Р
Е Ш Е Н И Е
№ 512
гр.
Кюстендил,06.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д.№ 54/2019 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
М.А.Х.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-***,чрез
адв.С.М. ***,е предявил против „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОТРАНСПОРТ“ ЕООД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Гаров
площад“№ 1, искове да бъде осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 9408.00
/девет хиляди и четиристотин и осем/лв.,дължими на ищецът в качеството му на управител на ответното
дружество по договор за управление и контрол на „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОТРАНСПОРТ“ООД
от 01.12.1999 год.претендират се и разноските по делото.
Ответното ТД оспорва иска и част от
обстоятелствата,на които се основава, прави възражение че между страните не е
възникнало валидно облигационно отношение,а дори и да се приеме обратното
начина на определяне на месечното възнаграждение на ищецът помесечно не е
спазен.
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Няма спор между
страните,че в проценсия период ищецът е изпълнявал функциите на управител на
ответното дружество.Установява се от писмените доказателства, а именно: решение от 24.02.1999
год. по фирмено дело № I-240 по описа на КОС, решение
от 29.09.1999 год. по фирмено дело № I-240 по описа на КОС, решение
от 09.10.2002 год. по фирмено дело № I-240 по описа на КОС,протокол
от ОС на съдружниците на едноличния собственик на капитала на „Осогово
транспорт“ООД,проведено на 04.10.2002 год.,че : 1.НА 24.02.1999 год. ищецът е
вписан като управител на „Пътнически автотранспорт“ЕООД-Кюстендил;2.На
29.09.1999 год.ответното дружество е преобразувано от ЕООД в ООД,поради
продажба на дружествени дялове на
„ОСОГОВО ТРАНСПОРТ“ООД-КЮСТЕНДИЛ,като на проведеното първо общо събрание на
преобразуванато дружество,в което съдружници са посоченото и Община Кюстендил,
ищецът по решение на съдружниците е запазил качеството си на управител и на
преобразуваното дружество;4.На 09.10.2002 год. ответното дружество е
преобразувано от ООД в ЕООД,поради продажба на дружествените дялове на
съдружника „Осогово Транспорт“ООД,като ищецът е вписан като управител на
преобразуванато дружество;5.На 17.05.2016 год. по решение на едноличният
собственик на капитала на „Осогово транспорт“ООД ищецът е освободен като
управител на ответното дружество.Видно от представеният договор за управление и
контрол на „Пътнически автотранспорт“ЕООД от 01.12.1999 год. е това,че същият е
сключен между ищецът в качеството му на управител на „Осогово
транспорт“ООД,натоварен с решение на ОСС да сключи договор за управление и
контрол с управителят на „Пътнически автотранспорт“ЕООД и той в качеството си на ФЛ .Съгласно чл.8 от
договорът възнагражденито на управителят се определя месечно в зависимост от постигнатият финансов
резултат и се изплаща в последният работен ден на съответният календарен
месец,както и други суми,в това число и командировъчни.Няма данни и
доказателства какъв е бил финансовият резултат на дружеството за месеците от
исковият период.Няма данни и доказателсва за това, какви други суми е следвало
да бъдат изплащани на ищецът.Съгласно експ.з-ние вх.№ 8408/08.04.2019 год. на
в.л. Р.Й. в периода от 01.01.2015 год. до 01.01.2016 год. по ведомости на
ищецът са начислявани възнаграждения,от които авансово ежемесечно му е
изплащана сумата от 500.00 лв.,а след втората дата са начислявани
възнаграждения без сумите да са изплатени , ищецът е следвало да се осигурява
по реда на чл.4,ал.1,т.7 КСО,били са дължими суми по реда на чл.7 КСО,от
брутното трудово възнаграждение са били приспадани дължими суми от 20 лева
месечно към УПФ „Доверие“,общо дължими суми на ищецът по ведомости възлиза на сумата
от 11 232.42 лв.От представени извлечения от ведомости за заплати на
ищецът /л.67-83/за периода от 01.01.2015 год. до 31.05.2016 год. се установява
начислените и изплатени суми,като ведомостите не са подписани.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва от обсъдените доказателства.Съобразявайки горното съдът счете,че
предявените искове са допустими,но неоснователни,поради което ще се
отхвърлят.Мотивите на съда са следните.
Към 01.12.1999 год. съгласно редакциите на
чл.чл.137,ал.1,т.5 ТЗ и 141 ТЗ в
компетентностите на Общото събрание на съдужниците е било да избере управител
на дружеството и да определи възнаграждението му и го освободи от длъжност,а
управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и
решенията на ОС.Посочените норми на ТЗ,уреждащи дейността на ООД,обсъдени във
връзка със събраните по делото доказателства,обуславят извода на съда,че към
01.12.1999 год. не е имало законодателно изискване /такова е въведено след 2000
г./.За сключването на изричен договор между определеното от ООД и избраното от
ОСС за управител лице от една
страна не съществува и законодателна
забрана,поради което е житейски логично конкретиката в отношенията между
дружеството и определеният управител,дори и последният да е съдружник,да се
определи въз основа на сключен договор,предмет на който не може бъде
възнаграждението на управителят,размерът на който,или поне алгоритъмът за
определянето му е от изключителното правомощие на ОС на ООД.Доказателствата по
делото установиха на първо място,че съгласно регистърните решения на КОС към
01.12.1999 год. „Пътнически автотранспорт“ не е
било еднолично дружество с ограничена отговорност а такова с
ограничена,в което единият съдружник е било
„Осогово Транспорт“ЕООД,чийто управител е бил ищецът , а другият Община Кюстендил и на първото ОС на
съдружниците в преобразуваното дружество е било взето решение по точка трета от
дневният ред ищецът да запази качеството си на управител и на преобразуваното
дружество-ООД“Пътнически автотранспорт“.Към 01.12.1999 год. търговски субект
„Пътнически автотранспорт“ЕООД не е съществувал,няма и доказателства общото
събрание на съдружниците на ООД с посоченото наименование да е взело решение в
друг смисъл,вкл. и по отношение конкретен размер на възнаграждение на управителят,респ.
