Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № от 08.11.2010 година, постановена по НЧХД № /2010 година Великотърновският районен съд е признал подсъдимия М. Ф. М. за виновен за това, че на 23.02.2010 година около 13 часа в с.Н. С. община В. Т. причинил на З. М. А. от с.с. лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания без опасност за живота – престъпление по чл.130 ал.1 НК. На основание чл.78а НК освободил М. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Осъдил подсъдимия М. да заплати на З. А. сумата 2000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увредата – 23.02.2010 година до окончателното й изплащане. Отхвърлил предявения от З. А. против М. граждански иск за разликата от уважените 2000 лв. до предявения размер от 5000 лв. като недоказан. Осъдил подсъдимия М. да заплати на З. А. сумата 404.50 лв. направени съдебни разноски. Осъдил М. да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск от 80 лв., както и ДТ от 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от присъдата останал М., който като я обжалва твърди, че същата е неправилна, несправедлива, постановена в противоречие с установените по делото факти и обстоятелства и моли да бъде отменена. Частният тъжител редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Упълномощения повереник оспорва жалбата. Счита обжалваната присъда за правилна, обоснована и справедлива, както в наказателно осъдителната й част, така и в гражданската й част и моли да бъде потвърдена. Жалбоподателят лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата така, както е заведена. Счита, че от представените в първата инстанция доказателства безспорно е установено, че на посочената дата и място в тъжбата не се е намирал в с.Н. С., поради което и обвинението не е доказано. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде оправдан със съответните последици. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: На 24.02.2010 година пострадалият А. е бил на преглед при съдебен лекар, който е установил травматични увреждания, описани в съставеното съдебно медицинско удостоверение № година от същата дата. Към делото е приложен и първичен консултативен лист от 23.02.2010 година, от който е видно, че на 23.02.2010 година в 14.30 часа А. е постъпил в спешно отделение на МОБАЛ В.. Разпитаните в съдебно заседание свидетели Д. и М.М. разказват, че на 23.02.2010 година около 13 часа до чешмата за водопой на животните на селото са видели жалбоподателя да нанася три четири удара по главата на пострадалия с предната метална част на вила. След това жалбоподателя избягал, а те видели, че от главата на пострадалия тече кръв, извикали Бърза помощ. Приетата по делото съдебно медицинска експертиза дава заключение, че на пострадалия са причинени две надлъжни хирургично обработени разкъсно контузни рани в челно теменната област на главата срединно, оток в областта на лявото слепоочие с кръвонасядане в горната му част, изразен оток по горната повърхност на меките тъкани на палеца на дясната ръка с две ограничени охлузвания. Вещото лице дава заключение, че тези травматични увреждания са му причинили разстройство на здравето без опасност за живота, придружено с болки и страдания и с оздравителен процес от седем осем дена. Дава заключение, че констатираните травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, както съобщава пострадалия – удари с металната част на вила. С оглед на изложеното съдът приема за безспорно установено, че на 23.02.2010година на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК. Съдът намира за безспорно установено и, че автор на деянието е жалбоподателя. И пред първата инстанция, както и пред настоящата, подсъдимият е твърди, че на посочената дата и място не се е намирал в с.Н. С., а в гр.Велико Търново, поради което е невъзможно да е извършил твърдяното от частния тъжител деяние. Районният съд е обсъдил подробно поотделно и в тяхната съвкупност представените в тази насока писмени и гласни доказателства и правилно и обосновано е приел, че няма безспорно доказателства но 23.02.2010 година около 13 часа жалбоподателят да е бил във В.Т. Представените доказателства (свидетелски показания и писмени документи) действително установяват, че на тази дата М. е бил във В.К.- В., но няма безспорни доказателства от колко до колко часа е било това. С оглед на близкото разстояние между с.Н. С. и гр.В.Т. няма пречка жалбоподателят да бил във В.Т. и до 13 часа да се е завърнал в селото. Като взе предвид горното въззивната инстанция намира, че районният съд правилно и обосновано е признал жалбоподателя за виновен да е извършил на 23.02.2010 година в с.Н. С. престъпление по чл.130 ал.1 НК като е причинил лека телесна повреда на А.. Като е взел предвид чистото съдебно минало на жалбоподателя и предвиденото в закона наказание районния съд правилно и законосъобразно е освободил същия от наказателна отговорност на основание чл.78а НК. При определяне размера на глобата съдът е взел предвид всички обстоятелства имащи значение за това и нейния размер от 1000 лв. е правилно определен, съответен на извършеното деяние и личността на дееца. В този смисъл оплакването на жалбоподателя за неправилност и несправедливост на обжалваната присъда е неоснователно. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя относно присъдения размер на обезщетението за понесените неимуществени вреди от пострадалия. Определения размер от 2000 лв. е справедлив, съобразен с понесените болки и страдания от пострадалия – кръвотечение, хирургична обработка на раните, сваляне на конци и последващ дискомфорт. При извършената пълна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № от 08.11.2010 година, постановена по НЧХД № /2010 година от Великотърновският районен съд като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |