеца и в този смисъл тя също не може да
бъде калкулирана при пресмятането на следващата се цена за достъп. Всичко
изложено мотивира съда да не кредитора така предложения втори вариант на
изчисление на обезщетението, а да предпочете първия вариант, където нивата на
компонентните Ед и Еобщо са определени от вещото лице – инж. К., което разполага
и с по широко профилиране в тази специфична материя.
Що се касае до основния довод на
ищеца, че спора не е изяснен в достатъчна степен, че да е възможно да
изчислението на следващото се в негова полза обезщетение да почива на
обективните количества транзитирана през трите ОРУ ел. енергия в рамките на
исковия период, защото не са събрани достатъчно данни в тази насока, трябва да
се посочи, че в развилия се състезателен по естеството си исков процес в полза
на страните се предостави максимално широка процесуална свобода да установят
релевантните обстоятелства по спорното материално правоотношение при ясно
разпределена тежест на доказване. В този смисъл в тежест на ищеца бе да събере достатъчно
по обем доказателства, от които да се разкриват обективни сведения за количествата
пренесена през съоръженията електрическа енергия в пределите на очертания в
исковата му претенция период. Всяко едно от допустимите по смисъла на
визираните в ГПК срокове процесуалните искания в тази насока е било
удовлетворено, вкл. искания по чл. 190 и чл. 192 ГПК. Липсата на събрани
доказателства по този ред от ответника и от „ЕСО“ ЕАД не може да се
квалифицира, че се дължи на тяхното поведение, доколкото посочените дружество
двукратно са декларирали по делото, че не разполагат с търсената им информация,
като са аргументирали позицията си с това, че ако на съоръженията са
инсталирани контролни по естеството си електромери, то те не са тяхна
собственост, а собственост на ищеца и именно последния би трябвало да разполага
с данните от техния отчет. Освен това по делото няма данни, че ответника или
третото неучастващо по делото лице разполагат с форми за отчети от подобни
електромери, които да разкриват количества на пренесена ел. енергия през трите
открити разпределителни уредби. Няма и законово изискване, което да поставя в
тяхно задължение извършването на подобен тип отчитане и неговото съхранение.
Търговските правоотношения между ищец и ответник също не разкриват подобни
задължения за „НЕК“ ЕАД. По отношение искането за събиране на писмени
доказателства направено от ищеца извън рамките на установения в закона
преклузивен срок съдът е отклонил същото в пряко приложение на процесуалните
правила, доколкото анализа на писмените документи, с които се преследва
попълване на доказателствения материал по делото ясно показва, че същите са
били съставени към момент преди започване на производството и същевременно са
се намирали в държане на ищеца, като единствено неговото процесуално
бездействие е довело до отпадане на възможността същите да бъдат ползвани за
целите свързани с разрешаването на повдигнатия спор.
По отношение приведеното от
ответника възражение за погасяване по давност на част от предявеното за
присъждане вземане, а именно това отнасящо се до м. август 2011 г. /от
01.08.2011 г. до 31.08.2011 г./, трябва да се има предвид, че вземането за
неоснователно обогатяване се погасява с изтичането на предвидената в закона
обща 5-годишна погасителна давност, която започва да тече, считано от момента
на възникване на вземането. При разглеждане на спорното вземане трябва да се има
предвид, че същото възниква ежедневно с осъществяване ползването на
притежаваните от ищеца открито разпределителни уредби. Това означава, че с
изтичането на всеки един от дните на ползване длъжника по породилото се вземане
за неоснователно обогатяване изпада в забава към кредитора. Процесуалното право
на иск за присъждане на възникналите вземания за обезщетения за периода от
01.08.2011 г. до 31.12.2013 г. е упражнено от носителя му /ищеца/ на датата
30.08.2016 г., като считано от този момент е постигнато прекъсване на течащата
в полза на длъжника давност на основание чл. 116, буква „б“ ЗЗД. Към този
момент обаче част от вземането за неоснователно обогатяване се явява вече
погасено от изтеклия 5 годишен давностен срок. Осъщественото погасяване важи за
породеното обезщетение в периода от 01.08.2011 г. до 28.08.2011 г., което с
оглед своевременно упражненото възражение от длъжника не следва да се присъжда
на ищеца. Размерът на тази погасена част от общата искова претенция, настоящата
инстанция определя при ползване механизма на чл. 162 ГПК. Съобразно
изчисленията по СИЕ при ползване на вариант 1 от отговора на първа задача
дължимото обезщетение за периода от 01.08.2011 г. до 31.12.2011 г. е в размер
на сумата от 1 434,93 лв., а за периода от 01.08.2011 г. до 28.08.2011 г.
е в размер на сумата от 262,60 лв. Именно в този предел съдебно предявеното
вземане следва да се отхвърли, като погасено по давност.
В обобщение СГС намира, че
предявения за разглеждане иск при квалификацията на чл. 59, ал. 1 ГПК е доказан
в своето основание и частично до размер възлизащ на сумата 6 891,65 лв.,
като именно в тези предели следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 6 891,65
лв. до пълния му заявен размер от 1 350 576,30 лв. същият подлежи на
отхвърляне.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото правото
да се получат разноски възниква в полза на всяка една от страните, като
разпределението на разноските следва да се подчини на правилото, че те се
дължат съразмерно между страните с оглед уважената и отхвърлена част от
исковете. Ищецът представя доказателства, че е направил разноски за водене на
делото в размер на сумата от общо 104 280,01 лв. имащи за основание –
заплащането на държавната такса по предявения иск, заплащането на договорено
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца пред СГС, както и
заплащането на възнаграждения на вещите лица ползвани при разрешаване на спора
пред настоящата инстанция. Прилагайки правилото за съразмерност в отговорността
за разноските, то ответникът следва да понесе плащането на такива на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 552,38 лв. На свои ред ответника
установява да е сторил разноски за защитата си по инициирания против него исков
процес в размер на сумата от 50 394 лв., като същите са оползотворени за
заплащане на договорено адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица
ползвани по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при спазване на правилото за
съразмерност на разноските, то в полза на ответника следва да се присъдят
такива възлизащи в размер на сумата от 50 127,06 лв., а отговорността за
тяхното плащане трябва да се възложи на ищеца.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Оборище“, ул. „*******, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 6 891,65 лв.
- представляваща парично обезщетение за неоснователно ползване на енергийни съоръжения
притежавани от ищеца, както следва : открити разпределителни уредби 220 kV и
110 kV в ТЕЦ „С. “ и открита разпределителна уредба 110 kV в ТЕЦ „С. Изток, в периода от месец - август 2011 г. до
месец - декември 2013 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.08.2016 г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 6 891,65 лв. до пълния му предявен
размер от 1 350 576,30 лв.
ОСЪЖДА „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Оборище“, ул. „*******, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 552,38 лв.
– представляваща направени разноски за водене на делото пред настоящата
инстанция, изчислени съразмерно на уважената част от предявения за разглеждане
иск.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Оборище“, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 50 127,06 лв.
– представляваща направени разноски за водене на делото пред настоящата
инстанция, изчислени съразмерно на отхвърлената част от предявения за
разглеждане иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕНСЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: