РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Нова Загора, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20232220200350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т.Д.С. от *********, чрез адв. Х., против НП № 23-0306-
000605 от 28.06.2023 г. на началника на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на
С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП. Излага доводи, че не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация,
тъй като не е негова собственост, а го е изпробвал при евентуална сделка за закупуване.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и чрез адв. Х.. Адв. Х. счита, че
НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна. Излага доводи, че не е налице
умисъл при извършване на нарушението. Жалбоподателят е изпробвал автомобил при
покупко-продажба като не е знаел, че същият е дерегистриран. Това не му е било казано и от
страна на продавача св. А..
Ответникът – ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено
становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърден. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.05.2023 г. в 17:25 часа, в гр. Нова Загора на ул. „Св. Св. Кирил и Методий до
кръстовището с ул. „Кънчо Чамов“ в посока запад-изток Т. С. е управлявал лек автомобил
Опел „Кадет“, с рег. № ****, собственост на П.С.А. от гр. Стара Загора, ****. При
1
извършена справка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация
по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП от дата 02.05.2023 г., поради това, че не е прехвърлен на
собственика му в срок от 1 месец след закупуването му.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 796598 от
15.05.2023 г., а въз основа на него и процесното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП)е наложено на С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Т., Д. и
А., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението. По делото няма спор, че С. е управлявал автомобила, който е бил
със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Следва да се посочат и
свидетелските показания на А., която обяснява, че С. не е знаел, че автомобилът е с
прекратена регистрация, както и тя самата.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да се
определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на
формулираното обвинение.
Същите са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства,
приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Законодателят е предвидил императивно правило, касаещо МПС-та и ремаркета,
които се допускат по пътищата за обществено ползване, които следва да бъдат регистрирани
и с поставени на определените за това места табели с регистрационен номер.
По делото няма спор, че автомобил марка Опел „Кадет“, с рег. № ****, собственост
на П.С.А., е управляван от С. със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от
2
ЗДвП от дата 02.05.2023 г.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради
което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вина.
В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че собственикът на
автомобила следва да бъде наясно, че не е изпълнил законовото си задължение да
дерегистрира закупения от него автомобил съобразно изискванията на закона и е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани
със служебната дерегистрация на автомобила му.
От друга страна и водачът на автомобила, притежаващ СУМПС, е бил длъжен да знае
дали управляваният от него автомобил е с валидна регистрация или не. Ако водачът на
автомобила не е извършил необходимата и възможна според конкретните обстоятелства
проверка по установяване на този факт, то несъмнено би било налице виновно поведение от
негова страна под формата на непредпазливост. И обратното, в случай че, с оглед
конкретиката на казуса водачът не би могъл да предположи, че регистрацията на превозното
средство е прекратена, то не би била налице вина в нито една от формите й.
В случая по делото е установено, че процесният автомобил е собственост на П. А.,
която именно не е изпълнила законовото си задължение да регистрира закупения от нея
автомобил съобразно изискванията на закона, с оглед на което на 02.05.2023 г. е била
извършена служебна дерегистрация на автомобила.
От проведения разпит на св. А., същата не отрича, че е закупила автомобила с
договор за покупко-продажба (л. 14 по делото), но не е изпълнила законовото си задължение
по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, тъй като не е знаела за него и е считала, че автомобилът не е
деригистриран.
На следващо място към датата на проверката С. е управлявал автомобила, тъй като е
имал намерение евентуално да го придобие и е искал да го изпробва. Освен това към този
момент автомобилът е бил с поставени на съответните места табели с регистрационни
номера, при което жалбоподателят не е имал причина да предположи, че регистрацията на
превозното средство е прекратена. При така установеното настоящият съдебен състав
намира, че не е доказана субективната страна на нарушението.
Докато за собственика на автомобила следва да се приеме, че е бил длъжен да знае, че
след като не е променил регистрацията в указания от закона срок, ППС ще бъде служебно
дерегистрирано, то такова обосновано предположение за лицето, което към датата на
нарушението е имало единствено намерение евентуално да придобие този автомобил и
затова е искал да го изпробва, и за което не е била налице явна причина да предположи, че
автомобилът е с прекратена регистрация, не може да бъде направено, следователно не е
налице вина в нито една от формите й.
От така изложеното съдът счита, че НП е незаконосъобразно, поради което следва да
се отмени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0306-000605 от 28.06.2023 г. на началника на РУ – Нова Загора
към от ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено на Т.
3
С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Сливен да заплата сумата от 15 лева по сметката на Районен съд
Нова Загора, представляващи разноски на св. Т..
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4