за упълномощаване на съдружникът с по-голям дял „Осогово транспорт“ЕООД чрез
управителят му да сключи договор за управление и контрол със себе си като
физическо лице,което е и управител на проебразуваното от ЕООД в ООД ответно
такова, поради което процесният договор не е породил валидна облигационна
връзка между посочените в него страни и на договорно основание на ищецът не се
дължат никакви суми,вкл.процесните.Действително не се спори че в исковият
период ищецът е бил вписаното в регистъра лице управител на ответното
дружество,вкл. и за период през които същото отново е било преобразувано в
ЕООД,през който период ищецът като управител е носел отговорност за
управлението на дружеството,вкл. и за изготвянето на ведомости за заплати,но
доказателства за това,че и в този период е налице валидно взето решение на ОС
относно изплащане на конкретно,или определимо възнаграждение на ищецът като
управител на дружеството няма.Следва да се изтъкне и още нещо.Процесният
договор,при положение че към датата на сключването му ищецът е бил органен представител на „Пътнически
автотранспорт“ООД,т.е лице избрано за управител,е сключен в нарушение на
чл.38,ал.1 ЗЗД и поради противоречието му със закона нищожен и не е произвел правно
действие.Трайно установената съдебна практика сочи,че в случаите на договаряне на органен
представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си
намира приложение забраната на чл.
38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и в този смисъл е както практиката на ВКС, съобразно мотивите на ТР № 3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, така и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
след постановяването на тълкувателното решение - решения № 217/10.03.2017 г. по
т. д. № 2296/2015 г. на ТК на ВКС, I-во т. отд и № 14/27.01.2017 г.
по т. д. № 1453/2014 г. на II т. отд на ВКС.
С оглед отхвърлянето на исковите претенции съдът ще присъди на ответното
дружество сторените по делото разноски,възлизащи общо на сумата от
850.00-осемстотин и петдесет лева,представляваща платеното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. счл.286 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от М.А.Х. ,ЕГН ********** ***
против „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОТРАНСПОРТ“ ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Гаров площад“№ 1, искове да бъде
осъдено ответното ТД да му заплати сумата от 9408.00 /девет хиляди и
четиристотин и осем/лв.,представляваща неизплатено възнаграждение на ищецът в
качеството му на управител на ответното дружество по договор за управление и
контрол на „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОТРАНСПОРТ“ООД от 01.12.1999 год.,от която сума
4320.00 /четири хиляди и триста и двадесет/лв.,неизплатено възнаграждение за
периода от 01.01.2015 год.до 31.12.2015 год. и 5088.00 /пет хиляди и осемдесет
и осем/лв.,неизплатено възнаграждение за периода от 01.06.2016 год.до
30.05.2016 год.,законната лихва върху тази сума,считано от датата на
предявяване на искъ до окончателното изплащане на сумата,както и да бъде осъден
ответникът да му заплати и сумата от 1465.91 /хиляда четиристотин и шестдесет и
пет и деветдесет и едно/лв.,представяваща мораторна лихва за забава върху
сумата от 370.00/триста и седемдесет/
лв.,от която както следва за месец 01.2015 год.-138.32 /сто тридесет и осем и
тридесет и два/лв.,за м.02.2015 год.-135.39 лв.,за м.03.2015 г.-132.58 лв.,за
месец 04.2015 г.-129.66 лв.,за м.05.2015 г.-126.64 лв.,за м.06.2016 фг.-123.72
лв.,за м.07.2015 г.-120.70 лв.,за м.08.2015 г.-117.68 лв.,за м.09.2015
г.-114.76 лв.,за м.10.2015 г.-11.74 лв.,за м.11.2015 г.-108.82 лв.,за м.12.2015
г.105.80 лв.,за м.12.2015 г.-105.80 лв.,както и сумата от 1368.81 /хиляда триста
шестдесет и осем и осемдесет и един/лв.,представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2016 год.до 30.05.2016 год. върху неизплатеното
възнаграждениие,както следва: за м.01.2016 год.-113.94 лв.,за м.02.2016
год.-328.43 лв.,за м.03.2016 год.-318.51 лв.,за м.04.2016 год.-308.92 лв.,за
м.05.2016 год.-299.01 лв.,дължими суми върху определеното месечно
възнаграждение за посочените периоди,считано от 24-о число на следващият месец
до датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА М.А.Х.,ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОТРАНСПОРТ“ ЕООД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Гаров
площад“№ 1,сумата от 850.00-осемстотин и петдесет лева,представляваща
платеното от последното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: